Любопитни факти за Пловдив

[PLOVDIV PEE 1912]

100 неща, които обичам в Пловдив
от БЪТЕРФЛАЙhttp://bleubutterfly.wordpress.com/
(този текст е пускан,има цяла тема във форума)

Седя и разглеждам стари фото-албуми. Аз по морето, аз във Велико Търново, аз във Варна, аз в столицата, аз в Плевен, аз в Шумен, аз в Габрово, аз в Стара Загора, аз там, където има що да се види…

Всеки град има своите прелести. Един град обаче винаги ще остане в сърцето ми…

или

Сто неща, които обичам в Пловидв :

Обичам Альоша, който с автомат в ръка `пази` града ни.

Обичам Марица нощем, когато светлината от лапмите по брега и се отразяват във водата. Обичам Драматичния театър и огромния внушителен полилей на тавана му. Обичам `Иван Вазов` през есента, когато дърветата от двете му страни са обагрени в красиви цветове. И противно на това, което съм казвал много пъти, обичам да обикалям часове за обувки по магазинчетата му. Обичам да минавам по бетонния мост, когато слънцето залязва над релсите.

Обичам хотел `Тримонциум`, един от символите на града.

Обичам Панаира и палата с ескалаторите, които като дете толкова ме забавляваха. Обичам завод `Каменица` и факта, че половината мъже в България пият пловдивска бира. Обичам странните скулпури по главната, върху които често виждам малките деца да се катерят неуважително. Обичам Симфонията, когато фонтаните пеят. Обичам ледените топки сладолед на `Стената` през лятото. Обичам широките празни улици на Тракия.

Обичам Античният театър и всички останки от римско време.

Обичам стадион `Ботев`, когато е обрисуван в жълто и черно. И Лаута обичам, въпреки чувството, че всеки момент ще се срути под краката ми. Обичам автогара Юг и автобуса от Истанбул. Обичам поделенията и маршируващите войници рано сутрин. Обичам пиците в `Годзила` и свръхлюбезния им персонал. Обичам градската билиотека, в която никога не мога да намеря книгата, която търся и от която никога не излизам с празни ръце.

Обичам Гребната база, когато вятърът гали водите и.

Обичам лятното кино, сгушено в подножието на тепето. Обичам лъскавите магазини по главната, в които никога не влизам. Обичам зоологическата градина и измъчените животинки, които я населяват. Обичам гъзарските кафета. Обичам Casa de Cuba. Обичам и Amadeus. Обичам кв. Кючук Париж. Обичам часовника на пощата, под който съм чакал кой ли не.

Обичам гълъбите, които се събират по площада пред Общината.

Обичам Френска езикова гимназия. Обичам статуята на Сашо Сладура, който все така държи своята цигулка в двора на Музикалната академия. Обичам заснежените върхове на Родопите, които се виждат от града. Обичам Балабановата къща. Обичам Екскалибур и боулинг пътечките. Обичам подлеза на гарата. Обичам Концертна зала. Обичам горещите летни вечери в`Конюшните на царя` .

Обичам статуята на Филип Македонски, бащата на Пловдив.

Обичам фактът, че градът ми е стар почти токова, колкото Троя. Обичам Природонаучния музей, който все още ме забавлява. Обичам малкия уютен куклен театър и спрелия пред него шарен автобус. Обичам тунела. Обичам книжарница `Хеликон`, от която толкова пъти съм купувал книги за приятели и никога за себе си. Обичам площад Съединение и ангела, който го `закриля`.

Обичам статуята на Мильо, който подава любопитно ухо за градските клюки и макар че отдавна вече не подвиква на хубавите жени по главната, все още продължава да ги заглежда…

Обичам Часовниковата кула. Обичам терасите на `Сладоледената къща`. Обичам къщата- музей `Златю Бояджиев`. Обичам билярд-клубовете. Обичам гледката от прозореца на стаята ми. Обичам звука от латерната, който се носи из тесните улички на Стария град и онази `древна` аптека, по чиито равтове стоят наредени мистични билки и лекарства .

Обичам стадион `Пловдив`, на който се надявам някой ден да имам удоволствието да гледам футболен мач(на Ботев от ШЛ).

Обичам Бир-фестът на площада пред Пощата. Обичам уличните котки. Обичам `Цар Симеоновата градина` през всички сезони на годината. Обичам градската художествена галерия. Обичам картините по Джумаята. Обичам църквата `Св. Петка`. Обичам уличките на Капана, в които винаги успявам да се загубя.

