ivan40 написа:Betchualeng Arnaikem написа:Хм след като смятат някои хора за толкова невероятно Ботев да загуби от Левски малко да погледнем някои цифри:
Ботев не отбеляза срещу ЦСКА, Литекс, Лудогорец и Берое, което прави има няма 1/3 от мачовете през първия полусезон.
Ботев не победи ЦСКА, Литекс, Берое, Любимец и Лудогорец, тоест Ботев не победи в почти половината си мачове.
Ботев игра по сходен начин, предпазливо, повече с мисъл да не получи гол отколкото с цел да отбележи и срещу Литекс, този елемент го имаше и срещу ЦСКА, тоест мача с Левски не е изключение,
При това положение макар и Левски в момента да е по-слаб от Ботев една минимална победа е изненада, но не и брутална сензация.
В този ред на мисли е изключително забавно това, че канарчетата смятат за немислимо Ботев да играе срещу Левски така както е играл и в други мачове. Забавен е и факта, че ботевистите бързо забравиха как завършиха последните 2 мача на Ботев срещу Левски, отново водени от Стоилов.
Просто жълтите свикнаха с мисълта, че софийските отбори са слабаци, които всеки може да бие и не могат да понесат мисълта, че въпреки това продължават да губят точки от тях. Надуха се рано рано, а когато се видя това (че е рано рано) разбира се Мъри е виновен.
За Х-овете с Щутгарт и петте гола срещу Астана беше Господин Стоилов, сега е боклук, продажник и асковски каун. С което поне част от жълтите фенове показаха, че с нищо не се различават от сума други фенове, които са готови да оплюят всеки когато са недоволни.
И видях, че тук някакъв абсолютно смачкан тип твърди, че Левски си е ПРИПИСАЛ Гунди? Драги ми смехурко, самия Гунди е казвал, че е играл в Ботев защото е нямало как да не мине през армейски отбор, а Ботев е имал статута на Малката чорба. И знам, че го е казал защото го е споменал пред майка ми, която го е запомнила само като любопитен парадокс (футбола за нея е някаква глупост с топка и глупаци, дето го гледат). С други думи едва ли има каквито и да е пристрастия.
Друго разправят в Пловдив къде му е останало сърцето,но нали Левски е велик клуб Гунди неможе да е от друг отбор

"Гунди вече бе втора година при нас. Започнахме да мислим как да го оставим в Пловдив. Говорихме с него, питахме и федерацията по футбол, чийто председател тогава бе Недялко Донски. “Има Наредба - ако го приемат студент в Пловдив, няма кой да го спре да играе при вас”, отсече един от големите ни ръководители на футбола. Аспарухов се яви на изпит във ВИХВП (сегашния Университет по хранителни технологии) и издържа с четворка. От София изказаха съмнение за знанията му и анулираха изпита. Пратиха нарочна комисия. Тя също го изпита и му постави отново четворка. Така Гунди ставаше студент и оставането му в Пловдив бе гарантирано. Но още нямахме благословията на федерацията.
Есента националният отбор се събра на лагер в “Дианабад”. Моментът бе сгоден да повдигнем въпроса за бъдещето на Аспарухов. С него спяхме в една стая. В стаята ни идват Иван Колев, тогава капитан на отбора, и Недялко Донски. Гунди директно попита: “Другарю Донски, какво става с моя въпрос. Ще играя ли в Ботев?”. Донски му казва кротко и ясно: “Гошко, ще те помоля да не ми вдигаш хляба на високо. С Иван Колев идваме от Борис Велчев (б.ред. секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро). Каза ми само, че твоят въпрос трябва да се реши - да се върнеш в Левски. Аз опонирах, че по сила на наредбата той има право да играе в Пловдив. “Ако трябва, ще пренапишете наредбата, но въпросът трябва да се реши. Ако ти не можеш, ще дойде човек на твоето място, който ще го направи!”, отсякъл Борис Велчев. Донски продължи: “Гошко, освен в Левски няма къде другаде да играеш, моето момче!”. Явно всичко вече бе решено. Разделяхме се с Гунди. По-рано през годината взехме Купата на Съветската армия. Преди финала Гунди бе говорил с бъдещата си жена Величка Маркова. Тя потвърдила намерението му: “Женим се и оставаме в Пловдив!”. Йорданов, тогавашен директор на КЦМ, и полк. Ганчев, един от шефовете на Ботев, им станаха кумове. Когато се прибрахме в Пловдив с купата, на площад “Централен” Гунди заяви пред множеството, че остава в Пловдив. Веднага им дадоха квартира на бул. “Хр. Ботев”. Но една добра вечер дойдоха от София и си го прибраха. Публиката ни остана с впечатление, че Гунди е избягал, което не беше вярно. Той просто трябваше да изпълни партийната повеля. Така големият футболист не можа да реализира намерението си да остане в Пловдив."
Автор на това е Георги Найденов съотборник на Гунди в Ботев и в националния отбор, копирах го от един пловдивски сайт.