Черно море - "Не се гаси,туй що не гасне''

[HEATSEEKER]

В статията са използвани материали от една изключителна рядка книга-''Спортен клуб Владислав''.Автори са Иван Пиндиков и Валентин Свраков,днес и двамата покойници.Те са именно от тези истински''владиславци''
Книгата за огромно съжаление, наистина е трудно намерима.Издадена е през 2004г, и понеже е спонсорирана от Общината не е била предназначена за продажба.Това е една огромна загуба за всеки истински привърженик не само на ''Черно море''.
Искренно се надявам, тази книга да бъде преиздадена, така повече хора да разберат какъв истински диамант е бил тогавашния
''Владислав''
Валентин Свраков написа и ''История на Спортен-клуб Тича''.В края на миналата година си отиде от този свят.
Редно беше клубът да го почете по някакъв начин

[boys85]

Една снимка, на която случайно попаднах днес:

[guglata]

Благодаря за темата, а и на колегите които постнаха снимки, ако имате още ги пуснете ще е интересно да се усети атмосферата от мачовете на колудрума и на "Тича" след построяването му.

[Clarion]

ето една карта от 1923 (благодарение на колегите от http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=225030 - ако някой се интересува от историята на Варна - това е хубав източник на информация), за да може да се добие по-ясна представа къде са се случвали тези събития:
http://www.varna-bg.com/library/maps/images/varna1923map.jpg

ПП: Не можах да се оправя да пусна снимката да се "врап-ва" без да я "реже" - моля, някой от модераторите да ми оправи мнението, така, че да се вижда картата

[Clarion]

Provider: Регионална библиотека ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ - Варна

[Clarion]

Description: Групов портрет на спортистите и членовете пред сградата на клуба, основан на 1 май 1921 г.
Data provider: Регионална библиотека ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ - Варна

[Clarion]

Description: Групов портрет на спортистите и членовете пред сградата на клуба.
Data provider: Регионална библиотека ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ - Варна

[wolf]

ГЕОРГИЕВ Стоян-Тянко /1942/. Нападател на “Черно море” – 1962/1968 г., 147 мача и 7 гола в “А” РФГ

147-7? Нападател?

[HEATSEEKER]