Обичам шестте моста над Марица.

Обичам най-пловдивската дума - `майна`. Обичам къщите на Стария град. Обичам мъглите около реката рано сутрин, когато времето е влажно. Обичам тепетата. Обичам павираните улици…

[PLOVDIV PEE 1912]

РИМСКИЯ ПРЕАТОРИУМ

Това била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града.

Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери (около 2 хектара), перфектни архитектурни пропорции, прекрасни колони,

капители и корнизи. Древните автори описват мраморния трон, който бил разположен на най-западната точка, върху скалите. Оттук императорът можел да наблюдава ученията на войските, състезания и фестивали на стадиона, да размишлява върху държавническите грижи, съзерцавайки величествените очертания на Родопите и Балкана.

[PLOVDIV PEE 1912]

НОЩЕН ПЛОВДИВ

[PLOVDIV PEE 1912]

И Пловдив е имал Айфелова кула, но не за туристи, а за леене на сачми



Невероятно, но факт! В южния край на Пловдив, където е сега аквакомплексът „Нептун”, се е извисявала пловдивската Айфелова кула. Според старите кючук-парижани тъкмо тя е дала името на бежанския южен квартал на Пловдив. Днес от Айфеловата кула няма и помен, а мястото, върху което се е издигала, е платен паркинг.

Прочутата фабрика за сачми, част от която е т. нар. Айфелова кула, е построена в далечната 1927 г. от предприемача Иван Нейков. Тогава е единствена на целия Балкански полуостров, а Нейков избира пустеещата южна зона на Пловдив като евтина земя. Фабриката прави ловни сачми по естествен капков път. Как става работата?

Външна метална стълба, долепена до кулата, стига върха й. Горе е разположена малка стая с две печки на твърдо гориво. Кофите с въглища и другите – с олово, се качват чрез навиването на макара с дебело стоманено въже. За да не се изсипе материалът, кофите минават по дебела метална тръба. Оловото се разтапя бавно в казанчета, които къкрят върху бумтящите печки. След това се смесва с арсеник, да стане по-рядко. Върху отвора на тръбата се монтира сито. Размерът на дупките му зависи от поръчката за големината на ловните сачми. На ръка – с прост черпак – разтопената смес се изсипва върху ситото. Не се ли улучи точната температура на разтопеното олово, то става на игли и се стича негодно.

Готовите сачми падат като миниатюрни гюллета в тава, предварително потопена в малък басейн 3 на 3 метра в основата на кулата. Самата тава се вдига от басейна с метални куки, а охладените във водата сачми се изгребват и нареждат по калибровка в съответни сандъчета. После се изсипват в друга тава, която се слага върху зидана камина в сушилнята до минибасейна. Ново сушене и пак в сандъчета се пренасят до съседно помещение, където се слагат във въртяща се полусфера. Целта е да се пропуснат през нея само съвършено кръглите сачми. Останалите се бракуват, т.е. качват се пак с макарата до върха на кулата за ново топене.

Следва нова операция по сортиране. Сачмите се изсипват върху няколко сита – най-отгоре е най-едро нашареното, а най-долу – най-дребното. Прост механизъм задвижва ситата и различните по калибър топчета остават в съответното от тях. Иде ред да се предаде търговски вид на продукцията. Сортираните сачми се смесват с графит и се въртят в дървен барабан. След няколко завъртания стават черни и лъскави – за едър и дребен дивеч, според калибъра. Пласират се в сандъчета и кесии, на едро и дребно.

След смъртта на предприемача Иван Нейков бизнесът поема най-големият от синовете му – Вельо. Той държи и магазин за ловни принадлежности на Главната улица – срещу бившия Детмаг. Вельо Нейков е съдружник в консервна фабрика „Първи май” – днешния „Филикон”, вдига завод за бъчви. През 1947 г. му вземат всичко. Прибират даже и спестовните касички на децата му. Комендантът на Пловдив се настанява като в бащиния в къщата му – зад сегашната Търговска гимназия, в подножието на Бунарджика.

