Ние и колелото на футболната история
Публикувано: 03 сеп 2011 19:11
Прибързаното теглене на калема и оплакване на футболното ни настояще няма да ни донесат нито безоблачно класиране на следващото световно първенство, нито оправяне на бакиите в клубните ни тимове. Пророкът Наско Сираков предрече преди две или три години, че ще дойде време, когато ще се радваме на победи срещу отбори от ранга на Кипър и Беларус. Това време бързо и безвръзвратно дойде. Както се казва количествените натрупвания в сбъркания модел на работа доведоха до качествени изменения и във физиономията на националната ни гарнитура, представляваща есенцията на целия ни футболен процес.
Нормално е оттук нататък водещите сили в Европа да идват у нас, водейки в резултата още при първите поръчки към стюардесата в чартърния полет. Да, към настоящия момент, който и по-стойностен тим да ни барне няма да срещне адекватна съпротива и сериозни игрови аргументи срещу себе си. Ако се взрем в детайлите ще видим, че сегашната формация е съставена от слабо подготвени футболисти със спорни качества и нисък морал плюс прословутите два коня, теглещи с кански усилия една раздрънкана каруца, затънала до канатите в лепкава кал. Световният шампион от Италия ' 90 с немска упоритост продължава да налага в състава двама от основните виновници за бледото представяне на ФК Литекс в тазгодишните квалификации за турнира на богатите. Не вярвам Иван Иванов и Бодуров да са се стиковали кой знае колко, че да си позволиш да оставиш на резервната скамейка впечатлилия със стабилните си изяви и в двата мача срещу ЦСКА Вальо Илиев. Говорим за човек с добро позициониране при центрирания и възхитителни способности в играта на втория етаж. Все неща, които бяха от изключителна необходимост в конкретния двубой. И докато при Бодуров има някакви наченки на футболна култура, то при Петър Занев нещата са неспасяеми. Тотално разкрит в двубоя с Беларус,а снощи с ефектни пируети, достойни за състезание по фигурно пързаляне. Без съмнение Тео Уолкът е едно от бижутата в английската команда и заедно с Рууни лицето на атакуващата й мощ, но снощното представяне на ловешкия бек предизвикваше само тъжни усмивки у родния ни фен.
Винаги в анализите си съм споменавал, че най-важният сегмент за баланса на един отбор са двойката разбивачи, позиционирани пред централното защитно ядро. Същинската битка, печеленето на терен, организирането на остри контраатаки приоритетно зависи от спортно-техническите възможности на горепосочената двойка. И преди съм изказвал мнението си за Живко Миланов и то в ролята му на класически десен бек. С ясно съзнание твърдя, че той бе една от малкото пробойни в оня съвършен тим, моделиран от Мъри според Херовите постулати за правилен футбол. Евала на сърцето и себераздавенето му, но никога досега не съм наблюдавал по-разхвърлен, по-разпилян играч. Живко в ролята на опорен халф е все едно баба Цоцолана на конкурс за "Мис Плеймейт." А решението да бъде сянка на освободения за действия по целия терен Рууни ,истинска бомба със закъснител. Гладиаторът на Юнайтед разкарваше Жиката като панайрджийска мечка от врата до врата и това увличане водеше до оголване на критичната зона на предмостието и оттам неимоверен натиск върху защитния ни вал. Разпокъсването на отбора на нападение и защита доведе до трайно изолиране на Ивелин Попов, на когото се налагаше да гази в гора от съперници в търсене на последния пас към самотния и смачкан в клещите на Тери и Кейхил Цецо Генков.
При всички положения ранният гол постъписа нашите и предреши последващото развитие на мача. А той падна само и единствено поради некоординираност при пакетното изтегляне на целия тим след мекия пас на Бари. За атаката на албионците и разгръщането на фронта й при 0-3 коментарът e излишен. Оттрениран отвсякъде вариант за организиране на тима след отнета топка в центъра. Същински разкош.
