Любопитни факти за Пловдив

[PLOVDIV PEE 1912]

На 3-ти март бяхме с жена ми и сина ми на Бунарджика .Стотици пловдивчани бяха с стекли по случай националния празник.Израснал съм в този квартал и като дете голямо впечатление ми правиха борчетата засадени от космонавтите .Баща ми ми е разказвал за посещението на Юри Гагарин,първия човек в Космоса в Пловдив и за засаденото от него дръвче.На празника търсихме това дръвче със сина ми ,но не го намерихме.Оказа се че-



48 години след посещението на Юрий Гагарин в Пловдив, градът е без смърча, засаден от космонавта
12.04.2009 19:19 focus-news.net

Пловдив. В деня на авиацията и космонавтиката - 12 април, в Пловдив вече не могат да се видят дърветата, засадени от руски космонавти през `60-те години на ХХ век.
От години смърчът, засаден от първия космонавт Юрий Гагарин, е отсечен, видя репортер на Агенция "Фокус". Отсечени са и други дървета, засадени от космонавти в подножието на Руския паметник на хълма Бунарджик. Останали са само плочите.
Смърчът, засаден от космонавта Герман Титов през 1962 г., вече е голямо дърво. Сравнително дебелото стъбло и на смърча, засаден от Юрий Гагарин през 1961 година, показва, че е бил отсечен в последните години.
На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин извършва първия в света космически полет с кораб “Восток” 1. След завръщането си той става един от най-популярните хора на планетата. За кратко време посещава общо 17 държави, една от първите е България. В навечерието на 24 май 1961 година Гагарин е в София, след това посещава Перник, Пловдив. Юрий Гагарин е почетен гражданин на Пловдив, наред с градовете - Калуга, Смоленск, Лимасол, Атина, София, Сен-Дьони и други. В Пловдив е направена и една от най-популярните му фотографии с белия гълъб.

[PLOVDIV PEE 1912]

На 2 юни 1927 гoдина е поставен паметникът на поета-революционер пред входа на старото игрище "Ботевъ" в Кичук Париж. На събитието присъства и Иван Андонов, сподвижник на Ботйова и поборник за национална свобода. Ето какво казва той пред адвокат Георги Хитрилов за юбилейната книга на СК Ботевъ през 1942:


“Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да изградят паметника тук. Съдбата е определила на това място да стане игрище, което да носи името на бореца за свободата и запомнете това: През Априлското Въстание в Пловдив, на това място, докарват въстаници и ги избиват, а мястото е напоена с тяхната кръв."...

На 6 септември 1925 г., тимът на Ботев играе благотворителен мач, приходите от който са в полза за построяване на паметник на Съединението. Ботевистите провеждат манифестация с песен на уста, "Тих бял Дунав", а трогнатото пловдивско гражданство вижда във вдъхновението им светъл лъч на патриотична гордост през скръбния период след загубените войни за национално обединение. В същия ден опълченците от Шипка и доброволците от Сливница имат общ сбор в Пловдив, в салона на Военния клуб. И докато чакат откриването на събора, при тях влизат спортистите от СК Ботевъ с развети знамена и привличат погледите на всички. Настъпилият момент на изумление е използван от председателя на Ботев да провъзгласи всички присъстващи в залата, ветераните от епопеите на Шипка и Сливница, за почетни членове на клуба . Моментът е тържествен, а побелелите глави и наведени тела на останалите живи опълченци придобиват ведър вид. Трогнати от оказаното им внимание, скъпите опълченци с просълзени от радост очи приемат този знак на признателност от СК Ботевъ...

bultras.com

[nik_bg1]

Ай сега обясни смисъла от това което си пуснал като тема.

КЕNNETH,от Пловдивския,Плевенския или Варненския ФК"Спартак" си ?
Ако си от Плевенския или Варненския имаш някакво извинение за олигофренията си, ако си от Пловдивския,нямаш...

[емо73канар]

Защо изобщо му обръщате внимание ,УБИЙ ПРОСТАКА С МАЛЧАНИЕ !!!

[Alternative]

Появи се някой "образ"и развали цялата тема

[PLOVDIV PEE 1912]

Сахат тепе, Пловдив





Ако тръгнете на север от Шадравана (ще рече големия фонтан пред кметството) по пешеходната улица на Пловдив - Главната - и някъде по пътя завиете наляво, ще откриете, че всяка от уличките се изкачва стръмно нагоре. Къщите са построени една над друга като в някое планинско градче. Но скоро и къщи и улици секват, нагоре се виждат само скали и гора. Това е Сахат тепе - един от по-малките хълмове на Пловдив.