По-малката от дъщерите му – Румяна Николова, разказва как майка й е държана заключена в избата на Спестовна каса да каже къде са парите на фамилията. Вельо също лежи в подземията на днешната сграна на Община Пловдив, тогава околийско управление. Като го пускат, вече е болен. Три години по-късно – през 1953-а, умира. Без нищо от труда и старата слава на фабриката в Кичук Париж.

Сачмената фабрика става държавно предприятие. Директор е Димитър Лечев. Синът му Никола казва, че печалбата е била 2 милиона лева на ония пари (левът е по-скъп от долара). Фабриката се води към Ловно-рибарското дружество, а то – към инструктора по авджилък на Тодор Живков – най-точния стрелец в държавата, Пенчо Кубадински. Ловците в народната република се множат – бизнесът също. Гърми се за щяло и нещяло. Когато Иван Нейков вдига първата сачмена фабрика на Балканите, за цялото предприятие се грижат той и съпругата му, при големи поръчки – по няколко аргати. По времето на Лечев (1935-56) се действа по същия начин. Помагал и някакъв коняр белогвардеец, бай Иван Руснака, спомня си синът му Никола. Материалите за сачмите пристигат с конски каруци по трамбован път, който свързва фабриката в самия южен край на града със Сточна гара. Пак същите каруци извозват готовата продукция за вагоните на гарата.

Кулата на сачмената фабрика е наистина умален модел на Айфеловата. Стари кючюкпарижани разправят, че бежанци от Македония, замръкващи с каруците си в нивите край фабриката, като се събуждали на сутринта, гледали недоумяващи кулата, плесвали се по челата, па викали: „Абе, ние да не сме дошли в Париж! Ей я на – Айфеловата кула!” И така се родило името на квартала.

Най-бедният навремето квартал на Пловдив днес е територия на усилено строителство. Единствено тук останаха незастроени площи. Предприемачи бутат наред схлупените едноетажни къщички на бежанците и вдигат кооперации от 5 етажа нагоре. Тесните улички не са пригодени за толкова народ, да не говорим за автомобили. Но по-лошото е, че ВиК тръбите изобщо не са в час с усиленото заселване. Кючюкпарижани се шегуват, че скоро вместо вода, ще имат само екстрата – обратна вода.

А каква е съдбата на сачмената фабрика ли? Като съдбата на еднофамилните къщички – тъжна. Както си му е ред, след национализацията идва реституция. Фабриката и земите са върнати на 12 наследници. Но от 40-те декара на родоначалника им Иван Нейков те получават едва 6. Останалото – в компенсаторки. Наследниците искат вместо тях терените, върху които са аквакомплексът „Нептун” и рухналата зала „Олимпиада”, но им отказват. И машините в сачмената вече не са техни, а на Ловно-рибарското дружество, и трафопостът, който пък бил на Енергото.

Въпреки това наследниците решават да отворят фабриката през 1992-а. Наемат двама инженери, които правят прецизен проект как да тръгне замрялото производство. И както става у нас – разногласия и съмнения в начинанието стопират идеята. Ловно-рибарското дружество, макар осиротяло след кончината на първия ловец в републиката, продължава да стопанисва фабриката. Срещу 200 лева наем. Наследниците сключват договори за наем и на земите с различни фирми. Инициативността на Иван Нейков е погребана от дългите години летаргия. Един от 12-те е в Италия, друг в Париж, обяснява внучката на предприемача – Румяна Николова. В чужбина, но с различни идеални части от имота.

На 9 декември 2003 г. Сачмената фабрика е продадена на частна фирма. Василка Байчева, другата дъщеря на Вельо Нейков и внучка на Иван Нейков, изобщо не ще да говори. „Имотът си е наш, каквото искаме, това ще правим”, приключва историята тя.

60-метровата метална кула на Сачмената фабрика е срината със земята. Пазарджишки ром е рязал пловдивската Айфелова кула на парчета отгоре надолу. Кючукпарижани казват, че поне 5000 тона стомана са отишли за скраб. Горе-долу за 1000 лева. Толкова се плаща днес за наследството на предприемача Иван Нейков, собственик на първата на Балканите фабрика за леене на сачми.

[marjb]

Пловдив е велик и аз съм горд от това,че съм пловдивски граждананин.Горд съм,че съм фен на Локомотив,горд съм и,че градския съперник е достойния за най-доброто дерби-ботев

[Рикелме]

Пловдив е велик и аз съм горд от това,че съм пловдивски граждананин.Горд съм,че съм фен на Локомотив,горд съм и,че градския съперник е достойния за най-доброто дерби-ботев

Поздравления!

