Всекидневна на Черноморец

[vladu]

Имам зимни нови,ама за летни няма смисъл от нови,според мен поне:)

[subzero]

Кажи си размера на гумите или най-добре марката на колата?

175/65/R 14 Рено Меган
Смятам да са зимни и аз..

[subzero]

Всъщност май се сетих за един дето може да ми свърши тая услуга с гумите. Бачка в една фирма дето се занимават и с гуми,ама не знам дали имат втора употреба...Утре ше го питам. Мерси много,Тоше за инфото. Кога ши пийм бира??

[GONG.Bs]

Е,баси и форума.

[ntodorov]

Алъж-вериж се е заформил някакъв глеАм. Що се касае за гумите втора употреба. Случвал съм на такива и са ме изкарвали повече от новите Фулда и Корморан. Търкалял съм втора употреба Семперит ( зимен) около 40 000. Притесних се, че им минава давността и ги подкарах и лятото. За три зими и две лета си ги изядох без задръжки. Данчо. Тези гуми ги бях купил за по 30 лв. парчето от магазина под нашата кооперация. За съжаление сега не работи. Пича си го отваря, когато се сменят сезоните и народа се "сеща" за смяна на гуми. По принцип си ги комплектова по двойки с еднакви размери, шарки и износеност. По-малко износените бяха 30 лв.( на моите гуми си личаха още гумените реснички и бяха две годишни ), останалите по 20 лв. парчето. До скоро не бях привърженик на гума втора употреба, но след Семперит-ките не моЙ си куп вече гума за 90лв. с по-висока износоустойчивост от второ-употребяваната. Което пък ме навежда на мисълта, че има гуми и гуми. За разорания ни и чакълосан комплекс наистина не ти трябва нова гума. Моите грайфери се нарязаха грозно

[burgazliqta]

За гуми втора употреба мога да кажа едно място в Изгрев. Намира се точно до светофара на ЛИДЛ. Зимата баща ми си взе втора употреба от там. Ходих с него и всички гуми които гледахме бяха със добър грайфер, който може да те изкара 2-3 години при нормално износване. А и цените не бяха високи, около 25-30лв. За тези до нас(Трапезица) нямам големи впечатления, по простата причина, че досега баща ми не е ходил про тях и няма мнение за тях. Надявам се, че съм помогнал поне малко

[ntodorov]

