greenpeak написа:Явореску, как беше приключението до Беларусия, разкажи все пак?!?!
Нямаше положителни емоции на мача, сигурно и за вас е било така...
Иначе пътуването не мина без инциденти, но аз съм си карък и винаги очаквам подобни неща. На път за Благоевград ми падна подкалника и се откачи предната броня, закърпиха я сутринта в местна тенекеджийница. На отиване минах през Видин-Румъния-Унгария-Словакия-Полша. Загубих се из едни полски села около Люблин и едва додрапах до бензиностанция на изпарения. За мое голямо учудване хората там не говорят нито руски, нито английски. Не искаха да ме пускат на беларуската граница с колата -- бил съм я купил преди пътуването (което си е вярно) и това било много съмнително. Настояваха да платя депозит от 10,500 евро за тоя таралясник. 4 часа разправии, накрая явно се смилиха заради децата и атрибутите на Черно море, които по-скоро потвърждаваха моята версия, че не съм автоджамбазин. След това в Брест загубих немалко време за формалностите по електронното устройство, което играе роля на винетка.
Минск е страхотен град -- огромен, но с много въздух и зеленина. Нищо, ама нищо общо с циганията в нашата обична столица. Много добре уреден е транспорта, задръствания не видях никъде, както и проблем с паркирането. На всяка крачка има или музей, или университет, а в непосредствена близост до центъра има поне 4 завода. Сталинистка архитектура, но величествена, а не потискаща. Много градски паркове и абсолютна чистота по улиците. Не видях нито един просяк, нито една паркирана кола на тротоар. Пътищата им са отлични, дори и второстепенните. Плаща се само за магистралата, която само прилича на магистрала, но всъщност не е. Няма знак за магистрала, има места за обратни завои, много пешеходни пътеки и ограничения на скоростта около тях. Всички спазват стриктно ограниченията, само двама руснаци и един украинец профучаха край мен.
В Минск загубихме половин ден в търсене на билети. Никой не знае къде се продават, никой не се интересува от футбол. Пращаха ни на ст.Трактор (ходихме), после на ст.Динамо (и там ходихме), и накрая ги купих от една концертна каса в подлез на центъра. На компютъра излезе, че около 1/4 от трибуната за гости е изкупена и се зарадвах много. Впоследствие се оказа, че клубовете са си разменили билети за гостуващите фенове. Както и да е, важното е, че се сдобихме с билети. Закъсняхме малко за мача, на стадиона полицейската проверка беше жестока. Рамка, детектори, камери, преравяне на багажа, опипване и всичко както си му е реда. Влизахме през един вход с феновете на Динамо. След мача две ченгета ни ескортираха всичките 7 българи пеша до близката станция на метрото. С нас вървяха и фенове на Динамо, нямаше никакви проблеми.
Бяхме планували да разглеждаме още музеи, но съвсем разбираемо нямахме настроение и на другата сутрин тръгнахме директно за България, по прекия път през Украйна. Там беше екшън
На границата питах митничаря дали в Украйна има винетки и откъде да си купя, а той започна да се хили истерично, все едно съм му разказал най-смешния виц. Пътищата им са ужасни, наистина. Няма аналог на такъв път в България, за да дам пример. Почти няма дупки, но има цели планини от размекнал се и изпъкнал асфалт с остри връхчета, който направо реже гумите или стърже капака на картера. Коловози, много дълбоки, очертани с остри издатини. Все едно караш по релефна карта. Изпреварването е супер опасно, защото не знаеш какво те чака напред и няма как да маневрираш. На едно място около Тернопил стана точно като на филмчето, дето го беше пуснал. Карах от Минск до Варна без прекъсване, като минахме през Брашов да разгледаме замъците в Ръшнов и Бран. Там се скапа турбината и така до Варна с 50-60 км/ч. Доста път се събра. 4568 километра общо, от тях на връщане 1914 наведнъж.
С удоволствие бих отишъл отново в Беларус, много красива страна и във всяко едно отношение по-напред от нашата. Надявам се догодина пак в Лига Европа. Съжалявам много, че така се развиха нещата за нашия отбор. Имах големи надежди, но не сме готови за това предизвикателство и трябва да го приемем.
