Много приятно гостуване...Не бях ходил на мач в Каварна. Стадиончето в Каварна е смесица между парково игрище и голяма автобусна спирка.
За направата му са използвани П-образни винкели и промишлени количества поликарбонатни плоскости. С минимум средства - прилични резултати. Друг и най-първостепенен по значимост факт беше наличието на чудесен терен. За пръв път се "сблъскваме" с поддържан терен при гостуване. Той (терена) беше и предпоставката играта да се развива според възможностите и потребностите на отборите или иначе казано - "Дерзайте момчета - чифликът е ваш". Друго - това кипро и малко стадионче беше осветявано от огромни ( за размерите на стадиона де) рефлектори. Все едно пищен полюлей светещ в стенен гардероб - много светлина и ток за минимум пространство, но пък, когато светнаха пустите му лампи ние феновете от Бургас се почувствахме, като в бална зала с приглушена светлина, където кеф ти - светло, кеф ти тъмно. Точно тогава започнаха и нашите походи към импровизирания нужник зад гърбовете ни. Тогава дойдоха и головете ни.
Гостуващата агитка обаче си е най-онеправдана. Мястото, което е отредено за нея се намира на ниво "футболен ташак" и някак си трудно се гледа двубоя еле, когато пък топката е в далечната страна на терена. Изглеждахме прилично на този фон. Нещо повече - бяхме единствените, които вдигахме шум. Зад гърбовете ни имаше иглолистни дръвчета, които илюзираха близост с природата. Същите тези борчета ставаха обект на интимно усамотение, когато извършвахме операции по облекчаване на малките си физиологични нужди...Не, че ни липсва култура. Напротив, но тоалетните бяха зад нашата клетка, в която ние бяхме заключени, като маймуни в зоокът, както първи усети Петкан...Кво да праЙш - такъв е редът. Не може обаче да се отрече, че бяхме успешно опазени от набезите на 70 годишните фенове на град Каварна, които при други обстоятелства сигурно щяха да ни разчленят и оглозгат.

Нашата агитка доказа за пореден път, че е толерантна. Този път бяхме "съпричастни" към всички домашни любимци, намиращи се в близост до стадиона.След 19 часа, когато кокошките се прибираха и козите се дояха ние намалихме децибелите, а децибели в интерес на истината изкарахме - неочаквано и внезапно за самите нас.
ПС: След горните футболни разбори на играта на мен не ми остана нищо друго освен да пиша за екстериора на стадиона, а неочаквания сърбеж под пръстите трябваше да се материализира някак си.
