Берое в елита

[BAT UGOR]

„Берое в елита“: 1969-70 г. – Изгонени

Дойде време и за може би един от най-скандалните сезони не само в историята на „Берое“, но и в българския футбол въобще. Започваме хронологично.

В началото на сезона има разместване в състава. Поради тежка контузия извън строя е Васил Иванов, Методи Бончев преминава в „Левски-Спартак“, а освен тях отборът е напуснат и от Жельо Коев, Владимир Русев и Михаил Михайлов. Сред попълненията трябва да отбележим завръщането на Иван Вутов, а от Айтос е привлечен Стефан Иванов, който бързо се налага в средата на терена. От „Горубсо“ пристига Димитър Димитров, който ще изиграе 165 мача и ще реализира 74 гола за „Берое“. На треньорския пост се завръща Анастас Ковачев.

Есента на 1969 г. не носи особени вълнения на привържениците. Както и в предходните сезони „Берое“ предимно печели у дома, но губи навън. Тимът губи гостуването си на „Левски-Спартак“ с 4:0, след като всички попадения падат след 60-та минута. В двубоя срещу „ЖСК-Славия“ в столицата „Берое“ повежда с два гола на Петко Петков и е на път най-сетне да наруши традицията, но домакините изравняват с два късни гола. За полусезона Петко Петков реализира цели 8 попадения, но тимът завършва есента на 12 място с актив от 13 т.

Вторият дял от шампионата започва спокойно и нормално – победа у дома срещу „Черно море“ и загуба в Перник. Докато не идва двубоят с „Левски-Спартак“ в 18 кръг…

Денят е 22 март 1970 г. По традиция Градският стадион в Стара Загора започва да се запълва още от обяд. „Левски-Спартак“ води жестока битка с ЦСКА „Септемврийско знаме“ за шампионската титла, която е спечелена предходния сезон от „армейците“. „Сините“ нямат победа в Стара Загора от 1958 г. и няма да имат чак до 1976 г. Предният ден ЦСКА „Септемврийско знаме“ печели в Пловдив, побеждавайки „Тракия“ с 0:1. Мачът в Стара Загора предполага да бъде „напечен“. Стадионът е запълнен до краен предел, а своето място в ложите е заел министърът на вътрешните работи Ангел Солаков, който е известен почитател на „сините“.

Всичко това дава своето отражение и на терена. Сблъсъкът е жесток, изпълнен с много нерви и напрежение. След нулево първо полувреме Георги Белчев открива резултата в 65-та минута на мача – 1:0 за „Берое“. „Сините“ не могат да установят контрол над играта и поне да стигнат до изравнително попадение. Стига се до самия край на двубоя. Минутата е 89-та. Гостите стигат до корнер, а Сашо Костов нажежава обстановката преди изпълнението му, след като взима лимонадено шише от пистата и имитира, че ще го хвърли срещу публиката. Феновете настръхват и нахлуват на терена, окупирайки флагчето за изпълнение на ъглов удар. Костов все пак центрира, а Тодор Кръстев е заел добра позиция и по всичко личи, че ще улови топката. Кирил Ивков и Васил Митков от гостите обаче събарят стража на „Берое“ и Добромир Жечев засича топката с глава, пращайки я в мрежата – 1:1. Вместо да отмени голът обаче, реферът Борис Трендафилов от Асеновград посочва центъра.

Тогава по трибуните и на терена става страшно. Вратарят Кръстев и останалите играчи бурно искат обяснение от съдията. Публиката пък щурмува официалната ложа, където е министър Солаков, в компанията на двукратния олимпийски шампион по борба Боян Радев. Кордонът е разкъсан, а към Солаков политат бутилки и всякакви предмети. Прякото предаване на двубоя е прекъснато, защото този акт се счита за бунт срещу властта. Милицията все пак извежда министъра, но привържениците на „Берое“ за пореден път окупират изходите на стадиона. Веднага на мястото пристигат две пожарни коли, които да разпръснат подивелите фенове. Те им отговарят с канонада от камъни и бутилки. Реферът Трендафилов е измъкнат преоблечен като милиционер, за да не бъде разпознат и линчуван.

Обстановката е успокоява и цяла седмица не се съобщава нищо по случая. Признат е резултатът 1:1 и двата отбора печелят по една точка. Новината обаче пристига след седмица. Тогава „Берое“ гостува на „Дунав“ в Русе. Играчите на двата отбора вече загряват, когато от София пристига нареждане мачът да не се състои. „Беройци“ се качват на рейса си и се завръщат в Стара Загора. На другия ден в столицата се привикани шефовете на „Берое“ Бончо Мерджанов и ген. Делчо Делчев, заедно с треньора Анастас Ковачев. На тримата е съобщено, че „Берое“ е изваден от „А“ група с решение на Борис Велчев, Трендафил Мартински и Съботин Събев. Има и индивидуални наказания – Ковачев е получава забрана да се занимава с футбол до живот. Треньорът е привикан при шефа на БСФС, за да признае „грешката“ си. Той обаче не го прави и запазва достойнството си. „Правдата е една и всички я видяха“, казва тогава треньорът, който така и не е реабилитиран. Отнета е титлата му „заслужил треньор“. До живот са наказани още вратарят Тодор Кръстев и защитникът Атанас Атанасов, които обаче по-късно са помилвани.

В Стара Загора обаче новината за изваждането на отбора е приета революционно. Работниците от дневната смяна в Азотно-торовия завод отказват да заемат работните си места, а според документи на ДС градът е на крачка от масова стачка. Тогава местните партийни първенци Васил Шанов и Стойо Неделчев – Чочоолу отиват на спешна среща с Тодор Живков. Тя се провежда в Нареченските минерални бани. Срещата обаче не носи успех и решението остава в сила – „Берое“ е изваден от групата. Футболната федерация, БСФС, че е ЦК на БКП, били залети от телеграми в подкрепа на "Берое". В една от тях работнички от трикотажната фабрика "Наталия" настоявали: "Върнете усмивките по лицата на мъжете ни".

До края на сезона на тима са присъдени служебни загуби. Тимът е нареден на последно място в подреждането. Активът е 16 т., спечелени след 18 мача. В тях са постигнати 6 победи, 4 равенства и 8 загуби. Головата разлика е 19-28.

Състав: Христо Тодоров, Петко Бароков, Евгени Янчовски и Петко Петков – по 18 срещи; Тодор Кръстев и Борис Киров – по 16 мача; Стефан Иванов – 15 мача; Георги Белчев и Димитър Атанасов – по 12 мача; Запрян Вълчев и Никола Иванов – по 11 мача; Димитър Димитров – 10 мача; Никола Фотев – 9 мача; Господин Дачев – 8 мача; Иван Вутов – 7 мача; Петко Олимпиев – 5 мача и т.н.
Старши треньор: Анастас Ковачев

Голмайстори: Петко Петков – 8 гола; Борис Киров и Георги Белчев – по 3 гола; Никола Иванов – 2 гола; Христо Тодоров, Евгени Янчовски и Димитър Димитров – по 1 гол

Всички резултати, според класирането:

1. Левски-Спартак (София) – 1:1 и 0:4

2. ЦСКА-Септемврийско знаме (София) – 0:1

3. ЖСК-Славия (София) – 2:2

4. Тракия (Пловдив) – 0:1

5. Локомотив (Пловдив) – 0:4

6. Етър (Велико Търново) – 2:1

7. Черно море (Варна) – 1:0 и 1:3

8. Черноморец (Бургас) – 1:1

9. Академик (София) – 0:2

10. Дунав (Русе) – 1:0

11. Марек (Дупница) – 3:1

12. Спартак (Плевен) – 2:1

13. Ботев (Враца) – 2:1

14. Марица (Пловдив) – 0:1

15. Кракра (Перник) – 2:2 и 1:2

16. Берое



домакин: 6 победи, 2 равенства и 1 загуба – 14:8

гост: 0 победи, 2 равенства и 7 загуби – 5:20

БАЛКАНСКА КЛУБНА КУПА

„Беройци“ за трети пореден път участват в турнира за Балканската клубна купа и отново се представя силно. Отборът е в една група с „Егалео“ (Атина, Гърция) и „Ескишехир“ (Турция). Гърците са победени с 4:2 в Стара Загора след попадения на Петко Петко, Евгени Янчовски, Иван Вутов и Никола Иванов. Победа е записана и като гост – 0:2 с голове на Петков и Таков. Срещу другия съперник е по-трудно – 1:0 в Стара Загора с гол на Христо Тодоров и загуба с 3:1 в Турция с попадение на Димитър Димитров.

Така „Берое“ за трети пореден път е на финал за Балканската клубна купа, след като печели своята група отново. Там съперник е албанския „Партизани“ (Тирана). Двубоят в Стара Загора завършва при резултат 1:1. Иван Вутов бележи за домакините, а на два пъти топката среща гредата на албанската врата. Реваншът трябва да се играе на 16 август 1970 г. в Тирана. „Берое“ обаче е лишен от възможността да защитава своя трофей. На тази дата БСФС насрочва на тима двубой от първенството на…“Б“ група. Тимът губи служебно.

Скандал:

Суровото наказание за „Берое“ с изваждането от групата и лишаването от възможност за спечелване на трета Балканска купа безспорно е най-големият скандал в историята. Ето още факти от и след двубоя с „Левски-Спартак“ през погледа на действащите лица, изказани пред в. „24 часа“:

В средата на втора част се случва интересен инцидент пред вратата на „Берое“, когато кумирът на левскарите Георги Аспарухов пада в наказателното поле. Ето какво си спомня за този епизод крайният бранител на Берое Стефан Иванов: „20 минути преди края, при резултат 1:0 за нас, Аспарухов пое на гърди една топка в наказателното поле и я свали на левия си крак. Влязохме помежду си рамо в рамо, аз малко го изпреварих. Гунди нанесе силен удар с левия крак, но при удара върхът на обувката му се заби в разкаляния терен. Той падна, попитах го какво му е: „Глезенът ми, повикай доктора“. Казаха ми, че по телевизията съм получил неоснователни обвинения, а след това и някои вестници писаха. За щастие уверих се, че Гунди беше не само голям футболист, но и справедлив човек, след като опроверга всички, че съм го контузил“.

Вратарят на Берое Тодор Кръстев разказва какво си спомня от злополучния мач:
„Две минути преди края на мача държах топката в ръце и исках да я изпратя силно зад центъра, време да мине. Когато я подхвърлях към крака си, трима нападатели на сините ме атакуваха – топката се удари под коляното ми, фалцира се и излезе в корнер. Сашо Костов го изпълни майсторски. Аз разчетох точно скока си във въздуха, но миг преди да хвана топката Митков и Ивков ме повалиха на земята, а Жечев я засече необезпокояван с глава и несправедливо изравни. Видях съдията Трендафилов да сочи центъра и тръгнах към него да търся правдата, ясно записана в правилника. Не стигнах до него – спряха ме Петков, Янчовски и Белчев…“

Ето какво си спомня за тези минути и ситуацията след това Бончо Мерджанов, дългогодишен председател на „Берое“: „Първо, държа да кажа, че тогава в класирането по спортсменство „Берое“ беше на второ място, втори бяхме и в състезанието за образцова спортна публика, пък „Левски“ – на 12 или на 13 място. Сега подобно класиране няма, но за времето си то беше от голямо значение.

