Историята на бултрасите е чудесен роман от приключения, вдъхновени от приятелство и страст. Изцяло съставките са там – любов, омраза, щастие, болка, битки, кавги, сълзи! За да сте част от Трибуна Изток трябва да знаете нейната история и да помните нейните лидери, горди последователи на цветовете, които донесоха футболът в Пловдив и поставиха основите на една чиста и свята традиция...
Първите хроники за присъствие на привърженици на Ботев Пловдив Ф.К. по стадионите са от 1929 година. Историците, позовавайки се на тогавашните вестници, твърдят, че през същата година близо 300 пловдивчани са посетили финала за Царската купа в София между отборите на Ботев Пловдив и Левски София. Двубоят завършва 1:0 за “жълточерните” с гол на Никола Щерев-Старика и по този начин отцборът от “Колежа” за първи път в своята история става шампион на Болгариа. На Централна гара-Пловдив футболистите и пътуващите привърженици са посрешнати от многохилядна тълпа, която под звуците на “Шуми Марица” и “Тих бял Дунав” ги съпровожда до централния площад на града. През същата тази 1929 година ботевистите се сдобиват с прякора “канарчета”. Причината е в кафеза с пойни птички, подарен на отбора по време на турнето му в Турция. Дарът е бил направен от болгарската колония в Цариград.
Привържениците на Ботев Пловдив се формират за първи път като организирана група за подкрепа през 60-те години, а известните лидери по онова време са бай Божил и Пешо Унгареца. Особено активни ботевистите стават в периода 1964-1969, когато се появяват на два финала за Купата и следват непрестанно любимия си отбор из цяла Болгариа през шампионската 1967. Първоначално са се появявали на стадион “Колежа” с големи байряци и кречетала, а също така са издигали два огромни военни балона с лика на клубния патрон Христо Ботйов. Тогава просъществува и бандата “СЕДЕМ БРАТЯ”, която пеейки “Тих бял Дунав” е заемала места на Трибуна Изток – наричайки я по онова време “Слънчев бряг”. През 70-те години активността на “жълточерните” привърженици затихва, но пък и точно тогава публиката на Ботев се преоформя в англо-саксонски тип – само шалчета и юнашко пеене. Остава и традицията най-яростните измежду тях да стоят на източната страна на клубния стадион. Песента, която най-често са подемали е била вече “Вървят ли двама на дълъг път”.
Едва през 1979 г. привържениците на Ботев Пловдив започват да намират място в криминалните хроники. Тогава остава паметна битката им с фенове на Левски София преди мач на "Герена". Пътуващите привърженици (около 300 човека) са атакувани на “Лъвов мост” в столицата от левскари и така се възобновява отдавна забравената вражда между тях. През 80-те години бултрасите правят исторически десанти в София (`81 финал за Купата) - 1400 човека, в Кърджали (`84 пак финал) - 3000 човека и в Стара Загора (`88 полуфинал с Левски София) - 8000 привърженици. В мача-реванш за КНК срещу Барселона (1:0 с гол на Георги Славков) през есента на 1981 г. е постигнат рекорд по посещаемост на пловдивски отбор – 62 000 зрители!!! Все още обаче предвижванията на “жълточерните” запалянковци из страната са стихийни и лошо оргинизирани, макар и най-интензивни в сравнение с всички други периоди от историята на Трибуна Изток. Най-големите изстъпления през този период са безредиците, предизвикани на мачове в Пловдив срещу Левски София и столичния Локомотив. След срещата срещу "сините" през пролетта на 1980 г. на Ботев Пловдив му е забранено да играе дерби-мачове на "Колежа" и отборът се мести на стадион "Девети септември" ("Голямата къща"). Там "жълточерните" привържениците по традиция заемат Южен Сектор-II етаж. След мач-реванш от турнира за Купата на УЕФА (2:2) през есента на 1987 г. се заформя масов бой с гостуващата група от 700 навиачи на "Цървена звезда". Година по-рано след гастрол в Сливен, където е поломена централната улица на града, 18 пътуващи привърженици на "канарчетата" са осъдени за хулиганство. През есента на 1988 г. след мач от евротурнирите с Динамо Минск (0:1) фенове от Кършияка пребиват двама руски туристи в близост до хотел "Ленинград" (сега "Санкт Петербург"). В този период по-изявени лидери сред ботевистката публика са Митьо Ушатия, Секата, Борю Дългия, Наско Червения, Любо Католика, Иво Гумената глава, Големия и Малкия Бизон.
