Митьо се фука с коли и пари още по Татово време
Селски хитрец закопа Ботев
Бившата съпруга Анка Узунова измисля прякора на Христолов
ПРЯКОРЪТ
Ани Узунова се е завърнала от Италия и работи като треньор във волейболната Марица. Бившият й вече съпруг вече е собственик на ПФК Ботев. Ани е гост в ложата по време на мач и на полувремето полу на шега полу на истина пита:
- Г-н Христолов, дайте малко пари и за волейбола!
- Нямам бе, Ани - отговаря мило Христолов.
- Ти ли нямаш, бе, селянин - казва Ани Узунова на всеослушание и така лепва кофтия прякор на бившия си съпруг.
ПЪРВАТА ЛЮБОВ
Димитър Христолов всъщност е от Локото и това е известно на всички в Пловдив. Начело на вечния враг го пратили покровителите му от политиката. По този повод и след поредица трудни години на Лаута, в които треньори на "черно-белите" са бивши ботевисти, легендата на Локото Христо Бонев казва: "Пратиха ни Глухчев, но не ни затриха, пратиха ни Чико и пак оцеляхме. Ние обаче ги убихме с един удар", дадохме им Христолов".
ХИТРИТЕ ХОДОВЕ
Христолов не плаща лагера на Ботев в Турция през 2002 година и отборът е задържан в Одрин на път за границата. Футболистите и треньорите вече са на преглед в поликлиниката, преди да бъдат бутнати в местния зандан, когато един от играчите успява да се свърже с Митьо.
- Шефе, какво да правим - пита футболистът, след като разказва набързо каква е ситуацията.
- Бягайте - нарежда Христолов по жицата.
ПЕРСОНА НОН ГРАТА
През 1994 година Христолов, който тогава е обикновен преводач в ПФК Ботев, опитва да подкупи делегата на мача Ботев - Олимпиакос, за да спести наказание за Георги Донков. Нашият е наплюл съдията. Оказва се, че делегатът е магистрат от Сицилия, който има реални заслуги за разбиването на тамошната мафия. Освен това въпросният Марио Делого се оказва толкова богат, че може да купи цялата ни група "А" заедно със стадионите. Италианецът се оплаква официално в УЕФА, а Христолов е обявен за персона нон грата от европейската централа.
Като ни гледат бизнесмените, гостите от чужбина често се чудят защо наляво и надясно се твърди, че в България трудно се стига до успеха. Как ще е трудно, щом Димитър Христолов може! Преди 10 години току-що избраният за кмет на Пловдив Иван Чомаков дори обяви Христолов за номер 1 под тепетата. Високият рус Митко беше в разгара на силите си и въртеше милиони. Пред кабинета му за спонсорство се редяха политици, школски директори, артисти, журналисти... Лимузините, с които се возеше Христолов, задължително бяха черни и немски, костюмите - тъмносини и, разбира се, от Милано. За дамите да не говорим. В младежките си години Христолов се жени за една от най-обаятелните български спортистки - медалистката от волейболния турнир на Москва 80 Ани Узунова. Двамата имат син Георги, който скоро навърши 30 години. По примера на повечето бързо забогатели българи президентът на футболния клуб Ботев сменя жената до себе си заедно с марката парфюм, къщата и колата. От десетина година той дели брачното ложе с друга много красива пловдивска волейболистка - Сашка Комитова. Тя пък миналата година го дари с тризнаци - София, Димитър и Антонио. Клюката под тепетата нарежда сред запленените от чара на Христолов и други известни дами като баскетболните величия Ангелина Михайлова и Рени Димитрова.