Тошко...Разбрах, че си бил на МОЛ-а. На мен ми пропаднаха плановете за празниците покрай лошото време и смея да твърдя, че по-голяма част от времето си изкарах там. Равносметката ми е: огромен дисбаланс в разходната част на семейния бюджет и чувството на незадоволеност спрямо цената на моята удовлетвореност.
[offtopic]Баах тоА МОЛ. Хубав и богат екстериор и интериор постигнат в сграда от бъдещето изработена от стомана, бетон и стъкла. Факта, че паркирах под земята, а колата ми остана на сухо е поне малко удовлетворяващ, но пък момента, в който излезеш от возилото се чувстваш, като църковен плъх в подножието на катедрала. Объркан, подтиснат и незнаещ на къде вървиш. Когато ми беше за сефте се почувствах така, но пък трябва да се признае изобретателността относно цветовото маркиране на колоните до, които паркираш и множеството указателни знаци към входовете на МОЛ-а.
Когато зърнах вход побързах да се шмугна в него в търсене на естествена светлина и уют. Намерих ги на ескалатора, който отведе мен и семейството ми в свят по Западен образец . Първото ми посещение в новия МОЛ беше на 24 май, когато повечето хора използваха хубавото време за разходки на вън. Ние противно на общата воля се "покрихме" в "Галерията" и я заразглеждахме. Не ми трябваха и 20 минути за да схвана замисъла на името" Галерия"... Всичко си е просто една галерия за разглеждане на "скъпоценности". Някои от тях дори се представяха твърде абстрактно и интересно, като един колан в "Зара" например - пошла имитация на кожа с помощта на парче балатум, но пък продаван на цената за цял крокодил от, чиято квалитетна обвивка човек би си изработил кВот си ще. В H&M нещата изглеждаха по-човечни, но само, ако не знаеш, на каква цена продават колегите им в Ингилизия. Ако знае човек би сторил, като мен - пълен кръгом и марш от, където е влязъл. За съжаление не разубедих жена ми да купи за щерката две рокли, които на фона на това, което сме пазарили другаде, изглеждаха, като парцалки. Магазини, огромни и грандомански съградени с вкус и емоция, но без покритие според мен. Надали човек пък бил той и богат до безразсъдство може да се излъжи два пъти. За две прожекции на 3Д кино ( това беше и дестинацията ни де) се изсипахме с 50 лева. Направихме го заради щерката - веднъж аз с нея на другия ден майка и с нея. Не знам, колко беше удовлетворена тя, но след всяка прожекция се чувствах, като излъган от виетнамски брокер. Излизах от салона усмихнат и смутен, като недовършена девственица след първо сношение. Майната му казвам. За детето е...Да, ама детето огладня и освирепя за сандвичи SUBWAY, които баща му цял живот е ял без да осъзнава, че се казват така. Любезно момиченце ме попита: - За вас, колко сантиметра господине ?. Погледнах менюто във вид на табло над нея и казах първото нещо, което прочетох: - 15 см... Честно. Не предполагах, че казвам, колко да ми влезе в отверстието, защото докато си съпровождах сандвича до касата, отворен, като краката на проститутка и в него се вкарваха две парчета шунка, маслинки, краставичка и някакъв сос неговата сметка набъбна до...4.95 лв. Баах мааа му. ТуЙ си беше един обикновен сандвич от франзела дълъг 15 см. с неща, които човек може да си набави от всеки Хоремаг. ...Майната му си казах. За детето е. Да, ама на тате и мама им се препи кафе. И седнаха тате и мама на първото кафе, което видяха, щОт така и така късмета не ги спохожда по дефолт, то и от много избор добри спомени нямат. Та седнахме на едно кафе точно срещу киносалоните до БГ кухнята. Нестандартно направено със седалки от дървена мукава и дунапрени с цвят на майски люляк. Настанихме се удобно, погледнахме си телЯфоните - фул обхват на Wi-Fi. Кво му трябва на човек - доволно дете, бол време, почивен ден, никакъв ангажимент за деня. Трябваше ни само кафе. И то дойде със скоростта на жаден комар. Небрежно отхвърлих менюто и поръчах екзотично кафе от Етиопия две на брой и нектар от свежи плодове един на брой. Пихме кафе в блаженство, местихме се според слънцето, което причудливо вкарваше снопове светлина през купола ( може би с идеята да си видим сметката ), четяхме си нета и се радвахме на младите около нас и хората без скрупули. Дори си харесах две татуировки може би под въздействието на Етиопската мока. Неусетно дойде време да плащаме и да ставаме. Видях си сметката и... . Пак погледнах - . зачетох се ред по ред и . Накрая платих и се почувствах . Не за друго, ами защото не получих и грам адекватна на сметката си поръчка. Кафето може да е било събирано от етиопец и мелено на длан, но по вкус отстъпваше на кафето в офиса ми например. Свежите плодове в нектара бяха толкова свежи, колкото Лили Иванова например, а количеството сок, колкото на бръмбар - кръвта... но, както и да е - от първи път казват, че не боляло...Да, ама усещането, че под всяка лъскава опаковка се крие капан не ме напусна докато не се прибрах в подземието. Там пък влязох във филм на ужасите. Там кола-тук кола. Кой да запомни номера на колоната до, която паркирах освен...щерка ми, че е имало изрисувано морско конче на нея. И естествено се ориентирах, иначе рискувах да се разплача от инат и безпомощност миг след, като са ме "ограбили". Качих се в колата и се почувствах, като параходчия в далечен океан на кораб с БГ флаг....Това ми беше "сефтето" в МОЛ - а. На другия ден - бях осторожен, като овца сред кочове. Пазех се от "внезапни" изкушения и си стисках портфейла, като изпаднал германец - каската. Гледах от високо, подминавах умишлено кафето с люляковите дунапрени и гледах надменно, ама пък...под сурдинка казано - болката си остана само моя. Та с две думи: Ако човек се въоръжи с чувство за непукизъм, ако прежали свободни пари или, ако харчи чужди такива би му било весело и уютно, но пък да не очаква чудеса зад лъскавите хартийки. Напротив... Иначе за губене на време в лоши дни - става. [/offtopic]

[Bourgas]

