Моуриньо се умори от собственото си лицемерие
Публикувано: 21 апр 2014 21:50
Специален подарък за специални случаи. Моуриньо рядко избягва своите приятели - журналистите, но когато го прави със сигурност нещо в неговия отбор не върви. Трите поредни пресконференции, на които той охотно изпращаше една от десните си ръце Стив Холанд, ни подсказаха, че Специалния не е готов за въпросите, които щяха да му зададат иначе приятните журналяги от Острова. Цял сезон неговото “пони” (да се чуди човек де му е млякото!) отказваше да бъде в центъра на събитията, сиреч – в борбата за титлата. Първо беше място в топ 4, после, след победата над Арсенал на Стамфорд Бридж, дойде и “идеята” за 3-тото. Естествено, ние трева не пасем, поне не такава. Маниерите на португалеца, интонацията на изказа ни подсказа, че едвам се сдържа, да не се разсмее на поредните си бисери, загубили отдавна своята стойност.
А на терена нещата не изглеждаха зле, поне за Ливърпул и Ман Сити, които сигурно са изпитали такава радост, че и победа в Шампионската лига би бледняла. Съндърланд тотално заличиха “сините”, Моу получи от собственото си хапче. Да, сигурно пак с праисторически футбол (Ах, каква усмивка имаше по лицето на Големия Сам !), но и това вече не върви. Истината бе, че Моу се самозабрави отново. Лесно е когато отбора ти печели да правиш маркови спринтове па тъч-линията, да се биеш по гърдите колко велик си. По-трудно е, когато отбора ти е долу, на земята. Тогава я реферите са ти виновни, я нападателите, я защитниците ти, всички, но не Специалния. Не права със сигурност откритие, но се вижда, че португалецът изпуска съблекалнята, а в Челси, това е от голямо значение. Нищо не струва на Роман Абрамович отново “по взаимно съгласие” да потърси следващия, по-точно поредния.
Какво видяхме в мача срещу Съндърланд? Гледайки стартовия състав на Челси, ти иде да изкрещиш “Кой сложи Марк Шварцер на вратата?”. Сериозно, в мач, в които всичко, освен победа, би съсипало сезона, да слагаш човек не видял топка повече от 3 месеца, граничи с апатията, която сякаш бе взела връх на Стамфорд Бридж, в навечерието на Великден. Ехото от мача в сряда и точката на “Етихад”, трябваше да бъде чуто от “сините”. За тях този двубои трябваше да бъде дори по-важен от този срещу Атлетико във Вторник. Защото сега, не за 1-во, а за 3-то може да им се наложи да се борят от Челси. Имам чувството, че за Моуриньо, голямата новина беше прекъснатия, впечатляващ домашен рекорд в Премиер Лийг. След края на мача Специалния, даде 10 реда пресконференция, в 9 от които поздравяваше цялата съдийска общност в Англия, давайки ясно да се разбере, че едва ли не те са виновни за тотално проваления сезон на Челси. А той е такъв защото егото на Щастливеца му пречи да види реалността. Неговата арогантност му идва в повече, както на него, така и на отборите му. Каруцарските изпълнения след дузпата на Руи Фурия са, като че ли дежа вю по време на престоя на двамата в Реал Мадрид, които със сигурност бе далеч от преставите за “хубаво”. Грозно и жалко.
А сега накъде? Мач срещу Атлетико, после срещу “непобедимите” Ливърпул, сетне и реванш срещу Коща и компания. А Челси ще спасява сезона. Как, е ще видим! Атлетико Мадрид правят наистина впечатляващ сезон, не само в Испания, където успяха да разбият тоталната доминация на Барселона и кръвните им врагове. Не победени в Шампионската лига, току що разкостили и тотално обезличили Меси и компания, които, като че ли вече нямат тръпка за футбола. Стила на Атлетико излиза от общо приетия за стандартите на Испания, по скоро клонящ към английския. Силов футбол, с много единоборства, силна защита (донякъде благодарение и на Челси). Отбор срещу, които трудно се играе, без съмнение. Впечатление прави и Диего Симеоне, които успя да се възхити на безспорният авторитет на Жозе Моуриньо, донякъде и туширайки всеки опит на португалеца за т.нар. Mind games, в които той няма аналог. Едно нещо трябва да сме научили от представянето на Челси в Шампионската Лига и то е, че никога не трябва да бъдат отписвани. Просто е изумително как този състав умее винаги да променя резултата в своя полза, характера им е просто уникален. Атлетико със сигурност имат много наум, знаят срещу кого се изправят. Челси също. А за “преводача”, остава измислянето на нови причини за евентуалния неуспех, тъй де, тези вече остаряха!