Стадионът беше претъпкан – тогава на мач се ходеше с часове преди началото. На терена почти нищо не стана – ние водехме играта, вкарахме и първи гол. Да, ама „Левски“ и ЦСКА все претенденти за титлата, ние бяхме нещо като техен придатък – и преди, и след това от нас са вземали все добри футболисти.

След гола Кръстев се афектира и тръгна към съдията да се разправя, но не стигна до него, съотборниците му го спряха. През това време обаче Сашо Костов стана причина публиката да настръхне, той за мен си е хулиганче. Обърна се към южната трибуна – тогава тя беше официалната, и показа среден пръст. Тогава към него полетяха стъклени лимонадени бутилки. По онова време такива се продаваха на стадиона, нямаше пластмасови…. Сигурно бяха стотина бутилки на пистата, някои са паднали и на терена.

Телевизията предаваше пряко мача, но веднага след гола на „Левски“ при вида на настръхналата публика спряха предаването с обяснението „поради прексъсване на електрическия ток“. Та те си ходеха и с телевизията… На мача беше и Ангел Солаков, министър на вътрешните работи. Охрана му беше борецът Боян Радев. Даже след мача аз честитя на Солаков точката, а той вика: не ви мърда сега да играете два-три мача на чужд терен. Отговарям: защо, какво са виновни момчетата, другарю Солаков?

Така почнаха последствията. Най-напред имаше предложение да бъдем наказани за три мача. Тогава голям почитател на „Левски“ беше секретарят на ЦК на БКП и член на Политбюро Борис Велчев, той направи цялата работа. В деня на заседанието на федерацията по случая в София бяхме извикани аз, генерал Делчо Делчев, командир на Трудови войски и футболен деятел, и старши треньорът ни Анастас Ковачев. Гледам – от кабинета на председателя на БСФС Трендафил Мартински излизат Борис Велчев и Съботин Генов – той беше завеждащ орготдела на ЦК. Всичко стана ясно, когато казаха, че имало предложение на председателството на ЦС на БСФС отборът на Стара Загора да бъде изваден от групата… Уж оттам де, то е ясно – Велчев нарежда. Шефът на Българската федерация по футбол Недялко Донски предлага на заседанието още Бончо Мерджанов да се изключи завинаги от физкултурното движение заради слаба възпитателна работа, да се отнемват правата на треньора Анастас Ковачев…
Тогава имаше мода – изключват те завинаги, след година-две те възстановяват. Така стана с мен, и със Стоичков след години…

Гласуваха всички с главите надолу. Дежурният Стефан Божков избяга чак в Москва, само и само да не дава обяснения по случая. И никой не смее да вземе думата. Аз я поисках и казвам: Донски, това предложение, дето го правите, е абсолютно правилно, смятам, че при всички случаи ще изиграе своята роля за развитието на българския футбол. И спрях. Викат: продължавай… Няма какво да продължавам, аз казах, каквото имах за казване. Генерал Делчев май не схвана иронията, просълзи се, почна да разказва с колко трудности е граден отборът, но каква полза от сълзите?

Заседанието беше в петък. А беройци вече са в Русе, там имат мач с „Дунав“. Русенци ги изпратили с митинг, а в Стара Загора ги чакаха хиляди на изхода за Казанлък и пак имаше митинг. Градът настръхна срещу решението. А и тези от София бяха гузни, затова оставиха футболистите на щата на „А“ група чак до есента, а от ЦС на БСФС привеждаха редовно парите“.

Спомените на Георги Белчев: Как съм вкарал гола не помня, но помня, че преди фаталния мач левскарите пренощуваха в Чирпан, отказаха да спят под липите. Софиянци бяха разработили план как „Берое“ да им легне в тази среща, искаха направо да им дадем мача, но ние ги предупредихме, че няма да има уговорки и че ще се играе здраво. Тогава дори се опитаха да ни поставят ултиматум, казваха, че трябвало да се подчиним на миистър Солаков, който беше на стадиона.
След като научихме неприятната новина в Русе и се прибрахме в Стара Загора, бяха ни забранили да излизаме от домовете си и да се показваме на обществени места, за да нямало екцесии. Закараха ни и на лагер в Павел баня. Няколко дни след това „Берое“ замина за няколко контролни срещи в побратимения съветски град Куйбишев, за да се успокои напрегнатата обстановка в Стара Загора, където милицията беше забранила да се събират повече от трима души на едно място“.



Любопитно:

– Средната посещаемост в Стара Загора е 11 940 зрители

– В турнира за Купата на Съветската армия „Берое“ е отстранен куриозно от „Сливен“. Двубоят от 1/16 финалите завършва 0:0 в редовното време и се стига до дузпи. Там и двата отбора бележат и петте си дузпи от първата серия – 5:5. Следва втора серия от по три дузпи, а след нея резултатът е 6:6. По правилата тогава се тегли жребий, който се усмихва на „Сливен“ и те продължават напред.

– Въпреки 12-те служебни загуби „Берое“ завършва с точка повече от „Кракра“ (Перник)

Следва…

Следващата седмица очаквайте всичко най-интересно за вълнуващия сезон 1971-72 г. – първо ще преминем бързо през сезона в „Б“ група през 70-71 г., както го прави „Берое“, за да ви разкажем за първия голям успех в „А“ група…“Берое“ печели бронзов медал; в отбора пристигат още бъдещи легенди; още три купи след края на сезона; Петко Петков на гол от приза за топ реализатор; трагичен инцидент в отбора; рекорд при завръщането на „Левски-Спартак“ под Аязмото; любопитни подробности от домакинствата на ЦСКА и Етър; международни срещи преди дебюта в Европа; любопитни неща за екипите…

„ПФК Берое – Стара Загора“ ЕАД откри дарителска сметка по повод предстоящия юбилей „100 години организиран футбол в Стара Загора“, който предстои следващата година. Всеки, който има желание да спомогне финансово за тържествата може да внесе желаната сума на следната сметка:

Societe Generale Експресбанк
титуляр по сметка: „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД
BIC: TTBBBG22
IBAN: BG24TTBB94001526995876

Набраните средства ще бъдат използвани ЕДИНСТВЕНО и САМО по повод вековния юбилей!

Всички дарители са освободени от банкова такса!

БЪДИ ЧАСТ ОТ ЗЕЛЕНАТА ИСТОРИЯ!
НЯМА МОЕ, НЯМА ТВОЕ – 100 ГОДИНИ СВЕТЪТ Е БЕРОЕ!

[Bojko Berojko]

Чудесна тема,Браво!

[DANS]

Респект за автора на темата!

[ММ1914]

Много добра тема. Браво на пича.

[BAT UGOR]

„Берое в елита“: 1971-72 г. – Бронзови

След като е изгонен от „А“ група през 1970 г. и след десетгодишно прекъсване „Берое“ трябва да играе в „Б“ група през сезон 1970-71 г. Тимът няма проблеми и постига 23 победи от 34 мача. Събира актив от 55 т. и отбелязва рекордните до този момент в България 90 гола за един сезон. 29 от тях са дело на Петко Петков. Заради наказанията промени има в ръководството на клуба и за началник на футбола към дружеството е назначен Динко Въртанов. Старши треньор на тима е Димитър Григоров. „Берое“ използва този сезон по най-добрия начин и обиграва състава си за предстоящото завръщане в елита. Нови попълнения са юношите Жеко Желев, който ще изиграе 220 мача за старозагорци, в които ще реализира 27 гола и Коста Костов, който ще бъде под рамката на вратата в 225 двубоя на „Берое“.

Преминаваме към сезон 1971-72 г., който се нарежда като един от най-успешните в историята. С отбора се разделят Васил Иванов (125 мача) и Запрян Вълчев (128 мача). Сред новите имена са Никола Кордов, който ще изиграе 147 срещи с екипа на старозагорци и Теньо Минчев – човекът, който пръв ще вдигне шампионската купа след 15 години. За този период той ще изиграе 343 мача за „Берое“, в които ще реализира 33 гола. Нови промени има и в ръководството. Началник на футбола става Иван Танев, а начело на отбора е Христо Младенов, който избира за свой помощник Петко Янчовски.

Сезонът започва на 15 август и „Берое“ започва добре – победа с 4:0 над „Дунав“ (Русе). Във втория кръг тимът гостува на „Левски-Спартак“ и губи със същия резултат – 4:0. Следват 5 поредни победи, от които 2 са като гост, нещото, което липсваше до този момент. В 8 кръг „Берое“ гостува на ЦСКА „Септемврийско знаме“ и води в резултата с 1:2 до 82-та минута. Тимът обаче допуска обрат и домакините печелят с 4:2 след три бързи гола в края на двубоя. До края на полусезона отборът печели важни срещи, но допуска и три загуби. В крайна сметка след 17 двубоя „Берое“ заема 4 място с актив от 22 т.

Пролетния дял започва с ценна победа в Русе над „Дунав“ с 2:4, след три гола на Борис Киров и попадение на Димитър Димитров. Следва домакинство на „Левски-Спартак“, които се завръщат под Аязмото след скандалния двубой две години по-рано. На 11 март 1972 г. двата тима излизат пред рекордните 50 000 зрители на и около стадиона. Запълнени са всички пътеки, пистата и околните хълмове. Двубоят обаче преминава нормално и без ексцесии. „Берое“ повежда в резултата след попадение на Димитър Димитров още в 4-та минута. Гостите изравняват в 35-та минута след гол на Павел Панов. Мачът завършва по този начин и „сините“ отново не побеждават в Стара Загора. В следващия кръг обаче „Берое“ губи конфузно в Ямбол от местния „Лъсков“ след два късни гола. Първенството за отбора продължава с две победи над „Черно море“ и „Черноморец“ в Бургас, но и нови две загуби. Първата е у дома от „Тракия“, а втората в Габрово от последния в класирането „Чардафон-Орловец“. В 25 кръг „Берое“ приема ЦСКА „Септемврийско знаме“ под Аязмото и постига изключително ценна и важна победа след два великолепни гола на Петко Петков. Тимът продължава серията с три последователни победи, едната от които в София над „Локомотив“ с 2:4. Последните шест кръга са решаващи в борбата за бронза, в която са замесени „Берое“, „Славия“, „Локомотив“ (София) и „Тракия“. След четири мача претендентите са сведени само до два – старозагорци и „белите“ от столицата. „Берое“ има предимство и при победа в предпоследния кръг в Плевен над „Спартак“ ще се окичи с медалите предсрочно. Домакините се борят за оцеляването си в групата. В края на полувремето „Берое“ повежда с гол на Белчев, но в началото на втората част допуска изравняване – 1:1. Мачът завършва по този начин и съдбата на бронза ще се реши в последния кръг, при това в директен спор – „Берое“ срещу „Славия“ в Стара Загора.

