ввафрафа
Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, rhaegar, slavia_forever, Madridist
Re: Айнтрахт Франкфурт изненада Челси
Спокоино бе спокоино... от контроли точки не се взимат, аз даже се чудя защо изобщо е пускал играчи от титулярния състав да вземе някои да се счупи да се чудим после кво да правим... на 8-ми имаме важен мач такаче споко 
Re: -Статии
The Telegraph
Андре Вияш-Боаш: Не съм Специалния II
Настоящият треньор на Порто не обича да го сравняват с Жозе Моуриньо и се заканва да не си къса дълго нервите край страничната линия, затова обмисля и кариера в медиите."Може би, като стана на 45 години, ще подпиша с вестник Telegraph - казва с усмивка Андре Вияш-Боаш. - Основната ми цел за развитието на кариерата ми на треньор е да постигна нещо, с което да се гордея. Не искам да съм треньор твърде дълго, това е работа, която направо те изцежда емоционално."Треньорската работа ми отнема много неща, отнема ги и от семейството ми, не искам животът да е такъв твърде дълго време. Искам кариерата ми да е кратка - 10-12 години. Може би, максимум 15 години. И след това си тръгвам. Но за това време искам да оставя някаква следа след себе си."Андре Вияш-Боаш е едва на 33 години, но вече е оставил диря в европейския футбол. Порто е един от най-успешните тимове на Стария континент - титла в Португалия и шанс за триумф в Лига Европа.И това е едва вторият сезон на Андре като старши-треньор. В първия си сезон той спаси Академика, един от слабите отбори в Португалия от изпадане, след което получи покана да оглави Порто. Успехите му стартираха веднага след това.Вияш-Боаш има зад гърба си 53 мача като старши-треньор, записал е 46 победи, само 3 загуби, а в Португалия Порто няма загуба този сезон. Порто спечели последните 14 мача във всички надпревари, в които участва, като тимът отбеляза 130 гола този сезон.Дали обаче Вияш-Боаш ще успее да засенчи треньора, с когото е сериозно свързан и под чието влияние се развива? Естествено, става въпрос за Жозе Моуриньо.Вияш-Боаш първо работи с Моуриньо в Порто през 2002 година, като тогава се занимава с нещо важно, но не особено популярно - той ръководи екипа, който разучава противниците на тима. Но за Моуриньо резултатите в тази насока са изключително важни.По-късно Вияш-Боаш следва Моуриньо в Челси и после в Интер, където през октомври 2009 съвместната им работа приключва.Разривът е неизбежен и двамата вече не си говорят."Да, така е, вече не си говоря с Жозе - потвърждава Андре. - След като напуснах Интер си общувахме доста, докато бях в Академика, но сега е малко по-различно."Дали е станало така защото Моуриньо го възприема като съперник?"Не мога да съм съперник на някого, който ще остане в историята на футбола като най-великия треньор", отговаря решително Вияш-Боаш.Но и Андре се представя силно - постига успехи, а към него вече има интерес от много клубове, включително и във Висшата лига."Всеки, който успява да постигне нещо предизвиква интерес към себе си - обяснява внимателно треньорът на Порто. - Мисля, че приемам това добре. Но не мога да приема неща, които са свързани с лъжи. Както стана с историята с Рома. Във вестниците излезе, че съм казал на директора на Рома, че не мога да стана треньор на тима, защото отивам в Ливърпул. Дори бяха написали, че Жозе ми е казал да отида да работя във Висшата лига, а не в Италия."Това е измислица, създадена от някого и този някой я налага като истина. Спекулации? Да, приемам ги. Но, лъжите - не."Предполага се, че Вияш-Боаш ще остане още една година в Порто, но това още не е потвърдено.Челси е сред потенциалните кандидати да наеме португалеца. Вияш-Боаш твърди, че не е преговарял в клуба на Роман Абрамович, но допълва, че пази хубави спомени от престоя си в Лондон."Лондон е град, в който бих живял перфектно - обяснява Андре. - Там прекарах хубава част от живота си, а хората в клуба са фантастични - всички, от играчите до собственика."