Треньор на надеждата

[Тик-Так1892]

Не обичате да слушате попфолк? Искате да спортувате, но и да не зарязвате напълно училището? Мислите, че мястото ви не е във футболен отбор? Е, не и ако треньор на отбора е Александър Димитров. 39-годишният специалист е извън много от стереотипите.

За голяма част от навлизащите в професията българските треньори естественият път на развитие е нещо доста непонятно. Много от тях се хвърлят в дълбоките води на професионалния мъжки футбол веднага след като прекратят състезателната си кариера. Правят го, без да са придобили необходимия опит и знания, а мнозина дори без курсове за придобиване на съответния лиценз. Практиката, особено в последните години, показва, че в повечето случаи това не води до успех.

Димитров е избрал естествения път на развитие и засега това му носи успех. Той

търпеливо и целенасочено трупа знания и опит в юношеските отбори

преди да поеме към професионалния мъжки футбол. Крачка, която може би съвсем скоро ще направи. Преди това обаче му предстои една престижна, а и доста отговорна задача - да изведе юношеския национален отбор до 17 години на европейското първенство, което ще се проведе в Бургас, Стара Загора, Сливен и Созопол между 6 и 22 май.
България ще дебютира на подобен форум в тази възрастова група. Когато през есента футболният съюз решаваше кой да се заеме с подготовката на отбора в краткото време до началото на шампионата, едва ли можеше да направи по-точен избор. Димитров беше треньорът, който върна българския футбол на европейската сцена с класирането сред осемте финалисти на първенството при 19-годишните през 2014 г. Въпреки че в навечерието на шампионата се стигна до скандал след опит на външни лица да накарат част от играчите да участват в манипулиране на мачове, отборът показа много качествен футбол, остави добри впечатления с играта си и беше много близо да се класира на световно първенство.

"Останах в юношеския футбол, за да се доразвия. А и не можехме да постигнем повече на това европейско с 19-годишните. Оставих нещо недовършено. Липсва ми световно първенство. Бяхме много близо, но за съжаление не успяхме. Мисля си, че с тези момчета сега мога да си взема това, което не можах да си го взема в Унгария. Това, разбира се, е още един етап от моето развитие. Може би последната крачка, преди да поема мъжки отбор. Трябва да я направя", споделя Димитров.

Дисциплината и упоритата работа са в основата на неговите разбирания. А философията, която следва, е

правилото на петте П-та (перфектната подготовка предотвратява провала на представлението)

Той не крие амбициите си да се развива в мъжкия футбол, но вярва, че всяко нещо трябва да дойде по реда си. "Искам да се развивам в мъжкия футбол, но вече от позицията на треньор, който е минал етапите от децата, юношите и т.н. Моето мнение е, че уважаващ себе си треньор трябва да направи това. Трябва да си мине етапите. Не че ако започнеш веднага с мъжете, няма да постигнеш своите успехи, но по-подготвените ще бъдат тези, които си минат етапите. Това е естественият път на развитие. Не случайно аз избрах този път."

А този път започва непредвидено. Димитров е дългогодишен юноша на ЦСКА, но не успява да пробие в силния по това време първи отбор на червените. Специалистът, чиято кариера преминава в по-скромни тимове, показва реална самопреценка за възможностите си като играч. И за разлика от много други, връщащи се към миналото, не търси обичайните оправдания в тежки контузии - а такива определено не липсват при него - за неуспеха да направи сериозно име в големия футбол.

Димитров обаче винаги е получавал доверието на треньорите, с които е работил - заради огромното си желание и своята голяма работоспособност и трудолюбивост. Един от тях е настоящият наставник на "Славия" Иван Колев, който взима полузащитника в шампиона на Индонезия, където е старши треньор. По-късно му дава възможност да направи първите си стъпки в треньорската професия.
"През 2006 г., докато играех за "Академик" (София), счупих крака си на тренировка. Вече се бях върнал от Индонезия, където играх три години за шампионите. Възстановявах се вкъщи, бяха минали около две-три седмици след контузията. Тогава ми се обади Иван Колев. Предложи ми да му стана помощник в един отбор в индонезийската част на Папуа. Казах си: "Добре, колко още ще играя футбол и на какво ниво ще играя - Б група, А група, аз съм вече на 30?" Удаваше ми се една прекрасна възможност", разказва Димитров.

