k.dimitrov написа:NEFTOCHIMIK 1962 написа:калпазанчо написа:Дизел, ти помниш ли Порточанов когато е работел в Черноморец, имам предвид преди да отиде в Нефтохимик, не когато създаде 919-то, и знаеш ли какво е работел там и какво хоби е имал?
Не.Аз Порточана го чух за първи път когато влязохме от В в Б група през 1990 г. Чел съм някъде че е работил в Локомотив Бс,но незнам нищо по въпроса
Ако се видим някой ден ще ти разкажа интересни неща.
Разкажи ми още сега
Например разкажи ми за решаващия мач от Южна Б група през 1974 Черноморец-Сливен 0:0 където е имало 30 000 души(сигурно 5 000 от Сливен) и Янко Кирилов изпуска дузпата и Сливен влиза в А група,а Черноморец остава още 3 години в Б[/quote]Черноморец винаги е бил недолюбван от ръководните „партийни” фактори в държавата. Може би защото местните „партийни” величия не се интересуваха от футбол. Единствено запален по футбола бе Манол Бонев (мисля, беше за около година първи секретар на градския комитет на БКП), но той малко време бе на власт – загина при автомобилна катастрофа. Може би затова и Черноморец бе изваден от А група през 1973г. Като причина за това бе изтъкнато наличието на „черна каса”- безотчетно финансиране. Но такава имаха всички отбори в България, а бяха изгонени Черноморец и ,струва ми се, Дунав. Вярно е и друго, че отборът бе притискан понякога да губи срещи и то не само срещу ЦСКА и Левски, а точно преди да бъде изваден от групата, той си позволи в домакински мачове да победи всички фаворити.
Никой в Бургас няма да забрави срещата през 1974 г. със Сливен, решаваща за влизането в А група. За този мач , който беше 1-2 кръга преди края на шампионата, се говореше 1,5 -2 месеца по рано. Двата отбора бяха фаворити в Б група и биеха всичко поред. Явно беше, че от този мач зависи кой ще бъде новият член на А група. Преди мача Сливен беше с точка напред и го устройваше и равен мач. Упорито се носеше слух, че всичко е решено и Сливен влиза, но в Бургас на никой не му се вярваше, че това е вярно. Атмосферата бе нажежена до безкрай, въздухът сякаш вибрираше. Това беше основна тема навсякъде, даже и за хора, които през живота си не бяха и помирисвали футболна среща. Целия град постоянно говореше (буквално жужеше и трептеше) за този мач. До такава степен, че стана много престижно да бъдеш осведомен и знаещ по този въпрос. ( Който не е живял през комунизма няма да ме разбере. Това беше същото, както много хора, които въобще не четяха, си правеха луксозни библиотеки и понякога подбираха книгите по цвят и опаковка. И това всичко само за престиж в обществото.).
В деня на мача стадион „Девети септември” се пукаше по шевовете. Билетите ( с точно определено място) бяха предварително разпределени по учреждения и продадени 1-2 седмици предварително. На стадиона присъстваха хора, които въобще не се интересуваха от футбол, които даже не знаеха и основните правила на тази игра. Много от истинските привърженици на отбора останаха без билети, но явно са намерили начин да влязат на стадиона, защото всички стълби бяха запълнени, зад скамейките имаше минимум 3-4 реда правостоящи, а някои бяха успели да слязат и седнат на пистата. А тези, които не бяха успели да влязат, бяха накацали по съседните сгради, а и на самата висока административна сграда на Славянка. Казват, че билетите били около 30 000, но колко бяха без билети никой не може да каже. Смятам, че от Сливен почти нямаше хора, тъй като тогава домакинът не беше длъжен да осигурява билети за госта, всичко се продаваше на място, а тогава, в деня на мача, нямаше билети. Освен това Сливен нямаше тогава много публика, той почти ( а може би и въобще) не беше играл в А група. След това си влизане той направи силен отбор и беше фактор в българското първенство.
Самият мач беше доста оспорван. След едно почти равностойно първо полувреме, втората част премина почти изцяло под диктовката на Черноморец. И тогава станахме свидетели на крайно загадъчни неща. След като бе отсъдена явна дузпа, Янко Кирилов елементарно я пропусна – би в ръцете на вратаря – с години преди това не бе пропускал. Казват, че след мача плакал в съблекалнята, но дали сълзите са били истински? А веднага след това голмайсторът на групата и бъдещ голмайстор на България Иван Притъргов на два пъти от чисти позиции пропусна – топката въобще не бе насочвана към рамката на вратата, а далеч от нея. Казват, че веднага след мача, Притъргов го е чакала кола и той е заминал за Пловдив, където са договорили преминаването му в Тракия. За пояснения – в тези години официално нямаше финансови взаимоотношения между отборите, футболистите се водеха аматьори, преминаването от клуб в клуб ставаше при взаимни договорки между отборите или при натиск отгоре. Но имаше правилник, при който отбор отпаднал от А група се ползваше от правата на отборите в А група и никой не можеше да му вземе, без негово разрешение, футболист. Но ако не можеше да влезе веднага, на следващата година, той губеше тези права и от отбора можеха да бъдат взети 2 футболиста, без разрешението на самия клуб. Именно от това се възползва Притъргов и премина в Тракия Пловдив. Затова и бяха съмненията за неговата симулативна игра. В Тракия той стана голмайстор на А група и веднага премина в ЦСКА. Но да не забравяме, че Сливен и Тракия бяха военни отбори – от обкръжението на ЦСКА. Относно Тотко Дремсизов – той вече беше в края на кариерата си. След завръщането си от ЦСКА не играеше с предишното желание и ентусиазъм. Оттогава му излезе и прякорът – буквата Ф, защото стоеше постоянно в половината на противника с ръце на кръста. Наистина, в този мач би трябвало малко повече да се бори, но той по характер си беше такъв, не обичаше да се влага докрай. Затова и смятам, че в неговата игра нямаше умисъл, а просто нежелание да се напряга много.
Продължавам да твърдя , че най-големия грях на Порточанов към Бургас е , че доведе събев . 