Днес Христолов е най-мразеният човек поне от половината пловдивчани. След две петилетки мъчително и нескопосано управление той погреба най-стария футболен клуб в България. Заради това напоследък бивши приятели, политици и доскорошни партньори бягат от Христолов като дявола от тамян. Покрай футбола бизнесменът е загубил своята харизма. А той явно е роден с повече от това ценно човешко качество, чиято тайна учени и психолози не успяват да разгадаят столетия наред. Никой не може да обясни как успехът каца на рамото на странни птици като Димитър Христолов - необразован, не особено смел, дори не силен физически. Съучениците му от родното село Брягово си спомнят, че уроците били като Еверест за малкия Митко. Някои твърдят, че повтарял още в първи клас. Ритал топка, но бил далеч от класата на най-добрите в школската група на първомайската община. В Пловдив още се разправят вицове, че дупката до Джумаята на центъра е разкопана, докато спонсорирани от Христолов политици търсели дипломата му за средно образование. Защото нямал никакви бляскави умения, младежът опитал да направи кариера като професионален спортист по времето на социализма. Стигнал обаче само до няколко мача за Тракия (Стамболийски). Във футбола не успява да прескочи окръжните групи, но прякорът му Митьо Селския не идва от този нерадостен житейски факт, а от жената, която всъщност го направи известен. След олимпиадата в Москва Анка Узунова заминава да играе в Италия. Митко пътува със съпругата си, но не подхваща работа на Ботуша. През годините на семейния гурбет учи италиански и трупа познанства за времето, когато и в България ще настъпи моментът за трупане на първия милион. Оказва се, че точно това е работа за Митко - в това занимание той плува в свои води. Още в началото на 80-те кара спортен Опел Рекорд 1700 в тъмната гама. След всяко пътуване до Италия се завръща все по-изтупан и марков. Вървежен е в цялата гама икономически дейности от времето на голямата търговия с корекомски стоки. Сменя валута на пловдивската Магура, продава златни синджирчета, прехвърля дънки и кожуси, движи се уверено по ръба на бръснача. Подкарва нов мердецес почти едновременно със Стефка Костадинова. Страстта по колите му носи и първите истински големи пари. В началните години на свободна търговия Христолов събира една от най-богатите колекции ретро автомобили. Голяма част от тях продава по-късно в Италия, а с припечеленото започва да внася мебели от родината на Микеланджело. Чарът му работи безотказно във всяка сделка и съвсем скоро Христолов е станал модерен български бизнесмен - с офиси, секретарки, счетоводство и личен шофьор. В началото на 90-те се сближава с пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов. Прави и първата си грешна стъпка, като започва видимо да копира от тях. Спонсорира различни партии и обществени организации, помага на силните на деня, лобира... И както често става у нас, скоро забравя кой е и откъде е тръгнал. В онези години Христо Александров е представител на "Диадора" в България с фирмата си СТАД АД. С няколко хитри хватки Христолов пробива на най-високо ниво в ръководството на италианския концерн и измъква дистрибуцията под носа на Александров. По-късно започва да шие на ишлеме у нас обувки и дрехи с марката "Диадора". Чрез Агробизнесбанк Александров е затегнал примката около предприятията от военнопромишления комплекс и е на път да купи част от ВМЗ "Сопот". Също като него Христолов използва връзките си във властта и по-късно купува "Авиотехника". Пак по този модел Христолов прави и фаталната грешка с купуването на ПФК Ботев 1912. Сделката е сключена през 1999 година и оттогава започва трагедията, чийто край е известен на всички.
Днес Христолов само цъка с език след лимузините, няма шофьор и секретарки, а от месеци се движи из Пловдив само по тъмно, за да не го разпознаят феновете на Ботев. Продава имот след имот и половин дузина съдия-изпълнители са го хванали за гушата. Едва сега Митко разбира, че футболът е неблагодарна работа и не е за дребни риби, па макар и с някой и друг закърпен незнайно откъде милион зад гърба си. Великата игра те прави известен, но и интересен - за обикновените хора, дето чоплят семки по трибуните и разнищват нещата от живота, за данъчните, за прокурорите, изобщо - за силните на деня. Христолов вече знае всичко и проклина мига, в който уж добронамерени "приятели" му дадоха акъл да си похарчи "честните пари" за нечие чуждо густо. Христолов твърди, че се чувства излъган и употребен. Но всъщност той просто е върнал на съдбата онова, което преди това е получил даром. И дано е разбрал, че сиренето е без пари само в капана за мишки.
Би трябвало а сте наясно с последствията от това действие на БФС 