След 1989 г. привържениците на Ботев Пловдив постепенно минават под влиянието на италианското движение ULTRA. Периода 1989-1991 е най-анархисткият в историята. Боевете са оставени на втори план и връх взима безпречинното трошене на влакове, гари и заведения. Оттогава датира и принципът на майните - и ботевисти, и локомотивци - че "насилието е само за износ" т.е. спазва се неписано правило да се вандалства само извън пределите на Пловдив. Най-варваските хроники са от Бургас`89 есен, Пазарджик`90 пролет и Стара Загора`90 пролет и `91 пролет. Финалът за Купата през 1991 г. във Велико Търново е свързан с нов як бой между привърженици на Ботев Пловдив (около 1000 човека) и Левски София(около 2500), който има продължение и в срещите от шампионата през следващите две години.
Първата групировка на бултрасите от съвременен тип е IZGREV BOYS, образувана през 1993 г. Момчетата от Изгрев първи в Болгариа започват да се организират по западноевропейски модел - собствени шалчета и трансперанти на групировката, организираност при пътуванията, предварително плануване на акции и прочие. В евромача с Олимпиакос (пристигат близо 6000 "маляки") през есента на 1993 г. е първото бойно кръщене на "изгревите" - наказани са десетки шалчета, потрошени са три автобуса на гърците.
Най-големият погром за 90-те години на bultras е през Май`95 в София преди финалния мач за Купата срещу Локомотив София. Тогава пред Националния стадион се изсипват близо 2000 майни, които за първи път прокламират "Новият ред" - обединението на трите тогавашни групировки от Изгрев, Каршияка и Кичук Париж в т.нар. CANARIES ULTRAS FRONT. Стотина от тях, след като разбиват нападналите ги фенове на Левски София, започват масови безредици на спирката на Орлов мост. Изпочупени са два автобуса от градския транспорт, пребити са минувачи, жестоко наранени са полицаи. Битката с ченгетата продължава близо час. Шестнайсет човека са арестувани и осъдени - Божо, Насо Моторхеда, Дакуто, Тръбата, Тера, Бочев, Дидо Тубата, Челсо, Джинги, Попа, Чумата, Митко Китката, Аксиев, Милкара, Динака и Вельо.
През 1993 г. привържениците на Ботев Пловдив остават в историята на българския футбол с посещението си в Благоевград на финала за Купата срещу ЦСКА. Около 12 000 майни подкрепят любимия си тим- нещо невиждано дотогава за мащабите на страната!!!
Ботевистите през 70-те и 80-те години са последователи на англо-саксонския начин за правене на агитка. През 90-те се преориентират към латинската традиция, а в момента са по български самородна смес от двете. Подръжава се главно на публиките на Звезда, АЕК Атина, Рома, Севиля и Атлетико. През есента на 1995 г. в Пловдив за евромача Ботев Пловдив - Севиля (1:1) пристигат 150 човека от BIRIS ULTRAS. Тогава за първи път "Колежа" вижда публика от класическо движение в Западна Европа. Роля за преоформянето на бултрасите имат и гастролите в София на фенове на Звезда и Панатинайкос в началото на 90-те години, както и тези на Олимпиакос в Пловдив. След войната в Югославия много сърби се заселват в Града на тепетата и дават отражение върху ултрасмодата сред майните. Италианци, които по различни причини са се установили в Пловдив, а също и разни гръцки студенти в града спомогат за формирането на тази субкултура.
През 1999 год. съдебно се регистрира Първи Фен Клуб на Ботев Пловдив (1.ФК ). Той има за цел единственно да легализира дейността на ботевистката публика, но не и да бъде представителен за нея. В 1.ФК членуват около 40-50 човека, предвождани от Атанас Китипов.
От лятото на 2000 г. обединението на всички формации от Трибуна Изток се казва BULTRAS FRONT, а неговата нова радикална идея е наречена "Градски ред" (URBAN ORDER). През същата година Ботев Пловдив изпада в жестока управленска и финансова криза, породена от неадекватното поведение на клубния президент Димитър Христолов-Селския. Напрежението сред ботевистката общност ескалира и преминава в постоянни свади между отделните фракции на Колежа. Привържениците на Христолов се обединяват в Ботев`2001 като алтернатива на 1.ФК, преименуван на Ботев`1999.