В древността е бил доста по-внушителен (както и всички останали тепета), но хилядолетията човешки нужди и съжителство са оставили своя непоправим отпечатък. Стотици тонове скала са откъснати от гръдта му и са превърнати в основите на сгради или в настилка на древния град.

Нагоре, на едно-две места продължават стълбички и алеи. Въпреки че е едно от по-ниските тепета (46 метра), от върха му се открива много приятна гледка към къщите около Главната и към Стария град.

Сахат тепе има два върха - северен и южен. В седловината помежду им е устроена площадка с пейки и чешма. Тук, както и на скалите по склоновете, вечерно време идват доста младежи, предпочитащи да се събират на открито, вместо в шумните и скъпи заведения. На южния връх през 50-те години на ХХ век е построена радио и телевизионна станция, а на северния има стара османска часовникова кула. Тя по-трудно се забелязва заради извисилите се дървета. След Освобождението в нея живеел страж, който да наблюдава за пожари в града. Но по-често трябвало да го събудят виковете и изстрелите на хората долу, за да бие камбаната и да насочи пожарната команда. В османско време населението било вдигано на крак с гърмеж на топ.

Уличките в ниската част на тепето (от изток, север и запад) са едни от най-тихите в центъра, много зелени и приятни. Усилие да се катерят по тях правят само живущите тук. Все още се пази първоначалната архитектура с къщите от началото на XX век. На северния склон ще намерите и голямата Евангелска църква в Пловдив, изградена в готически стил през 1901 г.

Сахат тепе в превод от турски означава Хълм на часовника. Часовниковата кула, подобно на първите европейски механични часовници, е без циферблат. Някога е отмервала всеки час с камбанен звън, който се е чувал над целия град. Старата кула е построена някъде между 1596 и 1611 г. Тя е действително сред най-ранните в Европейска Турция, но не е първата - най-старата е описана през 1573 г. в Скопие. Все пак часовниците през XVI и XVII век оставали рядкост по нашите земи. Едва в периода на Възраждането станало въпрос на престиж за всеки градец да си вдигне сахат-кула. А Пловдив изпреварил и Солун, и Одрин, и Цариград! Из империята мюсюлманите продължавали да използват древния навигационен инструмент, усъвършенстван от арабите, астролаба, за да определят точния час за молитва. Езанът на мюезините се разнасял пет пъти в денонощие от 53-те пловдивски джамии и определял основния ритъм на живот на ориенталския град.

Интересното е, че Сахат тепе е наричан така, преди там да бъде построена османската кула! Изглежда турските заселници са заварили гръцко название със същия смисъл, което идвало още от Античността, и само са го превели на своя език. И наистина, при събарянето на къща в подножието на тепето през 1920 г. бяха открити останките на воден градски часовник от римско време. Такива са били твърде разпространени из градовете на ранната Византия - отново с основна функция да определят времето за църковните служби. Пловдивският часовник се помещавал в собствена сграда, която вероятно по-рано е била храм. Там е намерен надпис от времето на Септимий Север (193-211). По източния скат бе намерен и циферблат на слънчев часовник. Връзката на Сахат тепе с градското време остава негова съдба през епохите.

От 1600-та година досега е изтекло много време и кулата не го е отмервала винаги равномерно. Надписът на арабски на самата сграда свидетелства, че тя е поправена основно през 1812 г. (вероятно след пожар на предишната дървена кула). Около Освобождението вероятно часовникът отново не е работел, защото през 1882 г. градската управа поръчва нов от Виена. Сегашният е реплика, правена по неговите чертежи от български майстор, и е поставена в кулата през 90-те години на ХХ век.

[1912]

Тръгват парите за Римския стадион !
Норвежките партньори одобриха плащанията за реализацията на проекта за възстановяването на Римския стадион, съобщи Иван Тотев за Plovdiv24.bg. Областният управител се срещна и с новия министър по европейските фондове Томислав Дончев за удължаване на сроковете.

"Проектът така е направен, че строителните работи трябва да се извършват от ноември до февруари. Целта ни е крайният срок да се измести от април през септември 2011-а. След като са одобрени авансовите плащания, може да сключим договорите за техническия проект. Процедурата е извършена и вече има избран изпълнител. Досега не подписвахме, защото не бяхме сто на сто сигурни във финансирането", коментира Тотев.

