Любопитни факти за Пловдив

[gonzofenka]

знаеш ли,че Пловдив не се е смятал за провинция и никога няма да бъде знам,че когато Пловдив е бил център в България,София по население е била няколко махали!Пловдив в исторически план е много по древен от София

[offtopic]А ти знаеш ли,че аз много уважавам Пловдив?Той е град с дух и ми е един от любимите градове.Имам и роднини там.Тъпо беше да казвам провинция,но с нелош умисъл го казах.Напротив!Но трябваше да тръгна да изброявам:хората от Варна,Бургас,Велико Търново,Габрово.....Не ги сравнявам с Пловдив,но.... Мойте уважения към Пловдив и хората му! [/offtopic]

[PLOVDIV PEE 1912]

Не съм от Пловдив,но винаги с огромно удоволствие посещавам този град.Разхождайки се по улиците на града човек има усещането за история,за традиции,просто си мирише на град образно казано.Старият Пловдив е неповторим,потапяш се в една отминала епоха,има култови заведения където човек с кеф може да хапне и пийне,хората са отворени и дружелюбни и когато си тръгнеш от този град има нещо което винаги те кара да се върнеш обратно и да преоткриеш нещо ново и хубаво!!!!

Благодаря ти за мнението.Ако видиш нещо инересно за града и изобщо населението му заповядай в темата да коментираме.

[silver_bg3]

Който иска да вникне в духа на града след освобождението и от началото на века, да си намери "Пловдивска хроника" на Никола Алваджиев (един от основателите на Ботев). Мисля че я има в книжарница "Литера".

http://www.lettera.bg/bg/publication.ph ... ionSid=183

[PLOVDIV PEE 1912]

Който иска да вникне в духа на града след освобождението и от началото на века, да си намери "Пловдивска хроника" на Никола Алваджиев (един от основателите на Ботев). Мисля че я има в книжарница "Литера".

http://www.lettera.bg/bg/publication.ph ... ionSid=183

Да,също така можете да прочетете и тази,всъщност тази книга е една от причините да пусна темата.

"Когато Пловдив беше столица" завършва с лаконичен епилог, в който се твърди: "Краят на Източна Румелия бе в нейното начало. Още при създаването й бе станало ясно, че тя няма да пребъде дълго. Дори самите й създатели не бяха уверени в нейната дълговечност. Гладстон бе заявил, че в мастилото, с което се подписал договорът за Източна Румелия, бил хвърлен барутът, от който пламнал пожарът за унищожаването й".

[PLOVDIV PEE 1912]

Понеже мисля ,че доста от младите хора въобще са запознати с историята на Пловдив темата ще е много полезна.
Ето нещо любопитно:ОДЕОНЪТ НА АНТИЧНИЯ ФИЛИПОПОЛИС




АНТИЧНИЯТ ФОРУМ, административният център на Филипополис, заема площ от 20 декара в сърцето на античния град. Развитието му съпътства и документира историята на града от I до V в. сл. Хр. Организиран е около площад с форма на квадрат, обграден от портици и магазини във верижен план от изток, юг и запад. На северната страна е изграден комплекс от обществени сгради, свързани с градското управление, културния и религиозния живот на античния град.

ОДЕОНЪТ на Филипопол е открит през 1988 г. в процеса на разкопки на северната страна на форума от археолозите 3. Каров и М. Мартинова. Поради липса на средства през 1993 г. е преустановено археологическото проучване.

През 1995 г. форумният комплекс на Филипопол е обявен за паметник на културата от национално значение. Одеонът, като важен елемент от форума, притежава същия статут и се намира в зона на най-строг режим на защита и охрана. През 1999 г. е одобрена Програма за реставрация, консервация и експониране на одеона. През 1997 г. одеонът на Филипопол (днешния град Пловдив, България), съвместно с одеона на Солун (Гърция) и театъра в Таормина (Италия), е включен в европейската програма "Рафаел", финансирана от Съвета на Европа, и разкопките са възстановени. През 2001-2002 г. с финансовото съдействие на фондация "А. Г. Левентис" е завършено археологическото проучване на сградата във връзка с нейната реставрация и бъдещото й интегриране в живота и структурата на модерния град.

