А можеше да празнуваме в Париж...

[modor]

Не знам как футболистите от златното поколение смятат да празнуват 17 ноември - деня на победата над Франция през 1993, но те имаха изключителния шанс да го направят в Париж. Ако националният ни отбор бе изпълнил постижимата задача да сме втори в групата си и да сме на мястото на ирландците, то на този ден щеше да се проведе официалната ни тренировка във френската столица преди решителния бараж на 18 ноември.

Скептиците ще кажат - по-добре, че не се класирахме, така и така нямаше да стигнем до Световното с този противник на плейофите. Но нека си представим какво би станало, ако бяхме на мястото на Ейре.

Ние сме в еуфория от класирането на бараж, а французите са притеснени. Правим равен в София и отиваме на решителен мач в Париж. Всички си припомнят за случилото се преди 16 години и петлите започват да треперят. В нашата делегация са повечето герои от Парк де Пренс и си заформят грандиозен купон. Настроението е приповдигнато и удряме французите отново, този път на 18 ноември.

Можеше да е така. Ако четвъртите в света бяха толкова добри като ръководители, колкото и на терена. Уви, не стана... Сега ще трябва да отбележат златната дата с някоя контролка с отбор като Малта, например. Защото дотам докараха националния отбор.

[Xanko]

Ех мечти те поне ни останаха.

[Fichango]

Kакво празнуване, ние се мъчим с Черна гора, падаме от Кипър, та с Франция ли щяхме да се справим. Слава богу, че не стана, че пак щеше един патос да има...

[Masaba]

Видя се,че не заслужаме място на световното и на баражите.Няма за какво да съжаляваме.

[gilento93]

А можеше да празнуваме в Париж...

МОЖЕШЕ...