Любопитни факти за Пловдив

[SHYNE]

Madridist кога ще пием по бира в каменияград ве майна ? ей в една мааала сме дейба и да не се видим

[rump_shaker]

Madridist кога ще пием по бира в каменияград ве майна ? ей в една мааала сме дейба и да не се видим

Така значи, с другите искаш бира, а ний кат се сабираме все в последният момент бягаш по тъча Вече имаш 5 бири да ме черпиш... ще си го търся

[SHYNE]

Така значи, с другите искаш бира, а ний кат се сабираме все в последният момент бягаш по тъча

да бе да

[PLOVDIV PEE 1912]

Музей на авиацията, Пловдив


Музеят на авиацията се намира на територията на летище Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възтановителни хангара и архивохранилище.


След подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. възниква идеята някои самолети да бъдат съхранени като музейни експонати, но според клаузите на мирния договор са унищожени всички самолети на българската авиация и идеята се проваля.

Следващият опит да се реализира Музей на авиацията е през 1935 г., когато началникът на Въздушни войски (ВВ) полковник Иван Михайлов на 21 април дава разрешение да се създаде Музей на авиацията на летище Божурище. Определен е и хангар за експозицията. През следващата година се сменят двама командващи на ВВ, от които последният - генерал-майор Васил Бойдев, нарежда експонатите да бъдат изведени от хангара и той да бъде използан по-пълноценно. Оставени без поддръжка и подслон дървено-платнените конструкции бързо се разрушават под въздейстрието на климатичните условия.

Трети опит за създаване на Музей на авиацията се осъществява през 1942 г., когато командващ ВВ е Димитър Айранов. Божурище е определено за място на експозиция, където трябва да бъде постоен и храм-паметник на загиналите летци. Сложната обстановка през Втората световна война осуетява реализацията на проекта. Съхранените самолети са преместени във ВВВУ в Долна Митрополия, за да се използват като научни способия. През 1970-те началникът на училището издава заповед да се унищожат всички самолети, отново за да не заемат хангари. Унищожени са много ценни експонати като Ме-109 "Стрела", Ю-87 "Щука", Ю-52 Сова и ред други.

Четвъртият опит е през 1972 г., когато инициативата за създаване на Музей на авиацията е на генерал-полковник Захари Захариев и генерал-полковник Симеон Симеонов, но идейният проект не вижда бял свят поради смъртта на председателя на инициативния комитет Симеонов през 1975 г. и пенсионирането на Захариев.

Петият опит под ръководството на полковник Йорго Керанов се оказва сполучлив. Открит на 21 септември 1991 г., Музеят на авиацията е филиал на НВИМ. С писмо на Министерството на културата от 29 март 1994 г. се образува самостоятелен Музей на авиацията подчинен на Министерството на отбраната.

Във вътрешните експозиции са представени документи, лични вещи на пилоти, саби, детайли от самолети, спускаемият апарат на "Союз-33", авиационни двигатели М-701, ТВ2-117, оръдеен лафет на МиГ-17, едно 37мм оръдие Нуделман Н-37 и две 23мм оръдия Нуделман-Рихтер НР-23, управляеми и неуправляеми ракети РС-2У, Х-23РМ, К-13Т, Х-66, С-8, ПУ НУР УБ-9 и други, авиационно облекло и фототабла за живота на летищата и историята на българската авиация от зараждането до наши дни.

Външната експозиция включва представители на следните модели самолети:

* Ан-2, Ан-14, Ан-24,
* Арадо Ар 196,
* Ил-2М-3, Ил-14Т, Ил-28Р,
* Ка-26,
* Л-29, Л-200Д Морава,
* Лаз-7М,
* Ли-2,
* Ми-1, Ми-2, Ми-4, Ми-8, Ми-14, Ми-24,
* МиГ-15УТИ, МиГ-17, Миг-17ПФ, МиГ-17Ф, МиГ-19П, МиГ-19ПМ, МиГ-19С, МиГ-21М, МиГ-21МФ, МиГ-21ПФ, МиГ-21ПФМ, МиГ-21Ф-13, МиГ-21У, МиГ-23БН, МиГ-23МЛА, МиГ-23МФ, МиГ-23УБ,
* Су-22М-4, Су-22УБ,
* Ту-2Т,
* Як-11, Як-23, Як-50, Як-52, Як-9У, F-104,
* PZL M18, PZL -101 Gawron,
* Z-37A, Z-326A "Акробат".

На външна експозиция са разположени още радиолокационни станции РЛС П-15, П-37, РПВ-9 и ракети "земя-въздух" С-75 Двина.



В сравнително малката музейна зала ще научите повече за битките на българските авиатори спечелени в небето над България през Първата и Втората световни воини. Подредените във витрини ще откриете бойните отличия получени от тях за въздушните им победи.