С Жозе постигнахме максималния успех с оглед на възможностите ни. Челси спечели титлата на Англия - за първи път от 50 години насам. Това беше много силно постижение, което не остана незабелязано в света на футбола и може би това помогна за налагането на Челси като един от най-успешните клубове в наши дни."Но това се оказа недостатъчно и през 2007 Моуриньо беше освободен."Разбирам, че в Челси са обсебени от мисълта за успех в Шампионската лига, това ще легитимира клуба в Европа - допълва Вияш-Боаш. - Но в Шампионската лига не винаги печели най-добрият отбор, там успехът идва и с късмет, особено когато трябва да се бориш за равенство в някои мачове."И топ отборите често отпадат рано в Европа, година след година, Интер е доказателство за това, редовно отпадаха рано, но миналия сезон триумфът дойде с работата на Жозе."Можеш да изградиш топ отбор, който да е успешен в Шампионската лига, но този тим трябва да е много ефективен в два решителни мача, а в тях късметът може просто да е срещу теб. Трябва да си добър и компетентен, но и да имаш късмет."Дали обаче Роман Абрамович е сбъркал като е освободил Моуриньо, а с него и Вияш-Боаш?"Не, не, не - реагира веднага Андре. - Не смятам, че Челси направи грешка. Жозе спечели Купата на ФА предишния сезон, както и Карлинг къп и стигна до полуфиналите на Шампионската лига, където загубихме с дузпи от Ливърпул. И всичко това в сезон, в който Челси постоянно имаше проблеми с много контузени играчи."Постоянно правехме някакви комбинации със състава, използвахме играчите на максимума на възможностите им."Сезонът беше успешен за нас, но собственикът имаше други очаквания. Може и да е бил прав, защото след това Челси стигна до финала на Шампионската лига и ако Джон Тери не се беше подхлъзнал при изпълнението на дузпата, Челси щеше да вземе купата. Тук отново става въпрос за късмет."Вияш-Боаш се смята за щастливец, тъй като си харесва работата и обича да хвали Порто - където вече се дразнят на вниманието, което привлича треньора им. И Андре трябва постоянно да търпи сравненията с Жозе Моуриньо."Смятам, че с него сме различни, аз си имам собствен стил, начинът, по който работя аз е коренно различен от този на Моуриньо, но хората постоянно ме свързват с един от най-добрите треньори в света и просто трябва да свикна с това - обяснява Андре."Моуриньо е Специалния, аз не съм Специалния II. За мен той е най-добрият, защото е спечелил много титли и ще спечели още много."А аз съм обикновен треньор, който има щастието да работи с топ играчи, един ден може и да не е така. Аз съм по-емоционален от него и не държа толкова много на разучаването на противника. Или поне смятам така."За мен беше важно да започна да работя сам. Чувствах, че мога да направя много повече неща. Въпреки че с Жозе постигнахме страшно много."Но защо Вияш-Боаш е избрал да работи точно в бившия клуб на Моуриньо?"От Порто не ме избраха защото Жозе е работил тук преди мен - обяснява Андре. - Това е просто съвпадение. Вече сме на полуфиналите в Лига Европа и хората си мислят: "Той е следващият, постига същото като Жозе". Но не е така."Порто трябва да постига успехи, защото това е клуб с история, традиции и амбиции. Това е нормално. Искаме да сме силни и в един нормален сезон трябва да стигнем далеч и в Европа, не само да се представим добре у дома."И все пак, някои неща звучат така, сякаш ги е казал Специалния.
Re: -Статии*
Печели все повече адмирации , особено този сезон .
Re: -Статии*
РУУНИ И ОБИ МИКЕЛ ЩЕ СА ВАЖНИТЕ ФИГУРИ В МАЧА
Този сезон избягвам да правя анализи преди мачовете, защото има твърде много различни възможности, а и мениджърите действат нетипично дори за самите тях. Да не говорим, че целият сезон е някак луд и предварителните прогнози са напълно излишни. Но в случая ще направя изключение по няколко причини. Манчестър Ю - Челси може да реши шампионата, въпреки че дори лондончани да спечелят това няма да им осигури титлата. Напротив! Битката ще продължи до края, но пък в чисто психологически план „сините" ще имат огромно предимство. За бъдещето обаче ще говоря едва след мача, сега е далеч по-интересно какво може да очакваме от срещата.
