forum.gong.bg

Старши треньорът на Барселона Джосеп Гуардиола е считан за наследник на Йохан Кройф. Футболният поглед на двамата обаче не е толкова близък. Предлагаме Ви седем разлики между двете легенди на каталунския клуб, извадени под формата на цитати от marca.com.

1.
Кройф: "Никога не правя грешки, защото ми струва скъпо, ако сбъркам"
Пеп: "Това, което те развива в живота, е допускането на грешки"

2.
Кройф: "Всички треньори говорят за движението по терена, искат да се тича много. Аз казвам, че не е нужно да се тича толкова много"
Пеп: Тайната на този отбор са футболистите. Карам ги да тичат и да играят заедно. Много са добри. Работят здраво. Когато не тичат, им подвиквам. На когото не му е приятно, тича"

3.
Кройф: "Малко съм странен. Професионалист идеалист. Именно така човек трябва да гледа на себе си"
Пеп: "Аз съм човек, който е играл футбол. Имам просто тапия за треньор и умение за избор"

4.
Кройф: "Никога не бих платил, за да гледам мач на бразилския национален отбор при Дунга"
Пеп: "Никога не бих коментирал какво прави мой колега. Всеки играе както иска"

5.
Кройф: "Мисля, че ни очакват още съдии като днешните, които свирят съмнителни дузпи само в нашето наказателно поле"
Пеп: "Да говориш за съдии е загуба на време"

6.
Кройф: "Мачът с Реал Мадрид е второстепенен"
Пеп: "Давам всичко, за да победя Мадрид"

7.
Кройф: "Преди мач излизам на терена, подвиквам и решавам какво да правят футболистите
Пеп: "Трябва да сме смели, да излезем на терена и да правим нещата, както сме ги подготвили".

http://www.sportal.bg/news.php?news=323612

Има и други разлики разбира се, схемата на игра - Йохан по-често използваше 3-4-3, докато Пеп най-вече се придържа към 4-3-3. И двамата имат страхотен нюх за таланти, но този на холандеца е да ги купува (г/д като Венгер в наши времена, само, че Кройф не е обикалял по школите, за да краде, а си плащаше като поп, само си помислете колко милиона се оръси Барса през 89-а за Стоичков!), докато Пеп разчита много на школата и всяка година от Ла Масия налага по някой феномен. Скромността на Пеп и грандоманията на Кройф, уважението към съперника на Пеп и липсата на каквото и да е уважение към определени отбори, най-вече към Реал и Еспаньол при Кройф... и тн, и тн.

И все пак вестник "Марка" са акцентирали върху основните разлики.

Гуардиола също пръсна доста пари - Чигрински, Вия, Ибрахимович, Санчез, Алвеш, Масчерано, Адриано - все сравнително скъпи придобивки

Proteccao написа:Гуардиола също пръсна доста пари - Чигрински, Вия, Ибрахимович, Санчез, Алвеш, Масчерано, Адриано - все сравнително скъпи придобивки

В това спор няма, но колко от тези покупки оправдаха парите си? В това отношение Йохан е много по-напред. Той купуваше играчи, които независимо колко ще струват на клуба ще му паснат идеално и ще си изплатят трансферите..., докато при Пеп не всичките му трансфери бяха много удачни, а някои си бяха тотален провал...

И двамата са добри треньори, само да не забравяме, че тази школа, от която Пеп взема таланти за първият отбор, бе развита именно от Кройф

Proteccao написа:Гуардиола също пръсна доста пари - Чигрински, Вия, Ибрахимович, Санчез, Алвеш, Масчерано, Адриано - все сравнително скъпи придобивки

А с кои играчи се раздели:Ето'т,Ибрахимович,Анри,Гудионсен,Роналдиньо,Дос Сантос,Милито,Боян и т.н.Ако Гуардиола е направил голям трансфер,трябва първо да е продал някой скъп играч.
Кройф е в основата на школата на Барселона,той даде старта на тази велика школа,но Пеп създаде най-великият отбор в света

Разликата е 15 години... За това време футбола се изменя много Гледах тея дни мач Челси - Арсенал от 1970 година - няма картони Част от фауловете в мача сега щяха да ги заклеймят като "опит за убийство" , а рефера си ги записваше в тефтерче Идеята ми е, че няма как да се сравняват двама треньориот различни "футболни епохи"

Различни епохи , различни възгледи ! Все пак да не забравяме , че единият е ученик на другият ! Така , че е малко трудно за сравнение и ученика е имал време да се учи от грешките на учителя Това е нормалният ход на нещата

Гуардиола си беше един доста средняшки футболист.Кройф за сметка на това е между най-големите.Така,че не слагайте Плешо пред такава легенда.