[PLOVDIV PEE 1912]

На 4 юли 1952 година е

арестуван е отец Камен Вичев

Отец Камен Вичев (Петър Вичев) е арестуван от комунистическата милиция по обвинение в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с "народната демокрация". Обвинен е също, че е водач на католически заговор срещу държавата. Екзекутиран е заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и епископ Евгени Босилков. При идването си в България през 2002 г. папа Йоан Павел II го обявява за блажен.
Петър Вичев (отец Камен Вичев) е роден на 23 май 1893 г., с. Срем, Бургаска област. Той е български католически свещеник. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците в Белгия, където приема името Камен. Учи теология в Лувен от 1912 г. Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа "Св. Августин" в Пловдив. Сътрудничи на католическия в. "Истина" и сп. "Византийски изследвания".

Паметника на Камен Вичев в Пловдив

[PLOVDIV PEE 1912]

Недко Дончев Каблешков (1867 - 1964)

Роден през 1867 година в Копривщица. Останал 9-годишен сирак Недко Каблешков учи известно време в родното си място при Никола Беловеждов. По-късно с помощтта на женското благотворително дружество „Благовещение” в Копривщица е изпратен в българо-католическата гимназия в Одрин, където получава добро образование. След това азвършва правни и политически науки в университета в град Лвов – Полша.

Назначен за член на Пловдивския окръжен съд на 7.10.1889 година, където е прокурор. От лятото на 1895-та г. започва самостоятелна адвокатска практика и малко след това е избран в ръководството на колегията.

Свързан до края на живота си с Пловдив, играе важна роля в обществения и културния живот на града. Един от малцината общественици , който неотклонно – с перо, слово и дела, защитава и отстоява интересите на Пловдив в името на просперитета и утвърждаването му като втора столица на България.

Общински съветник в периода 1899-1901 г. Член на народнолибералната стамболовистка партия и нейното градско ръководство. Предложено му е да стане кмет, но отказва. Подава си оставката като общински съветник и с отворено писмо до партията и приятелите през декември 1901 година се отказва от участие в политиката.

Развива благотворителна дейност като взема активно участие в живота на дружествата „Майчина грижа”, „Инвалид”, Съюза за закрила на децата. Избран за председател на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив. По негова идея . Избран е за председател на ефорията (ръководство) на открития в Пловдив по това време благотворителен дом КУДООГЛУ и заема този пост цели 18 години. Постепенно домът се превръща в най-големия и единствен за времето си на Балканския полуостров.

Председател на Дружеството на пловдивските журналисти (1926-1936), публицист и оратор от класа. Основател на органа на журналистите „Пловдивски вестник” през 1926 г.

Член на дома на изкуствата и печата. Съпричастен към идеалите и целите на поборническо-опълченското дружество. Инициатор за издигане паметник на загиналите във войните и паметник на Съединението в Пловдив. Почетен член на спортен клуб „Христо Ботев”.
Води продължителна и упорита борба за откриване на университет в Пловдив с перо и слово, сочейки, че „държавата е мащеха за Пловдив”...
Недко Каблешков е юрист на пловдивската еврейска общност, техен защитник и приятел, той спомага за спасяването им през 1943 г.

През октомври 1920 година Недко Каблешков е председател на юбилейния комитет, който организира и ръководи тържествата в Пловдив по повод 70 години от рождението и 50 години от писателската дейност на Иван Вазов. По негово предложение след тържествата улица „Станционна” е преименувана на улица „Иван Вазов”. Освен всичко, Недко Каблешков е пионер на дарителството в града. През 1949 прави голямо етнографско дарение на общинския музей, с част от което по-късно се поставят основите на Етнографския музей с откритата тогава и експонирана Копривщенска стая.

В село Бойково през 1908 година, Каблешков построява първата вила, залесява 60 декара борова гора и полага основите на първото детско летовище „Майчина грижа”. Основава читалището в селото и му създава устав, подаря ва му книги, за да започне то да работи през 1911 година.
Автор е на няколко забележителни книги: „Априлското възстание”(1926); „Страшната народна злочестина” (1928); „Горко на победените” (1928); „Адвокатът общественик и неговия морал” (настолна книга за всеки юрист, назагубила и до днес актуалността си.