Мачът е на 8 юли 1972 г. пред 26 000 души на стадиона. Гостите се нуждаят единствено от победата, за да спечелят третото място. Първото полувреме завършва без голове. През втората част обаче „беройци“ са безкомпромисни. Димитър Димитров реализира в 58-та минута, а Жеко Желев слага точка на спора в 74-та минута. Така „Берое“ постига първия си голям успех в първенството и печели бронзовите медали. Изключителен успех, с оглед на „абонираните“ за първите места отбори от София. До този момент в историята на „А“ група само три пъти тим извън столицата и Пловдив е стигал до медал. Една ярка футболна година за любимия отбор.

В крайното класиране „Берое“ събира актив от 42 т., постигнати след изиграването на 34 мача. В тях са постигнати 18 победи, 6 равенства и 10 загуби. Головата разлика е 61-46

Състав: Христо Тодоров и Георги Белчев – по 34 мача; Петко Петков и Стефан Иванов – по 33 мача; Борис Киров – 32 мача; Евгени Янчовски и Димитър Димитров – по 31 мача; Иван Вутов – 28 мача; Жеко Желев – 27 мача; Никола Кордов – 24 мача; Тодор Кръстев – 22 мача; Борис Тасев – 21 мача; Петко Бароков – 20 мача; Петко Олимпиев – 17 мача; Господин Дачев – 17 мача; Теньо Минчев – 8 мача и т.н.
Старши треньор: Христо Младенов

Голмайстори: Петко Петков – 26 гола; Георги Белчев и – 11 гола; Димитър Димитров – 10 гола; Борис Киров – 7 гола; Христо Тодоров, Евгени Янчовски и Жеко Желев – по 2 гола, Петко Бароков – 1 гол

Всички резултати, според класирането:

1. ЦСКА-Септемврийско знаме (София)- 2:0 и 2:4

2. Левски – Спартак (София) – 1:1 и 0:4

3. БЕРОЕ

4. Славия (София) – 2:0 и 1:1

5. Локомотив (София) – 1:2 и 4:2

6. Тракия (Пловдив) – 1:3 и 3:2

7. Ботев (Враца) – 2:1 и 0:2

8. Черно море (Варна) – 3:0 и 1:0

9. Дунав (Русе) – 4:0 и 4:2

10. Локомотив (Пловдив) – 2:0 и 0:0

11. Академик (София) – 1:0 и 0:3

12. Етър (Велико Търново) – 2:2 и 0:3

13. Спартак (Плевен) – 4:0 и 1:1

14. Черноморец (Бургас) – 2:0 и 2:1

15. ЖСК Спартак (Варна) -4:1 и 0:0

16. Лъсков (Ямбол) – 1:0 и 0:2

17. Марек (Дупница) – 6:2 и 1:2

18. Чардафон – Орловец (Габрово) – 3:2 и 1:3

домакин: 13 победи, 2 равенства и 2 загуби – 41:14

гост: 5 победи, 4 равенства и 8 загуби – 20:32

Трагедията:

Триумфът през сезона е вгорчен единствено от трагедията, която сполетява отбора още преди края на сезона. На 27 април 1972 г. десният бек Петко Бароков тръгва за сбор на младежкия национален отбор. На 16 км от София върху колата му връхлита камион и той загива на място. Петко Бароков изиграва 194 мача с екипа на „Берое“.



Любопитно:

– Средната посещаемост в Стара Загора е 15 410 зрители

– В турнира за Купата на Съветската армия „Берое“ започва с победа над „Родопа“ в Смолян с 0:2 и се класира за груповата фаза. Там съперници са „Лъсков“ (Ямбол), „Локомотив“ (София) и „Арда“ (Кърджали). „Берое“ печели с 5:1 над „Лъсков“, след 5 попадения на Петко Петков и с 1:0 над „Арда“. Двубоят със столичните железничари е загубен с 1:3, а интересен е фактът, че всички попадения в турнира до тук са дело на Петков.

На четвъртфиналите съперник е ЦСКА „Септемврийско знаме“, а двубоят се играе в София. „Берое“ изиграва силен мач, но прави много пропуски и губи с 2:0. В този двубой Петко Петков пропуска да изравни от дузпа, но става голмайстор на турнира.

– Петков е на крачка и от голмайсторския приз в първенството, но остава само на гол от победителя Петър Жеков. Петков дори води в листата преди последния двубой със „Славия“. В този мач той не успява да се разпише, а на следващия ден Жеков бележи нужния му брой попадения и печели приза.

– „Берое“ получава и три купи след края на първенството. Тимът е класиран на първо място по спортсменство, а за спортсмен номер 1 е обявен Евгени Янчовски. Клубът е награден и с купата за „Обрзцова спортна публика“, приета с иронични усмивки от обществеността.

– Вратарите на „Берое“ Тодор Кръстев и Петко Олимпиев са първите в България, които заиграват с цветни фланелки – оранжеви. До този момент всички вратари са били с черни екипи.

– Любопитен момент се случва по време на двубоя с „Етър“ в Стара Загора от 32 кръг на първенството. „Берое“ води с 2:1 и пет минути преди изтичането на 90-те минути съдията дава край на двубоя. След протеста и на двамата треньори и виковете на публиката реферът връща играчите да довършат срещата. Куриозното е, че „Берое“ получава гол в тези минути и мачът завършва 2:2

– През този сезон на стадиона се появява 10-метров транспарант – „Бог прощава – „Берое“ не!“

– „Берое“ изиграва няколко международни срещи – печели срещу „побратимения“ „Криля Саветав“ с 2:1 в Стара Загора, а в Куйбишев губи с 0:1. В бившия СССР се играят още два мача – победа над „Рубин“ (Толиати) с 3:0 и равенство с „Нафтяник“ (Сизран) – 1:1. Любопитно е и турнето в Сирия, което провежда „Берое“. Записани са победи с 6:1 над „Басоураган“ (Алер), 3:0 над „Барада“ (Дамаск) и 1:0 над представителен отбор на дамаската полиция.



– След успеха си старши треньорът на „Берое“ Христо Младенов е привлечен за наставник на „А“ националния отбор на България.

– Петко Петков е нареден на 6 място в класацията за „Футболист на годината“. Сред 22-та избрани играчи присъстват още Георги Белчев и Димитър Димитров.

Следва…

Следващата седмица очаквайте всичко най-интересно за сезон 1972-73 г. – „Берое“ дебютира за Купата на УЕФА, евротурнирите пред мачовете от първенството, нов финал за Купата…

„ПФК Берое – Стара Загора“ ЕАД откри дарителска сметка по повод предстоящия юбилей „100 години организиран футбол в Стара Загора“, който предстои следващата година. Всеки, който има желание да спомогне финансово за тържествата може да внесе желаната сума на следната сметка:

Societe Generale Експресбанк
титуляр по сметка: „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД
BIC: TTBBBG22
IBAN: BG24TTBB94001526995876

Набраните средства ще бъдат използвани ЕДИНСТВЕНО и САМО по повод вековния юбилей!

Всички дарители са освободени от банкова такса!

БЪДИ ЧАСТ ОТ ЗЕЛЕНАТА ИСТОРИЯ!
НЯМА МОЕ, НЯМА ТВОЕ – 100 ГОДИНИ СВЕТЪТ Е БЕРОЕ!

[BAT UGOR]

„Берое в елита“: 1972-73 г. – Европейски

След като в предното първенство „Берое“ се класира на 3 място и печели бронзовите медали, през настоящия сезон всички в Стара Загора са настроени на европейска вълна. Старозагорци ще дебютират в европейските клубни турнири. Всички, като че ли поизоставят първенството и хвърлят всичките си усилия към двата други турнира – Купата на УЕФА и Купата на Съветската армия. Но нека отново започнем хронологично и с представянето в шампионата…

В тима няма особени промени. Няма напуснали основни състезатели, а привлечените са предимно младежи. Промяна има в треньорския пост. След като е извел „Берое“ до бронза, Христо Младенов е поел националния отбор на България и начело на старозагорци застава Лозан Коцев.

В първите четири срещи от „А“ група за сезона „Берое“ започва по старому – разгромни победи у дома над „Дунав“ и „Ботев“ (Враца), но загуби навън от „Черноморец“ (Бургас) и „Славия“. Следва загуба под Аязмото от „Локомотив“ (Пловдив), но пък победа навън над „Спартак“ (Варна). В 7 кръг на шампионата в Стара Загора отново пристига „Левски-Спартак“. Двубоят се играе на подгизнал от обилни дъждове терен. През първата част двата тима не си отбелязват гол и се оттеглят на почивка при нулево равенство. „Беройци“ повеждат в 57-та минута след гол на Димитър Димитров, а 7 минути по-късно Добромир Жечев контузва Петко Петков, който е изваден. Все пак домакините удържат преднината и „сините“ отново си тръгват победени. В следващите двубои представянето продължава да бъде колебливо – няколко равенства и две загуби в Стара Загора. „Берое“ определено хвърля доста сили в евротурнирите и затова редува силни и слаби мачове в шампионата. В 15 кръг от първенството в Стара Загора пристига и настоящия шампион – ЦСКА „Септемврийско знаме“. „Армейците“ също си тръгват победени – 2:0, след попадения на Борис Киров и Петко Петков. Полусезонът завършва със загуба в Плевен и разгромна победа у дома над „Миньор“ (Перник) – 4:0. Така след края на есенния полусезон „Берое“ заема 11 място с актив от 17 т.

През пролетта не е по-различно. Тимът не печели нито един двубой като гост, но представянето под Аязмото също е колебливо. „Берое“ записва серия от 7 мача без победа и специалистите определят, че тимът е в криза. Тя обаче не се задълбочава повече и въпреки че отборът не се замесва в битка за оцеляване завършва първенството на 13 място – на 5 т. от изпадащите. Отстъплението е видно, но е добре, че то се отразява само на мачовете от „А“ група.

В крайното класиране „Берое“ събира актив от 34 т., спечелени след изиграването на 34 мача. В тях са постигнати 12 победи, 6 равенства и 16 загуби. Головата разлика е 50:47.