Ще научите и историята на българската авиация. Един интересен факт, който ще разберете в музея е, че създаването на първите бойни авиационни формирования с реално приложение се случва именно в Българската армия при участието й в Балканската война през 1912 г.

Един от най-любопитните експонати е първата родна конструкция на самолет. Той е създаден през 1912 г. от Георги Божинов. Освен първият роден самолет, ще видите 66 летателни апарата.

Музеят пази и своите уникални експонати. Такъв изключително ценен екземпляр е немският водосамолет Арадо-196А3 „Акула”.

Ще видите колекция от първите свръхзвукови самолети МиГ-19, както и самолети от серията МиГ-21, които и в наши дни охраняват родното ни небе. Колекцията съдържа и изтребителите и бомбардировачите от серията Микоян МиГ-23.

Музеят ще ви позволи да се запознаете и с всички типове вертолети използвани в българските ВВС от 1960 г. до днешни дни.

Освен военни, колекцията съдържа спортни самолети, пътнически самолети и самолети използвани в селскостопанската авиация.

Музеят на авиацията е и мястото, където можете да видите скафандърът на първия български космонавт.

Музеят на авиацията посреща посетители от 9 до 16 часа от ноември до април и от 9 до 17 часа през летните месеци. Входната такса за възрастни е два лева.

[Madridist]

Честит празник на всички пловдивчани Съединението прави силата

[PLOVDIV PEE 1912]

Паметникът на Съединението

Паметникът, намиращ се на площад “Съединение” на бул. “Шести септември” в Пловдив, е издигнат в чест на стогодишнината от Съединението на България през 1885. След Руско-Турската война за освобождението на България от турско робство, Берлинският мирен договор от 1878 разделя България на две независими части (държави).

Северната половина на днешната територия била наречена Княжество България (под управлението на княз т.е. принц) със столица София, а Южната – Източна Румелия (под управлението на губернатор, първият от които именитият българин Алеко Богориди) със столица Пловдив.

Паметникът на Съединението изобразява Майката-Родина с лавровия венец на победата в ръце, крилете в полет символизират двете обединени части na България.





Да си припомним фактите:
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях.

Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.

Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г.

През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център.

Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг.

В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.
Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело.

Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.

[Зулум Свински]

Пее ,браво че си хванал паметника на Съединението в почистен вид !

[PLOVDIV PEE 1912]

Пее ,браво че си хванал паметника на Съединението в почистен вид !

Тя снимката е стара бе майна...

[Шврнц Тпрунков]

След 36 години златното Панагюрско съкровище най-сетне се завърна у дома в пловдивския Археологичски музей. Посрещна го и го целуна лично кметът Славчо Атанасов, който след повече от година тиха дипломация, водена съвместно с директора на музея Костадин Кисьов, изпълни обещанието си да върне световния уникат там, където му е мястото, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Безценният шедьовър пристигна в блиндирана кола, съпровождано от полицейски кортеж. Касетите с експонатите бяха пренесени зад вратите на музея лично от Кисьов, който пристигна заедно с него след като изкара почти безсънно последното денонощие в София. С бели ръкавици бе изваден ритон по ритон, за да ги види кметът, а и журналистите, а после отново бяха прибрани на сигурно място. Охранителната система на музея е най-модерната в страната. Целият напълно реконструиран музей е на най-високо европейски ниво и достоен за най-безценния си експонат.

"Панагюрското съкровище винаги е било собственост на нашия музей, но ни беше взето през 1974 за участие в международна изложба и повече не ни го върнаха, а покрай него и другите ни взети ценни експонати бе създаден Националният ни исторически музей в София. Обяснението беше, че базата ни е зле, а охраната - ненадеждна. В новия си вид нашият музей е номер 1", разказа Костадин Кисьов.

Съкровището съдържа 9 експоната, изработени от 6 кг и 100 гр 24 каратово злато. Най-вероятно е принадлежало на някой от пълководците на Александър Македонски и е изработено в град в Мала Азия. То представлява луксозен трапезен сервиз, като най-големият съд е фиала. Предполага се, че е било заровено през 280 г. пр. Хр. при нашествието на келтите в Тракия.

Открито е през 1949 г. от двама братя при добив на глина за тухли. Може би за първи път в българската история те добросъвестно го предали на тогавашните околийски служби. Не случайно, като признание за стореното от тях в експозицията е отредено място за снимки както на мястото, където е открито, така и на откривателите.

Нито кметът, нито директорът пожелаха да споменат името на високопоставените лица, които помогнаха за връщането на съкровището, за да не им създадат неприятности. От 12 октомври, когато в 11 ч. официално ще бъде открит Археологическият музей всички пловдивчани ще могат да видят неговите най-ценни експонати.

(C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/197281.html#ixzz11l7cG58c

[rump_shaker]

Добре нека някой да ми обясни, защо трябва да е в Пловдив това съкровище. Първо то е национално и второ е намерено край Панагюрище.