forum.gong.bg

Много хора в България считат т.нар. "Лудо американско лято 1994г." за най-големия успех на България по футбол.

А всъщност националния ни отбор може да се похвали със сребро от Мексико '86.

Най-забележителната олимпийска година за футболна България е 1968.След поредица от квалификации, българския отбор се класира за финалите в Мексико.Някои спортни коментатори нарекоха този отбор локомотивски.Треньор беше Георги Берков, а в основния състав играха четирима негови възпитаници от "Локомотив" : Начко Михайлов, Ивайло Георгиев, Георги Христакиев и Наско Геров.Какво си спомня за мексиканския триумф Атанас Михайлов :
"Заминахме за Мексико без много шум, дори имах чувството, че ни слагаха в групата на "екску.рзиантите". Но ние футболистите, знаехме, че сме отлично подготвени от треньора Берков и това,че не ни забелязаха при изпращането, не ни смути.Наистина бяхме сплотен, силен отбор.Още в квалификациите победихме класни отбори.На самия турнир, в първия мач сразихме Тайланд с 7:1 , след това Гватемала с 2:1, а в третата среща дадохме равен на Чехословакия.Жребия ни изправи на полуфинала срещу отбора на домакините - Мескико.Над 50 000 наблюдаваха този мач.Зрителите бяха уверени, че техния отбор ще победи и след това ще стане олимпийски шампион.Двадесет минути играхме при невероятен шум на стадиона.Не чувахме дори свирката на съдията.Екзалтираната мексиканска публика неистово, с всички възможни средства окуражаваше своя отбор.И бяха толкова гласовити ! Но ние сме свикнали , не се уплашихме от полудялия стадион.Методично с блестяща тактика, която беше подготвил Берков наложихме своята воля.Показахме, че сме по-добри майстори на терена и както наще съперници, така и гласовитата публика накарахме да паднат на колене пред нашата мощ, при победата ни с 3:2.
Преди финала обаче останахме като попарени от решението на съдийската комисия, мачът ни за златните медали срещу Унгария да се ръководи от мексикански рефер.Нашите предчувствия се сбъднаха.Този без морал съдия, запомнил съм и името му - Ма Диего Демо, направо ни подлуди.Свиреше фаул дори, когато наш футболист не се докосваше до противников играч. Той просто не ни даваше да играем, като непрекъснато ни провокираше.Вдигаше картон след картон.В края на мача отбора ни остана с 8 души (б.р. самият Начко е изгонен след като съдията дава 2-ра дузпа за Унгария и Бате Начко взима топката и с две ръце я насочва към главата на съдията ).А ние наистина бяхме по-класния, по-силния отбор от унгарците.
Мексиканският съдия ни лиши от олимпийска титла.Това е моето мнение за този предрешен мач.( Резултатът от срещата е 1:4)
И все пак, ние спечелихме сребърните медали и станахме вицеолимпийски шампиони.Медалите ни връчи лично генерал Владимир Стойчев като член на Международния олимпийски комитет.Футболния финал беше последното състезания от Игрите в Мексико. За себе си мога да кажа, че сребърния медал е върхът на цялата моя футболна кариера, макар че съвсем наскоро бях навършил 19 години".
Към думите на Начко можем да добавим, че върхът изкачен в Мексико от български олимпийски отбор и досега не е достигнат от други наши отбори.

Из "По коловозите на любовта", Петър Милушев

Във коя изтормозена глава , олимпийски финал по футбол е по-голям успех от четвърти на световното по футбол ????
Повечето от най-великите футболисти не са стъпвали на Олимпиада.
Браво на момчетата за успеха на Олимпиадата , много са се трудили , но нека да не се излагате със такива твъдения .

Победи над ... Тайланд, Гватемала и Мексико. Браво!
През същата година много по-значим е 1/4 финала за Европейско първенство и мачовете с Италия, след като преди това е отстранена и Португалия.

favaca8888 написа:Много хора в България считат т.нар. "Лудо американско лято 1994г." за най-големия успех на България по футбол.

А всъщност националния ни отбор може да се похвали със сребро от Мексико '86.