Умишлено реших да напиша този анализ след изиграването на двете евроквалификации- при мъжете и младежите. Твърденията, че при малките няма мая за бъдещи подвизи по зелените терени в пълна степен не отговарят на истината. Младежите ходели по нощни клубове, задявали нимфетки, наливали се с алкохол, гелосвали се, рисували телата си с безброй татуировки...И к'во от това и каква взаимовръзка има с нечий талант или потенциални възможности ? В настоящия отбор присъстват няколко диаманта, който при сериозна работа и немедленно скъсване с отровната ни футболна среда, биха разцъфнали и биха се превърнали в основа, постамент в граденето на новата ни държавна гарнитура. Кои имам предвид. На първо място универсалния халф Георги Миланов , от който лъха на импровизация и свежест. Безотказен мотор, вещ диригент, българския Том Клевърли. Добавяме нестандартния Сашко Тонев- възмъжал и съзрял след полската школовка,въобще истински лидер, въпреки неизбежните грешки на растежа при нанасянето на завършващи удари. Ами скалата от Черноморец в защитния ни блок Терзиев?! Мощен, респектиращ, достойна алтернатива за мъжката формация. Както и онзи симпатяга с детско личице- Пламен Илиев. Ето го конкурента на Малката перука за позицията под рамката на вратата. Към тази млада генерация можем да добавим и утвърдилия се вече в ПСВ "Айндховен" Станислав Манолев и гръбнака, ядрото на новата вълна е загатнат.
Наистина занапред ще става от трудно по-трудно да се докопаме до голям форум или до някакви групи, в който и да е било от двата европейски турнира. Най-вероятно ще се превърнем в отбор от типа на Северна Ирландия или Молдова. Няма нищо срамно.И преди за дълги години сме били в миманса и все пак животът е продължавал. Но пък великият Боб Пейсли е казал-"Футболът не е просто игра на живот и смърт. Той е много повече." Така, че на нас ни остава единствено да чакаме завъртането на колелото на футболната история и колкото по- бързо отлепим от сегашният проклет зъб, толкова по- безболезнено ще преболедуваме настоящия си статут на някаква периферна и никого не плашеща сила.
Нормално е оттук нататък водещите сили в Европа да идват у нас, водейки в резултата още при първите поръчки към стюардесата в чартърния полет. Да, към настоящия момент, който и по-стойностен тим да ни барне няма да срещне адекватна съпротива и сериозни игрови аргументи срещу себе си. Ако се взрем в детайлите ще видим, че сегашната формация е съставена от слабо подготвени футболисти със спорни качества и нисък морал плюс прословутите два коня, теглещи с кански усилия една раздрънкана каруца, затънала до канатите в лепкава кал. Световният шампион от Италия ' 90 с немска упоритост продължава да налага в състава двама от основните виновници за бледото представяне на ФК Литекс в тазгодишните квалификации за турнира на богатите. Не вярвам Иван Иванов и Бодуров да са се стиковали кой знае колко, че да си позволиш да оставиш на резервната скамейка впечатлилия със стабилните си изяви и в двата мача срещу ЦСКА Вальо Илиев. Говорим за човек с добро позициониране при центрирания и възхитителни способности в играта на втория етаж. Все неща, които бяха от изключителна необходимост в конкретния двубой. И докато при Бодуров има някакви наченки на футболна култура, то при Петър Занев нещата са неспасяеми. Тотално разкрит в двубоя с Беларус,а снощи с ефектни пируети, достойни за състезание по фигурно пързаляне. Без съмнение Тео Уолкът е едно от бижутата в английската команда и заедно с Рууни лицето на атакуващата й мощ, но снощното представяне на ловешкия бек предизвикваше само тъжни усмивки у родния ни фен.
