Ботев Пловдив:Ретро мачове и събития

[PLOVDIV PEE 1912]


2/12/1981 Ботев гостува във втория финал за Балканската клубна купа на Вележ /Мостар/ и губи с 2:6.

2/12/1966 Роден е Симеон Георгиев Батаклиев. Участник в домакинския мач за КЕШ с Гьотеборг. Определен за най добър играч на Ботев в мача на Шампионите от 1985 със звездите на А група. На 08.03.1988г. - Л.Жилков от Локомотив (Пловдив) умишлено (при спряна игра) му счупва крака. Така само на 21 години един от талантите в школата на Ботев Пловдив приключва с футбола.

[Ballancee]

Желая ви скорошно завръщане при най-добрите , там ви е мястото !

[PLOVDIV PEE 1912]

7/12/1996 Ботев Пловдив побеждава Левски София с 4:3 в мач от "А" група.
7/12/1980 Ботев Пловдив гостува в Рим на местния Рома за приятелски мач, завършил 3:0 за домакините.

[PLOVDIV PEE 1912]

Гунди в Ботев Пловдив

Гунди облича "жълто-черната" фланелка през януари 1962-ра. През октомври предната година шефовете на "Левски" не си мръдват пръстта да уредят военната служба на младока и той изкарва три месеца предварително обучение в Стара Загора. По това време треньорът на "Ботев" Георги Генов-Джогата търси централен нападател. Помощникът му Стефан Паунов казва, че има такова момче в Стара Загора, и отива да го доведе. Първите няколко месеца на Аспарухов в “Ботев” са много тежки за него. Георги Генов (Джогата) обича биткаджиите, които се хвърлят в единоборствата без страх. Гунди обаче е от другия чешит ­ елегантен и техничар. Това е и една от причините Джогата да не е впечатлен много, тъй като не може да си позволи да пусне още “зелен” играч на терена. Дебютът на Гунди с жълто-черния екип е срещу плевенския “Спартак”. Динко Дерменджиев разказва за това пред авторите на книгата “Незабравимият Гунди”: “Поведохме с 1:0 и загубихме с 1:3. Помня, че при 1:1 Гунди се откъсна напред, излезе сам срещу вратаря на гостите и нанесе удар ­ хубав, ама... над дирека. Леле, как се ядоса бай Георги: “Ще го върна обратно ­ викаше той след мача в съблекалнята ­ така ако я кара, за какво ми е?” Намеси се бай Стефан Паунов, помощникът му тогава: “Не бързай, той ще бъде един ден сред най-големите ­ помни какво ти казвам!” Стефан Паунов остава да работи индивидуално с Аспарухов, като основно набляга на укрепване на крехката му физика. След 2 месеца на сбирка на футболната секция се разглежда предложението за откомандироването на Гунди в едно от депата на “Ботев” ­ “Сливен” или “Черно море”. Отново Паунов се застъпва за младока и той остава в отбора. Не след дълго на тренировките на “Ботев” почват да идват по 1000-1500 зрители, за да наблюдават Аспарухов ­ кръстен тогава от тях Златната глава. Стефан Паунов започва работа с Гунди.

Дебютът на Аспарухов в "Ботев" е на 4 февруари 1962 г. срещу "Спартак" от Плевен (1:3). Гунди рита първото полувреме и второто е сменен от Георги Харалампиев. На 3 март националният ни отбор посреща в Пловдив за контролен мач "Динамо"(Букурещ). Треньор е Кръстьо Чакъров, който година по-рано е дал шанс за дебют на Гунди в "Левски", и го взима в национала. Първото полувреме губим с 0:1. Влиза Аспарухов и мачът свърша 5:1 за нашите. Гунди е невероятен Той вкарва два гола и подава за другите три. След мача цесекарят Иван Колев го прегръща пред всички и го хвали. Същото прави и Тодор Диев.

На 6 май същата година Гунди дебютира в официален мач за България срещу Австрия във Виена, завършил 2:0 за домакините. Така за четири месеца с жълто-черния екип Аспарухов става звезда и в "Ботев", и в националния отбор. През есента той печели и Купата на Съветската армия 3:0 за "Ботев" срещу "Дунав" на финала. На 13 септември 1962 г. "Ботев" губи от "Стяуа" в Букурещ с 3:2. Двата гола отбелязва Гунди. На реванша след една седмица в Пловдив пловдивчани смазват румънците с 5:1. За 25 минути през първото полувреме Аспарухов прави хеттрик с глава след пасове на Динко Дерменджиев и Георги Попов. Тогава публиката запя рефрена: Чико-Тумби-Гунди-гол! Аспарухов вече е любимецът на агитката.

