Съдбата на големите футболисти на Ботев от 80-те

[PLOVDIV PEE 1912]

Различна съдба имат днес играчите на “Ботев” (Пд) от славното поколение през 80-те години

Роденият на 21 ноември 1963 г. в Пазарджик Атанас Пашев е от най-големите футболисти в историята на “Ботев” (Пд). С неговото име и голове са свързани най-паметните успехи на клуба през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Пашата, както всички му викат, вкара 100 гола за “канарчетата” за 194 мача в “А” група. В евротурнирите се е разписвал във вратите на редица грандове начело с “Байерн” (Мюнхен). Мина през всички национални отбори и стигна до 1/8-финал на световното първенство в Мексико през 1986-а.



Фамозното ляво крило изкара и 4 години на гурбет в Израел (“Бейтар” и “Апоел” - Тел Авив) и Малайзия от 1989 до 1993 г. После бе последователно играч, треньор и директор в дузина родни клубове. В момента бившият национал вади прехраната си като контрольор по качеството на метенето на пловдивските улици в общинско предприятие “Чистота”.



- Г-н Пашев, как се стигна до “трансфера” ви в комунална фирма “Чистота”?



- С връзки! (Смее се.) Близо 2 години бях безработен, след като заради безпаричие напуснах поста на спортно-технически директор в “Хебър” (Пазарджик). Не съм от хората, които обичат да се молят, но доста от бившите ми съотборници в “Ботев” знаеха, че съм позакъсал и без работа. Ръка обаче ми подаде единствено бившият ни капитан Петьо Зехтински, който ме свърза с управителя на “Чистота” Радослав Кошински. Сегашният ми шеф се оказа мой голям фен, а освен това бе и член на управата на “Ботев”. Това бе първото реално предложение, което получих, след като кризата дойде в България, и го приех. Дълго време пробвах да си намеря работа и в Пазарджик, но там животът сякаш е спрял. Сега ставам сутрин в 5 часа и се прибирам от работа към 18 часа, пътувам всеки ден до Пловдив и обратно по 80-90 км и давам половината заплата за гориво, защото няма друг начин.



- Какво стана с апартамента в Пловдив, който преди години ви дадоха от “Ботев”?



- Апартаментът си е мой, тъй като съм си го платил кеш с 23 500 лева още тогава. Но не ми стигат парите за ток и други разходи, а и от 5-6 години се грижа за болните си родители в Пазарджик. Една вечер си останах в Пловдив и баща ми Димитър паднал и майка ми Дафинка не успяла да го вдигне и замъкне до леглото. Та тогава реших - няма да ги оставям дори и за ден сами...



- Каква заплата взема легендата Пашев сега?



- Подписвам се срещу 525 лева, но след удръжките за данъци, здравни и социални осигуровки остават чисто 420 лева. 200 лева от тях ми ги прибира банката за кредит от 2007 г. за сватбата на сина ми Митко. Още 200 лева отиват по фолксвагена за гориво и поддръжка. И за мен остават 20 лв.



- Трябва да сте по-голям магьосник, отколкото бяхте с топка в краката, за да карате с 20 лева на месец. Как го правите?



- Как?! Добре че са майка ми и баща ми, които ми помагат, въпреки че и те карат на едни мижави пенсии. Освен тях през двете години, когато бях безработен, ме хранеше и приятелката ми Лили Клисурска, която е акушерка в пазарджишка болница. Тя и родителите ми са хората, благодарение на които оцелях физически и психически.



- Говори се, че през ръцете ви са минали стотици хиляди от премии и заплати във футбола и гурбета в Израел и Малайзия. Но после левовете и доларите потънали в ротативките, по заведения и жени...



- Какви ротативки бе, човек?! Аз в живота си дори бинго не съм играл! Въпреки че шест години работех в бингото на Водната палата при испанеца Алфредо Мартинес. В бар “Камел” пък ходих, защото бяхме семейни приятели със собственика Фильо - неговата съпруга и бившата ми жена Рени бяха първи дружки.



- Къде изчезнаха тогава парите от футбола?



