защо написа:Непринуден написа:Ако сравнявате сегашния отбор с минали формации не ми звучи правдоподобно сравнението с четвъртите. Онези бяха големи имена. Например в същата 94-та в полуфинал на ШЛ и в двата отбора имаше българи. При това не някакви обикновени бройки от 11-те.
По-скоро отбора прилича на Вуцовия от 80-те. То и тогава нямахме изявен голмайстор ама като колектив блъскаха здраво напред и я Сираков, я Гетов, я Г.Димитров, Здравков, Гибона, Садъков, все някой ще направи гола и в крайна сметка някак си редовно биехме у дома. Дори имаше за момент комплекст у западните отбори, че в София няма лабаво.
Това са времената на сълзливите коментари на Томето със запалените вестници. Силни-слаби, каквито и да сме били се играеше, а публиката се надъхваше и няма как да се сърди. Нещо подобно става и сега в двата мача. Че не сме силни е видно ама играят. Колкото могат толкова, но играят. Че засега и бият
Не можеш да плюеш по това или да се сърдиш. Ние нека да бием така и да се класирамена големи форуми пък по-нататък има време да потърсим и класа в играта.
Тия от 80-те, дето си ги изредил, бяха големи футболисти, може би и по-големи от следващото поколение. Сега ако потренират малко, нищо чудно да бият днешните национали, както са на по 60 години. Забравил си Стойчо Младенов, между другото, той вкарваше най-често в оня отбор, ама иначе Вуцата не обичаше централните нападатели, играехме с някакви дребни отпред, Искренов, Гочев, Стойчо, Пашев, а Мишо Вълчев, Курдов, Джевизов, Пехливанов, Ераносян не искаше да ги чува. И ги надъхваше здраво и мачкахме противника с тичане (затова и Гетов не игра много при него). В Мексико им бяха объркали подготовката, бяха тренирали на хладно време на Белмекен, а там пък бяха решили да им резнат храната и да бъдат с няколко килограма под оптималното си тегло, та гладни и несвикнали на жега, не можаха да покажат тая характерна за отбора борбеност. Иначе, можеше още оня отбор да направи нещо голямо.
Приятелю, малко на шега по повод минали звезди: Журналист пита Димитър Пенев: "Г-н Пенев, ако вашият едновремешен отбор играе с днешния Левски с колко ще ги бие?". Пената се позамисля и отговаря: "Ами с 1:0". Журналистът се учудва: "С толкова малко?!". Пенев: "А бе момче, че ние сме по на 70 и кусур години, с колко очакваш да ги бием?".
Иначе малко като че ли си пообъркал, грешката с Белмекен в Мексико беше 1970 г. (Мексико'70), класирахме се от група България, Холандия, Полша, Люксембург, а на финала бяхме ФРГ, България, Перу, Мароко. В първия мач поведохме с 2:0 на Перу (Чико и Зума), но след 50-та мин. издъхнаха и перуанците вкараха 3 (Галярдо, Чумпитас, Кубиляс). (по памет: Симеонов, Шаламанов, Жечев, Гаганелов, Пенев, Никодимов, Попов, Бонев, Жеков, Якимов, Дерменджиев, треньор Ст. Божков, Аспарухов беше резерва (?!), тогава - с мустак). Тогава ФРГ победи Перу ходом, а срещу нас тичаха като луди (5:2, Паро и брата на Иван Колев, Тодор). Хелмут Шьон на въпроса защо са били толкова лежерни срещу Перу, а с лудо темпо срещу България, заяви - срещу България знаех, че играя срещу много силен отбор. Тогава партийците хем сбъркаха подготовката, хем подкокоросаха Т. Живков да стимулира една от най-рушителните статии, писани за българския футбол; "Да изтръгнем недъзите на българския футбол" (цитирам приблизително). Що некадърници се изредиха в тогавашната БФФ, размахвайки тази статия. Само ще спомена комсомолеца Крум Василчев и това стига! Сега си я карат по същия начин! За мен онзи отбор, от Мексико'70, беше най-силната формация на националния отбор, редом с тези от 1994 г. А този отбор на Вуцата, който много точно си описал, също беше много силен, в него Сираков играеше десен бег (!?), но средната линия бе това, за което мечтаят сегашните критици на отбора с две пресни победи (бихме тогава Дания, много силна, в контрола с 3:0 и ги разбихме точно в средата на терена)! Само че точно тя се издъни на финалите в Мексико'86, особено в един голям дъжд срещу Южна Корея. Защото под голямо напрежение и тежки условия е важно да се държи равновесието на терена, както го направиха хората на Хубчев, а не да хукнеш да надиграваш противника и "големите" да те хванат на контри! Това е първото, което трябва да се утвърди! Критиците тук май си представят, че всички мачове се играят на тучна зелена трева, в безветрие, без проблеми в състава, добре отпочинали, със съдия, роб на правдата и т.н.
Ако имаш някакво инфо - моля сподели. За да си попълня "белите петна". 