Стартовите състави
Челси нямаше мач в тази седмица, което на пръв поглед им даваше предимство. Само че Фъргюсън го изравни и остави може би 10 човека (само Ван дер Саар вероятно ще играе от онези, които бяха на терена с Шалке) да почиват. Така че в това отношение има пълно равенство. А това бе важно, защото поне за мен в състава на Юнайтед през април се наблюдаваше умора и то доста сериозна предвид програмата. Но нека опитам да позная съставите:
Манчестър Ю - Ван дер Саар; Фабио, Видич, Фърдинанд, Евра; Парк, Карик, Флечър, Гигс, Рууни, Ернандес.
Челси - Чех; Иванович, Давид Луис, Тери, Ашли Коул; Оби Микел, Лампард, Есиен; Малуда, Дрогба, Анелка
Сигурно изброените футболисти имат нужда от няколко уточнения. За Юнайтед има две въпросителни според мен. Едната е за Фабио. Поставил съм го в тима, но е напълно възможно там да играе О'Шей. Причината е, че Челси обича да атакува през центъра, там праща обичайно трима футболисти и често крайният бранител е длъжен да действа близо до зоната на централните. В това отношение О'Шей се справя прекрасно. Влизането на Флечър за мен е задължително в средата на терена. Дали е готов за 90 минути нямам представа. Но ако нямаше да играе в неделя, вероятно щеше да бъде на игрището още срещу Шалке, защото миналата седмица бе в игра за резервите. Ако той не може да започне, то тогава залагам на Андерсон.За Челси нищо изненадващо. Присъствието на Давид Луис в центъра на отбраната ще направи отбора по-сигурен в сравнение с мачовете в ШЛ, когато той наистина много липсваше. Тогава за лондончани бяха от значение повече лидерските му качества, отколкото чисто спортно-техническите. Може би при Анелка е интересно дали все пак ще се появи на терена, но залагам на него пред Калу и Торес, защото в този двубой Челси трябва да заложи на изпитани хора, които са минавали през такива мачове заедно. А и калу действа по-добре, когато става от пейката. Изборът на Дрогба пред торес е най-логичното нещо на света.
Позицията на Рууни
Има доста анализи дали Рууни не трябва да действа сам на върха на нападението, а Ернандес да остане на пейката. Бербатов за мен е изключено да започне в двубоя, защото „червените дяволи" ще действат на сигурно и ще търсят скоростта в нападение. Така успяха да надиграят Челси два пъти в ШЛ, ще потърсят този модел отново. В тази система Рууни играе зад гърба на Ернандес. На пръв поглед това е различно подреждане в сравнение с тима, който Фъргюсън дълго време ползваше в големите и важни мачове. Но за мен не е така. Всъщност Рууни е на върха на един триъгълник в центъра на игрището и в този двубой конкретно е удачно той да действа там, защото в Челси в същата зона ще е Оби Микел или Есиен при някакви варианти. Но от значение е това, че винаги има човек от състава на „сините", който не влиза в противниковата половина или поне стои точно пред двойката централни защитници. Срещу Арсенал Рууни се провали в дефанзивен план, защото Сонг тръгваше към противниковото наказателно поле, докато сега Оби Микел няма да го прави. А и спринтовете на Ернандес зад гърба на противниковата защита, увеличават пространството между халфовете и отбраната на противника и там Рууни използва своя усет за създаване на опасност.От друга страна англичанинът може чудесно да подпомага Ернандес при контраатаките и така бързината да бъде използвана по брилянтен начин от домакините. Фъргюсън винаги се е стремял да елементаризира мачовете, като ги направи битка на индивидуалности по възможност един на един. В това отношение Рууни може много да помогне. А свободата, която той ще има, ще помогне и на Гигс да действа добре. Присъствието на уелсеца е задължително и то в зоната на Иванович, защото сърбинът не се включва чак толкова в нападение. А влизането на Гигс от тъча към наказателното поле, смяната на местата било с Рууни или с Ернандес, може да е много опасно. Единственият проблем на тази формация са последните мачове на Чичарито. Намирам играта му в последните двубои за нетолкова добра, колкото беше в предишните срещи. И единственото ми обяснение е, че той вече е добре проучен от противниците. Въпреки всичко обаче ми се струва, че той все пак ще се появи в игра. За мен от гледна точка на Юнайтед, играта на Рууни, ефективността му и способността да намира празните пространства зад Ернандес ще са решаващи за мача.