Състав: Жеко Желев – 34 мача; Борис Киров и Димитър Димитров – по 33 мача; Евгени Янчовски и Стефан Иванов – по 32 мача; Георги Белчев – 31 мача; Никола Кордов – 30 мача; Петко Петков и Борис Тасев – по 25 мача; Христо Тодоров – 24 мача; Иван Вутов – 21 мача; Тодор Кръстев и Петко Олимпиев – по 17 мача; Тодор Стоянов – 16 мача; Георги Дачев – 15 мача; Никола Спасов – 11 мача и т.н.
Старши треньор: Лозан Коцев

Голмайстори: Петко Петков – 17 гола; Димитър Димитров – 11 гола; Георги Белчев – 7 гола; Борис Киров – 6 гола; Христо Тодоров и Иван Вутов – по 2 гола; Стефан Иванов, Никола Кордов и Илия Колев – по 1 гол

Всички резултати, според класирането:

1. ЦСКА-Септемврийско знаме (София)- 2:0 и 0:1

2. Локомотив (Пловдив) – 0:3 и 0:1

3. Славия (София) – 2:2 и 0:1

4. Левски-Спартак (София) – 1:0 и 0:4

5. Академик (София) – 0:2 и 1:4

6. Дунав (Русе) – 5:1 и 0:2

7. Локомотив (София) – 3:1 и 0:2

8. Ботев (Враца) – 4:0 и 1:3

9. Тракия (Пловдив) – 1:3 и 1:3

10. Черно море (Варна) – 3:1 и 0:1

11. Спартак (Плевен) – 2:0 и 1:2

12. Черноморец (Бургас) – 4:0 и 0:1

13. Берое

14. Миньор (Перник) – 4:0 и 2:2

15. ЖСК Спартак (Варна) – 1:1 и 4:0

16. Етър (Велико Търново) – 1:1 и 2:2

17. Лъсков (Ямбол) – 1:0 и 0:3

18. Волов (Шумен) – 4:0 и 0:0

домакин: 11 победи, 3 равенства и 3 загуби – 38:15

гост: 1 победа, 3 равенства и 13 загуби – 12:32

Представянето на „Берое“ в другите два турнира, в които участва обаче се различава коренно. Представяме ви го детайлно:

КУПА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

В 1/16-финалите „Берое“ отстранява „Тракия“ (Стамболийски) с 0:1 като гост, след попадение на Петко Петков и се класира за груповата фаза на турнира. Там съперници са ЖСК-Спартак (Варна), ЦСКА „Септемврийско знаме“ и „Бдин“ (Видин). Двубоите са във Велинград и Пазарджик. Старозагорци побеждават „ЖСК Спартак“ с 2:0 и „Бдин“ с 5:2. В тези двубои Петко Петков бележи общо 6 попадения. Тимът продължава напред, но излиза в спор за първото място в групата срещу „армейците“. Срещата в Пазарджик завършва със загуба – 0:2. Съперник в четвъртфинала е „Дунав“ (Русе), а мачът се играе във Велико Търново. Победа за „Берое“ с 3:1 и класиране за полуфиналите.

Както обикновено (3 от 4 случая) в полуфиналите съперник е „Левски-Спартак“. Двубоят се играе на 23 май 1973 г. в Пловдив. „Беройци“ повеждат в резултата още в 3-та минута след гол на Георги Белчев. В 51-та минута „сините“ изравняват след гол на Иван Стоянов. В 84-та минута обаче съдията Атанас Матеев отсъжда дузпа за старозагорския тим, а Борис Киров я превръща в гол – 2:1 и „Берое“ се класира за финала.

В последния двубой от турнира „Берое“ трябва да излезе срещу ЦСКА „Септемврийско знаме“ в столицата на 3 юни 1973 г. „Беройци“ започват страхотно тази среща и повеждат в резултата в 12-та минута след гол на Димитър Димитров. Радостта обаче е кратка – „армейците“ обръщат развоя за 3 минути след голове на Георги Денев в 18-та и Петър Жеков в 21-та минути. До края на мача „Берое“ хвърля много усилия, но така и не успява да изравни и резултатът остава непроменен – купата е за „червените“. По-рано обаче „армейците“ са спечелили и шампионската титла и това дава право на „Берое“ да представи България в турнира за Купата на носителите на купи през следващия сезон. Така за втора поредна година старозагорци ще играят в Европа. Надеждите за добро представяне в турнира са основателни, защото през настоящия сезон тимът се представя отлично, за което ще ви разкажем сега…

КУПА НА УЕФА

В този си формат турнирът за Купата на УЕФА стартира предния сезон, а до този момент е носел името Купа на панаирните градове. През сезон 1972/73 г. е първото участие на „Берое“ в европейските клубни турнири. Жребият определя за съперник в първия кръг тимът на „Аустрия“ (Виена). Тогава австрийците имат в състава си шестима национали, начело с легендарния Херберт Прохазка. Треньор им е известния Карой Шот. Естествено за фаворит е определен съставът на „Аустрия“ и оптимистите са съвсем малко.

На 13 септември 1972 г. италианският арбитър Паоло Тезели извежда двата състава във врящия котел под Аязмото, където около 25 000 души подкрепят мощно домакините в един от най-великите мачове, които са играни някога в Стара Загора. Още от първата минута самонадеяните австрийци са пометени от истинска вихрушка. В 12-та минута целия стадион е на крака, след като Петко Петков преминава през цялата отбрана на „Аустрия“ и прави безпомощен Менцел – 1:0 и първи гол за „Берое“ в евротурнирите! До почивката щурмът е неудържим – 4:0 с още два гола на Петков и попадение на Георги Белчев. Австрийците се мобилизират, за да не допуснат повече попадения и този резултат се задържа до 81-та минута. В последните десет минути обаче Менцел ще трябва да извади топката от мрежата си още три пъти след нови два гола на Петков и попадение на Янчовски – 7:0! Резултат, който е непознат до този момент за нито един австрийски отбор и разгромна победа за български тим, която не се е случвала. Много специалисти в България злословят, че победата е плод на случайност, но…идва реваншът във Виена.



Австрийците са мобилизирани поне да победят в реванша, за да отмият срама. Това обаче не се случва. На 27 септември двата тима излизат на легендарния „Пратер“ и още в 3-та минута Петков отново е в прегръдките на своите съотборници – 0:1. Силите на домакините стигат само до временно изравняване чрез Галаутс в 11-та минута, но в края на първата част Петков отново извежда българския тим напред след общо 7-то си попадение в двата мача. В края на срещата Белчев довършва „Аустрия“ и „Берое“ печели с 1:3 във Виена, като отстранява съперника с общ резултат 10:1! Още тогава австрийците са толкова впечатлени от Петков, че веднага го искат в състава си, без да пестят пари за това. Спортните ръководители от онези години обаче не разрешават подобен трансфер. Все пак той се случва 9 години по-късно…

В следващата фаза на турнира съперник е един от най-титулуваните унгарски отбори – „Хонвед“ (Будапеща). Първата среща отново е в Стара Загора и в дъждовния следобед на 25 октомври двата тима излизат пред около 30 000 души по трибуните. Унгарците обаче се бранят много ентусиазирано и организирано и 45 минути след началния сигнал на рефера Казаков от СССР резултатът е равен – 0:0. Още в първата атака за втората част обаче Петков разпечатва Бичкей – 1:0. Следват ударни десет минути и в 57-та минута „Берое“ води с 3:0 след попадения на Димитров и Киров. Срещата завършва по този начин и българския тим взима добра преднина.



За реваншът обаче треньорът Лозев има сериозни проблеми, след като Христо Тодоров и Георги Белчев отпадат от сметките му заради контузии, а до последно под въпрос е Петков. На 7 ноември в Будапеща Лозев прави силен тактически ход и поставя Кордов в центъра на отбраната и защитата пред Олимпиев играе отлично, справяйки се с набезите на унгарците. Домакините все пак стигат до попадение, но чак в 90-та минута чрез национала на Унгария Пал. „Берое“ продължава напред с общ резултат 3:1.

На осминафинала в турнира за Купата на УЕФА за съперник е отреден ОФК „Београд“ – вицешампион на Югославия. Очите на всички в България вече са обърнати към „Берое“, заради вече отпадналите софийски ЦСКА „Септемврийско знаме“, „Левски-Спартак“ и „Славия“. Първата среща е на 29 ноември 1972 г. в Белград. Хиляди старозагорци са на мача и подкрепят тима, който превъзхожда югославяните през целия двубой. Отборите обаче завършват мача без отбелязан гол и оставят развръзката за Стара Загора. Треньорът Лозан Коцев си спомня: “Направихме добър и интересен мач. Нападателите ни обаче пропуснаха две отлични голови възможности. Все пак вкарахме един гол, който румънският съдия Петричану отмени погрешно. Ако бяхме повели, убеден съм, че изходът от реванша в Стара Загора щеше да бъде съвсем друг.”



В мразовития 13 декември 1972 г. море от зелени знамена се люшка под Аязмото. Близо 26 000 души тръпнат в очакване и предвкусват класиране за четвъртфинал и може би среща с английските „Ливърпул“ и „Тотнъм“ или западногерманските „Кайзерслаутерн“ и „Борусия“ (Мьонхенгладбах), които са още в турнира. Надеждата за това се засилва още повече, след като Киров открива резултата в 43-та минута от дузпа – 1:0 за „Берое“. Второто полувреме обаче е кошмарно. Играта на отбора просто не върви и така желания втори гол така и не пада. Това мобилизира югославяните, които организират изключително опасни контри. При две от тях резервата Зец успява да преодолее Олимпиев с голове в 70-та и 78-та минути. Четири минути преди края Сантрач слага точка на спора с нов гол за ОФК „Београд“ – 1:3. Болезнена загуба, но изключително достойно първо представяне на „Берое“ в Европа.

ЛЮБОПИТНО:

– Средната посещаемост в Стара Загора е 11 600 зрители

– Според в. „Народен спорт“ в отбора на годината попадат Петко Олимпиев, Борис Киров и Петко Петков

– На 23 август 1972 г. в Торино се играе мач в чест на 75-годишнината на италианския „Ювентус“, който се изправя срещу Националния отбор на Българя. Петко Петков реализира един от головете за победата на българите с 1:2

– Евгени Янчовски изиграва своя мач номер 300 за „Берое“ в „А“ група на 3 декември 1972 г. в двубой срещу ЦСКА „Септемврийско знаме“. Мачът е спечелен с 2:0

– Последен сезон, в който „Берое“ играе изцяло в бяло!

Следва…

Следващата седмица очаквайте всичко най-интересно за сезон 1973-74 г. – зелено, рекорди, парадокси, КНК, Билбао, контузии, Магдебург, дузпи, грешки, малшанс и…“Б“ група…

„ПФК Берое – Стара Загора“ ЕАД откри дарителска сметка по повод предстоящия юбилей „100 години организиран футбол в Стара Загора“, който предстои следващата година. Всеки, който има желание да спомогне финансово за тържествата може да внесе желаната сума на следната сметка:

Societe Generale Експресбанк
титуляр по сметка: „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД
BIC: TTBBBG22
IBAN: BG24TTBB94001526995876

Набраните средства ще бъдат използвани ЕДИНСТВЕНО и САМО по повод вековния юбилей!

Всички дарители са освободени от банкова такса!

БЪДИ ЧАСТ ОТ ЗЕЛЕНАТА ИСТОРИЯ!
НЯМА МОЕ, НЯМА ТВОЕ – 100 ГОДИНИ СВЕТЪТ Е БЕРОЕ!

[BAT UGOR]

„Берое в елита“: 1973-74 г. – Парадокси

След като в предното първенство „Берое“ дебютира в евротурнирите, през настоящия сезон тимът отново играе в Европа. Този път в турнира Купа на носителите на купи, след като е финалист за Купата на съветската армия в предходния сезон. Така през тази кампания „Берое“ отново трябва да съчетае участие на три фронта. Започваме хронологично представянето на най-парадоксалния сезон в историята на клуба, а може би и в световен мащаб.

В състава има известно раздвижване. Вратарят Петко Олимпиев прекратява състезателната си дейност, а тимът е напуснат още от Господин Дачев, Виктор Генев, Никола Спасов, Желязко Богданов. В същото време Методи Бончев се завръща, а освен него са привлечени Христо Белчев и Георги Стоянов. Първия ще изиграе 192 мача за „Берое“, а Бръснаря цели 249 срещи. Промяна отново има и на треньорския пост. За старши треньор е назначен Иван Танев, а за помощник Васил Кънчев.

