Дневникът на Коловати
Публикувано: 08 сеп 2010 10:03
7.09. 22:30ч.
Тази вечер няма да пия. "Русия" чул, че тези, дето ни биха, щели да празнуват в някаква кръчма - "Ела - вика - да ги видим отблизо". К'во ще им гледам. Ще ходя да видя жена си, че цял мач я търсих с поглед по трибуните и не я видях. Кой знае какво прави. А и пиенето вече не ми понася добре. Цял ден бях като парцал след снощи, а за капак вечерта трябваше да играем мач срещу някакви, дето така и не разбрах от коя държава са. Биха ни, ама това отдавна не е новина. Навремето един треньор, дето ме доведе от Севлиево в София ми викаше - Илияне, с такива футболисти като вас - максимум да са класираме за някое световно или европейско, а там че ще се осерем е ясно. Е той поне ни класира веднъж. Не че ми се играе на европейско. Мене ако питате, изобщо не ми се играе. Даже установих, че не ми е добре като се затичам. Не знам защо ме викат още в национала. Мъри все ми вика - Идвай, че няма кой. Като гледам "русия", може и да е прав. Разбрах че и Мъри сме сменили. Вече спрях да ги броя. И на новия не му давам повече от година. А техния треньор ми е познат отнякъде. Този май му стана навик да ни бие в София и все с различни отбори. Дреме ми. С годините все по-малко ми пука от загубите. Не че преди ми е пукало особено. Не съм алчен човек - и без премии се живее, ако си си договорил заплата като моята де. Как го правя ли? Ами най-важното е, че даже и да не си никакъв играч, винаги се намират хора (макар и на другия край на света), които да убедиш че си страхотен футболист. Стига съм писал за днес. Мързи ме. А и някакъв циври до мен в съблекалнята. Не знам какво го притеснява. Разбрахме се Попето да обясни на тъпите журналисти, че те са виновни да не играем. Само ни създават стрес и напрежение в отбора. Попето ги умее тия работи. Даже толкова се разпали, че сме го упълномощили да говори от наше име, че от бързане не се и изкъпа. К'во ще се къпя - вика - не съм потен. Ще го изчакам малко и ще се измъквам и аз, че жена ми кой знае какво прави ... Ей, тоя Валери на спря да циври.
Тази вечер няма да пия. "Русия" чул, че тези, дето ни биха, щели да празнуват в някаква кръчма - "Ела - вика - да ги видим отблизо". К'во ще им гледам. Ще ходя да видя жена си, че цял мач я търсих с поглед по трибуните и не я видях. Кой знае какво прави. А и пиенето вече не ми понася добре. Цял ден бях като парцал след снощи, а за капак вечерта трябваше да играем мач срещу някакви, дето така и не разбрах от коя държава са. Биха ни, ама това отдавна не е новина. Навремето един треньор, дето ме доведе от Севлиево в София ми викаше - Илияне, с такива футболисти като вас - максимум да са класираме за някое световно или европейско, а там че ще се осерем е ясно. Е той поне ни класира веднъж. Не че ми се играе на европейско. Мене ако питате, изобщо не ми се играе. Даже установих, че не ми е добре като се затичам. Не знам защо ме викат още в национала. Мъри все ми вика - Идвай, че няма кой. Като гледам "русия", може и да е прав. Разбрах че и Мъри сме сменили. Вече спрях да ги броя. И на новия не му давам повече от година. А техния треньор ми е познат отнякъде. Този май му стана навик да ни бие в София и все с различни отбори. Дреме ми. С годините все по-малко ми пука от загубите. Не че преди ми е пукало особено. Не съм алчен човек - и без премии се живее, ако си си договорил заплата като моята де. Как го правя ли? Ами най-важното е, че даже и да не си никакъв играч, винаги се намират хора (макар и на другия край на света), които да убедиш че си страхотен футболист. Стига съм писал за днес. Мързи ме. А и някакъв циври до мен в съблекалнята. Не знам какво го притеснява. Разбрахме се Попето да обясни на тъпите журналисти, че те са виновни да не играем. Само ни създават стрес и напрежение в отбора. Попето ги умее тия работи. Даже толкова се разпали, че сме го упълномощили да говори от наше име, че от бързане не се и изкъпа. К'во ще се къпя - вика - не съм потен. Ще го изчакам малко и ще се измъквам и аз, че жена ми кой знае какво прави ... Ей, тоя Валери на спря да циври.
) 