- За апартамента в “Кючук Париж”, освен че платих 23 500 лева кеш, хвърлих и още 20 000 лева за обзавеждането му. Направих и къща палат в Стамболийски на бившата ми жена, накупих земи, трактори, земеделски инструменти и какво ли още не, преди да се разведем през 2001 г. Сума пари отидоха и по болници и лекари. Майка ми получи инфаркт, но вече се възстанови. Баща ми изкара два инсулта, сложиха му три байпаса, удари го диабет и му изсъхна единият бъбрек и постоянно е по болниците... Синът ми Димитър също бе постоянно преследван от карък и травми, въпреки че имаше талант и не бе лош защитник. Махнаха го от “Ботев”, като дойдоха италианците, защото бил човек на предишния треньор Ясен Петров, но веднага Венцислав Стефанов го взе в “Славия”. Там обаче още в първата контрола скъса вътрешни връзки, счупи си глезена на 3 места и така и не успя да се оправи. Тези, които казват, че крушата не пада далеч от дървото, сигурно са прави, защото и аз бях преследван от травми и карък. Отидох в Израел, но след мен дойде Саддам Хюсеин, хвърли иракските бомби и парите за футбола там свършиха. После отидох в Малайзия, но още първия месец получих тежка контузия и се наложи да се прибера. Възстанових се и заиграх пак силно, макар и за “Локомотив” (Пловдив), но на една тренировка един чобанин със същата фамилия - Димитър Чобанов, така ме изрита, че ме прати за дълго в лазарета. После се оправих и станах играещ треньор на “Белана” (Белово), но точно преди баражите за “В” група разстреляха финансовия благодетел на клуба Пешо Патерицата, който ми беше като брат. Имам чувството, че съдбата постоянно си прави лоши шеги с мен, но като връщам лентата назад, ми прави впечатление, че същият карък гони и най-мъжките момчета от някогашния “Ботев” - Пехливанов, Блангев, Юруков (б.р. - за съдбата на славните “канарчета” виж вдясно)...



-Преди 4-5 години взехте треньорски лиценз “А”. Защо не работите по специалността си?



- Защото никой не ме е поканил. Дадох от джоба си 2400 лева, друг не ми е плащал лиценза като на мои бивши съотборници. Някои заеха ръководни постове, но никой не се сети за мен. Цял живот съм играл футбол, животът ми е минал на терена и вместо да уча децата на тази велика игра, аз контролирам жените от “Столипиново” и Шекер махала как да метат и чистят?! Благодарен съм на шефа си в “Чистота”, че ми подаде ръка в тежък момент, но какъв специалист по чистота съм аз?!



- Нещо не се чувствате уютно...



- Как да се чувствам на мястото си там?! Особено след като на банкета след бенефиса на Костадин Видолов великият Христо Стоичков каза пред всички, че именно от мен се е учил как да играе - паданици, удари, всичко. Радвам се много за всичко, което постигна Ицо, защото от трите велики леви крила у нас само той реализира на 100 процента своя талант. Съдбата освен мен си направи майтап и с Божидар Искренов. Спомням си дори, че с Гиби заедно се провалихме на държавния политически изпит във ВИФ “Георги Димитров” и така не успяхме да вземем дипломи за висше образование.



- Какво стана?



- Абе нещо “объркахме ваксата” и вместо за Христо Смирненски взехме, че преписахме темата за Иван Вазов... (смее се.)



- Няма ли да се намери едно място за вас в новия “Ботев”?



- Не знам, питайте шефовете. Понякога се питам за кой отбор съм играл и вкарал 100 гола в “А” група? Играх осминафинал на световно, вкарах гол на великия “Байерн”, едва не докарах тогава инфаркт на техния треньор Удо Латек... Но сякаш никога не се е случвало. Днес съм един Г-н Никой за футбола и за “Ботев”! И хора от моето поколение, като ме видят с елека на “Чистота”, търкат очи и ме питат аз ли съм някогашният им футболен идол Атанас Пашев?