Стартът на първенството е зашеметяващ. В първия кръг „Берое“ постига най-голямата си победа в „А“ група в историята (постижението е изравнено през сезон 2006/07 г.), след като разгромява гостуващия „Миньор“ (Перник) с 8:0. Пет попадения в този мач реализира Петко Петков. Във втория кръг старозагорци гостуват на шампиона ЦСКА „Септемврийско знаме“ и изнасят един изключително равностоен мач, но губят в последната минута след груба грешка. Следва домакинско равенство с „Академик“ (София) и нови 8 гола, но този път във вратата на „Ботев“ (Враца). Гостите повеждат в резултата, но следват осем безответни попадения в тяхната врата – 8:1, с нови 4 гола на Петко Петков. Така след първите 4 кръга на шампионата стрелецът се е разписал цели 10 пъти! В следващия кръг обаче „беройци“ получават отрезвителен душ, след като губят от „Локомотив“ в София с 6:1. Следват домакинска победа с 3:1 над „“Черно море“ и нов малшанс със загуба в последните минути в Пловдив от „Тракия“. По това време обаче „Берое“ получава жесток удар, след като Георги Белчев и Борис Киров получават тежки контузии в мачовете с „Атлетик“ (Билбао) от турнира КНК. Тази на Белчев е изключително жестока и слага край на неговата забележителна кариера с 252 мача и 77 гола за „Берое“. Това се отразява в представянето и тимът печели само точка в следващите си 4 мача, като 2 от тях са в Стара Загора. Тимът се съвзема с победа 6:2 над „Спартак“ (Плевен), но следва нова нещастна загуба с 3:2 в София от „Левски-Спартак“. Първото завъртане завършва с победа над ЖСК-Спартак (Варна) и загуба в Пловдив от „Локомотив“.

Есенният полусезон обаче завършва след нови две срещи, в които „Берое“ постига две равенства – 1:1 в Перник и 3:3 в Стара Загора срещу ЦСКА „Септемврийско знаме“. Двубоят с „армейците“ е изключително интересен. Играе се на 12 декември 1973 г. като последен мач за годината. Гостите повеждат в резултата след 11 минути игра и гол на Петър Жеков. Петко Петко обаче изравнява само две минути по-късно. Полувремето завършва с груба грешка на Тодор Кръстев и гол на Денев – 1:2. През втората част обаче следва обрат – 3:2 след голове на Методи Бончев в 78-та минута и Димитър Димитров три минути преди края. Нов малшанс в последните минути лишават тима от победа и Аспарух Никодимов наказва груба грешка в отбраната за крайното 3:3. Пролетния дял започва с двубоя от 18 кръг, в който „Берое“ играе в София срещу „Академик“ и постига единствената победа си победа като гост – 0:2 с две попадения на Петков. За съжаление обаче това е последния двубой на голмайстора за сезона, след като той получава тежко заболяване след зимното турне на националния отбор в Африка. До края „Берое“ е лишен от най-резултатния си играч. В 18 мача той е отбелязал 20 гола. Тази бройка му стига за голмайсторския приз, но не стига на тима за спасение…

В този момент „Берое“ се намира на 9 място във временното класиране – на три точки зад третия, но и на същата дистанция зад 15-ия. Следват цели 9 двубоя, в който старозагорци нямат победа. Нещо повече – реализирани са едва 5 гола. През този период тимът уж се движи в т.н. „златна среда“, най-вече заради точките си от есента, но тя като че ли е твърде нестабилна и отборите са твърде сгъстени с активите си и много близо до зоната на изпадащите. Три кръга преди края „Берое“ посреща „Левски-Спартак“ в жизненоважен двубой и печели с 1:0 след гол на Никола Иванов. Последните два двубоя обаче са загубени от вече изпадналия ЖСК-Спартак във Варна и спечелилите бронзовите медали „Локомотив“ в Стара Загора. „Берое“ завършва на 15 място и изпада в „Б“ група.

Изпадането е един истински парадокс в световния футбол. Едва ли има друг случай, в който отбор изпада с положителна голова разлика, трети по резултатност за сезона, спечелил рекордните победи в първенството, излъчил голмайстор на шампионата и…четвърфиналист от европейски футболен турнир от този сезон! Липсата на основните играчи се оказва фатално. Малшансът също. „Берое“ губи изключително много точки в последните минути и дори секунди, от 8 отсъдени дузпи в своя полза реализира едва три, фатални индивидуални грешки в решителни моменти. Всичко това няма как да не доведе нещата до немислимото изпадане…

В крайното класиране „Берое“ събира актив от 21 т., спечелени след изиграването на 30 мача. В тях са постигнати 7 победи, 7 равенства и 16 загуби. Головата разлика е 50:46.

Състав: Никола Кордов – 30 мача; Христо Белчев, Христо Тодоров, Методи Бончев и Димитър Димитров – по 29 мача; Жеко Желев – 27 мача; Тодор Кръстев – 26 мача; Евгени Янчовски – 21 мача; Иван Вутов и Борис Киров – 20 мача; Петко Петков и Борис Тасев – 19 мача; Стефан Иванов – 18 мача; Теньо Минчев – 17 мача; Димитър Вичев и Георги Белчев – 10 мача; Никола Иванов и Минчо Кацаров – 7 мача и т.н.
Старши треньор: Иван Танев

Голмайстори: Петко Петков – 20 гола; Димитър Димитров – 9 гола; Методи Бончев – 7 гола; Христо Тодоров и Борис Киров – по 3 гола; Жеко Желев – 2 гола; Георги Стоянов, Георги Белчев, Стефан Иванов, Иван Вутов и Никола Иванов – по 1 гол.

Всички резултати, според класирането:

1. Левски-Спартак (София)- 1:0 и 2:3

2. ЦСКА-Септемврийско знаме (София) – 3:3 и 0:1

3. Локомотив (Пловдив) – 0:2 и 1:2

4. Етър (Велико Търново) – 1:2 и 1:2

5. Локомотив (София) – 1:2 и 1:6

6. Академик (София) – 2:2 и 2:0

7. Ботев (Враца) – 8:1 и 0:2

8. Славия (София) – 0:0 и 1:1

9. Черно море (Варна) – 3:1 и 1:2

10. Тракия (Пловдив) – 1:1 и 0:2

11. Пирин (Благоевград) – 1:2 и 0:1

12. Янтра (Габрово) – 1:2 и 0:2

13. Миньор (Перник) – 8:0 и 1:1

14. Спартак (Плевен) – 6:2 и 0:0

15. Берое

16. ЖСК-Спартак (Варна) – 4:0 и 0:1

домакин: 6 победи, 4 равенства и 5 загуби – 40:20

гост: 1 победа, 3 равенства и 11 загуби – 10:26



Представяме ви детайлно и участието на „Берое“ в евротурнирите:

КУПА НА НОСИТЕЛИТЕ НА КУПИ

КНК е европейски турнир, който съществува от сезон 1960/61 г. и се провежда до 1998/99 г. През своята история той винаги се е смятал за втория най-престижен европейски клубен турнир след този за Купата на европейските шампиони. „Берое“ записва участие в тази надпревара два пъти в своята история. През настоящия сезон е първият от тях.

В първия кръг „Берое“ излиза срещу непретенциозния „Фола“ (Еш, Люксембург) и разгромява съперника със 7:0 в първия двубой. Петко Петков реализира 3 гола, Жеко Желев добавя две попадения, а по веднъж се разписват Георги Стоянов и Христо Тодоров. Аматьорите от Великото херцогство са толкова впечатлени от обстановката под Аязмото и публиката, че предлагат и втория двубой да се играе в Стара Загора. Реваншът също е спечелен, но този път с 4:1. Головете са дело на Петков, Белчев, Киров и Тодоров. „Беройци“ продължават напред с общ резултат 11:1.

В следващия кръг обаче жребият е безмилостен. Съперник е испанския „Атлетик“, всяващия ужас гранд от баската столица Билбао, който е на 3 място във вечната ранглиста на испанския футбол.

“Преди мача бях песимистично настроен, че сме способни да направим нещо срещу такъв отбор – разказва в книгата “Светът е Берое” тогавашният треньор на тима Иван Танев, в чиято колекция по-късно ще влезе и скалпът на „Ювентус“. „За да научим повече за съперника ни, се свързахме с нашето посолство в Мадрид, откъдето журналистът Александър Асянчин чрез видеозаписи и точни игрови характеристики на състезателите на „Атлетик“ подаде много точна и навременна информация за съперника.”

А имената в състава на противника са направо зашеметяващи. С № 1 е Луис-Мигел Ирибар – един от най-великите вратари в света за онова време, който пази и на националния отбор. В състава са още Чечу Рохо, както и знаменитият халф Анхел-Мария Виляр, днес президент на Испанската футболна федерация. Отборът е известен с най-безкомпромисната и касапска защита в Испания, която за съжаление в последствие ще унищожи състезателната кариера на един от нашите асове.

Срещу това Иван Танев и хората му имат две оръжия – големият беройски дух на отбора, както и вярната старозагорска публика. На 24 октомври 1973 г. близо 30 000 запалянковци пеят клубния химн “Светът е Берое!” на стадиона под “Аязмото”. Беройци са изведени от капитана си Евгени Янчовски, испанците – от Ирибар.

Триумфът на Берое в този мач просто е невероятен. Отбраната на „Атлетик“ се хвърля да пази нашия голмайстор Петко Петков, за когото са разбрали, че година по-рано е вкарал 5 гола във вратата на „Аустрия“ (Виена) само в един мач. През цялото време той е пазен от двама души, а това отваря пространства за останалите наши играчи, които атакуват отвсякъде и правят безпомощна отбраната от Билбао. В 36-ата минута стадионът е на крака – при една от атаките на Берое Димитър Димитров връзва двама защитници и с техничен удар край Ирибар прави 1:0! След почивката зелената фурия направо помита именития съперник. Десетина минути след началото на второто полувреме Желев прави безпомощен Ирибар за втори път, а към края влезлият като резерва Методи Бончев фиксира крайното 3:0 – най-голямата победа на български срещу испански отбор и до днес.



Две седмици по-късно е реваншът на стадион “Сан Мамес” в Билбао. Шокът от първия мач в баските редици е неописуем, но ръководството на „Атлетик“ предприема всички възможни мерки, решено на всяка цена да спечели реванша с резултат, какъвто му е необходим да се класира. За целта мачът е поверен на унгарския съдия Петри, който през цялото време свири в полза на домакините.

На всичкото отгоре „беройци“ пристигат в Билбао пребити от път сутринта преди мача. Отборът пътува със самолет до Мадрид, като според програмата оттам трябва да хване полет до Билбао. В ноемврийския следобед обаче над испанската столица се спуска гъста мъгла и полетите са отменени. Налага се да бъде хванат влак, цяла нощ отборът се клатушка и едва призори пристига в града. А там обстановката е невероятна – в Билбао е обявена футболна мобилизация, по градската радиоуредба вървят непрекъснато призиви към населението да идва на стадиона.