Фланговете на Челси
Нека бъдем честни. Челси играе много добре, когато на терена не е Торес, а когато той е там, нещата не се получават, въпреки цялото желание, както на испанеца, така и на отбора. Просто не става. „Сините" стават опасни при определени обстоятелства. Мога да изброя два варианта:
- Челси се нуждае от териториален превес и се стреми да държи играта в противниковата половина
- Дрогба е основният човек в атаката, а другите играят за него.За да се случат тези две неща е от значение фланговете да функционират. Тотнъм жертва цялата си игра по крилата в офанзивен план, за да озапти крайните бранители на „сините" миналата седмица. До последната минута Хари Реднап настояваше на това Коул и Иванович да не могат спокойно да достигат до противниковото наказателно поле и това сработи, докато не се стигна до атаката през центъра, когато Сандро сбърка. Когато Коул и Иванович не могат да осигуряват широчината в действията на „сините", тяхната игра става лесна за предвиждане, намаляват пространствата, в които Дрогба получава топката (те изобщо изчезват между другото), крайните нападатели в лицето на Малуда и Анелка също не могат да намират коридори към наказателното поле и остротата в играта на Челси изчезва. Така че за Юнайтед ще е от изключително значение Иванович и Ашли Коул да бъдат спрени трайно.
Къде ще се реши мача?
Отговорът на този въпрос винаги е рискован. Особено, ако имаш амбицията да посочиш една зона. Но аз ще рискувам. За мен от позицията на Рууни и играта на Оби Микел (или Есиен, ако случайно бъде предпочетен, което е малко вероятно за мен) зависи успеха. Когато Челси владее топката, крайните бранители се изтеглят към крилата и действат точно като такива. Тогава Оби Микел се връща назад и застава между двамата централни бранители. Така Челси изнася топката до средата на терена, където пък я посрещат Лампард и Есиен примерно и заедно с Иванович и Ашли Коул формират една ясно изразена четворка в средата на терена. Пред тях пък са трима човека, които вече оформят атаката и имат за задача да намерят празните пространства към вратата на съперника. Когато топката бъде изнесена до Лампард и мине през него, играта на „сините" вече е подредена. Англичанинът все ще намери начин да взаимодейства с Дрогба или пък направо ще стреля. Въпросът е да се попречи от зоната на защитата топката спокойно да минава до халфовата линия. И там е от значение как Рууни ще блокира движението на Оби Микел и способността му да комбинира с Тери и Давид луис от една страна и полузащитниците от друга. Ернандес също ще е от огромна полза с енергията си.Веднъж отнели топката в средата, играчите на Манчестър Ю могат да пренесат действията много бързо пред наказателното поле на противника и да опитат да вкарат. Опитът на Гигс в това отношение, движението без топка на Ернандес, хъсът на Рууни, както и умението на Парк да се появява на важните места в подходящия момент, решават мачовете. Миналата седмица срещу Арсенал, Юнайтед бе принуден да действа твърде дълбоко в своята половина и поради това контрадействията на отбора нямаха необходимата острота. Причината бе проста - между полето, в което се отнемаше топката (а и това не ставаше често) и вратата на съперника имаше твърде голямо разстояние. Така че за мен това е от значение - кой ще се справи по-добре Рууни или Оби Микел.Сигурно има още детайли, за които сега не се сещам или прост осъм подценил, но на мен поне ми се струва, че срещата би следвало да се реши в тази зона.