Най-забележителната олимпийска година за футболна България е 1968.След поредица от квалификации, българския отбор се класира за финалите в Мексико.Някои спортни коментатори нарекоха този отбор локомотивски.Треньор беше Георги Берков, а в основния състав играха четирима негови възпитаници от "Локомотив" : Начко Михайлов, Ивайло Георгиев, Георги Христакиев и Наско Геров.Какво си спомня за мексиканския триумф Атанас Михайлов :
"Заминахме за Мексико без много шум, дори имах чувството, че ни слагаха в групата на "екску.рзиантите". Но ние футболистите, знаехме, че сме отлично подготвени от треньора Берков и това,че не ни забелязаха при изпращането, не ни смути.Наистина бяхме сплотен, силен отбор.Още в квалификациите победихме класни отбори.На самия турнир, в първия мач сразихме Тайланд с 7:1 , след това Гватемала с 2:1, а в третата среща дадохме равен на Чехословакия.Жребия ни изправи на полуфинала срещу отбора на домакините - Мескико.Над 50 000 наблюдаваха този мач.Зрителите бяха уверени, че техния отбор ще победи и след това ще стане олимпийски шампион.Двадесет минути играхме при невероятен шум на стадиона.Не чувахме дори свирката на съдията.Екзалтираната мексиканска публика неистово, с всички възможни средства окуражаваше своя отбор.И бяха толкова гласовити ! Но ние сме свикнали , не се уплашихме от полудялия стадион.Методично с блестяща тактика, която беше подготвил Берков наложихме своята воля.Показахме, че сме по-добри майстори на терена и както наще съперници, така и гласовитата публика накарахме да паднат на колене пред нашата мощ, при победата ни с 3:2.
Преди финала обаче останахме като попарени от решението на съдийската комисия, мачът ни за златните медали срещу Унгария да се ръководи от мексикански рефер.Нашите предчувствия се сбъднаха.Този без морал съдия, запомнил съм и името му - Ма Диего Демо, направо ни подлуди.Свиреше фаул дори, когато наш футболист не се докосваше до противников играч. Той просто не ни даваше да играем, като непрекъснато ни провокираше.Вдигаше картон след картон.В края на мача отбора ни остана с 8 души (б.р. самият Начко е изгонен след като съдията дава 2-ра дузпа за Унгария и Бате Начко взима топката и с две ръце я насочва към главата на съдията ).А ние наистина бяхме по-класния, по-силния отбор от унгарците.
Мексиканският съдия ни лиши от олимпийска титла.Това е моето мнение за този предрешен мач.( Резултатът от срещата е 1:4)
И все пак, ние спечелихме сребърните медали и станахме вицеолимпийски шампиони.Медалите ни връчи лично генерал Владимир Стойчев като член на Международния олимпийски комитет.Футболния финал беше последното състезания от Игрите в Мексико. За себе си мога да кажа, че сребърния медал е върхът на цялата моя футболна кариера, макар че съвсем наскоро бях навършил 19 години".
Към думите на Начко можем да добавим, че върхът изкачен в Мексико от български олимпийски отбор и досега не е достигнат от други наши отбори.

Из "По коловозите на любовта", Петър Милушев

В написаното мисля, че има един важен пропуск. Преди полуфинала с Мексико на "Ацтека" нашите отстраниха щастливо, чак след жребий коравия тим на Израел. "Левовете" поведоха с 1:0, но после стана нелепото изравняване и така кошмарът срещу уж аутсайдера продължаваше и продължаваше. Стигна се до прословутия жребий, при който извадихме късмет, и продължихме в следващата фаза, а за финала се знаят доста неща. Особено онзи великолепен насочващ удар, с който голмайсторът Начко Михайлов уцели главния съдия от четиридесет метра. Днешните лекета това никога няма да го направят, дори и да искат, защото нямат таланта на Моначко.
Де Лео лиши България от заслужена олимпийска титла и така едно от най - големите поколения в историята на футбола остана без златен медал. Онези момчета бяха най - добрите в историята на родния футбол.
През 1968 година унижихме Италия, която се измъкна по терлици в София след гол от огромна засада, направихме смешен бъдещия "тотален тим" Холандия, побеждавайки го "само" с 2:0 у дома, отрезвихме световния шампион в Лондон, бяхме олимпийски вицешампион и всъщност морален първенец в света.

drvasko98 написа:Победи над ... Тайланд, Гватемала и Мексико. Браво!
През същата година много по-значим е 1/4 финала за Европейско първенство и мачовете с Италия, след като преди това е отстранена и Португалия.

1968 година е една от най - великите в историята на родния футбол. Ако не бяха ни посекли срещу Италия в Неапол и на финала с Унгария, когато ние поведохме в резултата, това щеше да е най - великата.

Тогава от западните страни са играели аматьори , само социалистическите страни са били с най-доброто с което разполагат .

Любопитен факт е че в повечето мачове на Олимпийските игри 86, всички 11 футболисти с които излиза България са играчи на ЦСКА

hellyeah написа:Тогава от западните страни са играели аматьори , само социалистическите страни са били с най-доброто с което разполагат .

Грешиш, Холандия хич не играха с резервите, когато им показахме как се играе футбол. Колкото до Унгария, те си бяха от "нашия" блок и заслужаваха да загубят.
Запада никога не е бил нещо особено - надут, префърцунен, изкуствен. Тук "Левски" за петнайсет минути унизи "Барселона" и ако не беше съдията, мачът не се знаеше как ще завърши, кой щеше да продължи от двойката.
Едновремешните успехи бяха големи и не подлежат на никакво съмнение. Италия бяха направени смешни и тук, и там, но грубостите им в Неапол не бяха наказани.

Taz написа:Любопитен факт е че в повечето мачове на Олимпийските игри 86, всички 11 футболисти с които излиза България са играчи на ЦСКА

Тук се говори за Мексико"68. Мексико"86 е съвсем друго състезание, тогава нямаше олимпиада. Такова състезание имаше в Лос Анджелис две години по - рано и участваха само западните страни с едно изключение от Изтока.

daniel875 написа:

hellyeah написа:Тогава от западните страни са играели аматьори , само социалистическите страни са били с най-доброто с което разполагат .

Грешиш, Холандия хич не играха с резервите, когато им показахме как се играе футбол. Колкото до Унгария, те си бяха от "нашия" блок и заслужаваха да загубят.
Запада никога не е бил нещо особено - надут, префърцунен, изкуствен. Тук "Левски" за петнайсет минути унизи "Барселона" и ако не беше съдията, мачът не се знаеше как ще завърши, кой щеше да продължи от двойката.
Едновремешните успехи бяха големи и не подлежат на никакво съмнение. Италия бяха направени смешни и тук, и там, но грубостите им в Неапол не бяха наказани.

Предполагам, че имаш предвид квалификациите за световното първенство в Мексико през 1970. Тогава България побеждава Холандия с 2:0 в София и завършва 1:1 в Ротердам. След разменени победи с Полша и две победи срещу Люксембург се класираме за финалите. Известно е какво постигнаха Холандия и Полша в следващите години.