Славните “канарчета” - от президент на клуб до разносвачи на пици



Различна съдба имат днес играчите на “Ботев” (Пд) от славното поколение през 80-те години - от президент на футболен клуб до разносвач на пици в САЩ. Къде са всичките тези “канарчета” проучи “Труд”.



Вратарят Димитър Вичев, опазил мрежата си дори на Олимпийския стадион в Берлин срещу “Херта”, бе треньор на вратарите в “Ботев” миналия сезон във “В” група. Наскоро поста зае Лилчо Арсов, а Вичев го смени като треньор на вратарите в школата. Неговият достоен конкурент за екипа с №1 Кирил Пейчеве данъчен инспектор в НАП-Пловдив. Снажният страж Милан Каратанчев бе дълго пожарникар. Сега е секретар на съдийската комисия при Зоналния съвет на БФС-Пловдив.



Десният бек Трифон Пачев-Марадоната водеше през пролетния полусезон третодивизионния “Левски” (Карлово). Той има “зелена карта” и не е изключено да поеме пак към Щатите. Конкурентът на Трифон на десния фланг Румен Юруков-Пики “върти геврека” из пловдивските улици като шофьор на такси. Той е от доайените в превозваческия бранш под тепетата и старите му авери от футбола на майтап му викат Пловдивския Роберт де Ниро - аналогия с една от прочутите роли на холивудската суперзвезда.



Левият бек и ненадминат майстор на шпагата Благой Блангев с брат си върти бизнес като прекупвач на стъклени бутилки от пунктове в Пловдив. Наследникът на Блангев на левия фланг Иван Кочев напусна през зимата “Марица” (Пд) “ан блок” с Румен Байрев, за да поемат набор-94 и набор-98 в “Ботев”. Треньор на набор-93 там от няколко сезона е Тодор Зайцев. Бившият му партньор в халфовата линия Васил Симов отдавна е треньор, но в Кипър, където приключи състезателната си кариера.



Започналият от селския тим на Маноле и стигнал до националния отбор стопер Запрян Раков продължава и на 49 г. да рита по терените из Пловдивско. Панчо е човекът клуб в “Марица 2003” (Маноле), който стигна бараж за Югоизточната “В” група, след като първенецът в “А” областна група “Сокол 1996” (Марково) се отказа. И докато през уикендите играе с един отбор със сина си Иван, през делничните дни Раков работи с баща си в четиризвездния хотел “Санкт Петербург”, където минава за един от най-доверените до собственика Георги Гергов хора.



Някогашният шеф на защитата Славчо Хорозов изведе през 2010 г. тима на ЕКИУ (Европейския колеж по икономика и управление) в Пловдив до титлата в студентското първенство. Освен треньор на Евроколежа в “А” областна група Хорозов е начело и на набор-92 във втородивизионния “Брестник 1948”. Славчо е от двигателите за създаването на футболна академия “Христо Стоичков” в Пловдив.



Дългогодишният капитан Атанас Маринов се чувства пренебрегнат от някои бивши съотборници. Но отдава този факт най-вече на четирите месеца, в които бе начело на “канарчетата” в края на управлението на омразния на “жълто-черното” братство Димитър Христолов. След като през февруари 2010 г. му изтече договорът като селекционер на юношеския национален отбор до 19 г., Маринов не е имал ангажименти във футбола. И със сина си Георги върти фамилна фирма за електроника в Малта. На Рицарския остров пловдивчанинът направи име като треньор и изведе “Биркиркара” до историческата първа титла през 2000 г. Маринов спечели и промоция за елита със “Сейнт Патрикс” и води с успех “Валета”, “Марсашлок” и “Хамрун Спартанс”, откъдето му отправиха отново оферта преди 10-ина дни.



Най-известният ловджия при “канарчетата” Димитър Младенов е в управителния съвет на “Ботев”, изпълнява функциите на селекционер и е споменаван за нов шеф на школата. Игралият за ЦСКА и националния тим защитник се занимава и с отглеждане на череши в землището на баровското село Белащица.