В 19 часа местно време, на 7 ноември 1973 г. реферът Петри извежда двата отбора. 11-те храбреци в зелени екипи се изправят срещу 60 000 озверели баски на трибуните на “Сан Мамес” и съперник, готов да бие с цената на всичко. Шефовете на „Атлетик“ са преценили всичко, освен едно – че на вратата на „Берое“ е великолепният Тодор Кръстев, легендарният вратар на старозагорци, който на този ден изнася най-великия мач в кариерата си.

“Когато излязохме на терена, стадионът направо изригна като вулкан – спомня си по-късно Кръстев. – Не е шега работа срещу теб да реват 60 000 души. На всичкото отгоре преди мача в Стара Загора ни бяха проглушили ушите с техния вратар Ирибар, та се бях амбицирал да покажа, че Тодор Кръстев от „Берое“ (Стара Загора) не е по-слаб от него. Сигурността ми се предаде и на моите съотборници. В този мач аз дадох всичко от себе си, на което съм способен.”

Кръстев изнася невероятен мач, като отбива над 20 удара в очертанията на вратата си. Испанските нападатели успяват да му вкарат само един гол, половин час след началния сигнал чрез халфа Ласа, при това от изключително спорно положение за засада.

При 1:0 „Атлетик“ вкарва в игра всички нечестни средства, на които испанците са способни. “Не искам да си спомням за този мач – казва по-късно големият ни голмайстор Петко Петков. – Баските бяха много груби. Контузиха фатално Георги Белчев, удариха лошо и Димитров, но никой от нас не се огъна. Тошо Кръстев бе невероятен, спаси над 10 гола, рядко съм виждал друг вратар да пази по такъв начин.”

В този мач Берое дава и една голяма жертва. Малтретиран безжалостно от защитата на „Атлетик“ е Георги Белчев, който е тежко контузен и на стадион “Сан Мамес”. Всъщност това е неговата последна битка. „До този момент ние не бяхме играли на толкова голям стадион и с толкова много публика. Испанците бяха много надъхани и уверени, че ще заличат преднината ни. Започнаха с грубостите още от самото начало и аз излязох от строя още в 17-та минута след много груб фаул, извършен от десния им защитник Иняки Саез. За съжаление получената контузия ме извади не само от мача, но и завинаги. Моите колеги обаче се справиха в Билбао и заслужено продължихме напред „, разказа Белчев в участието си в предаването #СВЕТЪТеБЕРОЕ



А напред, в четвъртфиналната фаза на турнира съперник е източногерманския „Магдебург“. Компания в тази фаза на надпреварата им правят отбори като „Милан“, „Спортинг“ (Лисабон), „Борусия“ (Мьонхенгладбах) и ПАОК (Солун). В първия двубой „Берое“ трябва да бъде гост в Магдебург. Съперникът е пълен за национали на ГДР. На 6 март 1974 г. „Берое“ излиза пред 25 000 души на „Ернст Грубе“ без част от най-добрите си играчи. Заради заболяване липсва Петков Петков, а освен него извън строя е и Георги Белчев. Евгени Янчовски е прекратил своята кариера през паузата, а Борис Киров също получава контузия по време на срещата. „Беройци“ обаче отново се държат изключително храбро. Домакините побеждават с 2:0, след попадения на Херман в 70-та минута и Мевис, само три минути по-късно.



Реваншът в Стара Загора е две седмици по-късно, но проблемите за съжаление не се разрешават, а напротив – задълбочават се. Освен изброените по-горе имена, от състава липсва и Жеко Желев. Отборът е без нападение! Това налага като дясно крило да излезе защитникът Стефан Иванов, а на върха на атака, с номер 3 на гърба застава Христо Тодоров. „Берое“ обаче никога не се предава и на 20 март 1974 г. двата отбора излизат пред над 25 000 души под Аязмото. „Зелените“ играят добре, но така и не могат да реализират своите положения. В 72-та минута надеждите на всички за чудо стават все по-реални, след като Иван Вутов реализира дузпа и „Берое“ повежда – 1:0. Домакините хвърлят всички сили напред, но ново попадение пада във вратата на Кръстев. Шест минути преди края Херман бележи и изпраща своя тим на полуфиналите – 1:1. По-късно „Магдебург“ печели трофея, след като побеждава на финала италианския колос „Милан“ с 2:0.

ЕКИПИТЕ:

Това е първият сезон, в който „Берое“ заиграва със зелено – цветът, който е символ на клуба и до днес. Комбинацията е зелени фланелки, бели гащета и червени чорапи.

ЛЮБОПИТНО:

– Средната посещаемост в Стара Загора е 12 866 зрители

– Представянето на тима в турнира за Купата на съветската армия не е успешно. В първия кръг е отстранен тимът на „Лъсков“ (Ямбол) с 5:0. На осминафиналите тимът е елиминиран от „Дунав“ (Русе) с общ резултат 1:3.

– Петко Петков става голмайстор на шампионата след само 19 изиграни мача, в които реализира 20 гола.

– Евгени Янчовски се отказва от футбола по време на паузата, но след това се завръща в игра, заради многобройните контузии.

– За „Берое“ са отсъдени 8 дузпи, но реализираните са едва 3

– „Берое“ е трети по резултатност за сезона, веднага след лидерите, но това не е достатъчно за спасение.

– Други международни срещи:

В Стара Загора – с „Криля Саветав“ (СССР) – 1:0; със „Завиша“ (Полша) – 1:1; „Електропутерс“ (Румъния) – 2:0 и „Локомотива“ (Кошице, Словения) – 0:1;

Гост – с „Интер“ (Братислава, Словакия) – 1:4; „Слован“ (Братислава) – 1:2 и „Локомотива“ (Кошице) – 1:1

Следва…

Следващата седмица очаквайте всичко най-интересно за сезон 1975-76 г. – първо ще разкажем за „наказателната акция №2“ в „Б“група, ново завръщане в елита, „Берое“ се сбогува с легенди, идват свежи попълнения, прецедент в Перник, Петков отново голмайстор, последна промяна по екипите…

„ПФК Берое – Стара Загора“ ЕАД откри дарителска сметка по повод предстоящия юбилей „100 години организиран футбол в Стара Загора“, който предстои следващата година. Всеки, който има желание да спомогне финансово за тържествата може да внесе желаната сума на следната сметка:

Societe Generale Експресбанк
титуляр по сметка: „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД
BIC: TTBBBG22
IBAN: BG24TTBB94001526995876

Набраните средства ще бъдат използвани ЕДИНСТВЕНО и САМО по повод вековния юбилей!

Всички дарители са освободени от банкова такса!

БЪДИ ЧАСТ ОТ ЗЕЛЕНАТА ИСТОРИЯ!
НЯМА МОЕ, НЯМА ТВОЕ – 100 ГОДИНИ СВЕТЪТ Е БЕРОЕ!

[BAT UGOR]

„Берое в елита“: 1975-76 г. – Отстъпление



След парадоксалното изпадане от елита в предния сезон, „Берое“ трябва да играе в „Б“ група. През 1974-75 г. кампанията на старозагорци във втория ешелон може да се определи като „наказателна експедиция №2“. Основата на тима е запазена изцяло. Напуснали са Тодор Кръстев (271 мача за „Берое“), който поема към Сливен, а Евгени Янчовски (рекордните 371 мача) и Иван Вутов (161 мача) се отказват. Техните места в титулярния състав са заети от Коста Костов, Кънчо Кашеров и Теньо Минчев. Промени има в ръководството на дружеството. За негов председател е избран Георги Динаджиков, а за негов заместник и отговарящ по въпросите на футбола – Георги Белчев, който е дългогодишен капитан на тима. На треньорския пост е Христо Младенов.



„Берое“ е пълен хегемон в „Б“ група с тотално превъзходство. Отборът завършва сезона с 16 т. аванс пред втория, отбелязани са рекордните 113 гола, като 51 от тях са дело на Петко Петков. Това е ненадминат рекорд за отбелязани голове в един сезон в България.



Преминаваме към сезон 1975-76 г., в който „Берое“ отново играе в „А“ група. В състава настъпват известни промени. Отборът се разделя с дългогодишния си централен защитник Христо Тодоров, който е изиграл цели 348 мача за „Берое“ и е на второ място във вечната ранглиста по този показател. Тимът е лишен и от Димитър Димитров, който преминава в ЦСКА „Септемврийско знаме“ след 165 мача и 44 гола за „Берое“. Новите попълнения са предимно млади играчи. Сред тях трябва да отбележим присъединяването на 17-годишния юноша на клуба Георги Димитров, който играе още само един сезон в Стара Загора, преди да премина в „армейския“ клуб и се превърне в един от емблематичните му играчи. В треньорския състав е направена поредната промяна и начело на клуба през този сезон е Георги Берков.

Първите три кръга са сравнително успешни. „Берое“ стартира с победа в Стара Загора над „Славия“ с 3:1, след две попадения на Петко Петков и едно на Диньо Стоянов. Следва нулево домакинско реми с „Академик“ (София) и голово 2:2 в Русе с „Дунав“. В 4 кръг „Берое“ приема „Левски-Спартак“. Датата е 6 септември 1975 г. и близо 35 000 по трибуните виждат първата загуба на „Берое“ от този съперник от 1958 г. насам. Домакините повеждат в 10-та минута с гол на Тодор Апостолов, но „сините“ обръщат мача още до почивката и водят с 1:3. Отново Апостолов дава надежди, че серията без загуба ще продължи с попадение в 56-та минута, но до нов гол така и не се стига и „Левски-Спартак“ печели с 2:3. До края на полусезона най-често срещания знак в мачовете на „Берое“ е „хикс“ – 6 равенства в 11 мача. Победите са две, а загубите три. За отбелязване са ремитата с „Локомотив“ и „Тракия“ в Пловдив и шампиона ЦСКА „Септемврийско знаме“ в Стара Загора. Интересна е загубата в последния есенен кръг в Перник от „Миньор“ с 4:3, когато „Берое“ води с 1:3 до 75-та минута, но за нея ще ви разкажем в рубриката „Любопитно“. В паузата „Берое“ се намира на 12 място с актив от 14 т.

Пролетния дял не е по-различен и „Берое“ го завършва с абсолютно същия актив от точки. Представянето в гостуванията продължава да бъде трагично и е постигната едва една победа – в София над „Академик“. В домакинствата обаче е допусната също само една загуба. Като цяло отборът се движи в „златната“ среда, но това не удовлетворява взискателната „беройска“ публика. Наблюдава се отстъпление в стила на игра – не е познатият експлозивен и нападателен футбол. Спадането в играта е очевидно. Единствения запомнящ се мач от пролетта е финалното 5:0 над „Миньор“ (Перник) с 4 гола на Петков Петков, които са му достатъчни за поредния голмайсторски приз.

В крайното класиране „Берое“ заема 10 място и събира актив от 28 т., спечелени след изиграването на 30 мача. В тях са постигнати 8 победи, 12 равенства и 10 загуби. Головата разлика е 35:39.