Бил е в приятелски връзки с Алеко Константинов, Христо Г.Данов, Иван Андонов, Георги Груев, Георги и Иван Говедарови, Иван Вазов, Йордан Ковачев, Божидар Здравков, патриарх Кирил, Соломон Паси, д-р Леви, Р.Ю.Барух, Тигран Исмиян, Димитър Цончев, Ангел Букорещлиев, Христо и Нягул Станчеви, Живка Пейчева, отците от Френския колеж „Свети Августин”.

На 29.11.1931 година Недко Каблешков държи реч като общественик против Ньойския договор на площада в Пловдив

Недко Каблешков държи реч през 1932 г. пред паметника на Христо Ботев на централния вход на дружество "Христо Ботев" по случай 20-тата годишнина от основаването на клуба

[PLOVDIV PEE 1912]

Гръцки учени се обявиха в защита на Античния форум
Източник: в."Строителство градът"




Петдесет и седем изтъкнати гръцки учени в областта на археологията, архитектурата и изкуството сложиха подписите си под протестно писмо - подписка в защита на Античния форум на Пловдив. Между тях са академик П. Л. Вокотопулос, д-р арх. проф. Н. Муцопулос - експрезидент на ИКОМОС, професори от Солунския университет "Аристотел" и Атинския университет "Каподистрия ЕРКА".

"С това писмо изразяваме силния си протест и несъгласие с позицията на община Пловдив и на отговорните институции на града, които са решили върху Античния форум, намиращ се на централния площад, да се построи голям търговски център. Смятаме, че посочените по-горе действия са недопустими и сме сигурни, че ще доведат до невъзвратимо погубване на архитектурното, археологическото и като цяло на културното наследство на Пловдив, град с дълга история и завидна култура", е становището на гръцките учени и специалисти. Протестното писмо е адресирано до пловдивското дружество на Съюза на архитектите в България, което с активните си действия се противопостави на незаконосъобразната продажба и допускането на масирано застрояване върху археологическия паметник от национално значение. "Силно подкрепяме трудната борба, която сте предприели за опазването на форума на Филипопол и сме на ваша страна", заявяват представителите на академичната общност в Гърция.
До момента няма реакция от страна на общинските власти на официалната декларация на САБ от 31 март, в която те призоваха за отмяна на всички решения, свързани с продажбата и промяната на отреждането на терена на археологическия паметник, и създаване на възможност за експониране и възстановяване на археологическите структури и архитектурни елементи в открита среда. Общинският съвет отхвърли и предложението на общинския съветник Любозар Фратев за внасяне на декларация в защита на паметника до Върховния касационен съд, с аргумент, че това ще е намеса в работата на правораздавателния орган.

Припомняме, че под натиска на общественото мнение, държавата чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) заведе дело в Пловдивския окръжен съд срещу община Пловдив и купувача на имота "Младост Алфа" ЕООД. То завърши с признаване на държавната собственост на форумния комплекс и прогласяване нищожността на договора за продажбата от 3.12.2003 г. Екскметът на Пловдив обжалва решението пред Апелативния съд, който със свое решение №3317 от 29.10.2008 г. отхвърли като неоснователни предявените от държавата искове. Така съдебният спор стигна до Върховния касационен съд, но с оглед разпоредбите на ГПК има опасност жалбата на МРРБ изобщо да не бъде допусната за разглеждане по същество, с което ще дефакто ще се узакони извършената продажба на Античния форум.