Той трябва да стои с гипс 40 дни, но подготовката на отбора започва след две седмици. "На около 25-ия ден се наложи да махна гипса. Направихме го с брата не жена ми, тъй като нито един доктор не искаше. Махнахме гипса, започнах с плуване в басейна, раздвижване, ходене. В крайна сметка заминах. Полетът беше 30 часа полета - Истанбул, Сингапур, Джакарта, Денпасар, Папуа. Глезенът ми беше станал троен, когато пристигнах. Така започна треньорският ми път", разказва Димитров.

След близо половин година, заради слабото представяне на националния отбор на Индонезия, Колев е поканен за втори път да стане селекционер, за да замени на поста бившия нападател на "Астън вила" Питър Уит. Колев приема и взима в щаба си за помощник Димитров. През лятото на 2007 г. за Индонезия предстои много важен турнир - Купата на Азия, на която страната е съдомакин с Тайланд. Отборът се представя много добре. Побеждава Бахрейн и допуска две минимални загуби срещу традиционни сили на континента - Саудитска Арабия и Южна Корея. Поражението срещу саудитите идва в 90-ата минута, а един гол срещу корейците не достига за място в следващата фаза.

В края на годината Димитров, научил вече доста неща за треньорството от Колев, се връща в България. "И започнах да се ослушвам, защото беше ясно, че съм приключил като футболист. Взел съм това решение и трябва да тръгна в треньорската професия." По това време "Конелиано" беше сателит на ЦСКА. Иво Котев, който е първият треньор от детските години на Димитров и с когото са в много близки отношения, предлага на ръководството на тима от Герман да назначи прохождащия специалист начело на юношите старта възраст. "Бяха юноши, но играеха в Б окръжна група. Биеше ги кой където ги хванеше. След шест месеца тези момчета имаха само победи и един равен с първия. Завършихме втори в първенството."

След добрите резултати Димитров застава начело на първия отбор на "Конелиано". Междувременно започва да играе за удоволствие в Бистрица. Там решават да сменят треньора и предлагат поста на Димитров, който води играещия в югозападната В група тим половина година. Следва период, в който Димитров е помощник-треньор на всички юношески национални отбори. В продължение на шест месеца той пътува с различни треньори и се учи от тях - Васил Желев, Атанас Маринов, Михаил Мадански и Ферарио Спасов, на когото по-късно е помощник в "Ботев" (Пловдив).

"В един момент решиха да ми гласуват доверие да водя отбор. Тогава се сформираше набор '95. Първият ми лагер беше през есента на 2010 г. във Вестфалия, където играхме със сборен отбор на областта. Бяхме яли доста бой от тях в предишните години. В единия мач ги бихме, а в другия завършихме наравно. И така тръгнахме доста престижно с тези играчи. Лека-полека, лека-полека започнахме пътя си, който беше много труден. Но аз винаги съм казвал, че трудностите изграждат играчите, изграждат един отбор като цяло", споделя Димитров.

Четири години по-късно под ръководството на Димитров

българският юношески футбол се завърна на европейската сцена

Младият специалист изведе играчите, родени след 1995 г., до финалите на европейското първенство за младежи до 19 години в Унгария, което в тази възрастова група се случи едва за втори път в историята и за пръв от 2008 г. насам.
В квалификациите отборът не допуска нито една загуба в мачовете си срещу Италия, Чехия, Швеция, Гърция, Словакия и Албания. Във финалите тимът допусна три загуби в трите си мача в групата - 0:3 срещу бъдещия шампион Германия, 0:1 срещу Унгария и 0:1 срещу тогавашния носител на трофея Сърбия. Във втория и третия мач селекцията на Димитров се представи добре, но загуби с голове в 90-ата минута. В крайното класиране българите останаха седми сред осемте отбора. И на една победа от историческо класиране за световно първенство. Въпреки това българите оставят отлични впечатления със стила си на игра - комбинативен, с бързи атаки, с много скорост в разиграванията, с постоянно свалена на земята топка. Димитров получи няколко заслужени награди, включително за най-добър треньор в детско-юношеския спорт в анкетата на Viasport. Той става първият футболен специалист с подобна награда. А негова конкуренция бяха Михаил Таков и Камелия Дунавска.

