Черно море - "Не се гаси,туй що не гасне''
Публикувано: 15 фев 2010 15:57
Специално за феновете на Черно море реших да постна тема с историята на отбора ви
ИСТОРИЯ ДО 1945 ГОДИНА
“НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ!…”
Многобройните печатни издания от миналото столетие, както и предаванията и филмите по електронните медии, почти изчерпиха темата за приноса на Варна и на клубовете – предшественици на ПФК “Черно море” за развитието на популярната игра. Клубно пристрастни, много автори на писаното и показаното, обаче често тенденциозно подминаваха дати и събития, за да изтъкнат собствените си или достойнствата на своите организации.
Простено да им е!
Оставаме и днес снизходителни към насилието над историята, защото делото на радетелите на футболната магия от предците на ПФК “Черно море” не е свещ да я духнеш и да угасне. То е огън, който и днес гори в сърцата на хиляди варненци с обич, признателност, благодарност и готовност да се продължат славните традиции и по повод, на който многоуважаваният във футболния свят спортен журналист Климент Симеонов написа следното откровено признание: “Традицията, с която варненци винаги и с право са се гордели, откроява през ХХ век фигурите на изтъкнати радетели на футбола – деятели, треньори, състезатели и съдии, които правят чест и на цяла България.”
За да установим точната дата на създаването на БФК “Черно море” е необходимо да погледнем в „Енциклопедия на световния футбол“ от Ричард Хеншоу, 1979, NEW PUBLIC BOOKS, Washington DC, USA.
“Български студенти в университета в Константинопол през 1909 г. формират футболен клуб “13”, наименуван така на името на тринадесетте му члена. В края на академичната година студентите се връщат в София и техният клуб се установява в столицата… Скоро след това е основан “Спортист” – Варна. Със “Славия” и “Левски” това са най-старите клубове в България“.
“Спортист” се обединява на 24 май 1914 г. със създаденото на 3 март 1913 г. дружество “Галата”, преименувано по предложение на учителя Карел Шкорпил на старото име на река Камчия – “Тича”. Новото дружество се преорганизира в ученическо спортно-туристическо дружество “Река Тича”, а от 21 януари 1919 г. се нарича само “Тича”. Редно е черноморци да зачитат за година на създаването на клуба си 1909 г. – годината на създаването на най-стария предшественик на “Черно море” – “Спортист”, а не 1913 г.
ИСТОРИЯ СЛЕД 1945 ГОДИНА
НОВОТО ФУТБОЛНО ВРЕМЕ
Футболът в страната променя посоката на самостоятелно, зависещо единствено от волята на деятелите и състезателите си развитие. Въпреки това, чрез обединените клубове “Тича” и “Владислав” под името “ТВ-45”, а по-късно и ТВП, “Ботев” при ДНА, ВМС, СКНА, отново “Ботев” и “Черно море”, играта продължава да владее сърцата на привържениците и да откроява безспорни футболни дарования. През 1949 г. “Ботев” е шести в класирането, а неговият нападател Недко Недев е голмайстор на страната с 12 точни попадения. През 1953 г. играчите на “BMC” се отсрамват пред своите предци и в лют спор със столичните състави печелят бронзовите медали в първенството на националната първа дивизия.
При поредното преименуване през 1959 г. в “Черно море”, с което име футболният клуб прекрачи прага на XXI век, треньорът Иван Моканов селекционира и подготвя стабилен състав, който в 12 поредни шампионата само три пъти се класира във втората половина на таблиците. Иван Иванов, Симеон Нинов, Янко Атанасов, Владимир Грозданов, Димитър Боснов, Абил Билялов, Стефан Янев, Стефан Богомилов, Георги и Никола Димитрови, Здравко Митев, Андрей Стоянов, Стефан Генов, Любчо Атанасов, Петър Дудунов, Любен Костов, Стоян Георгиев, Дамян Георгиев, Божил Колев не остават в историята на варненския футбол само със забележителните си прояви на българските терени. И няма да се запомнят единствено с факта, че са играли през този период съществена роля при разпределението на медалите в държавните първенства. Резултатите на отбора, в който се състезават, в срещите на международното поле, още будят голямо възхищение.
Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници и като гости, и като домакини: “Вашаш” и “Ференцварош” – Будапеща, “Рапид” – Букурещ, “Спарта” – Прага, “Шефил Уензди”, “Бешикташ”, “Аякс”, “Нотингам”, “Дарби Каунти”, “Гурник” – Забже, “Стандарт”, “Селта”, “Арминия”, националният отбор на Япония, “Стал” Мелец, “Цървена звезда”… Не по-малко впечатлителни са и равенствата с вицешампиона на Германия “Вердер” – Бремен, с “Щутгард”, “Байер” – Леверкузен, с “Айнтрахт”, с английския “Ковънтри”, с “Динамо” – Киев в редиците си с Лобановски…
Не ще и съмнение, че всичко това е плод и на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов-Кафето и Димитър Димитров – Клечо извеждат десетки футболни дарования до мъжкия тим и националния отбор.
Не са много радостни последните години от миналото столетие и първите от новото за черноморци. Преходът от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Пътят му лъкатуши до двете крайности на хамлетовското “Да бъда или да не бъда!”. Мнозина се опитаха да изведат клуба от тежкото положение, но малцина стигнаха до частичен успех – само да запазят статуквото. В края на краищата и едните, и другите стигнаха до извода, че за спасението в новите условия се изисква и нов подход. И клубът има щастието да попадне на истински спасители. Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успяват да го изведат от “блатото”. По-късно Илия Павлов, уважаваният в българските делови среди бизнесмен, стабилизира позициите му в българския футбол.
“Черно море” прекрачи прага на XXI век в компанията на отборите от елитната ни футболна група. Перспективата бе отборът да заемe подобаващо място във футболния живот на страната и Европа, което да отговаря на 90-годишната славна история на клуба и на завета на няколко поколения треньори, състезатели и деятели, предани на традициите, обичта и верността към футболната магия, акостирала преди 110 години на варненския бряг в двора на Мъжката гимназия и завладяла цяла България…
Гибелта на Павлов през март 2003 г. постави 90-годишния клуб пред ново изпитание.
Илия Павлов обаче не успя да завещае започнатото в ПФК ”Черно море” в надеждни ръце между ръководните хора в корпорацията. Наследниците му разпродадоха всички футболисти на клуба, за да си възвърнат направените инвестиции и взеха решение за ликвидация на клуба, ако не се намерят инвеститори, които да поемат изцяло издръжката му. Въпреки че две години по-рано те бяха получили безплатно от Георги Илиев отбор, утвърдил се във Висшата лига, наследниците на Павлов не се посвениха да разрушат всичко това, което бе градено през последните 5 години. Това изправи шефа на Надзорния съвет Петър Пасев пред почти неразрешимата дилема: как да продаде едно име без съдържание! В един момент, останал единственият човек от старото ръководство, който се бори за оцеляването на клуба, той пое отговорността да доведе до успешен край дългата и инфарктна одисея по запазването на ПФК “Черно море”. Пълният крах бе предотвратен с усилията на Община Варна и лично на кмета Кирил Йорданов. Появата в последния момент на варненския бизнесмен Христо Велков, получил безплатно акциите на клуба с произтичащите от това права и задължения, изискваше бърза реакция и вземането на оптимално полезни за укрепването на клуба и отбора му решения.
Дълговете, завещани от наследниците на Павлов, безхаберното и некомпетентно двумесечно управление на Велков, несигурността в бъдещето, липсата на цели в по-далечна перспектива продължиха да водят до инфарктни колебания живота на най-стария български футболен клуб в първата година от последното десетилетие към вековния му юбилей. Това бе ново велико изпитание за онези, които сметнаха, че ще е кощунство да се затрият въжделенията, заветите и труда на десетки поколения деятели, треньори и състезатели и не само желаеха, но и се постараха да запазят за поколенията един от незаменимите символи на спортна Варна.
В тази тежка ситуация ПФК “Черно море” повече от година броеше своите истински приятели и доброжелатели.