След четири месеца техническият проект ще е готов, ще започнат и процедурите за възлагането на строежа, който да изкара подценяваната досега археологическа ценност изпод бетонния похлупак на Джумаята.

"Това ще е първата част от така наречения подземен тунел под Главната. Ако направим това, няма да има аналог в Европа. Никъде няма такова нещо - с толкова запазена археология", подчерта областният.

Според него общината трябва да помогне, като премести колектора под Главната, за да може да се реализира след това и вторият етап на проекта, който е направен така, че да има развитие. Музей на Римското културно наследство също е сред идеите. Близо 900 хиляди евро ще бъдат реализирани сега.

(C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/154009.html#ixzz0kDgsiaVD

[PLOVDIV PEE 1912]

Въоръжени до зъби ченгета докараха в Пловдив отнетите ни от Людмила Живкова прочути златни съкровища


PlovdivMedia - Въоръжени до зъби ченгета докараха в Пловдив отнетите ни от Людмила Живкова прочути златни съкровища
От днес Дуванлийското и Черноземското златни съкровища се пазят вече в трезора на Пловдивския археологически музей. Те пристигнаха под тепетата, придружени от въоръжени до зъби униформени. Прие ги директорът доц. Костадин Кисьов.

Нели АНГЕЛОВА

Около 60 златни и сребърни накити и съдове в два бронирани сандъка бяха докарани директно от Националния исторически музей. В тях са включени още находки от

PlovdivMedia - Въоръжени до зъби ченгета докараха в Пловдив отнетите ни от Людмила Живкова прочути златни съкровища
Стрелча. „Въоръжената охрана не е, за да правим шоу, така е по закон. Съкровищата са с огромна музейна и номинална стойност”, уточни доц. Кисьов. Тези експонати представляват находки, открити през 20-те и 30-те години в Дуванли, Стрелча и Калояново при разкопките на десет тракийски гробници. Сред най-интересните е гробният комплект на тракийска принцеса. Запазени са пръстени, гривни, гердани. На съдовете са изобразени сцени от митологията. Всички накити и съдове са гръцка изработка, макар да са намерени в тракийски гробници. Версията на доц. Кисьов е, че тракийците търгували с древните гърци. Освен това от Атина наемали редовно тракийски войски, така че нищо чудно и част от съкровищата да са плячкосвани.
През 1984 година със заповед на Людмила Живкова тези съкровища били иззети от Пловдив и предоставени на Националния исторически музей, въпреки че се водят собственост на Пловдивския археологически музей. Досега са правени десет искания те да ни бъдат върнати, отбеляза доц. Кисьов. Основният мотив това да не се случва толкова години бил, че музеят е в окаяно състояние и недобре охраняем. Археологическият музей обаче основно се ремонтира и предстои да отвори врати до септември. За тези съкровища е отредена специална изложбена зала, до откриването те ще се пазят в трезора. Водят се преговори за връщане в Пловдив и на Панагюрското златно съкровище.

[PLOVDIV PEE 1912]

Археологическият музей е готов за Панагюрското си златно съкровище
Източник: News.Plovdiv24.bg

Като в номиниран за "Оскар" американски екшън се разиграха събитията пред Археологическия музей рано следобед в сряда.

Бронирана камионетка. Конвоиращи полицейски коли. Кратки сирени. Изсипа се въоръжена до зъби охрана. Смъкна сандъчетата. Пред малкото втрещени погледи те за секунди изчезнаха в тайните трезори.

Над шейсет от най-ценните български съкровища бяха в тези сандъчета. Златни и сребърни съдове, накити, оръжия и брони на древни тракийски владетели. Всичко това е собственост на Археологическия музей в Пловдив, която след повече от трийсет и пет години се връща отново в дома си. Скоро всичко това ще бъде достъпно за очите на пловдивчани и ще привлича туристи отвсякъде. Кога и какво точно ще се случи - директорът на музея Костадин Кисьов разказва пред Plovdiv24.bg.

- Г-н Кисьов, само преди седмица кметът Славчо Атанасов инспектира музея и заедно с него ни обяснявахте как водите тиха дипломация да си върнете най-ценните съкровища, а ето, че част от тях са вече в трезорите. Кога ще дойде и Панагюрското съкровище?

- Преговорите не са спирали. Не шумим излишно, за да не ги провалим с необмислен ход. Панагюрското златно съкровище си е наше, но откакто са ни го взели през 1974 г. не се е връщало тук, макар че е обиколило десетки страни по света. С много министри са водени преговори. Все казваха, че няма да можем да го опазим, защото музеят ни е зле, че нямаме охрана на ниво. Е, сега вече това оправдание отпадна. Ние имаме най- хубавият музей.

