България - Италия - 0:2 FT

[drvasko98]

Състоянието на родните школи и българският футбол като цяло е резултат от "доброто" управление на БФС през последното десетилетие и много точно е написано, че това е "Отбора на БФС". Фурнаджиев, Костадинов, Лечков и ко. ще лапат до последно, без значение колко пропадаме като футболна нация. Сега като няма и фенове на стадиона, които поне да ги поздравят подобаващо, се чувстват още по конфортно.

Ние никога не сме били футболна нация. 94-та е под на адски много късмет и случайност. Че бяха добри, бяха и то много. А за наша огромна жалост, точно те се оказаха хората, които съсипаха и малкото футбол, който имаме.

Дрън-дрън. От 1962 та чак до към 2008 ние винаги сме се борили за класиране на форумите. Често сме успявали, често сме губили шансът в последния мач и много рядко сме губили рано в квалификациите шансовете, но никога предварително. Независимо дали сме имали по-силно или по-слабо поколение. Какъв футбол сме играли е друг въпрос, но винаги сме били в състояние да се опрем на всеки. Сега ни бият на ходом с резервите на резервите си.

[Ozzimozzi]

Състоянието на родните школи и българският футбол като цяло е резултат от "доброто" управление на БФС през последното десетилетие и много точно е написано, че това е "Отбора на БФС". Фурнаджиев, Костадинов, Лечков и ко. ще лапат до последно, без значение колко пропадаме като футболна нация.

Чакай сега, сигурно ли е, че БФС нарежда на треньорите в школите да отхвърлят децата на бедни родители, че нема к'во да чопнат от тях, и съответно да вземат и да се дава шанс на мамините/татини синчета, щото си плащат ?
Те БФС са ясни, ама поне малко от малко клубовете да обръщаха внимание на това, какви ги вършат "спецовете" в школите им.
Ама нали най-лесно е да вземем там 7-8 чужденеца, пък дано излезе нЕкой нов Мораеш/Гара Дембеле, та да чопнем едни 4-5 милки, пък децата, майната им ...

БФС нищо не нарежда, защото тази шайка изобщо не се интересува от развитието на детско-юношеският футбол в България. Това, което ги интересува са пари, които идват по различни програми да се лапат. Собствениците пък, които като правило са накарани на сила да издържат даден клуб виждат в школите само тежест, защото те "не са от тук и са за малко". Когато всичко е прогнило и средата е нездрава, няма нормален човек, който да тръгне да инвестира във футол с години. Някои опитаха, но действителността бързо ги отказа - Емил Димитров и Стоичков, Ивайло Андонов ...

[NOMER14]

Ние никога не сме били футболна нация. 94-та е под на адски много късмет и случайност. Че бяха добри, бяха и то много. А за наша огромна жалост, точно те се оказаха хората, които съсипаха и малкото футбол, който имаме.

Категорично не съм съгласен.
След нормализирането на футболния живот в света след войната имаме 4 поредни участия - '62, '66, '70, '74.
А относно късмета.
1970 отстраняваме Полша и Холандия в квалификациите, които след 4 години ще бъдат втори и третина световното.За Перу от 2-0 до 2-3 няма да коментирам.
1974 година имахме отбор за първата осмица, но от 4-та урна ни натресоха Швеция, а в другите групи - Заир и Хаити, падащи с по 9:0.
На следващите 2 световни прегради ни са Франция и Германия. Кофти жребий. В по-нататъшни квалификации пак се падаме с тях, но вече се класираме като втори отбор.
90 година е провал.
За какъв късмет да говорим през 94 година, като в отбора ни играе най-силният фитболст в света за едни 5 години.
Нашето 4 място е много повече от класиранията на поляци, турчиля, хървати....
Защото ние отсранихме по-бъдещия и настоящ световен шампион(Франция), бихме по пътя си бившия и по,по- бивш световен (Аржентина), елиминирахме по-бившия, настоящ и по,по-бъдещ и по,по,по,по-бивш световен (Германия). Само съдията ни попречи с многократния световен Италия, за да премерим сили с многократния Бразилия.
Това Четвърто място е еманация на целия ни спортен живот през 80-те години. В Сеул(1988) с отнетите ни 2 златни медала ставахме 4 държава по медали след СССР, ГДР,САЩ, но и без тях станахме четвърта спортна нация. Това даде моето поколение в спорта и затова лоша дума не сте чули от мен за "сегашните ръководители".

