BRF написа:Нейчо,снощи бЕхме четирима!Чакахме,чакахме.....па са напихме

!
Обхвана ни коледното настроение, облада ни доброта, нежност и съчувствие...Смирихме се ден преди святата нощ и сърце не ни даде да дойдем и да ви потрошим, така, както се бяхме уговорили

... Иначе снощи имахме "изживявания"...
Ей, хора - света е пълен с луди, не сме само ние...Само, че вече се сбираме на едно място и става...
ПС: След заведението снощи на 7 челяка ( аз, Тодор, брат ми, Петко, Тяната, Венци и Иван ) ни се преяде шкембЪл. Мястото, където отидохме да се утоляваме го знаете.
Трябваше ни такси и изневиделица дойде едно ( Опел Зафира ). Умишлено споменах марката на таксито, защото в момент за развеселение и зевзелък си направихме устата всите 7 - да бъдем "поместени" вътре. Каква беше изненадата ни, когато шофьора ( по-весел явно от нас ) излезе от колата усмихнат, като за пред ТВ реклама на паста за зъби и отсече:" Хайде - качвайте се". При вида на този веселяк и последващите му действия към отваряне на багажника ( без трети ред седалки ) си признавам, че леко изтрезнях. Благодарение на алкохолния замай, глъча от смях и веселба, ние всите осем се намърдахме в таксито, а веселяка-бакшиш през смях изрече: " Ама и вие, ако знаете аз пък, каква гайда съм."
...Тук е момента да кажа, че единствено аз (до пасажерското място ) и шофьора имахме щастието да споделяме по единично отредените за сигурна и удобна возия - предни седалки. Останалите 6 парчета, които се настаниха на задните редове придобиха някаква странна симбиоза между глави, ръце, крака, тела, като смея да твърдя, че нищо от тези им телесни израстъци не изглеждаше на мястото си. Един наш човек пък беше седнал на дръжката за отваряне на прозореца и докато в началото се противеше в следващия момент утихна в явно блаженство и смирение. Дори нещо повече - сподели, че никак не боляло първия път.
Друг пък седеше върху помпата в багажника на колата и докато се чуваха сподавените му тонове на "Ох" от болка в началото на пътуването, то в самия му край се превърнаха в "Ох" от кеф...или поне аз останах с такова впечатление де.
Най-голямото изживяване обаче беше, когато таксито ни "сервира" на спирката пред Операта, а от там случайните хора чакащи "веселите първи автобуси" ни посрещнаха с овации, ръкопляскания и неистови крясъци на възторг. Чувствахме се посрещнати, като Били Айдъл с мотора си на сцена.
Още по-приятна стана емоцията ни, когато на отсрещната пиаца колегите на нашия таксиметров превозвач гледаха към нас с широко отворени мандибули и очи и се кръстеха невярващо. Всеки кеф обаче си има и цена - докато си съберем мислите и си наместим прешлените ни трябваше мнооооого време... 