Що така се получава
Публикувано: 12 окт 2009 17:44
Доста интересни анализи на представянето на националите се чуват след мача с Кипър, от много умни до гениални. Според левскарите, виновни са цесекарите, които е ясно, че са слаби, щом са от ЦСКА. Според цесекарите, тактиката е била направена така, че цесекарите да се провалят, те са били блестящи, като изключим индивидуалните грешки, но с този треньор, който много правилно е успял да сгреши е така. Според провинциалистите пък, от софийските футболисти нищо не става, докато ги налагат искуствено, вместо да обърнат поглед към звездите от Черно море, Беласица, Селяк (Стубел) и Скрита сила (Мъдрево), футболът ни няма да се оправи.
А тоя рев мен лично ме притеснява. Мъри Стоилов вероятно ще си остане треньор на националния отбор - Боби Михайлов толкова време мечтаеше за него, като тийнейджър за порнозвезда, че едва ли ще го изпусне, каквито и да са резултатите. А най-лошото при Мъри е, че лесно се панира. При първия неуспех реагира като отличничка, на която са писали петица, започва да търси виновни, да мисли нови решения и да руши това, което е създал до момента и като игрови стил и като психологическа атмосфера. Той като футболист не беше от най-умните, нито от най-техничните, но за сметка на това се движеше много, не си позволяваше нито за минута да си почине и да погледа мача. Такъв е, като че ли и като треньор - трудолюбив, но не особено досетлив. Ако го оставиш на спокойстние да моделира играта на един отбор, той постепенно ще успее да напипа нещата и да направи нещо прилично. Както стана в Левски, където го оставиха да поработи известно време спокойно и без натиск. Когато стане напечено, започва да действа припряно и объркано. Затова и воден от него отбор никога няма да постигне пълна реализация - Левски, и в най-силния си период, винаги биеше по-слабите и не намираше начин да излъже по-силните от него.
Иначе се сещам как преди 20 години едни други некадърници, които иначе играеха блестящо при Димитър Пенев в ЦСКА, падаха с националния отбор от Румъния, Дания, Швейцария... Тъкмо се бяхме примирили, че от тяхното поколение нищо няма да излезе, че не могат да се сравняват с предшествениците си когато Пенев стана треньор на националния отбор, случайно, поради хаоса, който беше настъпил навсякъде в началото на 90-те. И тия заиграха и в националния отбор, и от „некадърници“ станаха „златното поколение на българския футбол“. Сетих се за тия времена, докато гледах как представителите на защитата, която има само един гол в първенството (и то директно от фал, т.е. защитниците нямат участие в него) играят трагично в Кипър. Общо взето, на тях това са им възможностите, затова в ЦСКА Любо Пенев никога не си позволява да ги оставя сами, там и срещу най-скромния противник схемата е с два опорни халфа, поне в началото. Мъри явно беше решил, че Кипър не са сериозен отбор, затова Ст. Петров и Ст. Ангелов бяха изведени далеч напред. Защитата изнемогваше, а хората отпред си прехвърляха решението и сбиваха играта. В крайна сметка се получи тържество на атакуващия футбол и един на четири гола.
След като в края на 90-те нещата си дойдоха на мястото, и във футбола включително, разбира се Пенев беше махнат от националния отбор и заменен с правилни хора. Веднага дойдоха и правилни резултати. Кой знае защо хората, които полагат огромни усилия в това отношение, са недоволни. Напоследък се появи една друга оригинална идея - треньор от чужбина. Без значение кой, важното е да е от вънка. Ние, впрочем, сме го пробвали вече в клубния футбол, където за огромна изненада на някои хора, чуждия тъпанар, минавайки границата си оставаше пак тъпанар, само че тъпанар с голяма заплата. Провалените в страните си Федотов, Абрамчик, Симони, кой знае защо се провалиха и в нашата страна. Нарекох идеята оригинална, защото, поне доколкото аз се сещам, от отборите играли финал на световно първенство няма нито един с треньор чужденец, от финалистите на европейски има едно изключение - Гърция с Рехагел. Ама става дума за Рехагел, а не за някой Романцев, Халилходжич, Топмьолер или Милутинович. А и там след това европейско нещата не вървят много добре. Представете си, впрочем, как ще играят англичаните, ако вземат за треньор бразилец, който ги учи да не тичат много, да задържат топката, да играят с къси пасове и да забравят високите центрирания. Ами 10 пъти по-зле от Челси при Сколари, защото там почти нямаше англичани. Чужденец в националния отбор има смисъл само ако е от най-великите имена в професията, като Рехагел или Капело, за да успеее да се ориентира в новия за него стил на игра, а не такъв, който е по-слаб от Мъри, но за сметка на това по.неориентиран.