[Sstefanov]

Ние никога не сме били футболна нация. 94-та е под на адски много късмет и случайност. Че бяха добри, бяха и то много. А за наша огромна жалост, точно те се оказаха хората, които съсипаха и малкото футбол, който имаме.

Категорично не съм съгласен.
След нормализирането на футболния живот в света след войната имаме 4 поредни участия - '62, '66, '70, '74.
А относно късмета.
1970 отстраняваме Полша и Холандия в квалификациите, които след 4 години ще бъдат втори и третина световното.За Перу от 2-0 до 2-3 няма да коментирам.
1974 година имахме отбор за първата осмица, но от 4-та урна ни натресоха Швеция, а в другите групи - Заир и Хаити, падащи с по 9:0.
На следващите 2 световни прегради ни са Франция и Германия. Кофти жребий. В по-нататъшни квалификации пак се падаме с тях, но вече се класираме като втори отбор.
90 година е провал.
За какъв късмет да говорим през 94 година, като в отбора ни играе най-силният фитболст в света за едни 5 години.
Нашето 4 място е много повече от класиранията на поляци, турчиля, хървати....
Защото ние отсранихме по-бъдещия и настоящ световен шампион(Франция), бихме по пътя си бившия и по,по- бивш световен (Аржентина), елиминирахме по-бившия, настоящ и по,по-бъдещ и по,по,по,по-бивш световен (Германия). Само съдията ни попречи с многократния световен Италия, за да премерим сили с многократния Бразилия.
Това Четвърто място е еманация на целия ни спортен живот през 80-те години. В Сеул(1988) с отнетите ни 2 златни медала ставахме 4 държава по медали след СССР, ГДР,САЩ, но и без тях станахме четвърта спортна нация. Това даде моето поколение в спорта и затова лоша дума не сте чули от мен за "сегашните ръководители".

Виж сега, не ми се спори с теб, защото трябва да ти изпиша 1000 реда. Както винаги пристрастията си за мега огромни. Само ще ти отговоря за 94-та, Нигерия помниш ли ги, или помниш ли късмета при дузпите с Мексико, или пък с Аржентиците и късмета, че едни други не ги срещнахме по рано, заради голова разлика. Недей ми обяснява, кой успех е по значим, защото финала на Хърватите е много по значим, от нашият 1/2 финал. Това с по бивш и по бъдещ е абсолютна глупост, защото във футбола играта на отборите се мени за дни! Ти ми говориш за след и преди 4-8 години.....! Помниш ли групата с Франция, ами мачовете? Защото ако не беше късмета на Емо Костадинов, можешете да не се стига до САЩ. Но стана и всички се гордеем с този ни успех, но че е плод на огромен късмет, също е самата истина. Та ние за всичките си участия имаме 3 победи + 1 хикс с Мексико и победа на дузпите. И точно онзи гол на Сираков 92-3 минута срещу Аржентинците ни класира директно. Възрастен си, гледал си. Но явно нищо не си разбрал. Помня и Мексико 86-та и 98 какво се случи.

[botevplovdiveoe]

Пич , ти на каква синтетика си.
Еми ако Тошко Неделев сега беше звезда на Барса,Десподов на Реал Мадрид,а Гълабинов голмайстор на висшата лига , вероятно щяхме да имаме и по-силен национален.Ако пък аз бях петролен милиардер , Ботев щеше да печели редовно ШЛ.Толкова "ако"-та напраска ,че целия се оака.Футболът ти е тотално неясна материя,така че си спести напъните.

[Martinez1948]

За какъв късмет да говорим през 94 година, като в отбора ни играе най-силният фитболст в света за едни 5 години.

Сега очаквам твойте хора да те плюят и псуват до 9то коляно.