Тошко...Разбрах, че си бил на МОЛ-а. На мен ми пропаднаха плановете за празниците покрай лошото време и смея да твърдя, че по-голяма част от времето си изкарах там. Равносметката ми е: огромен дисбаланс в разходната част на семейния бюджет и чувството на незадоволеност спрямо цената на моята удовлетвореност.
[offtopic]Баах тоА МОЛ. Хубав и богат екстериор и интериор постигнат в сграда от бъдещето изработена от стомана, бетон и стъкла. Факта, че паркирах под земята, а колата ми остана на сухо е поне малко удовлетворяващ, но пък момента, в който излезеш от возилото се чувстваш, като църковен плъх в подножието на катедрала. Объркан, подтиснат и незнаещ на къде вървиш. Когато ми беше за сефте се почувствах така, но пък трябва да се признае изобретателността относно цветовото маркиране на колоните до, които паркираш и множеството указателни знаци към входовете на МОЛ-а.
Когато зърнах вход побързах да се шмугна в него в търсене на естествена светлина и уют. Намерих ги на ескалатора, който отведе мен и семейството ми в свят по Западен образец . Първото ми посещение в новия МОЛ беше на 24 май, когато повечето хора използваха хубавото време за разходки на вън. Ние противно на общата воля се "покрихме" в "Галерията" и я заразглеждахме. Не ми трябваха и 20 минути за да схвана замисъла на името" Галерия"... Всичко си е просто една галерия за разглеждане на "скъпоценности". Някои от тях дори се представяха твърде абстрактно и интересно, като един колан в "Зара" например - пошла имитация на кожа с помощта на парче балатум, но пък продаван на цената за цял крокодил от, чиято квалитетна обвивка човек би си изработил кВот си ще. В H&M нещата изглеждаха по-човечни, но само, ако не знаеш, на каква цена продават колегите им в Ингилизия. Ако знае човек би сторил, като мен - пълен кръгом и марш от, където е влязъл. За съжаление не разубедих жена ми да купи за щерката две рокли, които на фона на това, което сме пазарили другаде, изглеждаха, като парцалки. Магазини, огромни и грандомански съградени с вкус и емоция, но без покритие според мен. Надали човек пък бил той и богат до безразсъдство може да се излъжи два пъти. За две прожекции на 3Д кино ( това беше и дестинацията ни де) се изсипахме с 50 лева. Направихме го заради щерката - веднъж аз с нея на другия ден майка и с нея. Не знам, колко беше удовлетворена тя, но след всяка прожекция се чувствах, като излъган от виетнамски брокер. Излизах от салона усмихнат и смутен, като недовършена девственица след първо сношение. Майната му казвам. За детето е...Да, ама детето огладня и освирепя за сандвичи SUBWAY, които баща му цял живот е ял без да осъзнава, че се казват така. Любезно момиченце ме попита: - За вас, колко сантиметра господине ?. Погледнах менюто във вид на табло над нея и казах първото нещо, което прочетох: - 15 см... Честно. Не предполагах, че казвам, колко да ми влезе в отверстието, защото докато си съпровождах сандвича до касата, отворен, като краката на проститутка и в него се вкарваха две парчета шунка, маслинки, краставичка и някакъв сос неговата сметка набъбна до...4.95 лв. Баах мааа му. ТуЙ си беше един обикновен сандвич от франзела дълъг 15 см. с неща, които човек може да си набави от всеки Хоремаг. ...Майната му си казах. За детето е. Да, ама на тате и мама им се препи кафе. И седнаха тате и мама на първото кафе, което видяха, щОт така и така късмета не ги спохожда по дефолт, то и от много избор добри спомени нямат. Та седнахме на едно кафе точно срещу киносалоните до БГ кухнята. Нестандартно направено със седалки от дървена мукава и дунапрени с цвят на майски люляк. Настанихме се удобно, погледнахме си телЯфоните - фул обхват на Wi-Fi. Кво му трябва на човек - доволно дете, бол време, почивен ден, никакъв ангажимент за деня. Трябваше ни само кафе. И то дойде със скоростта на жаден комар. Небрежно отхвърлих менюто и поръчах екзотично кафе от Етиопия две на брой и нектар от свежи плодове един на брой. Пихме кафе в блаженство, местихме се според слънцето, което причудливо вкарваше снопове светлина през купола ( може би с идеята да си видим сметката ), четяхме си нета и се радвахме на младите около нас и хората без скрупули. Дори си харесах две татуировки може би под въздействието на Етиопската мока. Неусетно дойде време да плащаме и да ставаме. Видях си сметката и... . Пак погледнах - . зачетох се ред по ред и . Накрая платих и се почувствах . Не за друго, ами защото не получих и грам адекватна на сметката си поръчка. Кафето може да е било събирано от етиопец и мелено на длан, но по вкус отстъпваше на кафето в офиса ми например. Свежите плодове в нектара бяха толкова свежи, колкото Лили Иванова например, а количеството сок, колкото на бръмбар - кръвта... но, както и да е - от първи път казват, че не боляло...Да, ама усещането, че под всяка лъскава опаковка се крие капан не ме напусна докато не се прибрах в подземието. Там пък влязох във филм на ужасите. Там кола-тук кола. Кой да запомни номера на колоната до, която паркирах освен...щерка ми, че е имало изрисувано морско конче на нея. И естествено се ориентирах, иначе рискувах да се разплача от инат и безпомощност миг след, като са ме "ограбили". Качих се в колата и се почувствах, като параходчия в далечен океан на кораб с БГ флаг....Това ми беше "сефтето" в МОЛ - а. На другия ден - бях осторожен, като овца сред кочове. Пазех се от "внезапни" изкушения и си стисках портфейла, като изпаднал германец - каската. Гледах от високо, подминавах умишлено кафето с люляковите дунапрени и гледах надменно, ама пък...под сурдинка казано - болката си остана само моя. Та с две думи: Ако човек се въоръжи с чувство за непукизъм, ако прежали свободни пари или, ако харчи чужди такива би му било весело и уютно, но пък да не очаква чудеса зад лъскавите хартийки. Напротив... Иначе за губене на време в лоши дни - става. [/offtopic]