Дългогодишният капитан Петър Зехтински-Зико изкара 2 г. като учител по физическо възпитание в най-голямото училище в ромското гето “Столипиново” - СОУ “Найден Геров”. Бат Петьо стана набързо всеобщ любимец на колеги и малчугани, а футболният отбор на школото печели редовно медали в ученическите първенства. Столипиновските “Гаврош и Козета” не пропускат час при Пловдивския Зико и слушат с отворени усти всяка дума на бившия треньор на “Ботев”, ЦСКА и младежкия национален тим.



Дефанзивният халф Костадин Танев вади добри пари в италианска фирма в Пловдив. Водачът на опозицията срещу Христолов Марин Бакалов е президент на “Ботев”, след като заемаше този пост и по-рано в “жълто-черното” футболно сдружение, където бе и старши треньор. След няколко сезона като спортно-технически шеф във втородивизионния “Любимец 2007” легендарното дясно крило Костадин Костадиновсе завърна в родното гнездо като административен директор.



Някогашният халф на “канарчетата” Георги Георгиев-Гецата е директор на школата в ЦСКА, след като се завърна от Франция, където поработи малко в предишния си клуб “Мюлуз”.



Носителят на “Златната обувка” за 1981-а Георги Славков-Бенкса е управител на общинско предприятие “Пловдивспорт”, което стопанисва 55-хилядния градски стадион, гребния канал и огромния комплекс около тях.



Таранът Антим Пехливанов-Турната също е част от общинската администрация като охранител в районното кметство “Западен”.



Централният нападател Красимир Манолов-Орела в началото на 2011 г. стана треньор на “Марица 1921”, след като родният клуб на Христо Стоичков се обедини с петодивизионния “Раковски”.



Крилото Митко Аргиров от дълги години е в бизнеса с обувки, с който прехраната си вадят и братята Гено и Иван Добревски, които влязоха в тима в края на 80-те години. Близнацитевнасят модерни чепици от Португалия.



Късмета си в странство опита бившият централен нападател на “Ботев” и ЦСКА Борис Хвойнев, но реализирането на американската мечта се оказа доста трудна мисия. На Бо му се наложило да осигурява прехраната на семейството си с допълнителна втора работа като разносвач на пици.



През същото, преди да се устрои в голяма къща в САЩ, премина и Цветозар Дерменджиев. На по-големия син на легендата Динко Дерменджиев освен разнасяне на пици му се наложило да мие и прозорци на офисите на големи фирми в Атланта. Днес Цецо кара луксозна лимузина, с която посреща баровци на летището в града домакин на олимпиадата през 1996-а и ги кара на бизнес срещи.



Динко Дерменджиев, който на 2 юни навърши 70 г., пише автобиографична книга между шахматни битки с наборите си по градинките под тепетата. Дългогодишният помощник на Чико и негов наследник като треньор на “канарчетата” Иван Глухчев си подаде преди няколко месеца оставката в 16-членната управа на “Ботев” в знак на несъгласие с трансферната политика. Глухчев и съпругата му са наследници на няколко магазина на главната улица в непосредствена близост до община Пловдив и ги дават под наем.

® Livesport.bg / Димитър Колев

[bnborisov]

Легендарният нападател на “Ботев” Антим Пехливанов , голмайстор номер едно за 1983 година е принуден да работи като пазач, за да издържа семейството си. Пехливанов е роден в Мадан на 7 юни 1959 година. Носил екипите на родния “Горубсо” (Мадан), “Тракия” (сега “Ботев” Пд), както и на кипърски отбори. Пехливанов бе считан за един от най-добрите нападатели в България през 80-те години. “ШОУ” се свърза с легендата, за да разкаже за живота си, миналото в родния Мадан, престоя в “Ботев” и големия си приятел Христо Стоичков.

- Г-н Пехливанов, как живее една легенда в момента?- Не много добре. Работя като пазач в охранителна фирма в Пловдив. Вардя завода на “Каменица” в града. През летния период постоянно има движение около комбината, в жегата хората пият бира (смее се). Тук е страшно, минават камиони, клиенти зареждат и трябва да си отварям очите на четири. Когато се прибера вечер у дома, съм гроги.

