forum.gong.bg

Осемнадесет години. Точно толкова изминаха от 10 юли 1994. Датата, която вкара България завинаги в историята на световния футбол.

Блестящото центриране на Златко Янков, летящият плонж на Йордан Лечков и мачът на живота за българският национален отбор бе факт.

Световният шампион Германия бе елиминиран, а блестящият вратар на швабите Бодо Илгнер реши да сложи край на своята кариера в бундестима след тежкото и изненадващо поражение.

Последва полуфинала с Италия, съдийската брадва на Жуел Киню и четвъртото място, което и до днес е най-големия успех на родния футбол.

Остава ни още веднъж да се насладим на брилянтния гол на Лечков и да си пожелаем този миг отново да се повтори скоро. [youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Dchm60W6ciw&feature=channel&list=UL[/youtube] Честит рожден ден на Данчо Лечков !

Всеки път настръхвам, като гледам головете от мача

Дано съм жив и да видя отново България в Топ 4 на света !

Било е невероятно, а аз още не съм бил роден. Надявам се да доживея да видя отбора ни отново на Световно, защото това което е в момента и това което идва отдолу положението ще става по-зле.

Това е денят на най-голямата футболна радост, която съм изпитал някога през живота си. Радост двойна, защото победата на Пеневата чета беше постигната над действащия световен шампион, над отбора който уважавам най-много в международен план - отбора на Германия. И нещо извън темата - защо германците са голяма футболна нация? Причините са много, но една от тях е, че при тях има: традиции, приемственост и търпение. Затова и след унизителната за Германия загуба на 10.07.1994 г. треньорът Берти Фогтс остана начело на бундестима, за да го изведе само 2 години по-късно до европейския връх.

Eбати кога минаха 18 години? Помня деня като вчера. Гледахме мача с един приятел (голям почитател на немците, този мач естествено за България) в квартирата ми. Когато нашите изравниха двамата едновременно споделихме, че ако до 5 минути вкараме, отиваме на полуфинал. И то взе, че така и стана. След мача по центъра на София беше мазало. Сериозно казано не само ние смятахме, че имаме сили за финала и Световната титла.
Не знам как това звучи на тези, които гледат футбол от последните 10-ина година, по-младите, но такива бяха фактите тогава.

Беше незабравим ден.По-рано през деня разбрах, че съм приет в университета, а вечерта и този мач! Леле! Още се просълзявам като си спомня. Целувах телевизора, а после на центъра и из града какво беше, не е истина.Радвам се, че съм от поколението, станало свидетел на това лудо лято!

Тези 11 минути, ми се видяха като 11 часа! Че имаше и 2:40 секунди продължение!

Най-щастлиявият месец в живота ми, предполагам не само в моя

С цялата банда гледахме мачовете, с изключение на първия, който загубихме, в нас. Когато Фьолер направи 2:0 излязохме дружно на балкона да попсуваме. Точно в този момент, от магазина под нас излезе някакъв тип с анцуг на Германия, предполагам, че човечецът това е имал, това е носел, не изглеждаше да има нещо общо с мача. Изяде такава хранилка, че сигурно не му се е вярвало, какво му се случва, добре че бяхме на 4-я етаж, а не по-ниско, че сигурно някой щеше да скочи от балкона, за да го пипне за врата. И точно в този момент на пълно отчаяние, момичетата се разкрещяха; "Засада, засада, няма гол". Последва рев, все едно имаше събрани хиляда дявола на едно място, след което пак се лепнахме пред телевизора и оттам нататък всичко беше някаква лудница...

Велики дни, велико лято ... незабравимо ! 18 години ?!? Сякаш беше вчера ... Такива спомени не избледняват лесно ...
Бяхме с приятели в заведението на един от тях. Там по правило гледахме всички наши мачове от това световно. Знаехме, че имаме отбор съставен от добри индивидуалисти, но никой не вярваше, че ще бием световния шампион Германия. Тогава немците мачкаха всичко в Европа и света, а ние едва бяхме направили първите си победи на световно първенство в цялата история на нашия футбол.
Мачът започна зле за нас ... Германците водеха с 1:0. Тогава да обърнеш Германия, когато тя ти води, беше нещо нечувано. Обикновено точно немският отбор правеше обратите.
Но ... чудото стана. Ицата им наниза фамозен гол от пряк свободен удар, а после плешивото теме на Данчо Лечков хвърли в делириум цялата нация ... Не беше за вярване !!!
Германия изхвърлена на четвъртфинал и то от нас ... БЪЛГАРИЯ на полуфинал на световно !!!!
Какви празненства бяха, какви песни и танци до зори ...
Това беше пиянството на един народ. Онова лудо и незабравимо футболно лято на 94-та ...
Хората излизаха по улиците след всеки успех на нашите. Прегръщаха се и се целуваха с непознати ... Качваха се по колите и обикаляха като луди ... Без посока, без адрес. Надуваха клаксоните, изскачаха по прозорците и крещяха от радост. Българският трибагреник се вееше навсякъде ...
Щастливци сме ние, които преживяхме всичко това ... И след 100 години няма да се повтори ...