През октомври 1963 година Гунди трябва се уволни. Играе последния си мач за "Ботев" на 6 октомври срещу "Локо"(Сф), завършил 0:0. Месец преди това от София започва обработка за връщането му в "Левски". На "Герена" разбират, че новата звезда на българския футбол е дала дума да остане в Пловдив. Известният запалянко на "сините" Рихард Езра подема кампания за прибирането на играча. В изявление за вестниците депутатът Клисурски заплашва, че ще постави въпроса пред Народното събрание. Гунди е раздвоен между прекрасния колектив в "Ботев" и генетичната си връзка с "Левски". “По ирония на съдбата Георги Аспарухов трябва да изиграе един от последните си мачове с фланелката на “Ботев” в София срещу … “Левски”. А там вече го чакат с отворени обятия. За него се говори навсякъде, надеждите за бъдещето на синия отбор са свързани до голяма степен с него. И тъй идва денят на този мач. Към стадиона се втурват тълпи от хора. На първо място, за да видят своя човек, който след броени дни ще облече синята фланелка, макар че сега ще бъде в жълто-черно трико. И, разбира се, в егоистичното сърце на запалянковците се прокрадва коварна надежда, че Гунди няма да оскърби чувствата им. Той едва ли ще играе с пълна сила срещу нас, дума да не става, да не е луд! Но вместо това се случва точно обратното. Мачът едва е навлязъл в своя ритъм и снажният футболист се промушва сред няколко защитници, финтира един, после друг и докато те се усетят какво става, той изстрелва като снаряд една диагонална топка, която раздрусва единия дирек, удря се в другия и се хлъзва в мрежата. Зрителите онемяват. Малко е да се каже, че те са потресени. Те не вярват на очите си. Освен това сърцето на запалянкото се чувстваше и смъртно обидено. Как е възможно? Чуват се мърморения: “Кой ни извади окото? Брат ни…” Прозвучават дори някои подсвирквания. Нечии нерви не бяха издържали…” На прощалния банкет в ресторант "Република" Аспарухов става и със сълзи в очите казва: Разберете ме, трябва да се завърна в "Левски"!…


Динко Дермендиев: “Бяхме се събрали в един пловдивски ресторант всички от отбора на “Ботев”, целият състав заедно с треньорите и ръководителите. Това беше вечеря в чест на Гунди, с когото се разделяхме. Беше ни тъжно и шегите, които се опитвахме да пускаме от време на време, никак не вървяха… И у него тъгата бе изписана на лицето. Чувстваше се и уморен от последните дни, през които се бе разразила истинска “дипломатическа война” около завръщането му в “Левски”. На излизане той се просълзи, приближи се до мене и развълнувано ми рече: “Прощавай, братко, виждаш – няма начин да остана при вас…” Потупах го по рамото, прегърнах го. И се разделихме.”

[PLOVDIV PEE 1912]

Кой е носител на Купата през 1981 и 1982?


Финалът за Купата на България ме връща към един спорен въпрос от историята на това футболно състезание. Проблемът е от статистическо, а не спортнотехническо естество, но може да бъде интересен на запалените любители на играта, част от които се изявяват активно в нашия форум.

Става дума за това кой е носител на отличието през 1981 и 1982. Официално това са отборите на ЦСКА (81) и Левски (82). Моето мнение се различава от тази версия: според мене носители на Купата през тези години са съответно Ботев Пд и Локомотив Сф. Излагам аргументите си без претенцията, че това на всяка цена е правилното становище.

Турнирът за Купата на България беше учреден през 1981 като израз на едно късно пробудено патриотично чувство. В навечерието на 1300-годишнината от създаването на нашата държава се усещаше всеобщото неудовлетворение от факта, че сме единствената страна в света без национална футболна купа. Тази роля се изпълняваше от надпреварата за купата на съветската армия (КСА), която продължи до 1990 включително. Именно традицията на турнира за КСА и успоредното съществуване на двете състезания наложиха въвеждането на обобщаващия термин Национална купа. С него под един знаменател бяха вкарани всички самостоятелни турнири, организирани от 1938 година насетне. Проблемът с носителите през 1981 и 1982 не е свързан с наименованието на турнирите, а с отношението на тогавашната футболна федерация към тях.