Този сезон избягвам да правя анализи преди мачовете, защото има твърде много различни възможности, а и мениджърите действат нетипично дори за самите тях. Да не говорим, че целият сезон е някак луд и предварителните прогнози са напълно излишни. Но в случая ще направя изключение по няколко причини. Манчестър Ю - Челси може да реши шампионата, въпреки че дори лондончани да спечелят това няма да им осигури титлата. Напротив! Битката ще продължи до края, но пък в чисто психологически план „сините" ще имат огромно предимство. За бъдещето обаче ще говоря едва след мача, сега е далеч по-интересно какво може да очакваме от срещата.
Стартовите състави
Челси нямаше мач в тази седмица, което на пръв поглед им даваше предимство. Само че Фъргюсън го изравни и остави може би 10 човека (само Ван дер Саар вероятно ще играе от онези, които бяха на терена с Шалке) да почиват. Така че в това отношение има пълно равенство. А това бе важно, защото поне за мен в състава на Юнайтед през април се наблюдаваше умора и то доста сериозна предвид програмата. Но нека опитам да позная съставите:
Манчестър Ю - Ван дер Саар; Фабио, Видич, Фърдинанд, Евра; Парк, Карик, Флечър, Гигс, Рууни, Ернандес.
Челси - Чех; Иванович, Давид Луис, Тери, Ашли Коул; Оби Микел, Лампард, Есиен; Малуда, Дрогба, Анелка
Сигурно изброените футболисти имат нужда от няколко уточнения. За Юнайтед има две въпросителни според мен. Едната е за Фабио. Поставил съм го в тима, но е напълно възможно там да играе О'Шей. Причината е, че Челси обича да атакува през центъра, там праща обичайно трима футболисти и често крайният бранител е длъжен да действа близо до зоната на централните. В това отношение О'Шей се справя прекрасно. Влизането на Флечър за мен е задължително в средата на терена. Дали е готов за 90 минути нямам представа. Но ако нямаше да играе в неделя, вероятно щеше да бъде на игрището още срещу Шалке, защото миналата седмица бе в игра за резервите. Ако той не може да започне, то тогава залагам на Андерсон.За Челси нищо изненадващо. Присъствието на Давид Луис в центъра на отбраната ще направи отбора по-сигурен в сравнение с мачовете в ШЛ, когато той наистина много липсваше. Тогава за лондончани бяха от значение повече лидерските му качества, отколкото чисто спортно-техническите. Може би при Анелка е интересно дали все пак ще се появи на терена, но залагам на него пред Калу и Торес, защото в този двубой Челси трябва да заложи на изпитани хора, които са минавали през такива мачове заедно. А и калу действа по-добре, когато става от пейката. Изборът на Дрогба пред торес е най-логичното нещо на света.
Позицията на Рууни
Има доста анализи дали Рууни не трябва да действа сам на върха на нападението, а Ернандес да остане на пейката. Бербатов за мен е изключено да започне в двубоя, защото „червените дяволи" ще действат на сигурно и ще търсят скоростта в нападение. Така успяха да надиграят Челси два пъти в ШЛ, ще потърсят този модел отново. В тази система Рууни играе зад гърба на Ернандес. На пръв поглед това е различно подреждане в сравнение с тима, който Фъргюсън дълго време ползваше в големите и важни мачове. Но за мен не е така. Всъщност Рууни е на върха на един триъгълник в центъра на игрището и в този двубой конкретно е удачно той да действа там, защото в Челси в същата зона ще е Оби Микел или Есиен при някакви варианти. Но от значение е това, че винаги има човек от състава на „сините", който не влиза в противниковата половина или поне стои точно пред двойката централни защитници. Срещу Арсенал Рууни се провали в дефанзивен план, защото Сонг тръгваше към противниковото наказателно поле, докато сега Оби Микел няма да го прави. А и спринтовете на Ернандес зад гърба на противниковата защита, увеличават пространството между халфовете и отбраната на противника и там Рууни използва своя усет за създаване на опасност.От друга страна англичанинът може чудесно да подпомага Ернандес при контраатаките и така бързината да бъде използвана по брилянтен начин от домакините. Фъргюсън винаги се е стремял да елементаризира мачовете, като ги направи битка на индивидуалности по възможност един на един. В това отношение Рууни може много да помогне. А свободата, която той ще има, ще помогне и на Гигс да действа добре. Присъствието на уелсеца е задължително и то в зоната на Иванович, защото сърбинът не се включва чак толкова в нападение. А влизането на Гигс от тъча към наказателното поле, смяната на местата било с Рууни или с Ернандес, може да е много опасно. Единственият проблем на тази формация са последните мачове на Чичарито. Намирам играта му в последните двубои за нетолкова добра, колкото беше в предишните срещи. И единственото ми обяснение е, че той вече е добре проучен от противниците. Въпреки всичко обаче ми се струва, че той все пак ще се появи в игра. За мен от гледна точка на Юнайтед, играта на Рууни, ефективността му и способността да намира празните пространства зад Ернандес ще са решаващи за мача.
