Xрабрите мъже или "Лудата банда 2" на крачка от историята
Публикувано: 05 май 2010 01:06
Храбрите мъже или "Лудата банда 2" на крачка от историята
Преди повече от година след проблемите и изпадането в Източната "Б" група малцина бяха оптимистите около бъдещето на Берое. Неясното финансово състояние, множеството писания за безпаричие и хилядите приказки не дадоха никакво отражение върху борбения тим воден от Илиев, Ганчев и Драгов. "Лудата банда-2" сякаш се върна в ония позабравени от някой вече години, когато въпреки 6 месеца безпаричие и липса на собственик изигра велики мачове пред десетхилядна "зелена" аудитория и се бореше до последно... преди да бъде дадена в курбан за сметка на Беласица и онзи мач в Дупница.
Но това е минало. А и Господ помни и не забравя нищо. То бързо отминава, както топящия се сняг по склоновета на Балкана в ранната пролет. Сега Берое излиза за купата, във финален мач, отборът от югозападния ни град Петрич пък е някъде в дъното на Югозападната "В" група. Сякаш нещата по естествен път се подредиха. Там където е текло винаги ще тече, казва народът. Няма логика в град със средна посещаемост по 4-5000 зрители у дома отборът да не върви нагоре, за разлика от тимове борещи се за Европа с по 200-300 фена и празни трибуни.
Няма случайности и във футбола. Илиев запази състава, изгради сплотен колектив, даде им шанс, вкара доста млади момчета от школата на Стара Загора и нещата потръгнаха. Победи над Литекс, Левски, Локо Сф, равенство с ЦСКА, поход за купата... Походът в турнира за купата започна късната есен в калта и началото на зимата...
Първият пристан бе Монтана, тежък терен, тежък мач, трудна победа 1-0 с гол на Дончо Атанасов. Само 4 дни по-късно противникът бе на осминафинала от същия регион Локомотив (Мездра). На крилата на добрата форма победата бе класическа 3-0, като на два пъти отново Атанасов и веднъж Андонов бяха точни. Пролетта дойде с четвъртфинала срещу ЦСКА в Стара Загора. Над 10 000 приветстваха победата 1-0 с гол на Писаров. И сякаш хоризонта се отвори... на полуфинала се озоваха три тима от "Б" група и Берое. Следващото стъпало бе Етрополе, където срещу опитния треньор Борис Ангелов и неговия симпатичен тим Чавдар макар и с доста усилия беройци стигнаха до 1-0 с гол на Наско Атанасов. Над 1000 "зелени" фена пропътуваха разстоянието до град в Предбалкана.
Сега е денят на истината - 5 май 2010. Поколения беройци чакат този миг. Шансът може би исторически - при петия опит да бъде завоювана купата. Противникът е отново от втория ешелон - Черноморец (Поморие), воден от един качествен млад и стойностен треньор като Петър Хубчев.
18 часа - над 4000 беройци ще бъдат на стадиона в Ловеч. Те ще пеят хоралите на победата и ще бъдат поне 90 минути със своя тим мислено и в сърцата, ще го подкрепят до край. Поне още 100 000 в Стара Загора и региона, както и по света също ще стискат палци за техния град и отбор. Защото Берое е емблемата на този град. Защото той е религия за поколения...
Сега е часът и мигът на истината. Той не бива да бъде пропуснат... С цената на мъжественост, чест и достойнство - подкрепата ще е налице. Град с 8000-годишна история, изравняван до руини от хуни и турци, но възкръснал като птицата Феникс. А отборът - също като града, завръщащ се по-истински. Всички вярваме, че днес, 5 май 2010 година, и Берое ще възкръсне и ще спечели трофеят чакан десетилетия от беловласи фенове...
Преди повече от година след проблемите и изпадането в Източната "Б" група малцина бяха оптимистите около бъдещето на Берое. Неясното финансово състояние, множеството писания за безпаричие и хилядите приказки не дадоха никакво отражение върху борбения тим воден от Илиев, Ганчев и Драгов. "Лудата банда-2" сякаш се върна в ония позабравени от някой вече години, когато въпреки 6 месеца безпаричие и липса на собственик изигра велики мачове пред десетхилядна "зелена" аудитория и се бореше до последно... преди да бъде дадена в курбан за сметка на Беласица и онзи мач в Дупница.
Но това е минало. А и Господ помни и не забравя нищо. То бързо отминава, както топящия се сняг по склоновета на Балкана в ранната пролет. Сега Берое излиза за купата, във финален мач, отборът от югозападния ни град Петрич пък е някъде в дъното на Югозападната "В" група. Сякаш нещата по естествен път се подредиха. Там където е текло винаги ще тече, казва народът. Няма логика в град със средна посещаемост по 4-5000 зрители у дома отборът да не върви нагоре, за разлика от тимове борещи се за Европа с по 200-300 фена и празни трибуни.
Няма случайности и във футбола. Илиев запази състава, изгради сплотен колектив, даде им шанс, вкара доста млади момчета от школата на Стара Загора и нещата потръгнаха. Победи над Литекс, Левски, Локо Сф, равенство с ЦСКА, поход за купата... Походът в турнира за купата започна късната есен в калта и началото на зимата...
Първият пристан бе Монтана, тежък терен, тежък мач, трудна победа 1-0 с гол на Дончо Атанасов. Само 4 дни по-късно противникът бе на осминафинала от същия регион Локомотив (Мездра). На крилата на добрата форма победата бе класическа 3-0, като на два пъти отново Атанасов и веднъж Андонов бяха точни. Пролетта дойде с четвъртфинала срещу ЦСКА в Стара Загора. Над 10 000 приветстваха победата 1-0 с гол на Писаров. И сякаш хоризонта се отвори... на полуфинала се озоваха три тима от "Б" група и Берое. Следващото стъпало бе Етрополе, където срещу опитния треньор Борис Ангелов и неговия симпатичен тим Чавдар макар и с доста усилия беройци стигнаха до 1-0 с гол на Наско Атанасов. Над 1000 "зелени" фена пропътуваха разстоянието до град в Предбалкана.
Сега е денят на истината - 5 май 2010. Поколения беройци чакат този миг. Шансът може би исторически - при петия опит да бъде завоювана купата. Противникът е отново от втория ешелон - Черноморец (Поморие), воден от един качествен млад и стойностен треньор като Петър Хубчев.
18 часа - над 4000 беройци ще бъдат на стадиона в Ловеч. Те ще пеят хоралите на победата и ще бъдат поне 90 минути със своя тим мислено и в сърцата, ще го подкрепят до край. Поне още 100 000 в Стара Загора и региона, както и по света също ще стискат палци за техния град и отбор. Защото Берое е емблемата на този град. Защото той е религия за поколения...
Сега е часът и мигът на истината. Той не бива да бъде пропуснат... С цената на мъжественост, чест и достойнство - подкрепата ще е налице. Град с 8000-годишна история, изравняван до руини от хуни и турци, но възкръснал като птицата Феникс. А отборът - също като града, завръщащ се по-истински. Всички вярваме, че днес, 5 май 2010 година, и Берое ще възкръсне и ще спечели трофеят чакан десетилетия от беловласи фенове...