Турнирът за Купата на България започна като експериментален през 1981, експериментален беше и регламентът му с финална четворка, до която стигнаха ЦСКА, Славия, Левски-Спартак и Тракия Пд. През 1982 победителят получи правото да участва в турнира за Купата на УЕФА. През 1981 и 1982 все още за по-важен се смяташе турнирът за КСА. За достоверността на това твърдение свидетелства един безспорен факт: в европейския турнир на носителите на национални купи (КНК) България беше представена от носителите на КСА - Тракия през 1981 и Локомотив Сф на следващата година. Чак през 1983 в регламента за Купата на България беше предвидено, че победителят или финалистът ще играе за КНК. Така се узакони официално статутът на новосъздадения турнир като надпревара за Националната купа за сметка на КСА. Като финалист срещу шампиона ЦСКА варненският Спартак участва през 1983 в турнира КНК, където изигра паметните си мачове с Манчестър Юнайтед.

И понеже в написаното дотук няма нито едно мое лично субективно съждение, а само фактология, смятам, че е правилно за носители на Купата през цитираните два сезона да се броят Ботев Пд (предшественик и наследник на Тракия) и столичният Локомотив. Много пъти съм разговарял с доайена на футболната на статистика, покойния вече Димитър Попдимитров. На въпроса ми защо въпреки безспорните факти водещите ни футболни историци приемат за меродавен през 1981 и 1982 турнира за Купата на България, големият ерудит отговаряше: защото е Купа на България, а не на съветската армия. Патриотично, но по този критерий България не би трябвало да претендира, че е имала турнир за Националната купа в периода 1946-1980.

Наясно съм, че изложената теза няма да се хареса на привържениците на ЦСКА и Левски. Червените се гордеят със спечелването на първата Купа на България, а сините не биха искали да се омаловажи онова финално 4:0 срещу армейците през 1982. В статистиката обаче е задължително да говорят фактите, а не емоциите. А и от гледна точка на емоциите ЦСКА и Левски няма да обеднеят с по една купа по-малко, но една повече за Ботев и Локомотив Сф е от голямо значение за историята на двата клуба и за техните фенове.

Асен Спиридонов

[Raoul_Duke]

Гросмайсторски удар на Атанас Пашев - 4 гола! Зад него е закъснелия защитник на Локомотив Георги Ташев.



Лесно е да се носи дребният Пашев, но той именно се нагърби в пловдивското дерби с тежестта на водач и я изнесе успешно. Из мача Ботев - Локомотив 5:0 !!!

[PLOVDIV PEE 1912]

Празничния банкет по повод шампионската титла`1967 - Васил Спасов-Валяка в обкръжението на Чико, Тумби, Мики и капитана Райко Стойнов.

[PLOVDIV PEE 1912]

4 март 1964, Ботев Пловдив - Спартак Москва 1:1

[PLOVDIV PEE 1912]

Посещение на "Сантяго Бернабеу" преди мача-реванш за КНК срещу Атлетико Мадрид.

[Alternative]

Ботев - ИФК Гьотеборг
През сезон 1985/1986 Ботев Пловдив по служебен път, а не по право, взима участие в турнира за Купата на европейските шампиони. Това се налага поради наказанията наложени от българската федерация на тогавашния шампион и вицешампион на страната, съответно Левски София и ЦСКА. „Канарчетата” получават квотата за участие в най-престижния европейски клубен турнир като третия по сила отбор в България за изминалия шампионат`1985.

Жребият отрежда за съперник на 1/16-финала гранда на шведския футбол ИФК Гьотеборг, който в периода 1982 – 1987 печели на два пъти Купата на УЕФА.