- Наистина ли?

- Да. Обиколил съм много световни музеи и всички в България. Нашият обновен музей е единственият в страната, който отговаря на най-високите европейски стандарти. Той е уникален...

- Кое му е уникалното?

- Всичко. Имаме най-модерната охранителна система и най-добрата климатизация - и зиме, и лете, в най-големите студове и в най-страховитите жеги температурата ще е осемнайсет градуса. Разполагаме с два декара подземно хранилище, където ще съхраняваме деветдесет и пет хиляди от експонатите. Никога никого - извън пряко ангажираните служители, няма да допусна там. Другите пет хиляди ценности ще са пред погледите на посетителите в постоянните експозиции. Ще имаме и две зали за временни изложби, където ще сменяме експонатите през четири месеца .

- Къде ще изложите Панагюрското съкровище?

- В специалната златна зала, където винаги е било. Само допреди година тя приличаше на руина, но сега е съвсем възстановена в първоначалния й автентичен вид и е дори много по-бляскава, защото съвременните средства за експониране заедно със самите витрини дават много по-големи възможности. Отляво ще се влиза в по-малка зала, където ще изложим историята на монетосеченето в древния Филипопол от самото начало до края му. В новото остъклено помещение зад съкровищата ще има богата колекция на ценни археологически находки от нашия град. Върху о громно пано ще е картата, която ще показва как е изглеждал Филипопол от І до ІV век - с неговите главни обществени и религиозни сгради. В кинозалата пък всеки ще може да види историята на филм. За да провокираме непрестанно интереса на пловдивчани, ще каним експозиции и от чужбина. Вече съм договорил в края на годината да ни гостуват с изложби Археологическият музей на швейцарския град Базел и Националният гръцки музей по нумизматика в Атина, който ще ни предостави най-ценните си монети. Подобно нещо в България не е правено.

- Кога музеят ще отвори врати?

- Кметът каза - до края да юли. Потвърждавам. Но си запазвам резерви и за септември, защото не зависи нито само от кмета, нито от мен. Общината изпълни изцяло ангажиментите си. Пое финансирането от близо три милиона лева, никой друг не е дал и стотинка. Строителните работи приключиха. Сега монтираме витрините. Сложно е - кой експонат къде, как и с каква охрана да е. Музеят е от национално значение и за окончателното му пускане ще се чакат разрешителни от Министерството на културата и МВР.

- Достъпен ли ще е за посетителите?

- В продължение една на година след откриването входът ще е безплатен за абсолютно всички пловдивчани. Така ще си остане и след това за учениците и пенсионерите. За другите посетители билетите ще са от един до три лева, може би и пет - за чужденци, а може би не. Още не сме уточнявали.

- Не е ли много евтино за такива ценности?

- Не сме лакоми. Искаме колкото се може повече хора да се докоснат до красотата, историята и културата на нашия древен град. Не искаме да печелим от парите за билети. Ако нашият музей доведе повече туристи, ще спечели Пловдив.

[Ki Cho]

Сахат тепе, Пловдив!....
... Изглежда турските заселници са заварили гръцко название със същия смисъл, което идвало още от Античността, и само са го превели на своя език. И наистина, при събарянето на къща в подножието на тепето през 1920 г. бяха открити останките на воден градски часовник от римско време. Такива са били твърде разпространени из градовете на ранната Византия - отново с основна функция да определят времето за църковните служби. Пловдивският часовник се помещавал в собствена сграда, която вероятно по-рано е била храм. Там е намерен надпис от времето на Септимий Север (193-211). По източния скат бе намерен и циферблат на слънчев часовник.

....
Ако е вярна информацията, която имам /мощно неофициална разбира се/ основния кръгъл камък на този часовник е унищожен тайно, една нощ при строежа на тунела под пощата. Страхът от натиска на партията за своевременно приключване се е оказал по-силен от Пловдивския патриотизъм. Ако е вярно, а според мен е 99% така, доказателствата за тенденциозното отношение на комунистите към града с най-свободолюбив дух стават + 1.
Водният часовник доколкото знам е почти уникален дори за Великата Римска империя. Имало е още един в Александрия и ... май това са. Може и да греша за броя им, но едва ли са били повече от десетина.

П.П. Пичове, евала за това, което правите.