Денят заради който си заслужаваше да се живее
Публикувано: 10 юли 2011 09:24
Едно от ''гениалните'' прозрения, на които съм попадал във виртуалната реалност е ,че ''животът се измерва не по броя на вдишванията, а по моментите, които карат дъха ти да спре. Не знам кой го е казал, но може би това най-точно символизира онзи юлски ден на вече далечната 1994 година - деня, в който светът щеше да замлъкне и признае класата на българите.България бе на крилете на националната гордост, заради своите футболисти, които дадоха незапомнена радост на нацията , същата тази нация ,която и тогава живееше адски трудно, във време ,когато беше пикът на мутрите , които всяваха страх навсякъде...Тези момчета дадоха наистина мехлем за душите ни през онова "американско лято".След унижението от Нигерия те показаха, че българският дух не е просто понятие от миналото, а че е жив и непобедим.Победите над Гърция, Аржентина, Мексико накараха хората да се гордеят , че са българи.Предстоеше мачът ,който докато я има нашата многострадална страна , винаги ще се помни и ще ни изпълва с мигове на неподправена радост.
На 10 юли 1994 година колумбиецът Хосе Хоакин Торес Кадена, извежда отборите на България и на страната действащ световен шампион - Германия.Едва ли някой по света е предполагал за минутите, които предстоят.Всички очакват немската машина да мине през българите без особени проблеми...но един мач трае 90 - т минути,започва от 0-0 ... и най-вече момчета в червени фланелки мислят всичко друго, но не и да се предадат.Развоят на мача е като в добрите футболни приказки...Сегашният ни национален треньор дава предимство на германците от дузпа в 48-та минута.Срещата навлиза в последните 15-т минути...Между 75-та и 78-та минути, светът ще онемее, а за нас ...това е нещо, което е трудно да се опише...Денят на славата дойде(дано французите не се разсърдят , че цитирам част от химна им) . Море от хора и знамена заляха улиците и площадите, народът ни беше обединен - това ,което винаги ни е липсвало, за определено време показахме , че когато искаме можем да бъдем силни и единни...
Като на шега изминаха 17-т години, от онези събития,днес родината ни е пак в унизително положение, де факто без суверинитет, народът ни безмилостно е ограбван от разни ''чуждестранни инвеститори''...Но въпреки всичко това, онзи 10-ти юли беше един от дните ,заради които си заслужава да се живее... и нещо повече - да се наричаш българин.
На 10 юли 1994 година колумбиецът Хосе Хоакин Торес Кадена, извежда отборите на България и на страната действащ световен шампион - Германия.Едва ли някой по света е предполагал за минутите, които предстоят.Всички очакват немската машина да мине през българите без особени проблеми...но един мач трае 90 - т минути,започва от 0-0 ... и най-вече момчета в червени фланелки мислят всичко друго, но не и да се предадат.Развоят на мача е като в добрите футболни приказки...Сегашният ни национален треньор дава предимство на германците от дузпа в 48-та минута.Срещата навлиза в последните 15-т минути...Между 75-та и 78-та минути, светът ще онемее, а за нас ...това е нещо, което е трудно да се опише...Денят на славата дойде(дано французите не се разсърдят , че цитирам част от химна им) . Море от хора и знамена заляха улиците и площадите, народът ни беше обединен - това ,което винаги ни е липсвало, за определено време показахме , че когато искаме можем да бъдем силни и единни...
Като на шега изминаха 17-т години, от онези събития,днес родината ни е пак в унизително положение, де факто без суверинитет, народът ни безмилостно е ограбван от разни ''чуждестранни инвеститори''...Но въпреки всичко това, онзи 10-ти юли беше един от дните ,заради които си заслужава да се живее... и нещо повече - да се наричаш българин.
Не знам ще доживеем ли пак някога такъв, но истински се надявам!