При първия си успех през 1982 г. „синьо-белите” последователно преодоляват без загуба – на четвъртфинала Валенсия (2:0 и 2:2), на полуфинала Кайзерслаутерн (2:1 и1:1) и на финала Хамбургер ШФ (1:0 и 3:0). Треньор на отбора тогава е известния Свен-Йоран Ериксон (ръководил в последствие Бенфика, Рома, Лацио, Англия), а съставът е Томас Вернерсон, Кони Карлсон, Глен Хисен, Джери Карлсон, Глен Стрьомберг, Рубен Свенсон, Торд Холмгрен, Томи Холмгрен, Хекан Станберг, Глен Шилер, Торбьорн Нилсон, Стиг Фредриксон, Дан Корнелиусон, Глен Холм, Мартин Холмберг. След напускането на Свен-Йоран Ериксон треньор става Гюндер Бенгсон, който по-късно ще изведе отбора до нова Купа на УЕФА през 1987 год.. Трофеят става притежание след елиминирането на фаворита Интер (на 1/4-финала след 0:0 в Гьотеборг и 1:1 в Милано) и минимален успех във финала срещу Дънди Юнайтед (1:0 в Гьотеборг и 1:1 в Дънди), а съставът е Томас Вернерсон, Стиг Фредриксон, Михаел Андерсон, Торд Холмгрен, Роланд Нилсон, Ленарт Нилсон, Яри Рантанен, Щефан Петерсон, Томи Холмгрен, Петер Ларсон, Ларс Зетерлунд, Магнус Йохансон, Матс-Ола Карлсон, Пер-Едмунд Мордт.


18 септември 1985, първи 1/16-финал: ИФК ГЬОТЕБОРГ – БОТЕВ ПЛОВДИВ 3:2

ИФК Гьотеборг: 1.Тобиасон, 2.Торд Холмгрен, 3.Щефан Кюлберг, 4.Петер Ларсон, 5.Фредериксон, 6.Роланд Нилсон, 7.Щефан Петерсон, 8.Робърт Притц (79-Йохансон), 9.Томи Холмгрен (75-Шилер), 10.Джони Екстрьом, 11.Торбьорн Нилсон.
БПФК: 1.Вичев, 2.Пачев,3.Младенов, 4.Хорозов (65-Коста Танев), 5.Запрян Иванов Раков, 6.Марин Бакалов, 7.Костадинов, 8.Васил Симов, 9.Пехливанов, 10.Зехтински (78-Георги Георгиев), 11.Пашев.
Голове: 1:0 Петер Ларсон (13), 1:1 Васил Симов (33), 2:1 Томи Холмгрен (60), 3:1 Торбьорн Нилсон (73), 3:2 Костадинов (90-дузпа).

стадион „Улеви” – 10000 зрители; рефери – Миглей, Уилямс, Сикес (Англия)




Според признания на участници в мача (Костадин Костадинов и Марин Бакалов) това е една от най-хубавите срещи на Ботев в Европа. Класата на съперника е безапелационна и в самият двубой се доказва с игра. Ботев Пловдив противопоставя най-доброто с което разполага и е близо до частичен успех. Опитът обаче е на страната на шведите, което спомага те да се възползват и от най-малката пролука в отбраната на „канарчетата” и да водят с два гола четвърт час преди края. И пак според признания на цитираните източници, Гьотеборг пропуска да доведе резултата до разгром в последните минути. Мачът е изключително коректен, без нито един картон, а главния рефер англичанинът Миглей си спечелва симпатиите на нашите с решението си да даде дузпа в последната минута за отбор от Източна Европа. Доста често срещана в онези години, в духа на „студената война”, практика е съдии от Запада да дават рамо на западноевропейски отбори, както и обратното, източните рефери да бутат аванта на соцотбори.

Тук е мястото да се уточни, че ползването на субективни източници (преки участници в двубоя и съответно страна в него) се налага поради липсата на каквото и да е била подробна информация за този мач в медиите на социалистическа България. Тогавашната партийно доминирана журналистика целенасочено акцентира вниманието върху участията на казионните ЦСКА и Левски София, за сметка на пренебрежителното отразяване на мачовете на останалите отбори (примерно Спартак Варна с Манчестър Юнайтед, Локомотив София с ПСЖ, Локомотив Пловдив с ПАОК, Пирин с Хамарби, а за Ботев Пловдив примерите са безбройни).

