Стилиян Петров - Последният български мохикан!
Публикувано: 04 окт 2011 21:56
Мъжеството е категория твърде нетипична за родния ни футболен ареал. Тази специфична черта не касае само действията на зеления терен, но и публичното поведение на всеки елемент, ангажиран в целия съпътстващ процес. На скоро легендарният български вратар Джони Велинов заяви, че днешното подрастващо футболно поколение е изнежено и трудно се адаптира към суровите закони на великата Игра.
Днес за пореден път се убедих, че Стилиян Петров е един от малкото останали мохикани, принадлежащи към рядката порода на истинските мъже. След няколкогодишно мълчание пред родните медии, Стенли се изправи като пич и обясни спокойно с типичната си обаятелност причините за състоянието на националната ни формация. Той не се уплаши от неудобни журналистичеки въпроси, не държеше характерния за футболна звезда менторски тон, а чисто човешки ни демонстрира отново искреноста си.
Ей Богу, не се сещам в близкото минало за български фубтолист с такова интелигентно излъчване и течаща гладка като полирана повърхност мисъл. А можеше да продължи с мълчанието си, да тегли на всички ни по една "сочна" наум и хич да не товари плещите си с чужда футболна некадърност. Да си стои на завет във Великата Британия, да се откаже от сегашната ни бездарна и срамна сбирщина като незадминат рекордьор и въобще да се съсредоточи единствено в изявите си с клубния си тим.
Така или иначе вечни хора няма. Ще дойде време, когато Стилиян няма да бъде познатия ни лъв, раздаващ правосъдие в лютата британска футболна действителност. Тогава всички - от феновете на Монтана до тези на Вила ще пуснат по една сълза по време на бенефиса на този голям пич с широко сърце. Не само заради биткаджийския му дух и борба за всяка педя терен, а и заради заразяващата му детска усмивка и джентълменско поведение. Just Stenli !!!
Днес за пореден път се убедих, че Стилиян Петров е един от малкото останали мохикани, принадлежащи към рядката порода на истинските мъже. След няколкогодишно мълчание пред родните медии, Стенли се изправи като пич и обясни спокойно с типичната си обаятелност причините за състоянието на националната ни формация. Той не се уплаши от неудобни журналистичеки въпроси, не държеше характерния за футболна звезда менторски тон, а чисто човешки ни демонстрира отново искреноста си.
Ей Богу, не се сещам в близкото минало за български фубтолист с такова интелигентно излъчване и течаща гладка като полирана повърхност мисъл. А можеше да продължи с мълчанието си, да тегли на всички ни по една "сочна" наум и хич да не товари плещите си с чужда футболна некадърност. Да си стои на завет във Великата Британия, да се откаже от сегашната ни бездарна и срамна сбирщина като незадминат рекордьор и въобще да се съсредоточи единствено в изявите си с клубния си тим.
Така или иначе вечни хора няма. Ще дойде време, когато Стилиян няма да бъде познатия ни лъв, раздаващ правосъдие в лютата британска футболна действителност. Тогава всички - от феновете на Монтана до тези на Вила ще пуснат по една сълза по време на бенефиса на този голям пич с широко сърце. Не само заради биткаджийския му дух и борба за всяка педя терен, а и заради заразяващата му детска усмивка и джентълменско поведение. Just Stenli !!!