Винаги в анализите си съм споменавал, че най-важният сегмент за баланса на един отбор са двойката разбивачи, позиционирани пред централното защитно ядро. Същинската битка, печеленето на терен, организирането на остри контраатаки приоритетно зависи от спортно-техническите възможности на горепосочената двойка. И преди съм изказвал мнението си за Живко Миланов и то в ролята му на класически десен бек. С ясно съзнание твърдя, че той бе една от малкото пробойни в оня съвършен тим, моделиран от Мъри според Херовите постулати за правилен футбол. Евала на сърцето и себераздавенето му, но никога досега не съм наблюдавал по-разхвърлен, по-разпилян играч. Живко в ролята на опорен халф е все едно баба Цоцолана на конкурс за "Мис Плеймейт." А решението да бъде сянка на освободения за действия по целия терен Рууни ,истинска бомба със закъснител. Гладиаторът на Юнайтед разкарваше Жиката като панайрджийска мечка от врата до врата и това увличане водеше до оголване на критичната зона на предмостието и оттам неимоверен натиск върху защитния ни вал. Разпокъсването на отбора на нападение и защита доведе до трайно изолиране на Ивелин Попов, на когото се налагаше да гази в гора от съперници в търсене на последния пас към самотния и смачкан в клещите на Тери и Кейхил Цецо Генков.
При всички положения ранният гол постъписа нашите и предреши последващото развитие на мача. А той падна само и единствено поради некоординираност при пакетното изтегляне на целия тим след мекия пас на Бари. За атаката на албионците и разгръщането на фронта й при 0-3 коментарът e излишен. Оттрениран отвсякъде вариант за организиране на тима след отнета топка в центъра. Същински разкош.
Умишлено реших да напиша този анализ след изиграването на двете евроквалификации- при мъжете и младежите. Твърденията, че при малките няма мая за бъдещи подвизи по зелените терени в пълна степен не отговарят на истината. Младежите ходели по нощни клубове, задявали нимфетки, наливали се с алкохол, гелосвали се, рисували телата си с безброй татуировки...И к'во от това и каква взаимовръзка има с нечий талант или потенциални възможности ? В настоящия отбор присъстват няколко диаманта, който при сериозна работа и немедленно скъсване с отровната ни футболна среда, биха разцъфнали и биха се превърнали в основа, постамент в граденето на новата ни държавна гарнитура. Кои имам предвид. На първо място универсалния халф Георги Миланов , от който лъха на импровизация и свежест. Безотказен мотор, вещ диригент, българския Том Клевърли. Добавяме нестандартния Сашко Тонев- възмъжал и съзрял след полската школовка,въобще истински лидер, въпреки неизбежните грешки на растежа при нанасянето на завършващи удари. Ами скалата от Черноморец в защитния ни блок Терзиев?! Мощен, респектиращ, достойна алтернатива за мъжката формация. Както и онзи симпатяга с детско личице- Пламен Илиев. Ето го конкурента на Малката перука за позицията под рамката на вратата. Към тази млада генерация можем да добавим и утвърдилия се вече в ПСВ "Айндховен" Станислав Манолев и гръбнака, ядрото на новата вълна е загатнат.
Наистина занапред ще става от трудно по-трудно да се докопаме до голям форум или до някакви групи, в който и да е било от двата европейски турнира. Най-вероятно ще се превърнем в отбор от типа на Северна Ирландия или Молдова. Няма нищо срамно.И преди за дълги години сме били в миманса и все пак животът е продължавал. Но пък великият Боб Пейсли е казал-"Футболът не е просто игра на живот и смърт. Той е много повече." Така, че на нас ни остава единствено да чакаме завъртането на колелото на футболната история и колкото по- бързо отлепим от сегашният проклет зъб, толкова по- безболезнено ще преболедуваме настоящия си статут на някаква периферна и никого не плашеща сила.
За съжаление не казва (почти) нищо ново, а приповдигнатият бодряшки тон в стила на вестник "Народен спорт" или спортната рубрика на "Работническо дело" на някои места честно казано малко дразни. Все пак, успех! 
Душко, ако нямаш какво да правиш, не го прави тук!