Иначе мачът в Гьотеборг започва с резонния домакински натиск и при една безобидна ситуация резултатът е открит след като Вичев се оставя Ларсон да го изненада с шут от 25 метра. След попадението Ботев Пловдив се хвърля масирано в атака, следват пропуски на Пашев и Костадинов. В 33-та минута брилянтно центриране на Зехтински е засечено с убийствено воле от Васко Симов и вратаря Тобиасон е като препариран – 1:1. През втората част шведите се възползват на два пъти от груби грешки в нашата отбрана и резултатът е покачен на 3:1 чрез звездата на шведския национал Томи Холмгрен и Торбьорн Нилсон. Следва надмощие в жълто и черно, но Костадинов пропуска невероятно положение на празна врата (препъва се преди да шутира), а след него и Пехливанов не успява да се разпише. Хвърлили всички сили напред „канарчетата” оголват тила си и това едва не им коства разгромен изход от двубоя. Шведите с бързи контри достигат с числено превъзходство до вратата на Вичев и само чудесните му намеси ни спасяват. В последната минута на срещата Атанас Пашев е подкосен в наказателното поле на Гьотеборг. От 11-те метра Костадинов с плътен удар в десния ъгъл оставя надежди за реванша в Пловдив.


2 октомври 1985, реванш: БОТЕВ ПЛОВДИВ – ИФК ГЬОТЕБОРГ 1:2

БПФК: 1.Вичев, 2.Пачев, 3.Младенов, 4.Бакалов (85-Симеон Батаклиев), 5.Запрян Иванов Раков, 6.Славчо Хорозов (81-Коста Танев), 7.Костадин Костадинов, 8.Васил Симов, 9.Георги Георгиев ,10.Зехтински ,11.Пашев.
ИФК Гьотеборг: 1.Томас Вернерсон, 2.Торд Холмгрен, 3.Рубен Свенсон, 4.Петер Ларсон, 5.Стиг Фредериксон, 6.Роланд Нилсон, 7.Матс Грен (65-Джони Екстрьом), 8.Робърт Притц, 9.Томи Холмгрен (79- Щефан Кюлберг), 10.Щефан Петерсон,11.Торбьорн Нилсон.
Голове: 0:1 Щефан Петерсон (27), 1:1 Костадинов (45-дузпа), 1:2 Торбьорн Нилсон (84).
Жълти картони: Бакалов, Хорозов, Георгиев, Притц.
Голямата къща – 33000 зрители; съдии – Дайна, Радуко, Филипо (Швейцария).

ИФК Гьотеборг закономерно и заслужено продължава за КЕШ, където в последствие ще достигне и до полуфинал в турнира. Мощно окуражавани от над трийсет хиляди свои привърженици Ботев Пловдив се хвърля дръзко срещу именития си съперник, търсейки бърза развръзка с ранен гол. Още в 9-та минута Коце Костадинов изкача на удобна позиция за голов изстрел, но от седем метра бие на сантиметри над гредата. Следват няколко опасни атаки на „канарчетата” преди Гьотеборг да се съживи и започне методично да налага стила си. Гредата става помощник на Вичев, а по-късно той отразява и поредица от опасности пред вратата си. В онези години отбраната на Ботев Пловдив пробва да прави „игра в линия”, но точно в този мач това създава неприятности. Бъдещата звезда на Аякс Щефан Петерсон финтира на скорост Пачев, измъква се сам срещу Вичев и бележи ефектно за 1:0 за гостите. Ботев се добира до изравняване в края на полувремето след точно изпълнена дузпа от Костадинов. През второто полувреме шведите доминират, но пък най-изгодните положения за гол са български – в 65-та на Пашев и в 70-та на Георгиев. Физически обаче „канарчетата” отпадат при непрестанните твърди единоборства с коравия противник и губят мача. Шест минути преди края точен е Торбьорн Нилсон.
Отзиви след двубоя:
Иван Глухчев: „Наша стара слабост е да получаваме голове след грешки при контраатака на противника. Моите играчи се подведоха по играта на физически яките шведи, които разчитат преди всичко на силови единоборства. Също така не се съобразиха и със забележките ми да не играят с високи центрирания”.
Гюндер Бенгсон: „Играхме разумно! През второто полувреме обаче шансът ни помогна, когато Пловдив бе във възход. Българите са един много добре подготвен технически отбор с двама много опасни нападатели Пашев и Костадинов, и един отличен халф Зехтински. И съм щастлив, че успяхме да отстраним такъв силен съперник. Благодаря на Пловдив за коректната игра и за гостоприемното отношение”.

В турнира за КЕШ отборът на ИФК Гьотеборг достига до полуфинал след като преодолява на 1/8-финал Фенербахче (4:0 и 1:2), на 1/4-финал Абърдийн (0:0 и 2:2). На полуфинала шведите отстъпват драматично от Барселона след продължения и дузпи – 3:0 в Швеция, 0:3 на реванша в Испания и 4:5 при дузпите.