Черноморец - Литекс - усилия в името на морала
07 май 2012 13:41
Автор: Жаклин Михайлов Фотограф: Десислава Комарова
Така се прави по света, играе се не само за класиране, но и заради самия футбол
Черноморец и Литекс завършиха помежду си наравно и този резултат може да извади и двата отбора извън територията на предварителните им цели. При други обстоятелства и други главни действащи лица вероятно щеще да се намери някакво решение поне единият от двата съперника да си тръгне от мача щастлив. Правилният подход, както го правят навсякъде по света е нещата да се решат по волята на феърплея. Дори с цената на прахосването на едногодишните усилия. Това е главният, натрапващ се извод след този здрав и борбен двубой завършил наравно и станал причина за толкова угрижени физиономии извън терена. Но пък бе истински, каквито трябва да бъдат всички останали срещи в първенството. Ако условията са еднакви за всички, инцидентните равенства няма да бъдат с фатален характер.
Черноморец не спечели своя финал
Каквото и да се случи на Черноморец като крайно класиране в първенството, първата мисъл е колко точки в повече този тим събра спрямо очакванията през миналото лято. Според прогнозите, ако не за изпадане Черноморец би трябвало да се бори за място някъде в златната среда. И ако приемем, че тази среда е Берое, то разликата от 22 точки между бургазлии и старозагорци е атестата, какъв подвиг в мирно време сътвориха Херо и неговите момчета. Да не припомням излишно на какво изпитание бе подложен самия треньор! И самия клуб, който премина през пълна футболна промяна по блестящ начин. Е, Европа може и да убегне, но това съвсем не може да заличи постижението. В други първенство с точките на Черноморец се става шампион. Дори за българските стандарти, само преди две години със същия брой точки и то в края на първенството Левски се докопа до Европа. Но и възниква въпроса, дали пък точно Черноморец не повдигна толкова високо нивото на първенството, та цели 6 отбора да достигнат до границата от 60 точки.
И все пак мача с Литекс на 99 процента можеше да гарантира на бургазлии участие в турнира за купата на УЕФА, ако домакините го бяха спечелили. По естествената логика и ход на събитията, този двубой се бе превърнал във финал, в който на карта е поставено всичко. И Черноморец не успя да го спечели, като не успя и да демонстрира най-добрия си футбол. Макар и головите положения за домакините да бяха в пъти в повече, не се усети традиционната балансираност на тима. По скоро те влязоха в ритъма на Литекс, вместо да наложат своята свръх агресивна игра. Затова има и външни фактори от съдийско естество, но не е здравословно да се набляга само на този сегмент.
Констатацията е, че повечето от състезателите в сини екипи не успяха да направят едно последно финално усилие, както им се удаде например в мачовете на същия стадион срещу Левски и ЦСКА. Ако бяха успели да покажат същото ниво на игра, победата задължително щеще да бъде за тях. Но оттук следват и изводите. През цялото първенство Херо тръби, че притежава ограничен ресурс и това за него е сериозен проблем. Точно за мача с Литекс на терена отсъстваха Кишишев и Боли. Не би трябвало двама играчи толкова фатално да влияят на представянето, но когато са ключови фигури нещата стоят доста по различно. Тинката е човекът, който дава самочувствието на този отбор, вдига носовете на съотборниците си в тежки моменти, изкарва ги от унинието. Мачът срещу Литекс щеще да бъде с особен статут за Кишишев, защото той не си тръгна щастлив от Ловеч. Точно за този мач обаче ветеранът не бе в състава. Яник Боли пък просто е безалтернативен за Черноморец. Само формално в състава фигурират още двама централни нападатели. Те както и тръгналия си през зимата Андонов, не могат да решат ребусите пред противниковата врата. И това е факт, който Херо отдавна е констатирал. Явно магьосническите му способности не стигат дотам да придадат някаква класа на Венци Христов и Преслав Йорданов. Не му стигат магиите и да даде някакъв живец на Костадин Дяков, който пета година си живурка в Бургас. Това момче не демонстрира и най-минимален интерес към случващото се на терена. На практика Черноморец игра с девет активни човека срещу Литекс, Дяков и Христов бяха абсолютни фигуранти. Заради тяхната инертност тръгнаха проблемите с контрола върху играха, със слабостите на двамата крайни защитници и пробойните в центъра на отбраната.
Преди няколко седмици доста футболисти се обидиха на Херо, когато сложи разграничителна между българи и чужденци. Да ги сравним с това, което прави Атиф Шаешу и да видим дали Херо е изрекъл чак такава обида. Ами Христов и Дяков да покажат половината от това, което прави Атиф!
В Литекс може да са доволни
Като, че ли в Ловеч трябва да са по доволни от равенството в Бургас. Независимо, че за тях загубата на двете точки означава почти стопроцентово прощаване с Европа. Химерата минава през спечелване на победа в София срещу ЦСКА, която звучи доста невероятно. Не споделям ширещото се мнение, че представянето на Литекс под ръководството на Христо Стоичков е пълна трагедия. Имаше и слаби мачове, имаше и един наистина сериозен провал за купата, на като цяло Литекс не отстъпи от футболните си позиции. Активът на Стоичков срещу отбори от първата половина на таблицата не показва признаци на криза. Победи над Левски, Черно море, Славия. Равенства с Лудогорец и Черноморец. Вижда се, че срещу стойностни отбори Литекс въобще не се е провалил. И в Бургас Литекс не отстъпи игрово на противника и демонстрира много достойнства.
Когато се прави анализ на Литекс, трябва да се тръгва от отправната точка, колко млади и перспективни български футболисти налага Стоичков в състава и дали някой друг въобще го прави. И колко косъма от стремително побеляващата му коса идват от грешките на младоците. И тези, които тайничко, че и явно се присмиват на треньорските му способности, да помислят дали пък Стоичков не прави нещо много повече от спечелване на титли и купи, като налага цяла дузина млади момчета. Страхил Попов, Илия Миланов, Жорко Миланов, Цветанов, Цветков са бъдещето на българския футбол. Колко отбора в България налагат такова масово присъствие на млади футболисти?! Левски пуснаха едно момче за 15 минути и продъниха ушите на целия свят. В ЦСКА са супер доволни от Грънчов. В Лудогорец пък въобще не ги е еня за бъдещето на българския футбол. И после Стоичков бил слаб треньор. Нито като резултати, нито като представяне на тима, нито като визия за бъдещето, Христо Стоичков може да бъде вкаран в категорията на провалените.
И пак съдията
Вече няма място за отстъпление. След уникалните съдийски провали през тази пролет, Боби Михайлов е длъжен да поиска оставката на шефа на съдиите. Няма да стане по друг начин. След като си толкова силен, да наричаш мегазвездата на България връткалник, трябва да имаш и достойнството да си тръгнеш, след като напълно си се провалил. Съдийството на Ивайло Стоянов постави черешката на тортата. Грешка след грешка, никакъв критерий, напълно объркан човек. Дори Херо или Стоичков ако бяха му взели свирката, щяха да изкарат този мач по- добре от съдията Ивайло Стоянов. И няма какво да се оправдават, не може при ситуацията за неотсъдената дузпа реферът да е на центъра на терена. От 40 метра няма как да видиш какво се случва. Прав е във всяка своя дума Христо Стоичков. Такова чудо няма никъде по света. Те са толкова бездарни, че дори не могат и поръчка да изпълнят като хората!
» Източник: Вестник "Тема Спорт"