Впрочем, най-важното не е треньорът, нито футболистите. В Германия нямат особено високо мнение за качествата на Хелмут Шьон, донесъл им световна и европейска титла. Нито за Юп Дервал и Берти Фогтс, с които също станаха еврошампиони. В Бразилия, доколкото съм чувал, смятат за полуидиоти Висенте Феола и Айморе Морейра, донесли им съответно първата и втората световни титли. Та, изглежда че там, където нещата са организирани (даже и в Бразилия, където е организиран хаос, ама правилно организиран), нещата се получават от самосебеси, без начело на националния отбор да има специално намерен гений. Докато националният отбор ни няма собствена база, стадионите приличат на селски ливади, децата тренират (ако изобщо някой си прави труда да ги тренира) на сгурия, а аз лично съм виждал и тренировка в парка край стадиона, където децата слалмират между кестените, защото единствиното игрище със сгурия е заето от друга възрастова формация, и става дума за отбор от А група - така ще е.
А между другото, като говорех за треньорите, донесли успехи на националните си отбори, никой в Холандия не се съмнява, че Ринус Микелс е най-великият, защото преди него е било успех ако вземат точка на някой като Ляксембург, а след него е неуспех ако не станат световни или европейски шампион - не че им се е случвало без него, де. Това във връзка с идеята, че и тази работа може да се свърши от чужденци, които да дойдат да ни направят школите, да научат наште на методика и т.н. Силно се съмнявам, че ако бяха взели някой неизвестен германец или англичанин за директор на школата на Аякс, щеше да стане същото.
А тоя рев мен лично ме притеснява. Мъри Стоилов вероятно ще си остане треньор на националния отбор - Боби Михайлов толкова време мечтаеше за него, като тийнейджър за порнозвезда, че едва ли ще го изпусне, каквито и да са резултатите. А най-лошото при Мъри е, че лесно се панира. При първия неуспех реагира като отличничка, на която са писали петица, започва да търси виновни, да мисли нови решения и да руши това, което е създал до момента и като игрови стил и като психологическа атмосфера. Той като футболист не беше от най-умните, нито от най-техничните, но за сметка на това се движеше много, не си позволяваше нито за минута да си почине и да погледа мача. Такъв е, като че ли и като треньор - трудолюбив, но не особено досетлив. Ако го оставиш на спокойстние да моделира играта на един отбор, той постепенно ще успее да напипа нещата и да направи нещо прилично. Както стана в Левски, където го оставиха да поработи известно време спокойно и без натиск. Когато стане напечено, започва да действа припряно и объркано. Затова и воден от него отбор никога няма да постигне пълна реализация - Левски, и в най-силния си период, винаги биеше по-слабите и не намираше начин да излъже по-силните от него.