Естествено е в тежката криза отново да ги намeри в Общината. Следвайки примера на своите по-близки и по-далечни предшественици, които ратуваха обществено полезните спортни каузи да оцелeят и да бъдат подпомагани всячески, днешният кмет на Варна Кирил Йорданов не само излезе с два призива към варненци да се притекат на помощ на футболния клуб, но и сам да се ангажира с непрекъснати срещи с бизнесмени в търсене на изход от продължаващата повече от година криза.
Още по-естествено е преброените да са из редиците на бившите футболисти и деятели.
Ала по-необяснимо е, че само един варненец, апропо с бизнес вече в столицата – Красен Кралев – отново, за втори път в продължение само на три години, се оказа най-обществено ангажиран мъж и през октомври 2003 г. пое тежката отговорност да оглави, да ръководи или по-точно да спасява, с цената и на много лични средства , похарчени без гаранции за възвращаемост, наклонения до критично допустимия крен черноморски кораб в бурното българско футболно море.
Учудващо е обаче, че един от потомците на вечния съперник на тичанци, владиславци и черноморци “Левски” /София/ – Велислав Вуцов – за втори път успешно направи “изкуствено дишане” на представителния отбор на “Черно море”, не само за да го има сред елита, но и да е дори на висотата, която повеляват традициите. През 2004 г. Кралев стабилизира финансовото състояние в клуба, след като привлече за основен акционер корпорацията “Химимпорт”, чиито две компании Армеец и Централна Кооперативна Банка станаха основни спонсори на ПФК “Черно Море”. Успешният дебют като старши треньор на една от легендарните рожби на школата на клуба Илиян Илиев и отличното представяне на отбора през сезон 2004-2005 дават надежда, че ръководството на най-стария български клуб е намерило вярната посока.
Мнозина класифицират оцеляването като чудо. В началото на ХХI век е най-малкото наивно да се говори за чудеса. Но е факт, че 90-годишният клуб продължава да го има, че той върви, макар и разколебан от преживяното сътресение през последното десетилетие, към вековния си юбилей…
И пак се сещаме за заветните думи на поета: “НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ!”
СЪСТАВ ЗА СЕЗОН 2009-2010
С № 1 е първият от тримата вратари – Карамфил Илчев. Той е роден на 07.01.1979г. Започва от родния Добруджа, играе за Академик Св преди да дойде във Варна. Висок е 186 см, тежи 82 кг.
С № 3 е Адемар – роден 20.09 1980 г. С богат опит в бразилския шампионат – играл за Спорт Ресифе, Наутико, Гама и АВС. Играе ляв защитник. Висок 180/74.
С № 4 е Радослав Бачев. Роден е на 09.04.1981г. Висок е 183 см, тежи 75 кг. Преминава през Пирин Бл, Марек и Черно море.
С № 5 е Никола Домакинов – роден на 11.07.1980 г. Висок 186/80 . Играл за Ботев Пд и Асеновец – със срещи във всички нац. гарнитури.
С № 6 е Танко Дяков – роден на 18.08.1984 г. Висок е 193 см, юноша на Берое, играл за Славия и Вихрен. Преквалифициран от нападател в защитник от героят в САЩ-94-а Петър Хубчев.
С № 7 е Станислав Стоянов. Роден на 10.09.1976г. Висок 180 см, тежи 78 кг. Започва в Добруджа, а за моряците вече има изиграни 130 мача в А ПФГ.
С № 8 е дефанзивния халф Атанас Борносузов. Роден на 05.01.1979 г – юноша на Марица Пд, играл за Коматево, Олимпик Тетевен, Добруджа, Литекс, Нафтекс,Левски, руските Том и Терек, гръцкия Арис Солун и кувейтския Ал Салмия. 124 мача в А ПФГ с 26 гола. Шампион и носител на купата на страната, с 14 срещи в евротурнирите и 12 за младежкия нац. отбор.
№ 12 е Ивайло Маринов – на 25 г., 196 см/82 кг.
