forum.gong.bg

Димитър Пенев безспорно е велика личност в българската футболна история. Попадал съм на мнения, че при него са доста приликите със сър Алекс Фъргюсън - умее да създава колектив и да сплотява играчите, тъй като е страхотен мотиватор и знае как да подхожда към младите таланти, както и към по-опитните, но не е чак толкова силен в тактическо отношение.

Подценяван ли е Пенев като тактик? Какво мислите за тактическата постройка на националите по време на световното първенство в САЩ - добре ли бяхме подредени на терена? Или по-скоро ярките индивидуалности и отборният дух бяха ключът към достигането на историческия полуфинал?

Смятам, че Димитър Пенев беше най-слабият треньор в тактическо отношение в САЩ 94. Това си пролича на мача Италия - България, когато Арико Саки го надигра именно тактически.

Конкретно за този мач, и аз си мисля, че през първото полувреме твърде лесно дадохме инициативата на италианците, а същевренно май не бяхме достатъчно прибрани в защита и не успяхме да намерим рецептата срещу Роберто Баджо.

Истината е, че този успех ни дойде като гръм от ясно небе. От години се подготвяхме по програма "Първа победа" и дори самото прескачане на групата ни шокира, а да не говорим пък за по-нататъшните мачове. И така на шега, на майтап записахме цели четири. Така че опиянението си изигра своята роля. Веднъж си стигнал до полуфинал, медалите са ти гарантирани, какво повече? Според мен в мача с Италия се разчиташе не толкова на чисто футболните аргументи, колкото на инерцията от победата над Германия. Очаквахме адзурите едва ли не да се бият сами.

Въпреки силно дискусионната фигура на треньорския пост ( ), едва ли само късметът е бил ръководещ фактор за успеха на световното...

