Мнениеот Непринуден » 06 юли 2019 02:08
Може би лошия привкус идва от липсата на трофей.
На национално ниво го прави само Чехия с европейска титла през 1976. Ние на какво отгоре да успеем? Югославия също няма. Румъния и те. Дори една велика и наистина най-силен в световенш мащаб Унгария от първата половина на 50-те няма. Те определено могат повече да съжаляват, че не са били световни шампиони тогава отколкото ние.
А да, и Русия европейска титла през 1960. Водещата политическа сила на източния блок. Значи две епизодични европейски титли, при руснаците с липса на участие на някои от големите европейски сили при чехите с помощта и на късмета на дузпите.
Така че на този фронт не виждам нещо особено специфично за нас.
На клубно ниво. Тук наистина е жалко защото повечето източни държави успяха. Не като оправдание са следващите редове, но все пак като някакви аргументи. Реално ЦСКА е имал само тази възможност. Може би чисто математически и Славия е била близо с полуфинала си, но победата на и още два съперника не е малко. Та за ЦСКА. Третия полуфинал нямаше как да го спечелим. Нито големите червени звезди тогава са достигнали върха си и са много млади, нито съперника е подходящ. Започващия да става дрийм тийм на Барса.
Предните два полуфиналиста са изградени отбори, но в неподходящи моменти. Първо Интер. Изградения от Херера голям отбор плюс на национално ниво европейски шампион следващата година. Вярно е, че същия отбор все пак на финала е победен от Селтик и защо не и ние да сме го направили, но не сме. Чак да е престъпление, че отпадаш от най-силния в момента отбор в три мача не мисля.
След това в началото на 80-те с масовите посичания на общо спечелелите 6 европейски титли тогава английски отбори и не само полуфинал, а и четвърт финал е просто ужасно време. Време на тотална английска доминация плюс силен немски период. Байерн е силен, единствения вмъкнал се европейски шампион сред англичаните е Хамбургер, в едно издание на УЕФА накрай си правят финално каре само от немски отбори, на национално ниво в период между два световни финала. То затова и успехите на Левски срещу Щутгард имаха такъв отзвук макар и в първия кръг на ЕКТ.
Та през това английско-немско сито и с търсещия усилено титла италиански Юве, той пък със сметовните шампиони о 82 плюс Платини, ми изглежда мисия невъзможна. Няколко години по-късно да имахме този отбор можеше да се получи при вакуума от изгонването на англичаните до формирането на великия Милан. В три поредни години и лутане на определена сила шампиони станаха Стяуа, Порто, ПСВ-не най-очакваните за победители. И ето тук идва един от източните трофей. Да, румънци и сърби успяха, но срещу какви отбори. Стяуа беше срещу една безгръбначна и вечно неудачна Барса, която щеше да се промени едва с отиването на Кройф и Стоичков. Дотогава все се дъни по подобие на един наш отбор. Има се за голяма работа, а не е. И извинявайте ама по спомен казвам само две имена, а именно на вратаря Урутикойчея и един Караско, който май беше и най-добрия, това са играчи от Барса на финала 1986. Не кой знае какви препятствия за Стяуа. ЦСКА не е имал този шанс. Що се отнася до сърбите през 91-а, ние нямахме шанса да гледаме червените си звезди на такава възраст при нас и бяха вече отишли в Западна Европа. А и съперника ОМ не е голямо име, въпреки че вървеше във възходяща линия.
Има и един друг силен отбор, не полуфиналист, а само четвъртфиналист. През 70-те елиминиралия Аякс. Според мнозина стари цесекари реално най-силния за клубните турнири, който сме имали.....само че периода е на три поредни титли на Аякс и три поредни титлина Байерн. Как да вземем и ние титла? При това срещаме и двата отбора едновременно. Елиминираме Аякс и отпадаме от Байерн. Ако можеше едновременно и двата няма как да се редуват с по три титли и нямаше да са това което са (а трябваше и ЦСКА да са вмести там с някой успех сред тях), а те са доминанти в него момент, подчертано година по-късно и от финала на световното именно от тези две държави. Най-силните представители на навлизащия тотален футбол да бъдат катурнати от ЦСКА. Формациите на Кройф и Бекенбауер. Звучи несериозно.
А че сме имали сила е много очевидно, защото до тези две евро титли на съседите нямат нищо подобно от участията на ЦСКА в предишните десетилетия. Нито са громяли евро шампиони, нито са стигали така доста пъти до последните фази. При Стяуа изведнъж идва, съперника е хамав и хоп се получава.
Що се отнася до другите турнири, например един Слован има европейска купа в КНК, не знам защо не сме успели. Там по същество имаме по-често един друг представите, но точно той е скаран с успехи в европейските мачове, а точно обратното. Може би ако там беше концентрирана европейската мощ на ЦСКА, не в полуфинали и елиминария на еврошампиони в КЕШ, звучи реално да беше успял в някой от другите турнири. Самият факт, че ако не се лъжа при едва петото участие в КНК през 89-та и то с младежка формация набързо задминаваме всичките успехи традиционно участващия в тези турнири Левски показва, че имаме потенциал, но за съжаление сме го развихряли в КЕШ.
Реално друг е нямало как да успее. Левски цялата му история и няколкото четвъртфинала никога реално не са били възприемани в Европа като възможен победител. Та ние правим повече с 22 годишни играчи през 89-та, които са много далеч от самите тях няколко години по-късно, както и от формациите ни при полуфиналите и детрониранията на еврошампиони. Младежи пуснати от Пената и възраждащи отново ЦСКА след разрухата до Средец. Добър потенциал, но нищо повече. Година по-рано елиминирани от австрийския Сваровски в 1 кръг. Това не е било готово за европейска купа, какво остава за Левски и всичките му играчи и формации, които не са стигали и това на 22-годишните младежи довели по-късно четвъртото място на националния ни отбор.
Така на клубно ниво наистинае жалко, че нямаме купа, но донякъде и тук има обяснение.
"В началото на 1969 година Левски пък бе превзет от милиционерите и техния клуб Спартак"(Жаклин Михайлов)
50 години без софийския Левски (1914-1969), мир на праха му.