Войната започва през пролета на 2001 година. На 3 Март БПФК гостува в Пазарджик и губи катастрофално от Хебър с 0:3, а бултрасите спретват як бой с местните фенове и полицията преди мача, рушат единия от входовете на стадиона и опитват да нахлуят на терена след като бутат предпазните ограждения. След завръщането си в Пловдив привърженици от групировката Бранникъ изливат гнева си с погром над магазин за мебели, собственост на Христолов. Седмица по-късно полицията регистрира телефонни заплахи за саморазправа с клубния бос. В отговор президентът обвинява част от играчите-любимци на публиката в заговор с привържениците и организиран от тях опит за клубен преврат - 14 футболисти са отстранени от отбора! Параноята на Христолов води Ботев Пловдив до 13 поредни загуби и клубът изпада за първи път в своята история! В отчаянието си бултрасите се опитват на няколко пъти да предизвикат административно наказание, вместо позорно отпадане. Мачовете на "канарчетата" са прекъсвани от димни завеси, навлизане на терена и пречиняване на материални щети. По време на домакинствата, момчетата от Трибуна Изток издигат множество трансперанти срущу Христолов и неговите подръжници. Най-впечатляваща е огромната карикатура (10 х 15 метра), изобразяваща Селският с черно-бяла фанелка яхнал бяла кранта, алюзия с приказките му за "връщане на бял кон" и пристрастията на сина му към Локомотив...Гневните изблици на бултрасите принуждават президентът Христолов да спре да посещава мачове на клубния стадион.
В крайна сметка БПФК се озовава във Втора дивизия и войната продължава. Сред бултрасите окончателно се утвърждава идеята за причиняване на умишлени финансови вреди на Христолов, които да го откажат от ръководството. За периода август-ноември 2001 клубът е наказан с различни глоби в общ размер от 40 000 лева, заради хулиганско поведение на публиката му. Най-голямо е наказанието за мача в Самоков, когато около 500 "жълточерни" запалянковци предизвикват масови боеве по улиците на града през целия ден. На стадиона бултрасите унищожават южния сектор, нахлуват няколко пъти на терена, бият се с полицаи, противникови футболисти и фенове. Арестуваните и ранените са десетки, а щетите се оценяват на близо 10 хиляди лева.
Още при следващия мач бултрасите донасят нови санкции за клуба и Христолов реагира, като заплашва със съдебно преследване някой от изявените лидери на Трибуна Изток. Официално е забранен достъпа до клубния стадиона на 17 привърженици, а пловдивската полиция възпрепятства предвижването им за мачове навън...Междувременно отборът затъва в средата на таблицата и се отдалечава от промоция във Висшата лига. Слабите и безлични игри стопяват посещаемостта на мачовете, а бултрасите се преориентират в подкрепата си - в знак на протест те изоставят практиката да обкичват Колежа със знамена, а многочасовите обсади на Централния вход след всяко домакинство се превръщат в традиция...За да се стигне до 15 февруари 2002 г.
когато човек ослепява след зверски побой по време на контролата на Ботев Плд с грузинския ФК Батуми. Дикторът на клубния стадион Георги Георгиев, отявлен христоловист, е пребит на почивката между полувремената при свада с фен от групировката Бранникъ.
Месец по-късно (17 март) в деня за прошка, Сирни заговезни, бултрасите спретват поредния скандал при гостуванията си. В Севлиево част от пътуващите привърженици нападат президента Христолов и свитата му преди Раковски - БПФК, други се бият с полицията пред входа на стадиона по време на самия мач, докато по същото време основната група чупи и гори седалки в сектора за гости. Христолов е принуден да заплати щети за 5000 лева и официално признава, че е "силно разколебан относно бъдещето си начело на клуба"...Срещу бултрасите започва вестникарска кампания, целяща да ги злепостави и да оневини Христолов. "Независимата журналистика" успява да разедини "Колежа" и да разколебае съпротивата срещу Селския. Стига се до парадокс в Търговище, където за възловия мач Светкавица - БПФК са мобилизирани 150 полицая от съседните градове заради 150 гостуващи майни! Мачът обаче минава без инциденти, а бултрасите правят невероятна фиеста на стадиона и запушват устите на своите зложелатели...