Ситуиран в североизточния ъгъл на античния форум, одеоньт съдържа всички елементи на покрита антична театрална сграда в правоъгълен обем. Четириъгълната рамка го интегрира в ортогоналната система на античния град и оформя доминиращ обем в североизточния ъгъл на форумния комплекс. Най-добре запазени са останките от последното оформление на одеона, датирано в средата на III в. и свързано с преустройството на опожарената сграда след готските нашествия в 251 г. В централното ядро, заобиколени от п-образната периферия на галериите, са вместени кавея, орхестра и скене. Кавеята огражда орхестрата, от западната страна на която се издига тясна сценична част (скене). Кавеята и скенето са разделени от два прохода (пародоси), които въвеждат от галериите към орхестрата. От конструкцията на кавеята са разкрити радиалните зидове, носещи кошеровидни сводове, върху които стъпват редовете седалки. Изяснено е оформлението на сценичната част (скене) и архитектурата на фасадата към кавеята (скене фронс), която е двуетажна, в римо-коринтски ред. Външните фасадни стени са изградени в opus mixtum. Изобилието от метални скоби и връзки в срутванията доказва, че сградата е била покрита с дървена покривна конструкция от внушителни по размери ферми.

В разкритите останки на одеона са разграничени четири строителни фази от I до IV в. сл. Хр., свързани със значителни изменения в обемните и архитектурно-пространствени параметри. Като елемент от градски площад през римската епоха, сградата е служила за седалище на градския съвет на Филипопол. След извършените преустройства тя се използва и за камерни, музикални и литературни прояви. Предварителният идеен проект се базираше на установения с графичната реконструкция архитектурен модел на античната сграда и бе решен в два варианта както по отношение на сградата, така също и на третирането на прилежащата градоустройствена среда. Изяснени бяха комуникационните и функционални връзки на одеона с останалите елементи на форума, със съвременната градска среда. С макети бяха решени пространствените съотношения, естетическата пластическа композиция на руинната композиция, както и адаптивното използване на одеона в временния градски живот, следващ неговата автентична характеристика на малка театрална сграда за концерти, спектакли и събрания.

Графичната реконструкция беше определяща за бъдещата възстановителна дейност. Тя се опира на данните от археологическите проучвания и архитектурни изследвания. Добре запазената субструкция на обекта изяснява плановата схема на силно нарушената суперструкция на сцената (скене) и на зрителната зала (кавея), затруднява решаването на архитектурния модел. Детайлното изследване на фрагментирания материал (части от колони, капители, архитрави и др.) с помощта на аналогиите в строителната практика за антични сгради и каноните на архитектурния ордер дава основание за изграждане на реконструиран пълен архитектурен образ с покритие. Графичната реконструкция изяснява две строителни фази, съдържащи съществени различия по отношение на орхестрата, кавеята и скенето.

Първият период, наречен междинен, се характеризира с издължена подковообразна орхестра с радиус на дъгата 11 м, ограничена от масивен зид, към който са опрени радиалните зидове, носещи кошеровидните конусообразни сводове, върху които стъпват зидани седалки. Според размерите на правоъгълника, в който е вписана кавеята, тя съдържа 12 реда седалки височина 0,40 м и ширина около 0,68 м. Запазени са останки от базисния първи ред - зидан цокъл с ширина 0,50 м, и два реда седалки - основание за възприетата реконструкция. Най-вероятно седалките са били облицовани с мраморни плочи поради изобилието на натрошен облицовъчен материал. Сценичната част (скене) се състои от две успоредни стени, разделени от канал с ширина 1,40 м. Наличието на вертикални улеи за конструкцията на сценичната завеса е указание за театралния характер на сградата. Сцената е на височина около 1,50 м от нивото на орхестрата. Разкритите на място легла за гредите дават основание за изясняване на сценичната конструкция. Скене фронс (фасадата към сцената) е била оформена с портици, заложено в графичната реконструкция и произтичащо от изобилието на фрагменти - колони, капители и др., както и наличието на фиксиран ризалит във вътрешната западна стена на скенето, За скене фронс е възприет модел от централен портик с четири колони в коринтски ред и странични портици от двойки колони и на север и юг. Установен е архитрав-фризът за централният портик във фрагментарен обрушен вид.