Състав: Никола Кордов и Георги Василев – по 30 мача; Теньо Минчев – 29 мача; Кънчо Кашеров – 28 мача; Петко Петков – 27 мача; Тодор Апостолов – 26 мача; Диньо Стоянов – 25 мача; Борис Киров – 25 мача; Коста Костов и Жеко Желев – 24 мача; Георги Стоянов – 23 мача; Живко Господинов – 19 мача; Николай Иванов – 13 мача; Христо Белчев – 9 мача; Марин Станчев – 8 мача; Христо Михайлов – 7 мача и т.н.
Старши треньор: Георги Берков

Голмайстори: Петко Петков – 19 гола; Тодор Апостолов – 5 гола; Жеко Желев и Кънчо Кашеров – 2 гола; Борис Киров, Диньо Стоянов, Теньо Минчев, Николай Иванов, Живко Господинов, Георги Стоянов и Христо Белчев – по 1 гол.

Всички резултати, според класирането:

1. ЦСКА-Септемврийско знаме (София)- 1:1 и 1:5

2. Левки-Спартак (София) – 2:3 и 2:5

3. Академик (София) -0:0 и 1:0

4. Локомотив (Пловдив) – 1:0 и 0:0

5. Славия (София) – 3:1 и 0:2

6. Тракия (Пловдив) – 1:1 и 1:1

7. Сливен – 0:0 и 0:2

8. Локомотив (София) – 1:1 и 0:2

9. Дунав (Русе) – 0:1 и 2:2

10. Берое

11. ЖСК-Спартак (Варна) – 1:0 и 0:0

12. Пирин (Благоевград) – 1:0 и 0:0

13. Ботев (Враца) – 2:0 и 0:3

14. Миньор (Перник) – 5:0 и 3:4

15. Черно море (Варна) – 1:1 и 0:2

16. Спартак (Плевен) – 3:0 и 2:2

домакин: 7 победи, 6 равенства и 2 загуби – 22:9

гост: 1 победа, 6 равенства и 8 загуби – 13:30

Екипите:

През този сезон от екипа на „Берое“ тотално отпада червеният цвят и от тук насетне клубните цветове са изцяло зелено-бели

Любопитно:

– Представянето на тима в турнира за Купата на съветската армия не е успешно. Още на 1/32 финалите „Берое“ губи от ЖСК-Спартак във Варна с 2:1 и отпада

– В последния есенен кръг „Берое“ губи изключително драматично в Перник от „Миньор“. На полувремето гостите водят с 1:3, след като още до 9-та минута Петко Петков вкарва 2 гола, а в края на полувремето Борис Киров също бележи. Този резултат се запазва до 74-та минута, когато започва обратът, но не без помощта и на съдията, разбира се. Домакините изравняват в 83-та минута, а победното им попадение пада в 90-та, като голмайсторът Цветков е в положение на засада. „Беройци“ отказват да изпълнят център, а съдията не може да даде край на мача. За да спаси положението треньорът Берков пуска в игра Апостолов, който изпълнява центъра, но си навлича гнева на своите съотборници.

– На 13 март 1976 г., преди мача с „Дунав“ е организирано тържество, на което старозагорската общественост поздравява и се сбогува с прекратилите своята състезателна дейност Евгени Янчовски, Георги Белчев, Иван Вутов и Петко Олимпиев.

– Това е втори приз за „Голмайстор на първенството“ за Петко Петков. Той попада и в класацията „Отбор на годината“ на в. „Народен спорт“ .

– През тази година юношите на „Берое“ с треньор Румен Брънеков стават Републикански шампиони.



Следва…

Следващата седмица очаквайте всичко най-интересно за сезон 1976-77 г. – тимът набира инерция, „Берое“ решава изпадащите, нов полуфинал за Купата с „Левски-Спартак“, пореден нов наставник…

„ПФК Берое – Стара Загора“ ЕАД откри дарителска сметка по повод предстоящия юбилей „100 години организиран футбол в Стара Загора“, който предстои следващата година. Всеки, който има желание да спомогне финансово за тържествата може да внесе желаната сума на следната сметка:

Societe Generale Експресбанк
титуляр по сметка: „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД
BIC: TTBBBG22
IBAN: BG24TTBB94001526995876

Набраните средства ще бъдат използвани ЕДИНСТВЕНО и САМО по повод вековния юбилей!

Всички дарители са освободени от банкова такса!

БЪДИ ЧАСТ ОТ ЗЕЛЕНАТА ИСТОРИЯ!
НЯМА МОЕ, НЯМА ТВОЕ – 100 ГОДИНИ СВЕТЪТ Е БЕРОЕ!

[BAT UGOR]

„Берое в елита“: 1976-77 г. – Набиране

През настоящия сезон „Берое“ отново има нов наставник и това е бившият футболист на клуба Христо Панчев. Като размествания в състава трябва да отбележим идването на Стойчо Младенов от Димитровград, който ще отбележи 44 гола за „Берое“ в 81 мача. Тимът е напуснат от Никола Кордов (147 срещи) и Христо Тодоров, който слага край на кариерата си след 348 мача и 25 гола за „Берое“. Стартовия състав обикновено е Коста Костов, Христо Белчев, Кънчо Кашеров, Теньо Минчев, Георги Василев, Жеко Желев, Георги Стоянов (Георги Димитров), Борис Киров, Стойчо Младенов, Диньо Стоянов и Петко Петков.

Сезонът започва и върви „нормално“ – победи у дома и загуби навън. Тимът стартира с победа над „Дунав“ в Стара Загора и загуба в Свищов. Стойчо Младенов прави своя дебют в „Берое“ в 3 кръг срещу „Академик“ (София) и бележи още в първия си двубой. В следващите два мача той отново се разписва. В 7 кръг „Берое“ допуска първа загуба у дома от „Сливен“ с шокиращото 0:3, а стражът на гостите и бивш играч на „зелено-белите“ Тодор Кръстев не допуска попадение от бившите си съотборници в трети пореден мач. Загубата е последвана от ново тежко поражение в София от „Славия“ с 4:0. Тимът обаче се съвзема и до края на есенния дял постига 7 мача без загуба и набира инерция. В тези двубои са нулеви ремита с „Левски-Спартак“ в столицата и с ЦСКА „Септемврийско знаме“ в Стара Загора, както и резултатно 3:3 срещу „Тракия“ в Пловдив. Полусезонът е завършен с 15 т. и място в „златната среда“ с 9 място.

В паузата към тима се присъединява юношата на „Берое“ Пламен Липенски, който ще изиграе 176 мача за родния си тим. В момента Липенски е кондиционен треньор в настоящия представителен тим. Отборът започва новия полусезон с единствената си победа като гост през кампанията – 1:2 в Русе. Следват резонните победа над свищовските „академици“ и загуба от софийските като гост. Въобще, победите и загубите се редуват, а серията завършва с най-тежкото поражение за сезона – 6:0 във Варна от ЖСК-Спартак. В следващия кръг обаче „Берое“ отново препъва „Левски-Спартак“ и не позволява на сините да спечелят, завършвайки 2:2. До предпоследния кръг не се случва нещо изненадващо и фрапантно. Тимът се движи в средата на класирането без шансове да изпадне или се класира призово.

В последния кръг „зелено-белите“ приемат „Миньор“ (Перник), а двубоят е от особено значение за гостите, които се нуждаят от победа, за да изпреварят ЖСК-Спартак (Варна) и се спасят от изпадане. Преди мача масово се говори, че „Берое“ ще „легне“ на съперника заради тежката загуба от „спартаклии“ и като отмъщение за далечната 1959 г., когато те губят леко от същия този „Миньор“ и „Берое“ изпада заради 3 хилядни. Нашият клуб обаче многократно е доказвал, че не си прави подобни сложни сметки и „беройци“ разгромяват съперника с 5:1, след три гола на Петко Петков и изпращат перничани в „Б“ група.

Като характеристика на сезона може да кажем, че „Берое“ набира инерция и определено разполага със силен тим, който в определен момент може да атакува нещо по-сериозно. Без победи навън обаче това няма как да стане. Започва новият цикъл, който е характерен за клуба в историята до този момент – възход и връх в първенство и турнири и спад с изпадане в долната дивизия. Всичко това ще се повтори, но за него ще ви разкажем в следващите издания на рубриката.

Така в крайното класиране „Берое“ заема 9 място и събира актив от 29 т., спечелени след изиграването на 30 мача. В тях са постигнати 10 победи, 9 равенства и 11 загуби. Головата разлика е 39:51.

Състав: Петко Петков, Теньо Минчев и Христо Белчев – по 30 мача; Кънчо Кашеров – 29 мача; Стойчо Младенов и Жеко Желев – по 28 мача; Борис Киров – 25 мача; Георги Василев – 22 мача; Диньо Стоянов и Коста Костов – 21 мача; Георги Димитров – 18 мача; Любомир Тихомиров – 16 мача; Георги Стоянов – 13 мача; Николай Иванов и Кирил Дачев – по 10 мача; Тодор Апостолов – 7 мача и т.н.
Старши треньор: Христо Панчев

Голмайстори: Петко Петков – 11 гола; Стойчо Младенов – 10 гола; Жеко Желев – 6 гола; Теньо Минчев и Диньо Стоянов – по 2 гола; Борис Киров, Георги Димитров, Георги Стоянов, Николай Иванов, Тодор Апостолов и Радослав Христов – по 1 гол.

Всички резултати, според класирането:

1. Левки-Спартак (София) – 2:2 и 0:0

2. ЦСКА-Септемврийско знаме (София) – 0:0 и 0:1

3. Марек (Дупница) -1:0 и 2:4

4. Славия (София) – 2:1 и 0:4

5. Ботев (Враца) – 1:0 и 1:1

6. Пирин (Благоевград) – 0:0 и 1:2

7. Локомотив (София) – 4:2 и 1:3

8. Локомотив (Пловдив) – 2:2 и 1:3

9. Берое

10. Сливен – 0:3 и 0:2

11. Тракия (Пловдив) – 0:0 и 3:3

12. Академик (София) – 1:0 и 1:4

13. Академик (Свищов) – 1:0 и 1:3

14. ЖСК-Спартак (Варна) – 2:1 и 0:6

15. Миньор (Перник) – 5:1 и 2:2

16. Дунав (Русе) – 2:0 и 2:1

домакин: 9 победи, 5 равенства и 1 загуба – 23:12

гост: 1 победа, 4 равенства и 10 загуби – 15:39



Любопитно:

– „Берое“ се завръща с добро представянето в турнира за Купата на съветската армия. В първия кръг „зелено-белите“ отстраняват „Черноморец“ (Несебър) с 0:4, а във втория разгромяват и ЖСК-Металург (Мездра) с 6:1. Следват двубоите от същинската фаза, които се играят на неутрален терен. На осминафиналите съперник е столичния „Академик“, а мачът е във Велинград. „Берое“ печели с 1:0 и трябва да играе с „черната котка“ Сливен в Нова Загора. Този път Тодор Кръстев е преодолян от Петко Петков в 87-та минута и „Берое“ е на полуфинал за Купата.

Съперникът там е традиционен за „Берое“ – „Левски-Спартак“. За пети път от общо шест класирания дотук „зелено-белите“ трябва да играят с този съперник (и предшествениците му) в тази фаза на турнира. До този момент са разменени по два успеха. Полуфиналът се играе на 4 май 1977 г. във Велико Търново пред близо 40 000 зрители. „Берое“ обаче изиграва най-слабия си полуфинал до момента и губи с 0:3 след два гола на Павел Панов и един на Йордан Йорданов.