Аааааааааааааа, Нейчо, как ми липсваше Поклон, великан, президент!

[grud]

Тошко...Разбрах, че си бил на МОЛ-а. На мен ми пропаднаха плановете за празниците покрай лошото време и смея да твърдя, че по-голяма част от времето си изкарах там. Равносметката ми е: огромен дисбаланс в разходната част на семейния бюджет и чувството на незадоволеност спрямо цената на моята удовлетвореност.
[offtopic]Баах тоА МОЛ. Хубав и богат екстериор и интериор постигнат в сграда от бъдещето изработена от стомана, бетон и стъкла. Факта, че паркирах под земята, а колата ми остана на сухо е поне малко удовлетворяващ, но пък момента, в който излезеш от возилото се чувстваш, като църковен плъх в подножието на катедрала. Объркан, подтиснат и незнаещ на къде вървиш. Когато ми беше за сефте се почувствах така, но пък трябва да се признае изобретателността относно цветовото маркиране на колоните до, които паркираш и множеството указателни знаци към входовете на МОЛ-а.
Когато зърнах вход побързах да се шмугна в него в търсене на естествена светлина и уют. Намерих ги на ескалатора, който отведе мен и семейството ми в свят по Западен образец . Първото ми посещение в новия МОЛ беше на 24 май, когато повечето хора използваха хубавото време за разходки на вън. Ние противно на общата воля се "покрихме" в "Галерията" и я заразглеждахме. Не ми трябваха и 20 минути за да схвана замисъла на името" Галерия"... Всичко си е просто една галерия за разглеждане на "скъпоценности". Някои от тях дори се представяха твърде абстрактно и интересно, като един колан в "Зара" например - пошла имитация на кожа с помощта на парче балатум, но пък продаван на цената за цял крокодил от, чиято квалитетна обвивка човек би си изработил кВот си ще. В H&M нещата изглеждаха по-човечни, но само, ако не знаеш, на каква цена продават колегите им в Ингилизия. Ако знае човек би сторил, като мен - пълен кръгом и марш от, където е влязъл. За съжаление не разубедих жена ми да купи за щерката две рокли, които на фона на това, което сме пазарили другаде, изглеждаха, като парцалки. Магазини, огромни и грандомански съградени с вкус и емоция, но без покритие според мен. Надали човек пък бил той и богат до безразсъдство може да се излъжи два пъти. За две прожекции на 3Д кино ( това беше и дестинацията ни де) се изсипахме с 50 лева. Направихме го заради щерката - веднъж аз с нея на другия ден майка и с нея. Не знам, колко беше удовлетворена тя, но след всяка прожекция се чувствах, като излъган от виетнамски брокер. Излизах от салона усмихнат и смутен, като недовършена девственица след първо сношение. Майната му казвам. За детето е...Да, ама детето огладня и освирепя за сандвичи SUBWAY, които баща му цял живот е ял без да осъзнава, че се казват така. Любезно момиченце ме попита: - За вас, колко сантиметра господине ?. Погледнах менюто във вид на табло над нея и казах първото нещо, което прочетох: - 15 см... Честно. Не предполагах, че казвам, колко да ми влезе в отверстието, защото докато си съпровождах сандвича до касата, отворен, като краката на проститутка и в него се вкарваха две парчета шунка, маслинки, краставичка и някакъв сос неговата сметка набъбна до...4.95 лв. Баах мааа му. ТуЙ си беше един обикновен сандвич от франзела дълъг 15 см. с неща, които човек може да си набави от всеки Хоремаг. ...