Силно нарушената горна част на кавеята не подава данни in situ за разположението на радиалните стълби, характерни за този тип театрални сгради. Следвайки традицията, в проекта са предвидени двете стълби покрай аналемите (западните ограничителни стени на кавеята) и две в геометрична равномерност спрямо кавеята. Последният строителен период е свързан с основно преустройство на кавеята - намалява се орхестрата, като се запазва същият диаметър от 11 м, и тя придобива полукръгло очертание. Настлана е с големи по размер мраморни плочи. Към орхестрата кавеята се ограничава от мраморни ортостати. Увеличава се броят на седалките и кавеята придобива нови измерения, свързани с обществено-политическите промени и последвалите ги нови функционални изисквания. Скене фронс запазва фасадата с двуетажни портици. Срутванията показват наличието на втори етаж - колони и капители с по-малки размери. Работният проект за одеона стъпи върху данните от окончателно извършените археологически проучвания. Възприе се вариантът с дълбоко развита подковообразна орхестра, тъй като се запазват на място всички налични автентични зидани структури, автентичното ниво и настилката на голямата орхестра и се експонират останките от последния период, също в автентичен вид - ортостатите, запазената полукръгла орхестра, пародосите, частите от южната аналема. Проектът предвиди възстановяване на зидания базисен цокъл и първите два реда седалки, а за останалите 5 реда се възприе принципът на сигниране с нов дървен материал върху метална конструкция. Кавеята е нарушена в централната си част от оградния зид на съседния частен имот. Силно редуцирано е обемното решение на скенето - едноетажна фрагментна част от централния портик.

Проектът осигурява интересни експозиционни пространства - защитни покрития за автентичните градежи, разкриващи многопластовостта и дългия живот на античната сграда. Включена е цялата южна галерия, част от източната с пространствата между радиалните зидове, сценичният канал и част от северната галерия и помещения. Създадени са условия за обособяване на малка музейна експозиция и информационен център за археологическия комплекс. Подходите към експозиционните зали са през западния портик - от двата малки входа на сценичната стена. Така западният портик и площадното пространство към него ще се приобщят към съвременното използване на археологическия комплекс. На този етап на възстановителни работи одеонът ще е достъпен от север - от ул. "Гурко", но проектът запазва възможностите за възстановяване на автентичните връзки - от юг от амбулациото на форума и от изток - от cardо maxius.
Идеята на проектантите е да се създаде ново интересно градско пространство, определено от руинната пластика на реставрирания археологически обект, като фокус на духовен живот в съществуващата разнородна градоустройствена среда. Културните събития и спонтанно възникналите прояви на градския живот в едно демократично общество ще определят функционалната характеристика на одеона в ретроспекцията на неговия първообраз.

Реставрацията на одеона се осъществява благодарение на финансовата помощ, предоставена от фондация "А. Г. Левентис", както и с подкрепата на община Пловдив и Министерството на културата.

Археолог проучвател: Мая Мартинова-Кютова
Проектанти: арх. Вера Коларова
арх. Румяна Пройкова
инж. Пейо Манов

Изпълнител: "РЕСТ-ДИМИТРОВ" ООД

Археолог проучвател: Мая Мартинова-Кютова
Проектанти: арх. Вера Коларова
арх. Румяна Пройкова
инж. Пейо Манов Изпълнител: "РЕСТ-ДИМИТРОВ" ООД

[marti71]

темата започва да става много интересна и човек може да научи доста за историята на този прекрасен град,с удоволствие чета всичко което публикувате!!!Продължавайте,супер е!!!!

[rump_shaker]

Античният Пловдив

Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 8000 г пр. н. е. Предполагаемо древно име на Пловдив е Кендрисос, реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисос. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиада. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (на гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „градът на Филип“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.

През 72 г. пр.н.е. градът е завладян за кратко от римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул по време на похода му срещу бесите, но траките скоро възстановяват властта си над града. Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при обявяването на Тракия за римска провинция през 46 г. сл.н.е., като отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин "Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Бероя (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия".

В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, съкровищница, храмове, бани, театри и мащабен стадион. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, а през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.

[spartaka]

да,темата е много хубава,а и винаги може да се научи нещо повече за нашия град,на който не му харесва,а така или иначе е влезнал в този форум да прочете кавото иска и да не оставя излишни коментари,без смисъл или такива,които не са по темата,като някои индивиди(това последното само като вметка).

[PLOVDIV PEE 1912]

Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.

Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в някои страни, например Унгария и Турция, той е считан за велик владетел.
Когато през 443-та Атила превзема древния Пловдив,многобройното население на града се барикадира в античния стадион ,който тогава е събирал около 35000 хиляди души.След дълга и кръвопролитна битка древния град пада и настава невиждано клане от ордите на хуните.

[PLOVDIV PEE 1912]

Сензационни данни изнася пловдивският изследовател инж. Димитър Костов в новата си книга „Антична история на град Пловдив от най-дълбока древност до падането под османско владичество”. Според автора, такава книга за Пловдив още не е издавана.