А на терена нещата не изглеждаха зле, поне за Ливърпул и Ман Сити, които сигурно са изпитали такава радост, че и победа в Шампионската лига би бледняла. Съндърланд тотално заличиха “сините”, Моу получи от собственото си хапче. Да, сигурно пак с праисторически футбол (Ах, каква усмивка имаше по лицето на Големия Сам !), но и това вече не върви. Истината бе, че Моу се самозабрави отново. Лесно е когато отбора ти печели да правиш маркови спринтове па тъч-линията, да се биеш по гърдите колко велик си. По-трудно е, когато отбора ти е долу, на земята. Тогава я реферите са ти виновни, я нападателите, я защитниците ти, всички, но не Специалния. Не права със сигурност откритие, но се вижда, че португалецът изпуска съблекалнята, а в Челси, това е от голямо значение. Нищо не струва на Роман Абрамович отново “по взаимно съгласие” да потърси следващия, по-точно поредния.
Какво видяхме в мача срещу Съндърланд? Гледайки стартовия състав на Челси, ти иде да изкрещиш “Кой сложи Марк Шварцер на вратата?”. Сериозно, в мач, в които всичко, освен победа, би съсипало сезона, да слагаш човек не видял топка повече от 3 месеца, граничи с апатията, която сякаш бе взела връх на Стамфорд Бридж, в навечерието на Великден. Ехото от мача в сряда и точката на “Етихад”, трябваше да бъде чуто от “сините”. За тях този двубои трябваше да бъде дори по-важен от този срещу Атлетико във Вторник. Защото сега, не за 1-во, а за 3-то може да им се наложи да се борят от Челси. Имам чувството, че за Моуриньо, голямата новина беше прекъснатия, впечатляващ домашен рекорд в Премиер Лийг. След края на мача Специалния, даде 10 реда пресконференция, в 9 от които поздравяваше цялата съдийска общност в Англия, давайки ясно да се разбере, че едва ли не те са виновни за тотално проваления сезон на Челси. А той е такъв защото егото на Щастливеца му пречи да види реалността. Неговата арогантност му идва в повече, както на него, така и на отборите му. Каруцарските изпълнения след дузпата на Руи Фурия са, като че ли дежа вю по време на престоя на двамата в Реал Мадрид, които със сигурност бе далеч от преставите за “хубаво”. Грозно и жалко.
А сега накъде? Мач срещу Атлетико, после срещу “непобедимите” Ливърпул, сетне и реванш срещу Коща и компания. А Челси ще спасява сезона. Как, е ще видим! Атлетико Мадрид правят наистина впечатляващ сезон, не само в Испания, където успяха да разбият тоталната доминация на Барселона и кръвните им врагове. Не победени в Шампионската лига, току що разкостили и тотално обезличили Меси и компания, които, като че ли вече нямат тръпка за футбола. Стила на Атлетико излиза от общо приетия за стандартите на Испания, по скоро клонящ към английския. Силов футбол, с много единоборства, силна защита (донякъде благодарение и на Челси). Отбор срещу, които трудно се играе, без съмнение. Впечатление прави и Диего Симеоне, които успя да се възхити на безспорният авторитет на Жозе Моуриньо, донякъде и туширайки всеки опит на португалеца за т.нар. Mind games, в които той няма аналог. Едно нещо трябва да сме научили от представянето на Челси в Шампионската Лига и то е, че никога не трябва да бъдат отписвани. Просто е изумително как този състав умее винаги да променя резултата в своя полза, характера им е просто уникален. Атлетико със сигурност имат много наум, знаят срещу кого се изправят. Челси също. А за “преводача”, остава измислянето на нови причини за евентуалния неуспех, тъй де, тези вече остаряха!
Кой предлагаш да ни е на вратата 