- Откъде тръгнахте за големия футбол?- Знаете, че съм родом от Мадан. Играх за местния “Горубсо”. Сега вече няма футбол там. Има някакъв отбор “Горубсо” (Рудозем), ама никой не знае ще съществува ли или не. Играх четири-пет години в Мадан и през 1982 година преминах в “Ботев”. Тогава отборът се казваше “Тракия”. Бяха минали 2 кръга от началото на сезон 1982/83 и Добри Ненов ме взе в Пловдив. Каза ми: “Ела, ще станеш голмайстор на “А” група.” Аз го гледам и си мисля: “Абе, тоя човек не е добре”. Да, но същия сезон вкарах 20 гола и станах голмайстор на първенството.

- Прочут сте с добрата си игра с глава.- Като дете започнах да тренирам лека атлетика – дисциплината висок скок. Това ми помогна да играя добре с глава в наказателното поле и да се задържам във въздуха. В Мадан имах един учител, той сега живее в Несебър. С него един ден намерихме една книга, за коремно-претъркалящия стил във високия скок и така започнах да тренирам. Но после започнах с футбола. Баща ми обаче не ми даваше да тренирам и ходех скришом да ритам.

- Искали ли са ви ЦСКА или “Левски”?- - О, няколко пъти можех да заиграя в “Левски”. Още докато бях в Мадан Иван Вуцов лично даваше мило и драго, за да ме вземе. Но аз не мога в София, не ми се нрави животът там. Затова предпочетох Пловдив. Даже Вуцов ми викаше:

“Моят приятел Гунди беше велик, но ти ми напомняш на него”,

и така искаше да ме примоли да облека синята фланелка.
Така и не заминах за София. Работниците в мините в Мадан казаха, че ще спрат да работят, ако напусна отбора.

- - Спомняте ли си онзи гол със задна ножица от ъгъла на наказателното поле?- - Разбира се, беше срещу “Славия” през 1984 година. До 40-ата минута водехме с 3:0, а аз бях вкарал и трите гола. В 47-ата минута Благой Блангев центрира отляво, топката летеше към наказателното поле, но вече отиваше на другия ъгъл. Аз бях около точката за изпълнение на дузпа и нямаше как да я засека с глава. Затичах се, обърнах се и със задна ножица я пратих във вратата. В крайна сметка бихме с 5:1, с мои четири попадения. В този мач имах късмет, откъдето и да я ритнех, все влизаше. Това беше първи мач на Андрей Желязков – Жужо, след като се върна от “Фейенорд”. Така и не разбрах обаче как вкарах това попадение със задната ножица. Затова реших, като се прибера вечерта у дома, да го видя по телевизията. Е, видях го, видях също как феновете изреваха, след като топката попадна в мрежата.

- Каква заплата взимахте като футболист?- - Девет поредни години получавах в “Тракия” по 204 лева. Това е. Преди да ме изгонят от “Ботев” през есента, им разправях на момчетата, а те седят и не вярват. Тогава обаче живеехме задружно. И да закъсаш, има на кого да се обадиш, да ти даде някои лев на заем. А

сега хората не са добри,

няма кой да ти подаде ръка, като паднеш.

- След като приключихте с “Ботев”, какво стана?- През лятото на 1990 година отидох в Норвегия, на проби в “Розенборг”. Хората там ме харесаха, нямаше проблеми да заиграя, но имаше един проблем. Бях на проби на 15 юни, в България - лято, а там сняг. Викам си: “Антиме, тука нямаш работа, мечките ще те изядат”, и се прибрах. По това време Добри Ненов беше в Кипър и ме взе там. Първо отидох в АПОП (Пафос), а след това в “Акритас” и накрая в “Етникос” (Ахна). Общо бях в Кипър около година и половина и през 1992-а се върнах в България, защото скъсах менискус и спрях да играя. Трябваше да се оперирам, а преди това вече бях лягал три пъти под ножа, а и мен си ме беше страх от операции.