Писмото-подписка е подкрепена от:
1. Аристотел Мендзос, археолог, проф. по Византииска археология, Аристотел университет Солун - Aristotel University of Thessaloniki
2. Василис Кацарос, проф. по Византийска литература, Aristotel University of Thessaloniki
3. Георгиос Веленис, археолог, архитект, проф. по Византийска архитектура, Aristotel University of Thessaloniki
4. Наталия Пулу, доц. по Византийска археология, Aristotel University of Thessaloniki]
5. Георгиос Фустерис, д-р, теолог, археолог
6. Леонела Фундич, археолог, докторант по Византийска археология, Aristotel University of Thessaloniki
7. Мелина Паисиду, археолог, директор 9th Ephorate of Byzantine Antiquites Thessaloniki
8. Георгиос Гунарис, археолог, проф. по Византийска археология, Aristotel University of Thessaloniki
9. Никос Тутос, археолог
10. Атанасиос Семоглу, археолог, доц. по Византийска археология, Aristotel University of Thessaloniki
11. Панайотис Л. Вокотопулос, академик
12. Николаос Муцопулос, д-р, архитект, рrof. Emeritus, Aristotel University of Thessaloniki, експрезидент на ICOMOS
13. Анастасиос Пападопулос, археолог, Master, Aristotel University of Thessaloniki
14. Анастасия Турта, д-р, археолог, директор на European Center of Byzantine and Post Byzantine Monuments
15. Евтимиос Н. Цигаридас, теолог, археолог, проф. по християнска археология и изкуство, Aristotel University of Thessaloniki
16. Евтерпи Марки, д-р, археолог, ексдиректор на of 9th Ephorate of Byzantine Antiquites Thessaloniki
17. Хара Константиниди, д-р, археолог, проф. в Атинския Университет Каподистрия ЕРКА
18. Ефи Дафу, археолог, Hellenic Ministry of Culture
19. Никос Папагеоргиу, Centre of Byzantine Studies, Aristotel University of Thessaloniki
20. Маркос Палавас, Centre of Byzantine Studies, Aristotel University of Thessaloniki
21. Сотирис Кадас, проф. по Византийска археология, Aristotel University of Thessaloniki
22. Йоаким Папангелос, д-р археолог, 10th Ephorate of Byzantine Antiquites Mount Athos
23. Никос Никонанос, проф. по Византийска архитектура и изкуство, Aristotel University of Thessaloniki
24. Симеон Пасхалидис, тeолог, проф. Aristotel University of Thessaloniki
25. Панайота Атзака, Centre of Byzantine Studies, Aristotel University of Thessaloniki
26. Ралица Русева, д-р, изкуствовед, НИМ - София
27. Александра Трифонова, докторант по Византийска археология, Aristotel University of Thessaloniki
28. Мария Казамия -Церну, доц. по Християнска археология, Aristotel University of Thessaloniki
29. Ангелики Тривизадаки, д-р, археолог, теолог, Aristotel University of Thessaloniki
30. Деспина Цурка -Папастати, Aristotel University of Thessaloniki
31. Никос Сиомкос, д-р, археолог, 10th Ephorate of Byzantine Antiquites Mount Athos
32. С. Василиаду, археолог, 10th Ephorate of Byzantine Antiquites Thessaloniki
33. Поликсени Велени, д-р, археолог, директор на Археологически музей - Солун
34. Султана Ламбру, лектор, Aristotel University of Thessaloniki
35. Миодраг Маркович, д-р, доц. по Византийско изкуство, University of Beograd
36. Константинос Николаидис, бизнесмен
37. Ефи Цони, секретар, European Center of Byzantine and Post Byzantine Monuments
38. Флора Караяни, д-р, археолог, European Center of Byzantine and Post Byzantine Monuments
39. Янис Аспиотис, археолог, European Center of Byzantine and Post Byzantine Monuments
40. Сотириос Алексопулос, секретар, Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki
41. Анастасия Карадимитриу, архитект, Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki
42. Катя Ловерду- Цигарида, д-р, археолог, ексдиректор в Hellenic Ministry of Culture
43. Никос Боновас, д-р, археолог, Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki
44. Ваиос Ганитис, реставратор, директор на реставраторски отдел, Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki
45. Антигони Дзидзибаси, археолог, Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki]
46. Мария Полихронаки, археолог, European Center of Byzantine and Post Byzantine Monuments]
47. Атина Дуси, реставратор
48. Георгиос Будалис, реставратор
49. Димитриос Налбантис, д-р, археолог, Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki
50. Юлия Гавриилиду, археолог, Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki
51. Василиос Боновас, бизнесмен
52. Петрос Капсудас, археолог, Center of Preservation of Mount Athos Heritage
53. Милтиадис Поливиу, д-р, архитект, Hellenic Ministry of Culture
54. Томас Зикос, д-р, теолог, проф.
55. Христос Хитас, архитект, Center of Preservation of Mount Athos Heritage
56. Федон Хаджиандониу, архитект, Center of Preservation of Mount Athos Heritage
57. Вангелис Маладакис, археолог, 10th Ephorate of Byzantine Antiquites Mount Athos

[PLOVDIV PEE 1912]

Това е един страхотен сайт за Пловдив.Може би единствен по рода си.
http://virtual.plovdiv.bg/