Мнение на един Ботевист...
Публикувано: 02 юли 2009 18:38
Христо Андреев - News4000.bg
От много време се каня да напиша тези редове. И мен както всички истински фенове на футболния Ботев ме измъчват въпроси, на които търся отговори - както в миналото, така и в настоящето. Защо се стигна до тук? Кой носи вината за днешната съдба на любимия клуб? Има ли спасение?
Може би ще е странно за някои, но смятам, че всичко се корени в прехода между две системи - тази, с която се разделихме на 10.11.1989 г.и тази, към която се стремим и все не достигаме до ден днешен. Годините на промяна родиха много несправедливости. Всъщност от първия момент се получи неравностоен старт и не най-достойните заеха първите позиции. Нагледахме се на мутри, на кредитни милионери, заслужили метреси и всякакви други празноглави физиономии, препускащи с възможно най-лъскавите и луксозни лимузини. Жадни за власт и пари на всякаква цена, в основата на всичко според мен са политиците, които избирахме, а и тези, които им дърпат конците.
Как иначе да си обясним възхода на Димитър Христолов? Далеч съм от идеята, че в случая се касае за дипломиран финансов гений, роден в село Брягово и живущ в село Крумово, който е стартирал с една ябълка начален капитал. Пред нас е един пример за недоносено отроче на гореспоменатите политици - те ни го натресоха в Ботев Пловдив, класираха го първи за няколко „сладки” държавни поръчки. После за смях или плач самопровъзгласилият се командос се оказа собственик и на Авиоремонтния завод. С последен модел S класа на Мерцедес се пъчи този жив български олигарх.
За жалост лошата селекция се отразява не само във футбола. И Бряговското чудо днес се е превърнало в Крумовски резил, откъдето и да го погледнеш. Работниците му рядко получават пари, а футболистите и треньорите на Ботев отдавна ходят с празни джобове. Оправданията на ”Селския” никого не трогват. Изходът е само един - тези, които ни поднесоха това недоразумение, сега да го отсервират далеч от погледа ни, далеч от непреодолимата народна омраза.
Господа политици, кардинали в сянка, не губете време, защото все някой ден ще се стигне и до вас и тогава ви гарантирам, че народният съд ще бъде безмилостен, а присъдата не ще подлежи на обжалване. Затова свалете клоуна от сцената. Наситихме му се предостатъчно. Като стана дума за политици, да не забравя и абсолютно неадекватните ни общинари начело с кмета Славчо Атанасов. Не проумяват ли, или не им е ясно, че за да инвестира, който и да е, сериозни суми в бездънната яма на спорта и в частност футбола трябва да се създадат
условия за възвращаемост? Защото е лесно гордо да се изправиш закичен с футболно шалче на Ботев или Локомотив, но местните ни политици сме ги избрали да решават проблеми, а със спортните бази вече почти половин мандат нищо не се случва.
Случайно или не, темата сега е предизборно актуална, но ще бъде ли така и след 5-ти юли? Ще влезе ли общината във владение на стадион „Христо Ботев”? Ще се отдаде ли най-после на концесия съоражението в парк „Лаута”?
Тук ще споделя и моите опасения и песимистичната ми прогноза. Аз съвсем не съм убеден, че концесията е правилната форма за развитие, както на базите така и чрез тях на футболните клубове. Просто сметката не излиза. При период на отдаване от 30 години не вярвам, че от наеми и приходи от спортни прояви ще се възвърне сумата нужна за инвестиция – около 20 млн. лева за един стадион плюс годишната издръжка на съответния футболен клуб, която сега около 1.5 млн.лева, като в бъдеще време тази сума със сигурност ще нараства.
Кои са тези безумни инвеститори, които с лекота ще похарчат между 80 и 100 млн.лева за любимите ни фуболни клубове и защо да го правят? Та за тях не се налага да печелят вотове и избори. Не е ли по-добре да почерпим опита на Варна и Бургас, където стартираха мащабни проекти за нови стадиони, на които нищо чудно след няколко години да гледаме и мачове на националния ни отбор.
Защо парите не избраха Пловдив? Отговорът го зная: в тези градове общината е партньор и участва с апорт на спортните бази. Разбира се при тази форма съществува рискът от недобросъвестен инвеститор, но пък затова има съответните банкови (и не само) гаранции, с които да бъде защитен обществения интерес. Апорт е може би единственото реално решение, при което общината става съсобственик на съответния новопостроен стадион, но за жалост местните ни политици нямат волята и нужния замах.
Затова само ще им напомня, че не остава много време до момента, в който едновременно ще се срутят и стадионите и така важните им рейтинги. Обръщам се като гласоподавател и футболен фен към всички политически сили представени в местния ни парламент,а също и кмета г-н Славчо Атанасов: Уважаеми, сега все още имате обществена подкрепа, очакваме от вас адекватни действия и решения. Не проспивайте мандата, ако не желаете да бъде последен!