Фланговете на Челси
Нека бъдем честни. Челси играе много добре, когато на терена не е Торес, а когато той е там, нещата не се получават, въпреки цялото желание, както на испанеца, така и на отбора. Просто не става. „Сините" стават опасни при определени обстоятелства. Мога да изброя два варианта:
- Челси се нуждае от териториален превес и се стреми да държи играта в противниковата половина
- Дрогба е основният човек в атаката, а другите играят за него.За да се случат тези две неща е от значение фланговете да функционират. Тотнъм жертва цялата си игра по крилата в офанзивен план, за да озапти крайните бранители на „сините" миналата седмица. До последната минута Хари Реднап настояваше на това Коул и Иванович да не могат спокойно да достигат до противниковото наказателно поле и това сработи, докато не се стигна до атаката през центъра, когато Сандро сбърка. Когато Коул и Иванович не могат да осигуряват широчината в действията на „сините", тяхната игра става лесна за предвиждане, намаляват пространствата, в които Дрогба получава топката (те изобщо изчезват между другото), крайните нападатели в лицето на Малуда и Анелка също не могат да намират коридори към наказателното поле и остротата в играта на Челси изчезва. Така че за Юнайтед ще е от изключително значение Иванович и Ашли Коул да бъдат спрени трайно.
Къде ще се реши мача?
Отговорът на този въпрос винаги е рискован. Особено, ако имаш амбицията да посочиш една зона. Но аз ще рискувам. За мен от позицията на Рууни и играта на Оби Микел (или Есиен, ако случайно бъде предпочетен, което е малко вероятно за мен) зависи успеха. Когато Челси владее топката, крайните бранители се изтеглят към крилата и действат точно като такива. Тогава Оби Микел се връща назад и застава между двамата централни бранители. Така Челси изнася топката до средата на терена, където пък я посрещат Лампард и Есиен примерно и заедно с Иванович и Ашли Коул формират една ясно изразена четворка в средата на терена. Пред тях пък са трима човека, които вече оформят атаката и имат за задача да намерят празните пространства към вратата на съперника. Когато топката бъде изнесена до Лампард и мине през него, играта на „сините" вече е подредена. Англичанинът все ще намери начин да взаимодейства с Дрогба или пък направо ще стреля. Въпросът е да се попречи от зоната на защитата топката спокойно да минава до халфовата линия. И там е от значение как Рууни ще блокира движението на Оби Микел и способността му да комбинира с Тери и Давид луис от една страна и полузащитниците от друга. Ернандес също ще е от огромна полза с енергията си.Веднъж отнели топката в средата, играчите на Манчестър Ю могат да пренесат действията много бързо пред наказателното поле на противника и да опитат да вкарат. Опитът на Гигс в това отношение, движението без топка на Ернандес, хъсът на Рууни, както и умението на Парк да се появява на важните места в подходящия момент, решават мачовете. Миналата седмица срещу Арсенал, Юнайтед бе принуден да действа твърде дълбоко в своята половина и поради това контрадействията на отбора нямаха необходимата острота. Причината бе проста - между полето, в което се отнемаше топката (а и това не ставаше често) и вратата на съперника имаше твърде голямо разстояние. Така че за мен това е от значение - кой ще се справи по-добре Рууни или Оби Микел.Сигурно има още детайли, за които сега не се сещам или прост осъм подценил, но на мен поне ми се струва, че срещата би следвало да се реши в тази зона.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 5 госта