Седем червени национали - леко плашещо?
Публикувано: 30 мар 2011 11:31
България не успя да победи Швейцария. Игра добре, но завърши 0:0. Лотар Матеус изненада всички. Пусна състав, който преди около месец би изглеждал леко странен. В него личаха имената на трима футболисти на ЦСКА, един чакаше на скамейката, а още един отпадна от групата малко преди мача. Друг „червен” футболист пък се присъедини към отбора ден след мача, а седмият бе първоначално повикан, но после отпадна.
Малко по-рано тази година България игра с Естония. ЦСКА бе на лагер на 50 км от мястото на мача, но Матеус не повика нито един от „червените”. Сега дори трима бяха титуляри. От тук идва да си зададем въпроса какво толкова видя легендата на немския футбол и защо се огледа точно в ЦСКА? Вярно, ЦСКА стартира повече от добре в шампионата. Взе хубави победи над Левски и Черноморец, но се измъчи с Видима и падна от Черно море. Тук обаче трябва да обърнем внимание на индивидуалностите, тъй като за националния отбор първо се гледат индивидуалните качества, а не колектива.
На пръв поглед Лотар Матеус извика всички български футболисти, които победиха Левски. Да, дербито бе спечелено от ЦСКА и всички българи, които започнаха титуляри (без Тодор Янчев) получиха повиквателни за определен етап (Александър Тонев бе капитан на младежите). Дори има и бонус – Борис Галчев, който бе резерва на „Герена”.
Истината е, че до преди месец никой не броеше футболистите на Милен Радуканов за живи. А и може би и те не се брояха за такива. През есента Костадин Стоянов се люшкаше между титуляр и резерва. Запълваше дупки – я централен, я краен защитник. Иван Бандаловски се появи в ЦСКА някъде по средата на полусезона. Игра една-две контроли, после се пусна срещу Малеш.
Феновете на ЦСКА не го брояха, че е в отбора. Борис Галчев е с постоянния етикет - дебел. Въпреки повиквателната на Матеус дошлият от Пирин футболист все още не е твърд титуляр в ЦСКА. Румен Трифонов също е твърде противоречив футболист. Също лутащ се между поста ляв защитник и ляво крило. Липсата на алтернатива прави Трифонов в защита и той стигна до националния.
Спас Делев може би е най-логичния избор на Матеус. Силни игри през есента на няколко поста, решаващи голове и много хъс. Делев заслужаваше националната фланелка още преди мачовете от пролетта, но кой знае защо не получи повиквателна. Апостол Попов попадна в предварителните планове на Матеус, но после отпадна. Попов изгуби цял минал полусезон заради травма. Дори не бе картотекиран за Лига Европа, но в момента отново е във форма.
Иван Караджов. Той е най-силният пример за прераждането на „червените” футболисти. Караджов бе почти зачеркнат – наднормено тегло, изпълнения в нощните барове. Юношата на ЦСКА изпадна до трети и дори четвърти вратар в предишните месеци. С много воля, тренировки и намесата на треньора на вратарите Петко Петков Караджов стигна до националния отбор, а изявите му с екипа на ЦСКА също са силни.
След краткия анализ на „червените” национали и възхода им от пълната забрава до националната фланелка трябва да отдадем заслуженото и на спортно-техническия щаб на ЦСКА. Може би Милен Радуканов и неговите помощници направиха най-важното. Далеч сме от мисълта, че за няколко месеца с магическа пръчица Радуканов е научил футболистите как да застават, да се борят за висока топка, да се подсигуряват или да шутират. По-сложната работа обаче бе свършена от психологическа гледна точка, защото тези играчи си повярваха и успехите не закъсняха.
В тази евроквалификация Лотар Матеус показа, че не робува на имена и мачове. Вика тези, които са в най-добра форма. Има голяма разлика между класа и форма. Понякога тези, които са в по-добра форма, са по-полезни от тези, които са от по-висока класа.
Накрая обаче трябва да си зададем въпроса дали с толкова много национали от ЦСКА ситуацията не става малко плашеща. Натрупването на самочувствие у играчите може да изиграе много лоша шега на Радуканов и компания. Сега идва мач със Сливен, а националите на ЦСКА бързо трябва отново да влязат в българската действителност. Едно отпускане и ще има сливенски кошмари поднесени от Цирков, Идризов и Хашев.
Аз лично не виждам нищо страшно да има толкова "червени" в националния.Представителният ни отбор винаги е бил зависим от играчите от грандовете,особено от ЦСКА!
