Много хубаво втори полувреме. Чакахме Локо-то да ни вкарат гол за да им върнем три. Преслав игра. Бори се, ТОЗИ ПЪТ спечели много топки. Беше близко до откриване на резултата, но Митрев спаси коварния му удар с глава и добавката след това...В следващата атака Маркиньос отбеляза след, като Фо Поре и Траян се сблъскаха, като великденски яйца. Пропукаха се, а зейналото след сблъсъкът им пространство беше използвано от бившия ни тъмнокож национал, който с вътрешен фалц технично насочи топката в дясно от Дашев ( много стабилен и много пораснал - в пряк и преносен смисъл). Мачът се затвори още повече и стана тягостно на терена. Времето спря да се движи, както за нас, така и за локомотивите. Точно, когато се споглеждахме и негласно си мислихме за "стъкмен сценариЙ" нашите се разиграха...

КъФ беше този устрем, кво беше това чудо - аз не зная. Все едно си включиха нитрото и мачът започна отново. Първия чеп бе пробит с гвоздея на Преслав. Високо центрираната топка, висок отскок Преслвов и...гооооооль. Кристиян Добрев седна на земята сякаш знаеше, какво ще последва. Последва мигът на Цоньо. Топката изглеждаше непослушна и непокорна в краката му, когато наш Цонко се огъна назад, като катър на лед, сниши центъра си на тежест и изпрати кинжална топка ниско в десния ъгъл на Митрев - неспасяемо и красиво...Третия гол си беше от учебната страница на тема - как се прави контра-атака на спринт с три паса. Гаел и Филипов литнаха някак си. Единия по десния фланг, другия (Филипов) в центъра на атаката. Цък, цък и...Филипов се видя сам срещу Митрев. Последва удар по земята от движение и на скорост. Митрев спаси невероятно, но при добавката ( пак от Венко) - вече трябваше да извади топката за трети път от мрежата си.
Иначе си направихме весело на стадиона. Имаше при нас чуждоземци ( руснаци ) и грък ( оня, който си видяхме на ОМВ преди Пловдив). Пича си беше с шал, викаше и скандираше на гръцки и призна Черноморец за втори отбор на сърцето си след родния му такъв. Гъркът много хареса Венко Филипов и твърдеше, че няма как да струва по-малко от 1000 000 Е.

. Група руснаци, които и друг път са идвали на мач сътвориха култувото: ЧЙерноморьц. Скандираха бавно, натъртено на Ь и се получаваше много забавно скандиране, което ние подехме. Бяхме около 300, както в оня филм, но пък явно бяхме товарещи, щом лекето Костадин Велков излезе извън нерви и си смъкна гащите. Сгреши. От трибуните му '' нашепваха", колко гаден материал е, как само баща му знаел, че е футболист, някои пък изявиха желание да го онождат...и май не се шегуваха. Други пък се покатериха на оградата да му шепнат на ушенце. Всичко това се случи при вече 3:1 за Черноморец, когато имахме много кеф и настроение да се "занасяме" с близко стоящите футбалери на Локо-то. Костадинчо Велков избяга от зоната си - противно на всичко. Това момченце няма дори психиката да си понесе негативите от свалените гащи към публиката. Няма и морал за А група...За това ще играе в Б. Иначе след края на мача локомотивци паднаха на терена за да оплакват съдбата си. Нашите играчи преди да дойдат да ни поздравят приклякваха от играч на играч с червено-черни одежди за да "пръскат" успокоителни и утешителни думи..Малко нежен сюжет, но пък болезнено ( за Локото) справедлив ( за нас) с оглед на онова, което същия този отбор ни отне миналия сезон. Доволен съм. Имаше настроение сред публика и фенове. След мача отведохме едно дядо до домът му. Предвижвал се до стадиона без да гони време. Тръгнал от тях ( в района на Младежкия дом) и се движел бавно. Човекът се страхувал, че губи ориентация и за това тръгнал...на време ( малко след обяд). Беше на 85 години. Първия му мач бил след казармата - 1953 година. От тогава - нямал спирка човечеца. Докато отивахме към колата ми разправяше тези неща и ми вика: "Пустата ми любов по футбола - болест не признава". Дай боже всички доживеем тези годинки и да имаме акъла и възможността да си гледаме мачове на стадиона...до дълбоки старини.