С № 13 е Тодор Колев – роден на 22.09.1989 г 175 см/72 кг. Юноша на Черно море, с 1 мач в младежкия нац. отбор.
С № 15 е Александър Александров. Роден на 13.04.1986г. Висок е 186 см, тежи 76 кг. Освен с екипа на моряците, играл е още и за Шумен и Черноморец Бс. Юношеския и “Б” нац. отбори.
С № 19 е Герасим Заков – роден на 7 септември 1984 г., 182 см, тежи 76 кг. Играл е за Берое, ЦСКА, Видима Раковски, Конелиано и Локомотив Пд.
С № 20 е Михаил Лазаров – роден на 31.08.1980 г – 188 см/88 кг. Играл за Спартак Вн, Нафтекс и Родопа.
С № 21 е Георги Илиев – роден на 05.09.1981 г. Юноша на Черно море, през 2000 г играе в Светкавица. През 2003-04 г е привлечен от Едуард Ераносян в Локомотив Пд. От 2006 г играе в ЦСКА – под ръководството на Миодраг Йешич, Пламен Марков и Стойчо Младенов. 2 пъти шампион с армейците, носител на 2 суперкупи и 1 купа на България. Има 10 мача в нац. отбор с 1 гол и 4 асистенции, и 16 срещи при младежите.
С № 22 е Милен Петков – роден на 12.01.1974 г в Генерал Тошево. Юноша на Добруджа – треньор Кольо Марков. През 1996 г е привлечен в ЦСКА от Пламен Марков. От 2000 г играе в Гърция последователно в АЕК, Атромитос и Илисиакос. Има 45 мача в А нац. отбор с 1 гол, а при младежите 14 срещи с 2 попадения.
С № 23 е Даниел Георгиев – роден на 06.11.1982 г – 180 см/74 кг. Преминал през Левски, Вихрен, Балтика Калининград, Локомотив Пд и ЦСКА.
С № 25 е Александър Александров – на 23 години, висок е 175 см и тежи 70 кг. Играл е за Конелиано, Миньор Пк, Локомотив Ст. З и Берое..
С № 26 е вратаря Илко Пиргов – роден 23.05.1986 г, 1 мач за “А” нац. oтбор. Играл за Пирин и румънския Отопени, шампион и носител на купата и суперкупата на страната с ЦСКА. С 16 мача за младежкия нац. отбор.
С № 27 е Даниел Димов – капитан на националите до 17 и 19 г, с 2 мача за младежкия нац. oтбор. Роден на 21.01.1989 г. Висок 186 см, тежи 76 кг. Има 10 мача за юношеския национален отбор до 17 години.
С №28 e Ели Маркес /Бразилия/ – на 27 г, 180 см, 74 кг. Преминал през отборите на Ботафого, Португеза, Авиа, Беласица и ЦСКА.
С № 31 е Мирослав Манолов – роден на 20.05.1985 г- 184 см/79 кг. Играл за Металик , ЦСКА и Конелиано.
С № 33 е неостаряващия страж Красимир Колев. Роден е на 7.11.1971 г. Висок е 182 см , тежи 82 кг. Започва кариерата си от Добруджа , преминава през ЦСКА, Локомотив Пд, гръцкия Продифтики, Спартак Вн и Черно море.
С № 77 е Йордан Юруков – 02.10.93 г. Висок 183 см, 76 кг. Играл в Локомотив 101, Македонска слава, 2-кратен шампион и носител на купата на страната с ЦСКА. Участник в евротурнирите, бивш младежки национал.
С № 84 е Мамуту Кулибали – роден на 23 февруари 1984 г., в столицата на Мали Бамако. Играл като централен защитник или офанзивен халф, във френските Оксер и Истър, турския Касъмпаша и белгийския Брюксел. Бил е капитан на младежкия нац. отбор на страната си
Пом. треньор Радослав Боянов – роден на 30.11. 1978 – преминал през отборите на Добруджа, ЦСКА и Доростол.
Старши треньор Велизар Попов – роден на 07.02.1976 г. – Локо Пд, Хебър и Спартак Пд.