Димитров обаче винаги е изтъквал на първо място качествата и представянето на играчи, а не своя личен принос, който безспорно е огромен, като се има предвид трагичното представяне на националните гарнитури от години. За да се стигне до тези успехи, отборът и треньор извървяват дълъг път, започнал с един тежък лагер в Албена.

"Беше през януари 2011 г. в една много тежка зима. В 7 часа сутринта правехме първа тренировка. Втората беше в 10.30. След това в 16.00 часа ги събирахме за уроци. Понеже имахме много лагери, те изпускаха доста от училище. И ние,

треньорите, ги карахме да си носят пет учебника - по български език, литература, математика, история и география

Всеки ден някой от нас говореше по определена тема - подготвяхме се преди това, къде от обща култура, къде прочетем от учебници, беседвахме, говорихме си тях. Това го правехме до 17.30 часа. След това в 18.00 часа правехме трета тренировка на осветление. Усещаше се като -20 градуса, имаше ветрове, сняг, препятствията падаха, на всеки уред по един треньор от екипа трябваше да ги държи, ръцете им се вкочаняваха. Никой обаче не се отказва - нито щабът, нито момчетата. От тази подготовка нямаше нито един болен, нито един контузен, нито един отказал се. Имахме си проблеми вътре между играчите по това време, което е характерно за тази възраст. Някои момчета се опитваха да се наложат, трябваше да изгоня някои от тях. Но така се изградихме."

"Сигурно съм допускал доста грешки, но по това време най-хубавото беше класирането ни за елитен кръг в квалификациите за европейското до 17 години. Това се случи за първи път в тази възраст, откакто съществува настоящата формула на провеждане - от 2002 г." Отборът записва нулево равенство с Португалия, губи с 1:2 от домакина Германия и побеждава Турция с 2:0. "Така завърши тази наша епопея. Представянето ни накара играчите да повярват в това, което правят. В годините националните отбори пълен крах. Родените през 1990 г., 1991 г., 1992 г., 1993 г. и 1994 г. не се класираха никъде. Самочувствието беше паднало страшно много. Тези играчи повярваха първо на себе си, а след това на това на нас и на това, което се прави. Започнаха да ни имат доверие."

Димитров се сблъсква и с друг от типичните проблеми - контакта с клубните треньори, голяма част от които не искат да пуснат своите играчи. "Аз винаги съм се смята, че трябва да работим добре, защото ние сме зависими едни от други. Ние сме зависими от клубовете, от подготовката на играчите им, а те малко или много зависят от нас, защото, ако искат да се продаде един състезател, цената му ще бъде много по-висока като национал, могат да го видят повече агенти, отколкото в А група, пък било то и в мъжкия отбор. Винаги се старая да има коректност във взаимоотношенията ни и да има диалог - някъде те ще направят компромиси, някъде ние. Имаше треньори, с които много лесно се работеше, но имаше и хора, с които и до ден днешен много трудно стават нещата."

Друг плюс за силното представяне в целия цикъл за Евро 2014 г. беше това, че на част от играчите започнаха да се дават повече шансове в клубните отбори. "Това веднага даде отражение. Винаги съм казвал - това класиране не е мое, то е благодарение на работата на треньорите в клубовете, които имаха смелостта да дадат път на младите играчи. Затова им благодаря и затова моля сега да продължат."

За съжаление след шампионата младите играчи в повечето отбори отново останаха в периферията и отново не получават необходимия брой игрови минути, за да се развият. Обяснението винаги е едно и също - не са готови за "битките" в А група, въпреки че вече навършиха 20 години. "Защо треньорите загубиха това доверие? Аз не мога да ги уча (треньорите), те си знаят, но тези играчи заслужават доверие. Имаме качествени състезатели, изградили сме си ги - и ние, и клубовете - това е бъдещето. Те вече имат манталитет на победител, защото са побеждавали отбори като Швеция, Италия, Чехия. А това много трудно се изгражда при една поробена психика, каквато имаме ние, българите. Те са различни, защото да ги връщаме назад?"