Майната му си казах. За детето е. Да, ама на тате и мама им се препи кафе. И седнаха тате и мама на първото кафе, което видяха, щОт така и така късмета не ги спохожда по дефолт, то и от много избор добри спомени нямат. Та седнахме на едно кафе точно срещу киносалоните до БГ кухнята. Нестандартно направено със седалки от дървена мукава и дунапрени с цвят на майски люляк. Настанихме се удобно, погледнахме си телЯфоните - фул обхват на Wi-Fi. Кво му трябва на човек - доволно дете, бол време, почивен ден, никакъв ангажимент за деня. Трябваше ни само кафе. И то дойде със скоростта на жаден комар. Небрежно отхвърлих менюто и поръчах екзотично кафе от Етиопия две на брой и нектар от свежи плодове един на брой. Пихме кафе в блаженство, местихме се според слънцето, което причудливо вкарваше снопове светлина през купола ( може би с идеята да си видим сметката ), четяхме си нета и се радвахме на младите около нас и хората без скрупули. Дори си харесах две татуировки може би под въздействието на Етиопската мока. Неусетно дойде време да плащаме и да ставаме. Видях си сметката и... . Пак погледнах - . зачетох се ред по ред и . Накрая платих и се почувствах . Не за друго, ами защото не получих и грам адекватна на сметката си поръчка. Кафето може да е било събирано от етиопец и мелено на длан, но по вкус отстъпваше на кафето в офиса ми например. Свежите плодове в нектара бяха толкова свежи, колкото Лили Иванова например, а количеството сок, колкото на бръмбар - кръвта... но, както и да е - от първи път казват, че не боляло...Да, ама усещането, че под всяка лъскава опаковка се крие капан не ме напусна докато не се прибрах в подземието. Там пък влязох във филм на ужасите. Там кола-тук кола. Кой да запомни номера на колоната до, която паркирах освен...щерка ми, че е имало изрисувано морско конче на нея. И естествено се ориентирах, иначе рискувах да се разплача от инат и безпомощност миг след, като са ме "ограбили". Качих се в колата и се почувствах, като параходчия в далечен океан на кораб с БГ флаг....Това ми беше "сефтето" в МОЛ - а. На другия ден - бях осторожен, като овца сред кочове. Пазех се от "внезапни" изкушения и си стисках портфейла, като изпаднал германец - каската. Гледах от високо, подминавах умишлено кафето с люляковите дунапрени и гледах надменно, ама пък...под сурдинка казано - болката си остана само моя. Та с две думи: Ако човек се въоръжи с чувство за непукизъм, ако прежали свободни пари или, ако харчи чужди такива би му било весело и уютно, но пък да не очаква чудеса зад лъскавите хартийки. Напротив... Иначе за губене на време в лоши дни - става. [/offtopic]

Ladies and gentlemen, the star of poust in our forum -The GREAT- ntodorov Applause please!

[subzero]

Въъъъ,бах тоз дъжд!!! Па не спря два дена,бе... Тцъ,тцъ!! Ужас!!
Нейчо,верно тябва да напишеш книга,брат. За мемоари ти е мааалко рано,ама някой сборник с фейлетони....
Имам чувството,че съм ходил на мола,а не съм стъпал още там.