Оръдията отекват по полята на изглеждащата сякаш безкрайна и зимна Добруджа.
Войната е в своя разгар, българите като безстрашни лъвове се бият за Родината.
Една от тези битки, се води край днешното малко селце Златия край Добрич.
В лазарета един млад мъж на 20 години, който допреди броени дни като взводен командир се сражава безстрашно с врагът , сега се бори с коварната болест на коремния тиф.
На 6 ноември 1916г тази битка е загубена, там на фронта угасва живота на Стефан Тончев Витанов.Един патриот влиза в историята и в....забравата.
През 1896г в семейството на опълченеца Тончо Витанов Стисков се ражда Стефан.
С такъв баща , участник в легията на Георги Сава Раковски, взел участие в битките на Шипка, нещо повече той е един и от спасителите на Самарското знаме,бил се и в Сръбско-Българската война.Някак си няма как да не си възпитан с онези неща , които днес наричаме ценности.
Стефан учи във Варненската мъжка гимназия, прилежен ученик и любознателен по природа, отличаващо се за годините си с разсъдливост и скромност това момче има и една голяма любов към играта ''ритни-топ''.
Варна вече малко повече от 10 години познавала тази игра, родена по нашите земи именно в двора на училището, в което е учил.Импровизираните футболни двубои в Морската градина били често срещано явление.
Семейната къща на фамилията се намирала на днешната улица ''Стефан Стамболов'', там където днес е паркинга на хотел''Одесос''.
Той и неговите съкварталци били момчета пленени от футбола.
През 1908г във Варна се създал ''Атлас''(най-първият футболен клуб в България), членовете на този клуб били хора самоопределящи се като''гърци'' и живеещи в култовата за града Гръцка махала.Те провеждали истински тренировъчен процес и нещо повече те организирали и двубои с пристигащите във Варна английски моряци.
Дейността на ''Атлас'' била като магнит за Стефан и неговите приятели, но когато поискали да се включат при тях, те били изгонени защото били..българи.Именно на тази основа не били допуснати.
Обидени, те се завръщат по домовете си.В тези неприятни мигове изпъква лидерската роля на Стефан Тончев.
Любовта към играта не свършва , а и не трябва заради надменното отношение на гърците.
През късната пролет на 1909г, той е главният инициатор за основането на клуба на българите-Дружество''Спорт''.
Синът на опълченеца успява да завладее сърцата на хората около него.Идеалист той е организатор , един вид треньор, отличен футболист, домакин на дружеството.Човек идеал за подражание.Човек дирил хубавото и стойностнното за да му служи.
Стефан Тончев се заема с нещо апостолско , нещо не правено дотогава от хората имащи отношение към футбола
Без да парадира, без много шум , той работи върху първите футболни правила, нещо повече това е първите своего рода треньорски наставления.Този свой труд той озаглавява ''Футболът , правилници и наставления''
През 1915г, завършва класическия отдел на Варненската мъжка гимназия, след това постъпва в школата за запасни офицери, откъдето е изпратен на Добруджанския фронт.Преди да замине той предава ръкописът на приятеля си Никола Ницов.
Там в Добруджа земята , навеки го приела при себе си.
По-късно това негово дело е издадено от ръководството на СК''Тича'' в негова памет(IN MEMORIAM)
Варна помнeла своя син, по онова време споменът за него бил ярък и силен.
В местната преса се публикуват редове за него написани от преподавателят в Морско училище-Крум Кънчев
''че неговият малък клуб''Спортист''стана известната ''Тича'', който заедно с клоновете си ''Гранит'', ''Надежда'' и ''Шипка'' брои около 200 члена.Той щеше да се гордее да види в родния си град Варна приморски клуб ''Победа''с клоновете си ''Сокол'' ''Стефан Тончев'' и ''Атлетик'' с около 200 члена.И още СК''Червения тим'' с около 40 члена.
Стефи щеше да се радва на тяхната английска игра''
В днешно време в пресата вече не се споменава името на Стефан Тончев.Тази историческа личност не само за днешният клуб''Черно море'', но и за целият български футбол, човек който е наричан ''разпространителят на футбола у нас''. тъне в мрака на забвението за наш срам.
Ние няма как да искаме в страната където завистта е национална черта на този човек да му бъде отдадено заслуженето място в футболната ни летопис като истински апостол на футбола.Все пак той е бил бил варненец, а не да речем от някой друг град.....Тях бихме ги разбрали...
А ние...тъжното и жалкото, е че болшинството от фенове, запалянковци или ако предпочитате привърженици не знаем за този легендарен човек , основателя на клуба.
Преди време в родното село на баща му-село Кацелово, Русенско, хората подемът иниациатива за поставяне на паметна плоча за заслугите му към футбола.
Нямали да е още по-добре ако и ние поставим такава плоча.
Дали ако ни гледа отгоре , не би се зарадвал , че не сме го забравили и че неговата истинска любов към клуба гори и в нашите души

[wicked1913]

Пак искам да те поздравя за хубавата тема!
Така ще е ... дето викаш какво да направим, че човекът е родом от Варна. Виж ако беше от Левски или ЦСКА(хммм тогава къде е бил този отбор?) нещата щяха да стоят по съвсем друг начин и журналистите отдавна щяха да пишат луди оди на тема Стефан Тончев, уви той тъне в забрава. Срам за фенове,журналисти и изобщо всички, включително и ние самите допринасяме за това такива хора да тънат в забрава( е да речем, че аз самия както и предполагам по-голямата част от съфорумниците не са запознати с личността на този човечец както и на другите спортисти на стара Варна и изобщо пионери на футбола в България ), колкото и да не ми се иска да го кажа.