Едно от нещата, които Димитров се надява с общи усилия да се променят, е наложеният стереотип за всички хора, занимаващи се с футбол в България. И особено за младите играчи, което до голяма степен не е лишено от основание. А именно - че, общо казано (а и по думите на самия Димитров), "нямат нищо в главата". В съблекалните, автобусите и общите занимания на отборите, които той води, не се слуша чалга. "Нямам нищо против музиката и хората, които я слушат, а просто към чалгата като модел на поведения", казва Димитров.

Защото именно детско-юношеският футбол би трябвало да е основата на всеки клуб. И там да залегне развитието им, а не изцяло в първите отбори. "Това в България все още е някакъв тъмен тунел. Няма концепция за развитие на отборите. Когато бяхме в Испания на треньорско обучение, ми направи впечатление, че лекторите и от "Реал", и от "Барселона" казаха, че искат, дори от самолет да погледнеш отборите им, с каквито и екипи да са, да кажеш: "Това е "Реал" или "Барселона", аз ги познах по начина, по който играят." Да се изгради стратегия - това е работа на спортните директори, на изпълнителните директори, на директорите на школите. И след това, когато избират треньори, трябва да изберат най-подходящият за тяхната философия за развитие. Може да не е най-добрият, но най-подходящият за даден клуб. Тук нямаме критерий за подбор за треньорите. Не се задава въпросът защо треньор да е Иван, а не Драган - защото Иван е човек на този-онзи или защото отговаря на философията за развитието."

"Аз съм преговарял с няколко клуба и нито един директор не ми зададе въпроса как виждам развитието на клуба

- от мъже до до деца. Дайте да направим една концепция, да имаме визия как искате да ви изглежда отборът, как да ви изглежда школата и тогава вече да седнем да говорим за другите неща. Някой си мисли, че като каже примерно един пари, които са повече от останалите, и трябва да се съгласиш. Много се съгласяват, но колко време ще ги взимаш тези пари? Сега ще кажат: "Гледай го тоя, седнал да ни дава акъл." Но когато имаш ясна визия, тогава вече се изграждат стратегиите, целите, задачите. Така си мисля аз. И би трябвало тогава да стане по-лесно. Защото имаш тази, тази и тази задача, за да постигнеш тази, тази и тази цел. Когато изпълняваш една по една задачите, никой нищо не може да ти каже. Ако не можеш да се справиш с първа, втора, трета задача, тогава няма на кого да се сърдиш и няма защо да чакаш някой да те уволни. Ставаш и си тръгваш с достойнство, казваш: "Не мога да се справя, не мога да отговоря на целите, ще си търся друго място, което да отговаря на моите."

Димитров е имал пет реални оферти да води отбори от А, Б и В група. "Някои не се получиха поради времето, когато ми беше предложено. Малко преди европейското имах една оферта, която не бих отказал, ако не беше първенството. Нямаше как да си оставя отбора седмица преди това. Не можаха да ме изчакат, което си е право на клуба и не се сърдя, напротив - с най-добри чувства приключихме разговорите. С доста хора се съветвах, но избрах националния. Ще дойде и мъжкият футбол. Нека, като вляза в него, да съм напълно подготвен, на 100%", завършва той.

Може би след европейското за 17-годишните в България оферти към Димитров отново ще се появят. Може би отборът ще се представи добре и интересът към него ще е по-голям. И може би и други млади треньори ще следват пътя на естественото развитие, а собствениците и ръководителите на клубовете най-после ще изпробват рецептата, която добре работещите европейски отбори следват.
http://www.dnevnik.bg/sport/2015/04/13/ ... nadejdata/

[orlando7]

Много се е трудил автора,това си прилича на дисертация!

[GOLEADOR]

Флуд!

[stefani]

Много се е трудил автора,това си прилича на дисертация!

Доцента

[metodito]

Супер интересна статия. Благодаря на автора, че я сподели! За съжаление тоя пич е някакъв мохикан. Съветвам го първите му стъпки в мъжкия футбол... и въобще да е треньор някъде другаде. В България ще му разбият идеали и всичко. Само като си представш Венци ТумбЯка или Тодор "Артур" Батковян...