Защото надеждата да се върнеш у дома е несломима
Публикувано: 16 яну 2015 20:45
Защото надеждата да се върнеш у дома е несломима
Няма по-хубаво от вкъщи. Това всеки го знае. От доста време насам Ботев Пловдив живее във "вилата" си. Там където трябваше да тренира, да се готви, да почива. Престоят бе планувано да е кратък, но заради обстоятелствата бе удължен. Всяка седмица жълто-черните канят гостите си на "вилата", опитвайки се да ги посрещнат като в " дома" си, но липсата на такъв се усеща. Усещат го футболистите, усещат го феновете, усещат го и гостите. Затова днес надеждата беляза деня на всички, които обичат Ботев Пловдив. Надеждата, че скоро клубът ще се прибере у дома. На Колежа. Затова и днес през целия ден фенове на канарчетата стояха по оградите на Източен и гледаха мълчаливо, коментираха плахо, сякаш да не предизвикат съдбата и отново котка да мине път на плановете за строителство. Плановете Ботев Пловдив да се върне у дома. Еуфорията днес сред бултрасите бе огромна. След няколко месеца пълна пустота на Колежа и след още няколко на вяла и тромава работа - днес на строежа отново вреше и кипеше. "Изпреварих те", рече ми фен на Ботев тази сутрин в 8:30, когато ме срещна пред оградата. "Снимах вече, качих ги в групата на Ботев във фейсбук", с усмивка на лицето хвалеше се запалянкото. Много фенове на Ботев днес усетиха тръпката да бъдеш репртер. Тръпката първи да поднесеш на множеството добрата новина, а след това да се радваш на отзивите (коментарите). И затова снимаха, пращаха, пишеха по форуми и социални мрежи. Защото надеждата е голяма работата. А надеждата да се върнеш у дома е несломима. Защо ли? Заради това:
https://www.youtube.com/watch?v=Ob8EtIqqyEc
Няма по-хубаво от вкъщи. Това всеки го знае. От доста време насам Ботев Пловдив живее във "вилата" си. Там където трябваше да тренира, да се готви, да почива. Престоят бе планувано да е кратък, но заради обстоятелствата бе удължен. Всяка седмица жълто-черните канят гостите си на "вилата", опитвайки се да ги посрещнат като в " дома" си, но липсата на такъв се усеща. Усещат го футболистите, усещат го феновете, усещат го и гостите. Затова днес надеждата беляза деня на всички, които обичат Ботев Пловдив. Надеждата, че скоро клубът ще се прибере у дома. На Колежа. Затова и днес през целия ден фенове на канарчетата стояха по оградите на Източен и гледаха мълчаливо, коментираха плахо, сякаш да не предизвикат съдбата и отново котка да мине път на плановете за строителство. Плановете Ботев Пловдив да се върне у дома. Еуфорията днес сред бултрасите бе огромна. След няколко месеца пълна пустота на Колежа и след още няколко на вяла и тромава работа - днес на строежа отново вреше и кипеше. "Изпреварих те", рече ми фен на Ботев тази сутрин в 8:30, когато ме срещна пред оградата. "Снимах вече, качих ги в групата на Ботев във фейсбук", с усмивка на лицето хвалеше се запалянкото. Много фенове на Ботев днес усетиха тръпката да бъдеш репртер. Тръпката първи да поднесеш на множеството добрата новина, а след това да се радваш на отзивите (коментарите). И затова снимаха, пращаха, пишеха по форуми и социални мрежи. Защото надеждата е голяма работата. А надеждата да се върнеш у дома е несломима. Защо ли? Заради това:
https://www.youtube.com/watch?v=Ob8EtIqqyEc