На 20 май 2002 г. Ботев Плд побеждава у дома ФК Свиленград и с тази победа се завръща в елита на болгарскиа футбол. Според националната преса равносметката от успеха е "счупени витрини, рейсове, коли, побойща, разбити глави и масови арести" (в. "7 дни Спорт", бр. 2902, 21.05.2002 г.); "в късните неделни часове десетки запалянковци потрошиха солиден брой сгради в Пловдив и скачаха по струващия 320 хиляди лева мерцедес на боса Христолов" (в. "Меридиан Мач", бр.2626, 21.05.2002 г.). От буйната радост на бултрасите не са пощадени дори околностите на един от градските символи хотел "Тримонциум". Лидерите в отбора, капитанът Енгибаров и вратарят Арсов са призовани да дадат показания в 6-то РПУ ден след мача. Те са заподозрени от полицията, че с действията си по време на срещата и след нея са подбудили публиката към вандалски прояви!!! Изстъпленията започват на Трибуна Изток в средата на второто полувреме след грандиозна канонада от димки, бомбички, бакляди и фойеверки. Близо 2500 шалчета се опитват да бутнат предпазната ограда и да нахлуят на терена. Мачът е прекъснат за 12 минути, а съдията заплашва да го прекрати. След доиграването жълточерната фиеста се изсипва пред Централния вход на стадиона и предизвиква задръстване по булевард "Източен". В опита си да разпръсне празнуващите фенове полицията предизвиква масови безредици, които продължават 2 часа. Арестувани са 56 привърженици на БПФК, ранени са 9 човека (6 привъженика, 2 полицаи и 1 случаен минувач), 16 коли са повредени, а 2 автобуса на "Градски транспорт" са потрошени. По бързото производство са осъдени 8 бултраси. Празненствата и арестите продължават през цялата нощ из целия град.
През август, още на първия си мач отново в А група, жълто-черните не пропускат да се сбият с фенове на Левски София. Сблъсъкът става в Несебър, където Герена играе с лишения от домакинство отбор на Черно море. По същото време "канарчетата" играят в Бургас с местния Черноморец. Часове преди двубоите, група от 12 майни напада на изхода на курортния град автобус с левскари. При завързалото се свирепо меле, бултрасите отсъпват пред превъзхождащите ги по численост 40 "сини" фена. В битката бултрасите губят две знамена, а левскарите заплащат с изнесени в линейки трима биткаджии (единият в много тежко състояние след наръгване с отверка в областа на шията).
Нарочени за "провокатори на безредици" феновете от Колежа са подложени на продължителни репресии от страна на полицията. Влизането на клубния стадион става след тотален тараш на 3 пъти - преди входа, на входа и при всеки сектор. Трибуна Изток е разделена с двуметрови мрежи на три части , а южния и край е раздран от П-образни тръби. Христолов забранява влизането през Вход 5 и блокира подстъпите към Центрания сектор, а ченгетата продължават да възпрепятстват бултрас-пътуванията из страната. За мача с Рилецо на 21 септмври 2002 г. не са допуснати да влязат в Самоков един автбус и 6 коли с жълточерни привърженици.
24 Май - денят на народната просвета и култуа се превръща в истинска корида, а тряба да бъде празник - както за всички българи, така и за феновете на фубола в Пловдив. Ботев и Локомотив трябва да се срещнат във вечната битка за Пловдив на стадион „Христо Ботев”. 20 000 привърженици от всички краища на Пловдив и страната се изсипват пред „Колежа”, но поради големите валежи мачът е отложен за следващия ден. След като се разбира,че мачът ще се проведе на следващия ден бул. „Източен”става арена на истински сблъсък между привърнеците на Ботев и Локомотив. Битката, която се води цели 20 минути завършва с арест на 20 жълто-черни хулигана, от които 15 са осъдени по бързата процедура. Няколко полицаи са пострадали, като един от тях е със счупен крак. На следващия ден органите на реда взимат крайни мерки за сигурност, но въпреки всичко истинските фенове на Пловдив – тези на Ботев създават обичайната за тях атмосфера, която забавя мача с 15 минути след като образява стадиона с многожество димки, бомби и факли...
Годините в началото на ХХІ век са най-динамичните и наситени със събития в историята на ботевизма. Жълточерната публика се люшка между крайностите – от безрезервна и безкористна подкрепа до хаос и насилие.
Трагичното състояние на клуба и неговата безпринципна политика влияят дезорганизиращо върху ботевистката общност. Бултрасите постепенно отстъпват от позицията си на водещите в България. Действа се стихийно и слабо организирано, но все пак в годините 2001 – 2005 не спира потокът от млада кръв на Трибуна Изток. Появяват се различни нови банди и групи на ТИ – Брутална Атака, Тракия Фронт, Барабите. Възстановява се изданието на клубния вестник, първо от София (СКБ), а в последствие от Пловдив (Клуб 1912). Значително се увеличава броя на редовно поддържаните “жълточерни” страници в Интернет.
(историята продължава)
, 2те най-селски агитки в Бг, иначе уикенда ще ви скъсаме от бой и на терена и извън него хахах, кажете здравей Б група 
Но пусто 
боя не помня 