Статуя на Орфей край Кърджали.

Хари НИГОХОСЯН
„Най-голямото досега проучване е на проф. Метилос Апостолидис, пловдивчанин кореняк, който е превел всички старогръцки надписи по паметниците в нашия град - твърди Димитър Костов. - Издал е историята на Филипополис на гръцки език. През 1939 г. е прогонен от шовинистите от нашия град и умира в Атина. В неговата книга има много важни сведения, например пише, че в началото на миналия век от Пловдив с вагони са били изнасяни антики. Сега те са в Археологическия институт в София. Моят призив към кмета Славчо Атанасов е той да си ги поиска обратно. Всички тези антики си имат номер и трябва да бъдат върнати в нашия музей. На някои от тях мястото им е в Античния стадион, а сега са захвърлени в калта до едно кафене срещу президентството”.
От 8 000 години история Пловдив е бил българско владение само 328 години, напомня Костов. Той е отделил голямо внимание на бита на траките:
„През 2006 правени са ДНК анализи на 100 българи, главно от Южна България. В нашата кръв тече 42% тракийска, 24% келтска, 12% славянска и 12% прабългарска кръв. Останалите 17% е неизвестна. Затова аз определям себе си като елинизиран тракиец”, обяви изследователят. В книгата си той описва, че нашите предци траки са обичали да ядат кромид, наблягали са на бялото вино, а червеното са го изсветлявали със сяра. Любимите им ястия били пържолите, но най-цененият от прадедите ни деликатес е била... печена свинска вулва: „Описал съм и сексуалната мощ от бита на траките. Човек, който е имал 3-4 жени, е бил считан за ерген. Обикновено мъжете са имали 12-13 жени, така че не арабите са автори на многоженството, а ние. Половата разюзданост на тракийките преди женитбата е била пословична. Посочил съм намерени тук амулетите с изображения на пениси, удължени с патешка глава напред. Най-вероятно от там произлиза изразът „Да ти тегля една патка!”. Модата мъжете да носят обеци също била открита от нашите предци траките”.
Орфей пък е бил първият пацифист, гей и травестит, сочи Костов в друг един негов принос към историческата истина. Някои често подхвърлят с насмешка „Открил колелото”, но се оказва ,че наистина тук, под тепетата, е било открито първото колело в света, което е признато и от британски учени: „Искали са да го отмъкнат в „Бритиш музеум”, но нашите не са го дали - радва се Костов. - Тук е намерен и керамичен зар. В древността, когато някой почине, наследниците са хвърляли зара му. Всеки получава от наследството това, което му се падне според зара. Няма караници, няма съдилища”.
Костов припомня, че „Градът на седемте тепета” е грешно определение, защото хълмовете са били девет, но три от тях са разрушени. Освен Марково тепе, изравнени са били Каменица (там, където сега е пивоварната фабрика), а третото е било на Лаута.
Най-първото селище в нашия град е Яса тепе на Филипово, след това са селищата в Лаута и Прослав. Чак тогава е заселено Трихълмието. „Друго, което не знаят пловдивчани, е това, че живеят в херцогство - твърди авторът. - С указ на папа Инокентий ІІІ Пловдив е бил херцогство от 1204 до 1260 г. Проучвал съм нещата в Антверпен. Първият херцог се е казвал Рене дьо Три. Живял е първо в Пловдив, след това се е оттеглил в замък над Куклен, на който още не се правени разкопки. Дано, като прочетат това, иманярите да не изпреварят историците. Особено онзи проф. Овчаров, дето е тамплиер. Нямам нищо против, че вадят нещата, но нека да ги описват, а не да ги продават...”
По време на проучванията си в Белгия, пловдивският изследовател е попаднал на важни писма от Средновековието. В едно от тях графът на Стрелча пише до жена си, че в триъгълника между Филипопол, Цариград и Солун се намира две-трети от цялото злато на света. Не всичко описано в книгата е така хвалебствено. „При освобождението на Пловдив капитан Бураго е наредил да подпалят библиотеката, да не се запази паметта - припомня Димитър Костов. - Аз затова не ходя на поклонението на паметника му. Представяте ли си сега каква библиотека щеше да има Пловдив, ако не беше подпалена старата? И много други подобни неща ще прочетете в тази книга, които никога няма да прочетете в патриотарските учебници. С тази книга давам теми на историците да напишат няколко доктората”, великодушен е пловдивчанинът.