- Имало е вариант да играете и в Португалия?- Да, с Ружди Керимов трябваше да заминем. Тогава обаче се намеси Иван Вуцов. Той бесеше и колеше във футбола ни.

Каза, че който иска да ме купи, трябва да плати 90 000 долара.

По същото време пуснаха обаче в чужбина Боби Михайлов и Лъчо Танев за по 50 000.

- Какво правихте, след като се върнахте от Кипър и прекратихте кариерата си?- Започнах работа в мините в Мадан. Никак не е приятно да слезеш на 500-600 метра под земята. Много мои приятели слизаха и повече не се връщаха. Един комшия три дни стоя долу затрупан от голяма маса. На третия ден вече не можеше да говори, изкараха го, но вече беше късно.

- Колко пари взимахте тогава?
- По 180 лева заплата, това бяха годините на прехода, първите след демокрацията. Много трудно беше, трябваше да работя, за да издържам семейството, децата още бяха малки.

- А сега как ви се струва животът, скъпо ли ви е?- Горе-долу е добре, не се оплаквам. А и ако го правя, никой няма да ми помогне.

Все по-тежко обаче ще става, защото съм на 50 години

Добре, че този човечец ме взе на работа, защото не може да се стои на улицата. В мините работих пет години и през 1997-а дойдох в “Ботев”.

- Чувате ли се с Христо Стоичков?- Напоследък не, но когато бях в “Ботев” и той дойдеше на стадиона, винаги е показвал уважение към мен. Големи приятели сме с него, много се имаме. Аз му помогнах, когато дойде в “Тракия”.

- Преди няколко дни той заяви, че несбъднатата му мечта е да играе с фланелката на “Ботев”?- Кучето, така му викахме тогава на Ицо, пристигна от Харманли и стоя един месец в “Тракия”. Много му се оставаше при нас, но после така решиха и го дадоха на ЦСКА. Докато беше при нас, аз правех с него упражненията, помагах му. След това той се опита чрез мениджъра си Мингея да ми уреди проби в Уругвай, но отказах...

[ivo77]

тц тц тц...кво нещо е живота...

[marmi52]

Много тъжно ми става като чета за тези големи майстори на футболната игра. Ботев Пд. наистина беше страшилище за софийските и другите отбори по онова време. Голям отбор бяха !
Тогава играеха истински футбол за без пари, сега играят театър за много пари ...
Абе, казвам ви, има нещо много сбъркано в света, в който живеем !

[Raoul_Duke]

тц тц тц...кво нещо е живота...

Ами нямало ги е чалга-ресторантьорчетата, които да въртят тото-далаверки, затова е нямало пари.

Футболът е бил игра на чест, а финансовите облаги са били на заден план.

[PLOVDIV PEE 1912]

За съжаление, Ботев по онова време не можеше да осигури нищо на футболистите си.За разлика от софийските клубове,които осигуряваха апартаменти,коли и всякакви други придобивки на играчите си.Само някои наши фенове ,стоящи по високо в обществото се опитваха да уредят някои благини на футболистите ни и то по втория начин.

[Puldin]

В грешно време се бяха родили. Ех ако бяха по-млади с двадесет години.........мечти

[1912chaflio]

Страно нещо е съдбата.Големи футболисти но играли за без пари,а сега дават яко кинти но само маникенчета.А Пашата малко послъгва, бая пари профука на бингото, лично съм го виждал да залага големи суми

[ip1912]

Страно нещо е съдбата.Големи футболисти но играли за без пари,а сега дават яко кинти но само маникенчета.А Пашата малко послъгва, бая пари профука на бингото, лично съм го виждал да залага големи суми

На великаните им е простено всичко. но за съдбата си прав, докосна го даже и му се усмихна но....
това поколение бяха велики комшия ни беше Петьо Зехтински голям ЧОВЕК прекланям се пред всички тях.
тези футболисти ,баща ми и дядо са в основата на това да обичам Ботев . синът ми е на 3 год. и е четвърто поколение БОТЕВИСТ БЕЗЦЕННО .