Това е много интересна тема, върху която има много да се коментира. Ако човек гледа внимателно всички мачове на националите (ама целите) през периода 88-96 г лесно може да види надграждането. Но реално въпреки отличните играчи ние заиграхме добър и доминантен футбол едва след Световното първенство. Дотогава категорично разчитахме на индивидуализма на играчите ни и... според мен абсолютно правилно и ще се мотивирам защо.
Първото нещо, което трябва да се каже, че в основният състав на онзи отбор от САЩ 94 имаше състезатели от три доста успешни клубни проекта (наши, тукашни). Първият по хронология е този на школата на Левски извадила набори 62-63 с Боби Михайлов, Ники Илиев, Сираков и Гибона, които детронираха изключително успешния от периода 80-83 ЦСКА с Велинов, Джеки, Ради Здравков, Пламен Марков, Цецо Йончев и Спас Джевизов и Стойчо.
За жалост събитията от злополучния финал през 85 та спряха донякъде развитието на клуба и се загуби поне един сезон.
От друга страна същите събития пък доведоха до без алтернативното подмладяване в червения лагер и даването на време на Пенев да си направи отбора като постепенно през 86-87 се оформи триото Стоичков, Пенев, Костадинов, които спечелиха титлата още като 20-21 г играчи през 87г
По същото време в Търново работеше Георги Василев и в отбора на по 16 и 18 г влязоха Киряков, Балъков и Трифон, а впоследствие и Цанко Цветанов, а беше привлечен през 87 и Бончо Генчев като Етър в периода 88-91 (без Трифон) взе два пъти бронзови медали и накрая стана и шампион.
Всички тези играчи излязоха навън с повече или по-малко самочувствие и не е случайно, че капитански ленти на своите чужди клубове носиха:
Трифон Иванов, Любо Пенев, Борислав Михайлов, Николай Илиев, Георги Йорданов-Ламята, Красимир Балъков, Наско Сираков, Ивайло Йорданов, Петър Хубчев. Капитани на Валенсия, Спортинг, Щутгарт, Сарагоса, Хихон, Болоня, Рапид, Айнтрахт. Във време, когато имаше квоти за чужденци, по 3-4 в отбор. Това бяха играчи с огромно самочувствие и лидерство, но и голяма част от тях с голяма футболна интелигентност. Балъков например играеше в Етър като нападател и после крило, никога не е бил 10ка, такъв стана в Спортинг. Сираков игра 4 години като дефанзивен халф (пази Платини в София през 1985), като десен бек (в Сплитската драма през 1983) и чак лятото на 85 г го направиха нападател. Затова не е чудно, че можеше да играе и като халф (е не му беше силата, все пак). Киряков мисля, че не е играл само като централен защитник и централен нападател (то с тези 160 см само това оставаше) и играеше добре на всички останали позиции (в национали си беше бек, щото там имаше дупка, но иначе никъде не играеше бек). За него мнозина не знаят че вкара гола, с който спаси Депортиво Ла Коруня от изпадане и следващия сезон дойдоха Бебето и сие и станаха СуперДепор цяла декада. Стоичков също играеше в началото като ляв бек и ляв халф преди да се утвърди в атака.
Накрая проектите Левски и Етър се обединиха частично в нов успешен проект от 92-95 и с някои нови лица като Кременлиев, Янков и Боримиров
При всичко изброени Пенев взе в отбора най-добрите по имена, най-големите лидери, без много да се интересува кой къде ще играе на терена.
Например във важната квалификация през 1992 в Тел Авив съставът ни е
Михайлов, Киряков десен бек, Трифон и Ники Илиев в средата на защитата, Безински ляв бек, Златко Янков дефанзивен халф и следват
Сираков, Ивайло Йорданов, Костадинов, Стоичков, Пенев. Да кажа само, че в клубовете си по онова време тези последните 5 бяха чисти нападатели или крила/нападатели... Обаче бихме с 2-0, а че евреите логично ни съдраха от игра... на кой му пука. Явно този мач Балъков е бил наказан или контузен, но щеше да играе вместо Иво Йорданов. После с Лечков (и той започнал като нападател) малко добихме баланс в средата. За мен е добре, че Любо не игра в САЩ, тогава Пената съвсем щеше да се чуди кого къде да пуска. Но айде кажете кой не трябваше да играе, за да имаме по-добър дефанс. Сираков е най-логичният отговор, ама без него първия мач 0-3, после спечели дузпа с Гърция, после гол макар и на края срещу Аржентина, дузпа и на полуфинала с Италия. Голове на сметката му срещу световни и европейски шампиони и медалисти (Италия, Франция, Белгия, Аржентина), как да не го включиш? Лечков? Всички знаем какво направи Лечков. Балъков? Избран в идеалните 11, без да вкара гол... Костадинов, с неговите голове и падания за дузпа се класирахме и въпреки, че освен асистенция та срещу Аржентина не направи кой знае колко на СП, даже не падна и за дузпа, не можеше да остане аут. Или пък Стоичков? Пенев пусна най-славните и добрите, намери им места ь(по-скоро те да си разпределят ролите) и ги остави да си покажат качествата. Отзад бяхме по-слаби и като изпълнители и като форма. Затова завърших ме с 10-11 голова разлика. С някой сериозен тактик като треньор съм сигурен, че нямаше да постигнем успех, можеше да играем по-добре, но нямаше са бием Германия, сигурен съм. Така че колко голям е Пенев като треньор няма никакво значение. За тези играчи - той беше точния треньор. Дори и с прословутия си късмет (той не е случаен, а идва при заслужилите). Освен това при нас имаше натрупване от три цикъла, които ги загубихме на косъм - Драмата в Сплит през 83 г (който не го е гледал този мач го има целия в нета), загубата от Шотландия през 87 г с 0-1 и гол в 87 мин, когато Х ни класираше и мачът с Швейцария от 1991, когато ни обърнаха от 2-0 до 2-3 в София. Малко си спомнят, че в същата квалификация в последния мач за нас вече без значение приемахме Румъния в София, които при победа се класираха вместо... Шотландия, на която имахме да мъстим. И почти всички бяха уверени, че ще пуснем мача на румънците, които тогава си бяха и фаворити. Обаче нашите играха за честта си, Михайлов спаси дузпа на Хаджи, а Сираков изравни през второто полувреме и класирахме Шотландия. После Франция и Швеция врътнаха курвенски Х и вече се виждаха на СП и двата, но дойде първо Израел, а после и Емо и двата мача с голове в 90тата мин. Така че Парк се Пренс беше наистина чудо, но с предистория, не случайно дошло.

Уау! Спортните журналисти да идват да си записват!