Един швейцарец във Варна
Публикувано: 07 ное 2012 09:10
Знаете ли, какво е общото между Бразилия и България във футболно отношение 
Може да звучи нелепо , но всъщност имаме нещичко общо с ''кариоките''.
И в Бразилия и в България футболът започва своето летоброене през 1894г, при бразилците пристига един англичанин на име Чарлс Милър , а при нас.....
В един неделен майски ден на далечната 1894г, във Варна пристига един чужденец.Висок на ръст,с атлетично тяло и добре оформени мустаци.Този чуждоземец идва не откъде да е , а от самата Швейцария.Името му е Жорж де Режибюс.На този швейцарец ще се падне историческият жребий, да стане човекът родил футбола в България.
На 14 май 1894г-понеделник мосю де Режибюс вече е в училището където е пратен да бъде преподавател по телесно възпитание.Това училище тогава се е казвало ''Фердинанд I'',
та именно в дворът на това училище , швейцарецът се изправил пред своите ученици. Минути по-късно те вече прехласнато гледат това което прави техният учител, а именно да подритва една кожена топка.От онзи миг най-великата игра била вече проходила и в България, футболът вече имал своите първи почитатели.Друг атрибут който носел със себе си Режибюс била и една съдийска свирка.Тоест той е и първият рефер у нас.В часовете по физическо, учителят разделял на по два отбора подопечените си и това били де факто първите футболни срещи , макар разбира се да са били доста далече от днешните ни представи за мач.
Този поданик на страната на банките се родил на 14.08.1867 в едно градче Епаланж близо до Лозана, бил от италиански произход.Притежавал диплома за инструктор по гимнастика.В спомени на негови приятели, той играел като вратар на футболния терен.Във Варна останал до 1896г.Явно със събраните пари от учителстването му, той става притежател на кафене, но не за дълго.Отново става учител, но този път в Египет и то за цели 20 години.
Завръща се в Лозана където и умира на 7 ноември 1927г. Точно преди 85 г, от този свят си отива човекът , заради който една голяма част от народа ни обича тази игра.
Не знам дали бразилиците почитат техния Чарлс Милър, но у нас по-никакъв по-особен начин не се отдава заслуженото му място в нашата футболна история, която започва именно от него. И все пак ,в двора на това училище има мемориална плоча поставена от един от най-обичаните играчи на ''Черно море'' -Милен Бакърджиев.
Често като минавам покрай този двор ми става някак си тъжно, защото това не е просто обикновена училищна площадка, а част от историята на Варна, на България, а с нищо не е показано това. Дано доживеем мига, когато и на този швейцарец му бъде отдадено това което заслужава.
Може да звучи нелепо , но всъщност имаме нещичко общо с ''кариоките''.И в Бразилия и в България футболът започва своето летоброене през 1894г, при бразилците пристига един англичанин на име Чарлс Милър , а при нас.....
В един неделен майски ден на далечната 1894г, във Варна пристига един чужденец.Висок на ръст,с атлетично тяло и добре оформени мустаци.Този чуждоземец идва не откъде да е , а от самата Швейцария.Името му е Жорж де Режибюс.На този швейцарец ще се падне историческият жребий, да стане човекът родил футбола в България.
На 14 май 1894г-понеделник мосю де Режибюс вече е в училището където е пратен да бъде преподавател по телесно възпитание.Това училище тогава се е казвало ''Фердинанд I'',
та именно в дворът на това училище , швейцарецът се изправил пред своите ученици. Минути по-късно те вече прехласнато гледат това което прави техният учител, а именно да подритва една кожена топка.От онзи миг най-великата игра била вече проходила и в България, футболът вече имал своите първи почитатели.Друг атрибут който носел със себе си Режибюс била и една съдийска свирка.Тоест той е и първият рефер у нас.В часовете по физическо, учителят разделял на по два отбора подопечените си и това били де факто първите футболни срещи , макар разбира се да са били доста далече от днешните ни представи за мач.
Този поданик на страната на банките се родил на 14.08.1867 в едно градче Епаланж близо до Лозана, бил от италиански произход.Притежавал диплома за инструктор по гимнастика.В спомени на негови приятели, той играел като вратар на футболния терен.Във Варна останал до 1896г.Явно със събраните пари от учителстването му, той става притежател на кафене, но не за дълго.Отново става учител, но този път в Египет и то за цели 20 години.
Завръща се в Лозана където и умира на 7 ноември 1927г. Точно преди 85 г, от този свят си отива човекът , заради който една голяма част от народа ни обича тази игра.
Не знам дали бразилиците почитат техния Чарлс Милър, но у нас по-никакъв по-особен начин не се отдава заслуженото му място в нашата футболна история, която започва именно от него. И все пак ,в двора на това училище има мемориална плоча поставена от един от най-обичаните играчи на ''Черно море'' -Милен Бакърджиев.
Често като минавам покрай този двор ми става някак си тъжно, защото това не е просто обикновена училищна площадка, а част от историята на Варна, на България, а с нищо не е показано това. Дано доживеем мига, когато и на този швейцарец му бъде отдадено това което заслужава.
