За вчерашния мач. Много странен, като изживяване, случки и краен резултат. Трудно ми е да пиша и да правя анализи някакви. Изгледах срещата с отворена мандибула, сподавени тонове и на два пъти задавяне от обилно слюнко-отделяне, такова, каквото съм нямал дори и на зъболекарския стол, където по дефолт мнооого ме е страх.

. Видях обаче един много променен Черноморец и стартов състав "изваян" с много въображение и усет. Пиша го напълно сериозно, защото с оглед на кадровите проблеми и в сънищата си не предвиждах липсата на Преслав в нападение и наличието на Яни Пехливанов в ариегарда пред Тяната Колев. Като за капак Крум си заигра, като крило, така, както го е правил в годините, когато си е "цвъкал" младежките пъпки покрай игрището на Гранд хотела в Поморие. Позициите на терена се разминаха с имената на изпълнителите им, като реактивен самолет с муха.
По-късно и Янис Юсеф стана част от абстрактната икибана, като се "премени" с позицията на Крум. И то успешно де. Абе с една дума, ако Тяната Колев беше заиграл централен нападател, а под рамките на вратата беше застанал Преслав удовлетворението и вълнението от новото начало щяха да ме съпътстват целия мач... Но не би. Чак пък до такава гавра с тактико -техническите футболни прийоми Херо не прибегна. Иначе Ванчо Траянов с нищо не опроверга моите първи наблюдения след повторния му дебют в Черноморец, че играе с гръб към събитията на терена и хвърля пасове назад с подобно на булка хвърляща младоженческия си букет с гръб, към неомъжените - т.е. - където падне букета/топката - той ще да е щастливеца.
Гошо Терзиев пък е момчето, което заслужава много похвални думи и нито грам ироничен намек за изявите му. Момчето изигра мача с превързана глава, със засъхнала кръв по фланелката и лицето...Точно за това неговите снимки в това му наблагоразположение трябва да "светят" на десктопите на нас феновете на отбора - ей тъй за да усетим, че без мъка няма и...загуба с 2:0. Като написах загуба с 2:0, точно този цифров израз от мача материализира поредната абсурдна бръмка в странното нещо изиграно между ЦСКА - Черноморец. Ако го опишем, като футболен мач би трябвало да мислим ново име на онуЙ, което се играе по Апенините, Иберийския полуостров и на острова населен от келти.
Туй вчерашното си беше - излъжи другарче. Нашите се лъгаха помежду си. Излъгаха се дори в най-важния момент, когато получихме изпълнение на фрики . За цялата история на Черноморец и може би в оставащата му такава, подобен момент не сме имали и надали ще имаме отново. Момчетата в червени одежди се опитаха да ни напишат историята, Трян и Ванчо - отказаха вежливо. Липсата на комуникация на терена пък ни направи съпричастни свидетели на едно шоу миксирано с нещо средно между "Кен лий" и изявата на самодейно филхармонично дружество съставено от докери във Виенската Държавна опера...Последните минути на мача даже не ги коментирам. Там се случи някаква симбиоза между организиран транзитен превоз и махленски футбол, когато дори на централните ни защитници им се прииска да поиграят малко... като нападатели. В този лукс от демокрация що всеки да не прави това, което душа му сака. Някой казват на този прийом вабанк, но вчера изпълнителите в синьо ми заприличаха на летци в самолети за камикадзета. Момчетата с червени одежди пък се почувстваха джигити на червен светофар и погазиха " феърплея", като ни отбелязаха един напълно редовен, но на практика ' морално'' определен да бъде гол...в тяхната врата. Ей тъй за да се овъзмездим и ние от непринуденото "шоу", което нямаше как да се случи без нас.
[offtopic]няма защо да се сърдим на армейците, че се възползваха от нашето благоразположение. Оствихме ги в деликатна ситуация, когато се бяха излегнали в нашето легло с разтворени обятия. Ние подминавахме този факт с аристократизма на английски лордове...За това, когато си обувахме гащите с гръб към партньора си получихме два неочаквани и болезнено пробождащи "органа", в отверстие с друга физиологична насоченост. Точно тези органи преди това изглеждаха на общия фон миротворни и дори леко закърнели...

[/offtopic]