Иначе се сещам как преди 20 години едни други некадърници, които иначе играеха блестящо при Димитър Пенев в ЦСКА, падаха с националния отбор от Румъния, Дания, Швейцария... Тъкмо се бяхме примирили, че от тяхното поколение нищо няма да излезе, че не могат да се сравняват с предшествениците си когато Пенев стана треньор на националния отбор, случайно, поради хаоса, който беше настъпил навсякъде в началото на 90-те. И тия заиграха и в националния отбор, и от „некадърници“ станаха „златното поколение на българския футбол“. Сетих се за тия времена, докато гледах как представителите на защитата, която има само един гол в първенството (и то директно от фал, т.е. защитниците нямат участие в него) играят трагично в Кипър. Общо взето, на тях това са им възможностите, затова в ЦСКА Любо Пенев никога не си позволява да ги оставя сами, там и срещу най-скромния противник схемата е с два опорни халфа, поне в началото. Мъри явно беше решил, че Кипър не са сериозен отбор, затова Ст. Петров и Ст. Ангелов бяха изведени далеч напред. Защитата изнемогваше, а хората отпред си прехвърляха решението и сбиваха играта. В крайна сметка се получи тържество на атакуващия футбол и един на четири гола.
След като в края на 90-те нещата си дойдоха на мястото, и във футбола включително, разбира се Пенев беше махнат от националния отбор и заменен с правилни хора. Веднага дойдоха и правилни резултати. Кой знае защо хората, които полагат огромни усилия в това отношение, са недоволни. Напоследък се появи една друга оригинална идея - треньор от чужбина. Без значение кой, важното е да е от вънка. Ние, впрочем, сме го пробвали вече в клубния футбол, където за огромна изненада на някои хора, чуждия тъпанар, минавайки границата си оставаше пак тъпанар, само че тъпанар с голяма заплата. Провалените в страните си Федотов, Абрамчик, Симони, кой знае защо се провалиха и в нашата страна. Нарекох идеята оригинална, защото, поне доколкото аз се сещам, от отборите играли финал на световно първенство няма нито един с треньор чужденец, от финалистите на европейски има едно изключение - Гърция с Рехагел. Ама става дума за Рехагел, а не за някой Романцев, Халилходжич, Топмьолер или Милутинович. А и там след това европейско нещата не вървят много добре. Представете си, впрочем, как ще играят англичаните, ако вземат за треньор бразилец, който ги учи да не тичат много, да задържат топката, да играят с къси пасове и да забравят високите центрирания. Ами 10 пъти по-зле от Челси при Сколари, защото там почти нямаше англичани. Чужденец в националния отбор има смисъл само ако е от най-великите имена в професията, като Рехагел или Капело, за да успеее да се ориентира в новия за него стил на игра, а не такъв, който е по-слаб от Мъри, но за сметка на това по.неориентиран.
Впрочем, най-важното не е треньорът, нито футболистите. В Германия нямат особено високо мнение за качествата на Хелмут Шьон, донесъл им световна и европейска титла. Нито за Юп Дервал и Берти Фогтс, с които също станаха еврошампиони. В Бразилия, доколкото съм чувал, смятат за полуидиоти Висенте Феола и Айморе Морейра, донесли им съответно първата и втората световни титли. Та, изглежда че там, където нещата са организирани (даже и в Бразилия, където е организиран хаос, ама правилно организиран), нещата се получават от самосебеси, без начело на националния отбор да има специално намерен гений. Докато националният отбор ни няма собствена база, стадионите приличат на селски ливади, децата тренират (ако изобщо някой си прави труда да ги тренира) на сгурия, а аз лично съм виждал и тренировка в парка край стадиона, където децата слалмират между кестените, защото единствиното игрище със сгурия е заето от друга възрастова формация, и става дума за отбор от А група - така ще е.
А между другото, като говорех за треньорите, донесли успехи на националните си отбори, никой в Холандия не се съмнява, че Ринус Микелс е най-великият, защото преди него е било успех ако вземат точка на някой като Ляксембург, а след него е неуспех ако не станат световни или европейски шампион - не че им се е случвало без него, де. Това във връзка с идеята, че и тази работа може да се свърши от чужденци, които да дойдат да ни направят школите, да научат наште на методика и т.н. Силно се съмнявам, че ако бяха взели някой неизвестен германец или англичанин за директор на школата на Аякс, щеше да стане същото.