Дяволът, който уж не съществува
Публикувано: 05 мар 2012 11:12
Също както в безсмъртния филм на режисьора Брайън Сингър – „Обичайните заподозрени”, нещо подобно се получи на „Стамфорд Бридж”, когато от Челси обявиха, че се разделят с мениджъра на отбора Андре Вилаш-Боаш. Младият португалец толкова много искаше да бъде над всички в лагера на сините, че забрави най-важното, събрано в сентенцията на холивудската продукция: „Най-великият номер, който Дяволът някога е погаждал, е да убеди света, че не съществува”. Разбира се, ролята на Сатаната се изпълнява от собственика на клуба Роман Абрамович, а Андре стана поредната жертва на руснака заради неспособността си да проумее защо на неговите предшественици всъщност е била посочена вратата на изхода.
През лятото на миналата година, когато АВБ пристигна в Челси, стана ясно, че руският олигарх е спрял избора си на тогавашния треньор на Порто, който го е впечатлил, представяйки му тригодишния си проект. Португалецът започва със замах в западен Лондон – идва като ученик на самия Бог – Жозе Моуриньо и по негово подобие вече е спечелил е вече всичко възможно с „драконите”. Той взима в екипа си легендата на сините Роберто Ди Матео (плюс секси лекарката Ева Карнейро), а освен това показва на островитяните в първите си интервюта изтънченост и начетеност, съчетани с почти благороднически маниери и перфектно владеене на английски език. И работата започва да кипи в Челси, включително и на трансферния пазар. Феновете пък вече предусещат, че Вилаш-Боаш е точният човек, този който ще донесе заветния триумф в Шампионската лига. В началото той бе наистина изглеждаше така – енергичен край тъчлинията, особено в дните, когато отборът побеждаваше или съвсем спокоен при поражения, като тези на „Олд Трафорд” и "Лофтъс Роуд". С течение на времето обаче всичко се промени, тъй като самата игра на Челси се влоши тотално. Андре изглеждаше все по-нервен от мач на мач и това бе видимо от езика на тялото му.
Малко повече от 8 месеца по-късно, АВБ вече не е мениджър на Челси, като той ще прибере и сериозна неустойка от уволнението, но със сигурност на португалеца няма да му е лесно да преодолее този професионален провал в началото на неговата кариера. Той неколкократно досега декларираше: „Собственикът ми има пълна доверие, не се страхувам за поста си. Имам да изпълнявам тригодишен проект”. Чак в последните дни преди раздялата му с Челси, Вилаш-Боаш призна, че неговото бъдеще не е сигурно, очевидно вече разбрал своята съдба, още преди фаталния мач с Уест Бромич.
АВБ така и не проумя, че никакви „проекти” не минават пред Абрамович. Неговата съдба вече бе споходена от Раниери, Моуриньо, Грант, Сколари и Анчелоти, като тук умишлено изпускам Хидинк. Руснакът може да си дава вид на човек, който иска Челси да бъде подмладен, обновен или направо подменен за следващия сезон, но едва ли би допуснал нивото на отбора да продължава да пада на това на Уулвс и КПР. А слаба продукция в случая е равна на западащ бизнес. И тук не са толкова важни враждите на Вилаш-Боаш с Лампард, Есиен, Коул или това, че по подобие на Анчелоти не успя да отпуши 50-милионния Торес. По-важното е, че младият специалист така и не разбра, че за да градиш нещо ново, не трябва да събаряш основите – нещо което той или не отчете, или на инат не искаше да го прави.
Така заслепен от собствената си политика изграждане на новия облик на Челси в рамките на 3 години, португалецът явно забрави за съществуването на Дявола. Защото Абрамович е точно такъв и всеки следващ мениджър на отбора трябва да знае в коя торба пъха главата си. Защото милиардерът знае, че Челси е преди всичко бизнес, а когато резултатите сочат надолу, този който винаги опира пешкира е наставникът. А досега не се е намерил човек, който да надвие Дявола - този който е достатъчно убедителен в доводите си за своето несъществуване.
Автор: Илиян Иванов
През лятото на миналата година, когато АВБ пристигна в Челси, стана ясно, че руският олигарх е спрял избора си на тогавашния треньор на Порто, който го е впечатлил, представяйки му тригодишния си проект. Португалецът започва със замах в западен Лондон – идва като ученик на самия Бог – Жозе Моуриньо и по негово подобие вече е спечелил е вече всичко възможно с „драконите”. Той взима в екипа си легендата на сините Роберто Ди Матео (плюс секси лекарката Ева Карнейро), а освен това показва на островитяните в първите си интервюта изтънченост и начетеност, съчетани с почти благороднически маниери и перфектно владеене на английски език. И работата започва да кипи в Челси, включително и на трансферния пазар. Феновете пък вече предусещат, че Вилаш-Боаш е точният човек, този който ще донесе заветния триумф в Шампионската лига. В началото той бе наистина изглеждаше така – енергичен край тъчлинията, особено в дните, когато отборът побеждаваше или съвсем спокоен при поражения, като тези на „Олд Трафорд” и "Лофтъс Роуд". С течение на времето обаче всичко се промени, тъй като самата игра на Челси се влоши тотално. Андре изглеждаше все по-нервен от мач на мач и това бе видимо от езика на тялото му.
Малко повече от 8 месеца по-късно, АВБ вече не е мениджър на Челси, като той ще прибере и сериозна неустойка от уволнението, но със сигурност на португалеца няма да му е лесно да преодолее този професионален провал в началото на неговата кариера. Той неколкократно досега декларираше: „Собственикът ми има пълна доверие, не се страхувам за поста си. Имам да изпълнявам тригодишен проект”. Чак в последните дни преди раздялата му с Челси, Вилаш-Боаш призна, че неговото бъдеще не е сигурно, очевидно вече разбрал своята съдба, още преди фаталния мач с Уест Бромич.
АВБ така и не проумя, че никакви „проекти” не минават пред Абрамович. Неговата съдба вече бе споходена от Раниери, Моуриньо, Грант, Сколари и Анчелоти, като тук умишлено изпускам Хидинк. Руснакът може да си дава вид на човек, който иска Челси да бъде подмладен, обновен или направо подменен за следващия сезон, но едва ли би допуснал нивото на отбора да продължава да пада на това на Уулвс и КПР. А слаба продукция в случая е равна на западащ бизнес. И тук не са толкова важни враждите на Вилаш-Боаш с Лампард, Есиен, Коул или това, че по подобие на Анчелоти не успя да отпуши 50-милионния Торес. По-важното е, че младият специалист така и не разбра, че за да градиш нещо ново, не трябва да събаряш основите – нещо което той или не отчете, или на инат не искаше да го прави.
Така заслепен от собствената си политика изграждане на новия облик на Челси в рамките на 3 години, португалецът явно забрави за съществуването на Дявола. Защото Абрамович е точно такъв и всеки следващ мениджър на отбора трябва да знае в коя торба пъха главата си. Защото милиардерът знае, че Челси е преди всичко бизнес, а когато резултатите сочат надолу, този който винаги опира пешкира е наставникът. А досега не се е намерил човек, който да надвие Дявола - този който е достатъчно убедителен в доводите си за своето несъществуване.
Автор: Илиян Иванов