– Стражът Тодор Кръстев не допуска попадение от „Берое“ и в четирите си мача за първенство, в които е играл. Той е преодолян единствено в турнира за Купата на Съветската армия. През следващия сезон той се завръща в Стара Загора.

– Още любопитни моменти от двубоя „Берое“-„Сливен“ за Купата…Едва ли стадионът в Нова Загора някога ще побере толкова много народ, както тогава. Мачът е много здрав, а допълнително напрежение внася басът, който са си направили в този мач бившият вратар на „Берое“ и тогавашен национален страж Тодор Кръстев и Петко Петков, а именно че нападателят няма да може да вкара гол в тази среща. Невероятен на вратата в мача е Тодор Кръстев, но в 87-та минута той капитулира, като веднага след това Петков си сваля връзката на обувката и я дава Кръстев, приканвайки го да изпълни заканата – да се обеси на вратата. Феновете няма как да не си спомнят последвалото славно пътуване от гарата в Нова Загора до Стара Загора и маршът из целия град, придружен с мощно огласяне с песни за „Берое“.

Следва…

Следващата седмица очаквайте всичко най-интересно за сезон 1977-78 г. – нови промени в ръководство, треньори и състав, тимът с поглед напред от дъното в класирането, Петко Петков напуска за пръв път „Берое“, голмайсторът на България отново е от „Берое“…

„ПФК Берое – Стара Загора“ ЕАД откри дарителска сметка по повод предстоящия юбилей „100 години организиран футбол в Стара Загора“, който предстои следващата година. Всеки, който има желание да спомогне финансово за тържествата може да внесе желаната сума на следната сметка:

Societe Generale Експресбанк
титуляр по сметка: „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД
BIC: TTBBBG22
IBAN: BG24TTBB94001526995876

Набраните средства ще бъдат използвани ЕДИНСТВЕНО и САМО по повод вековния юбилей!

Всички дарители са освободени от банкова такса!

БЪДИ ЧАСТ ОТ ЗЕЛЕНАТА ИСТОРИЯ!
НЯМА МОЕ, НЯМА ТВОЕ – 100 ГОДИНИ СВЕТЪТ Е БЕРОЕ!

[BAT UGOR]

„Берое в елита“: 1977-78 г. – Спринт

За десети пореден сезон „Берое“ започва с нов наставник. Последният, който е записал две поредни първенства като старши треньор на старозагорци е Крум Милев. През сезон 1977-78 г. Иван Танев се завръща начело на отбора и ще остане четири години на този пост.

Промени има и в ръководните органи. Бочно Мерджанов се завръща като началник на футбола към дружеството, а негов председател остава Георги Данаджиков. Евгени Янчовски поема школата, а председател на секцията на обществени начала продължава да е генерал-майор Делчо Делчев.

Доста промени има и в състава. Напусналите са почти цял отбор – Георги Василев, Диньо Стоянов, Радослав Христов, Николай Иванов, Тодор Апостолов, Златко Тодоров, Вълчан Танев, Стефан Иванов, Христо Михайлов. Георги Димитров също напуска „Берое“ и преминава в ЦСКА „Септемврийско знаме“. Голмайсторът на тима Петко Петков се записва студент и заминава за Свищов, където остава една година.

Разбира се, към отбора се присъединяват доста нови лица. Сред тях са Таньо Петров, който ще изиграе 131 мача и ще реализира 32 гола, Минко Топузаков, Митко Николов, Недялко Панайотов, Теньо Тенев, Златко Василев, Панайот Горов, Любомир Тихомиров и Стефан Найденов. След тригодишно отсъствие се завръща и вратарят Тодор Кръстев.

Привържениците са скептични за представянето на отбора през този сезон, най-вече заради отсъствието на Петко Петков. Стартът на сезона обаче е добър и „Берое“ започва с три победи от четири мача, но и трите са в Стара Загора. Следват загуба от „армейците“ в София и от ЖСК-Спартак (Варна) у дома. Представянето през есента определено обаче е добро и старозагорци се движат добре. Тимът постига две нулеви равенства срещу пловдивските отбори като гост и също нулево реми в столицата с „Левски-Спартак“. Особено драматична обаче е загубата от „Славия“ в София. През настоящия сезон „белите“ разполагат с отлично нападение Григоров-Желязков, които бележат по гол и във вратата на „Берое“, давайки преднина от две попадения за своя тим. Старозагорци обаче обръщат развоя на срещата с три гола на Стойчо Младенов и повеждат с 2:3 в 53-та минута. Следва обаче нов обрат с нови попадения на Григоров и Желязков в края за финалното 4:3 в полза на „Славия“. Всъщност, през есента липсата на Петко Петков не е толкова осезаема, защото „Берое“ завършва полусезона с 20 попадения от 15 мача, а 11 от тях са дело на Стойчо Младенов. През паузата клубът е на перспективното пето място.

Пролетта обаче започва изключително тежко и тимът записва шест поредни загуби в началото с едва два отбелязани гола. След 21 кръг (9 преди края на шампионата) „Берое“ се смъква на последното 16 място в класирането. Серията е пречупена с победа над „Локомотив“ (Пловдив) с 3:1 и до края следва силен финален спринт, който характеризира и самия сезон. С него „Берое“ печели цели 13 точки и финишира на шеста позиция (от бронзовите медали през 1972 г. тимът не е завършвал в първата половина на таблицата).

В този силен финален спринт трябва да отбележим три срещи. Първата е домакинството на „Левски-Спартак“, което е ключово в случая. На 6 май 1978 г. „Берое“ приема „сините“ пред пълните трибуни под Аязмото. Гостите повеждат в самия край на първата част след гол на Емил Спасов. През второто полувреме обаче, след контузия и 20 мача отсъствие, на терена се появява Борис Киров, който на два пъти демонстрира перфектните си центрирания и „зелените“ обръщат срещата с голове на Стойчо Младенов и Георги Стоянов – 2:1. Вторият мач, който заслужава внимание в тази добра финална серия е гостуването в Свищов, където „беройци“ печелят единствената си победа като гост през сезона, надделявайки с 2:3 над „Академик“. Последният мач, който трябва да споменем е финалния двубой за първенството – домакинство на „Тракия“ (Пловдив). Гостите са сигурни за четвъртото място, а при победа „Берое“ ще заеме шеста позиция. Интрига обаче има и за голмайсторския приз в първенството, който се оспорва от „слависта“ Андрей Желязков и Стойчо Младенов. Двубоят се играе на 10 юни 1978 г. и става истински спектакъл. Гостите откриват в 12-та минута чрез Славков, но Стойчо Младенов изравнява веднага след това – 1:1, с което идва и краят на полувремето. „Тракия“ отново излиза напред в резултата след гол на Милков в 64-та минута, но отново Младенов изравнява за 2:2 четири минути по-късно. В 79-та минута Стойчо Младенов реализира своя хеттрик в мача, с което дава победата на „Берое“ с 3:2 и печели приза за „Голмайстор на първенството“, финиширайки с 21 гола.

Новият цикъл, за който споменахме в предния брой на рубриката е набрал инерция и вече спринтира. „Берое“ отново ще погледне към върха и Европа…

Така в крайното класиране „Берое“ заема 6 място и събира актив от 29 т., спечелени след изиграването на 30 мача. В тях са постигнати 12 победи, 5 равенства и 13 загуби. Головата разлика е 37:37.

Състав: Христо Белчев и Стойчо Младенов – по 30 мача; Теньо Минчев и Таньо Петров – по 29 мача; Кънчо Кашеров и Минко Топузаков – по 27 мача; Тодор Кръстев и Георги Стоянов – по 25 мача; Стефан Найденов – 22 мача; Жеко Желев – 19 мача; Златко Василев и Митко Николов – по 16 мача; Кирил Дачев – 15 мача; Панайот Горов – 13 мача; Борис Киров, Любомир Тихомиров и Недялко Панайотов – по 10 мача; Марин Станчев – 7 мача; Коста Костов и Георги Димитров – по 6 мача; Пламен Липенски – 4 мача и т.н.
Старши треньор: Иван Танев

Голмайстори: Стойчо Младенов – 21 гола; Стефан Найденов – 5 гола; Теньо Минчев и Таньо Петров – по 3 гола; Георги Стоянов – 2 гола; Панайот Горов, Минко Топузаков и Недялко Панайотов – по 1 гол.

Всички резултати, според класирането:

1. Локомотив (София) – 2:1 и 1:3

2. ЦСКА-Септемврийско знаме (София) – 0:1 и 1:2

3. Левски-Спартак (София) – 2:1 и 0:0

4. Тракия (Пловдив)- 3:2 и 0:0

5. Славия (София) – 1:0 и 3:4

6. Берое

7. Пирин (Благоевград) – 4:0 и 0:1

8. Академик (София) – 0:1 и 0:2

9. Черно море (Варна) – 0:0 и 1:1

10. Черноморец (Бургас) – 2:0 и 0:1

11. Локомотив (Пловдив) – 3:1 и 0:0

12. Сливен – 2:1 и 1:3

13. Ботев (Враца) – 3:0 и 0:2

14. Марек (Дупница) – 2:1 и 0:2

15. ЖСК-Спартак (Варна) – 0:1 и 1:3

16. Академик (Свищов)- 2:1 и 3:2

домакин: 11 победи, 1 равенство и 3 загуби – 26:11

гост: 1 победа, 4 равенства и 10 загуби – 11:26

Любопитно:

– „Берое“ губи още първата си среща от турнира за Купата на Съветската армия в мач от 1/32 финалите. Загубата е в Хасково от едноименния тим с 0:1

– Призът за „Голмайстор на България“ на Стойчо Младенов е пети за „беройски“ футболист. Предходните са на Петър Жеков през 1967 и 1968 г. и Петко Петков – 1974 и 1976 г. Това обаче е и последният засега излъчен голмайстор на първенството с екипа на старозагорци.

– За националния отбор на България през тази година са викани Кънчо Кашеров, Стойчо Младенов и Теньо Минчев.

– В пето поредно участие в елита „Берое“ постига една единствена победа като гост.

Следва…

Следващата седмица очаквайте всичко най-интересно за сезон 1978-79 г. – Петко Петков се завръща, а Борис Киров прекратява своята кариера, „Берое“ запазва позициите си и поглежда напред, клубът се класира за трети финал за Купата, националите от „Берое“ се увеличават, подобрени резултати в гостуванията…

„ПФК Берое – Стара Загора“ ЕАД откри дарителска сметка по повод предстоящия юбилей „100 години организиран футбол в Стара Загора“, който предстои следващата година. Всеки, който има желание да спомогне финансово за тържествата може да внесе желаната сума на следната сметка:

Societe Generale Експресбанк
титуляр по сметка: „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД
BIC: TTBBBG22
IBAN: BG24TTBB94001526995876

Набраните средства ще бъдат използвани ЕДИНСТВЕНО и САМО по повод вековния юбилей!

Всички дарители са освободени от банкова такса!

БЪДИ ЧАСТ ОТ ЗЕЛЕНАТА ИСТОРИЯ!
НЯМА МОЕ, НЯМА ТВОЕ – 100 ГОДИНИ СВЕТЪТ Е БЕРОЕ!