Мисля,че е време да спрем да ги делим на сини,червени,оранжави.Да играят най-заслужилите.В момента е нормално да играят играчите на ЦСКА,тъй като показват най-добри игри и най-голям напредък.
Без добри футболисти от А група националния отбор е нищо,те трябва да са основата на отбора
Малко по-рано тази година България игра с Естония. ЦСКА бе на лагер на 50 км от мястото на мача, но Матеус не повика нито един от „червените”. Сега дори трима бяха титуляри. От тук идва да си зададем въпроса какво толкова видя легендата на немския футбол и защо се огледа точно в ЦСКА? Вярно, ЦСКА стартира повече от добре в шампионата. Взе хубави победи над Левски и Черноморец, но се измъчи с Видима и падна от Черно море. Тук обаче трябва да обърнем внимание на индивидуалностите, тъй като за националния отбор първо се гледат индивидуалните качества, а не колектива.
На пръв поглед Лотар Матеус извика всички български футболисти, които победиха Левски. Да, дербито бе спечелено от ЦСКА и всички българи, които започнаха титуляри (без Тодор Янчев) получиха повиквателни за определен етап (Александър Тонев бе капитан на младежите). Дори има и бонус – Борис Галчев, който бе резерва на „Герена”.
Истината е, че до преди месец никой не броеше футболистите на Милен Радуканов за живи. А и може би и те не се брояха за такива. През есента Костадин Стоянов се люшкаше между титуляр и резерва. Запълваше дупки – я централен, я краен защитник. Иван Бандаловски се появи в ЦСКА някъде по средата на полусезона. Игра една-две контроли, после се пусна срещу Малеш.
Феновете на ЦСКА не го брояха, че е в отбора. Борис Галчев е с постоянния етикет - дебел. Въпреки повиквателната на Матеус дошлият от Пирин футболист все още не е твърд титуляр в ЦСКА. Румен Трифонов също е твърде противоречив футболист. Също лутащ се между поста ляв защитник и ляво крило. Липсата на алтернатива прави Трифонов в защита и той стигна до националния.
Спас Делев може би е най-логичния избор на Матеус. Силни игри през есента на няколко поста, решаващи голове и много хъс. Делев заслужаваше националната фланелка още преди мачовете от пролетта, но кой знае защо не получи повиквателна. Апостол Попов попадна в предварителните планове на Матеус, но после отпадна. Попов изгуби цял минал полусезон заради травма. Дори не бе картотекиран за Лига Европа, но в момента отново е във форма.
Иван Караджов. Той е най-силният пример за прераждането на „червените” футболисти. Караджов бе почти зачеркнат – наднормено тегло, изпълнения в нощните барове. Юношата на ЦСКА изпадна до трети и дори четвърти вратар в предишните месеци. С много воля, тренировки и намесата на треньора на вратарите Петко Петков Караджов стигна до националния отбор, а изявите му с екипа на ЦСКА също са силни.
След краткия анализ на „червените” национали и възхода им от пълната забрава до националната фланелка трябва да отдадем заслуженото и на спортно-техническия щаб на ЦСКА. Може би Милен Радуканов и неговите помощници направиха най-важното. Далеч сме от мисълта, че за няколко месеца с магическа пръчица Радуканов е научил футболистите как да застават, да се борят за висока топка, да се подсигуряват или да шутират. По-сложната работа обаче бе свършена от психологическа гледна точка, защото тези играчи си повярваха и успехите не закъсняха.
В тази евроквалификация Лотар Матеус показа, че не робува на имена и мачове. Вика тези, които са в най-добра форма. Има голяма разлика между класа и форма. Понякога тези, които са в по-добра форма, са по-полезни от тези, които са от по-висока класа.
Накрая обаче трябва да си зададем въпроса дали с толкова много национали от ЦСКА ситуацията не става малко плашеща. Натрупването на самочувствие у играчите може да изиграе много лоша шега на Радуканов и компания. Сега идва мач със Сливен, а националите на ЦСКА бързо трябва отново да влязат в българската действителност. Едно отпускане и ще има сливенски кошмари поднесени от Цирков, Идризов и Хашев.
Аз лично не виждам нищо страшно да има толкова "червени" в националния.Представителният ни отбор винаги е бил зависим от играчите от грандовете,особено от ЦСКА!
Мисля,че е време да спрем да ги делим на сини,червени,оранжави.Да играят най-заслужилите.В момента е нормално да играят играчите на ЦСКА,тъй като показват най-добри игри и най-голям напредък.
Без добри футболисти от А група националния отбор е нищо,те трябва да са основата на отбора