От много време се каня да напиша тези редове. И мен както всички истински фенове на футболния Ботев ме измъчват въпроси, на които търся отговори - както в миналото, така и в настоящето. Защо се стигна до тук? Кой носи вината за днешната съдба на любимия клуб? Има ли спасение?
Може би ще е странно за някои, но смятам, че всичко се корени в прехода между две системи - тази, с която се разделихме на 10.11.1989 г.и тази, към която се стремим и все не достигаме до ден днешен. Годините на промяна родиха много несправедливости. Всъщност от първия момент се получи неравностоен старт и не най-достойните заеха първите позиции. Нагледахме се на мутри, на кредитни милионери, заслужили метреси и всякакви други празноглави физиономии, препускащи с възможно най-лъскавите и луксозни лимузини. Жадни за власт и пари на всякаква цена, в основата на всичко според мен са политиците, които избирахме, а и тези, които им дърпат конците.
Как иначе да си обясним възхода на Димитър Христолов? Далеч съм от идеята, че в случая се касае за дипломиран финансов гений, роден в село Брягово и живущ в село Крумово, който е стартирал с една ябълка начален капитал. Пред нас е един пример за недоносено отроче на гореспоменатите политици - те ни го натресоха в Ботев Пловдив, класираха го първи за няколко „сладки” държавни поръчки. После за смях или плач самопровъзгласилият се командос се оказа собственик и на Авиоремонтния завод. С последен модел S класа на Мерцедес се пъчи този жив български олигарх.
За жалост лошата селекция се отразява не само във футбола. И Бряговското чудо днес се е превърнало в Крумовски резил, откъдето и да го погледнеш. Работниците му рядко получават пари, а футболистите и треньорите на Ботев отдавна ходят с празни джобове. Оправданията на ”Селския” никого не трогват. Изходът е само един - тези, които ни поднесоха това недоразумение, сега да го отсервират далеч от погледа ни, далеч от непреодолимата народна омраза.
Господа политици, кардинали в сянка, не губете време, защото все някой ден ще се стигне и до вас и тогава ви гарантирам, че народният съд ще бъде безмилостен, а присъдата не ще подлежи на обжалване. Затова свалете клоуна от сцената. Наситихме му се предостатъчно. Като стана дума за политици, да не забравя и абсолютно неадекватните ни общинари начело с кмета Славчо Атанасов. Не проумяват ли, или не им е ясно, че за да инвестира, който и да е, сериозни суми в бездънната яма на спорта и в частност футбола трябва да се създадат
условия за възвращаемост? Защото е лесно гордо да се изправиш закичен с футболно шалче на Ботев или Локомотив, но местните ни политици сме ги избрали да решават проблеми, а със спортните бази вече почти половин мандат нищо не се случва.
Случайно или не, темата сега е предизборно актуална, но ще бъде ли така и след 5-ти юли? Ще влезе ли общината във владение на стадион „Христо Ботев”? Ще се отдаде ли най-после на концесия съоражението в парк „Лаута”?
Тук ще споделя и моите опасения и песимистичната ми прогноза. Аз съвсем не съм убеден, че концесията е правилната форма за развитие, както на базите така и чрез тях на футболните клубове. Просто сметката не излиза. При период на отдаване от 30 години не вярвам, че от наеми и приходи от спортни прояви ще се възвърне сумата нужна за инвестиция – около 20 млн. лева за един стадион плюс годишната издръжка на съответния футболен клуб, която сега около 1.5 млн.лева, като в бъдеще време тази сума със сигурност ще нараства.
Кои са тези безумни инвеститори, които с лекота ще похарчат между 80 и 100 млн.лева за любимите ни фуболни клубове и защо да го правят? Та за тях не се налага да печелят вотове и избори. Не е ли по-добре да почерпим опита на Варна и Бургас, където стартираха мащабни проекти за нови стадиони, на които нищо чудно след няколко години да гледаме и мачове на националния ни отбор.
Защо парите не избраха Пловдив? Отговорът го зная: в тези градове общината е партньор и участва с апорт на спортните бази. Разбира се при тази форма съществува рискът от недобросъвестен инвеститор, но пък затова има съответните банкови (и не само) гаранции, с които да бъде защитен обществения интерес. Апорт е може би единственото реално решение, при което общината става съсобственик на съответния новопостроен стадион, но за жалост местните ни политици нямат волята и нужния замах.
Затова само ще им напомня, че не остава много време до момента, в който едновременно ще се срутят и стадионите и така важните им рейтинги. Обръщам се като гласоподавател и футболен фен към всички политически сили представени в местния ни парламент,а също и кмета г-н Славчо Атанасов: Уважаеми, сега все още имате обществена подкрепа, очакваме от вас адекватни действия и решения. Не проспивайте мандата, ако не желаете да бъде последен!