Интересна статия. Към тези разлики бих прибавил още две (едната донякъде се покрива с тази на Мегън).
Едната разлика е начинът по-който си спечелиха титлите в първенството. При Кройф, три от четирите му поредни титли дойдоха след грешки на друг отбор в последния кръг (две години подред Тенерифе побеждава Реал Мадрид,а третата беше след изпуснатата дузпа на Джукич от Ла Коруня в последната минута). Докато при Гуардиола, титлите са спечелени без да го има елементът на спортния шанс, категорично и напълно заслужено. След като си победил прекия ти конкурент за титлата с 6:2 на неговия стадион или 5:0 на твоя, мисля,че това е достатъчно показателно.
Другата разлика е, че при Дрийм Тима на Кройф, гръбнакът на тима бяха купени играчи - Стоичков, Куман, Ромарио, докато при Пептим е точно обратното - Шави, Иниеста, Меси и Пуйол всичките са продукт на Ла Масия. Гуардиола е първия треньор в историята на каталунците, който имаше смелостта да наложи и развие толкова много юноши в първия отбор . Ако погледнем при неговите предшественици,най-ярките звезди винаги са били закупени футболисти - Роналдиньо, Деко, Ривалдо, Фиго, Луис Енрике, споменатите от мен футболисти при Кройф и т.н. Дори самия Кройф не е юноша на Барселона. Докато Гуардиола е каталунец, роден и израстнал в Каталуния, юноша на клуба и както казах, той първи имаше смелостта да внедри толкова много юноши в първия отбор. Един Пике,който беше в Манчестър Юнайтед едва ли не обявен за свършен за футбола, Пеп повярва в него, даде му шанс и днес Пике е защитник от световна класа. Ами какво да кажем за Шави,който при Рийкард играеше най-често като опорен халф. Гуардиола го сложи на поста плеймейкър и Шави се превърна в най-добрия играч на тази позиция след отказването на Зидан. Истински феномен. Дори един Валдес, който беше осмиван доста често от феновете на Барселона за комичните си игри, при Гуардиола всяка година му е по-силна от предишната. Миналия сезон, благодарение на неговите намеси каталунците успяха да измъкнат доста мачове (веднага се сещам за гостуването на Виляреал, а от този сезон, поне за мен, това са мачовете с Реал Мадрид за Суперкупата, както и двубоя с Порто). Ами какво да кажем за Педро. Най-голямото откритие на Гуардиола, невероятно израстване и за максимално кратък срок се превърна в титуляр в най-силните клубен и национален отбор в света.
Въпреки всичко, както Джони каза, времената са различни и е трудно да се правят сравнения кой е по-голям. Както и при футболистите. За мен, най-велик футболист няма. Всяка епоха е имала своя гений. През 50-те, това Е Ди Стефано, през 60-те Пеле, през 70-те Кройф, през 80-те Марадона, през 90-те Зидан и Роналдо и т.н.

Madridist написа:Интересна статия. Към тези разлики бих прибавил още две (едната донякъде се покрива с тази на Мегън).
Едната разлика е начинът по-който си спечелиха титлите в първенството. При Кройф, три от четирите му поредни титли дойдоха след грешки на друг отбор в последния кръг (две години подред Тенерифе побеждава Реал Мадрид,а третата беше след изпуснатата дузпа на Джукич от Ла Коруня в последната минута). Докато при Гуардиола, титлите са спечелени без да го има елементът на спортния шанс, категорично и напълно заслужено. След като си победил прекия ти конкурент за титлата с 6:2 на неговия стадион или 5:0 на твоя, мисля,че това е достатъчно показателно.
Другата разлика е, че при Дрийм Тима на Кройф, гръбнакът на тима бяха купени играчи - Стоичков, Куман, Ромарио, докато при Пептим е точно обратното - Шави, Иниеста, Меси и Пуйол всичките са продукт на Ла Масия. Гуардиола е първия треньор в историята на каталунците, който имаше смелостта да наложи и развие толкова много юноши в първия отбор . Ако погледнем при неговите предшественици,най-ярките звезди винаги са били закупени футболисти - Роналдиньо, Деко, Ривалдо, Фиго, Луис Енрике, споменатите от мен футболисти при Кройф и т.н. Дори самия Кройф не е юноша на Барселона. Докато Гуардиола е каталунец, роден и израстнал в Каталуния, юноша на клуба и както казах, той първи имаше смелостта да внедри толкова много юноши в първия отбор. Един Пике,който беше в Манчестър Юнайтед едва ли не обявен за свършен за футбола, Пеп повярва в него, даде му шанс и днес Пике е защитник от световна класа. Ами какво да кажем за Шави,който при Рийкард играеше най-често като опорен халф. Гуардиола го сложи на поста плеймейкър и Шави се превърна в най-добрия играч на тази позиция след отказването на Зидан. Истински феномен. Дори един Валдес, който беше осмиван доста често от феновете на Барселона за комичните си игри, при Гуардиола всяка година му е по-силна от предишната. Миналия сезон, благодарение на неговите намеси каталунците успяха да измъкнат доста мачове (веднага се сещам за гостуването на Виляреал, а от този сезон, поне за мен, това са мачовете с Реал Мадрид за Суперкупата, както и двубоя с Порто). Ами какво да кажем за Педро. Най-голямото откритие на Гуардиола, невероятно израстване и за максимално кратък срок се превърна в титуляр в най-силните клубен и национален отбор в света.
Въпреки всичко, както Джони каза, времената са различни и е трудно да се правят сравнения кой е по-голям. Както и при футболистите. За мен, най-велик футболист няма. Всяка епоха е имала своя гений. През 50-те, това Е Ди Стефано, през 60-те Пеле, през 70-те Кройф, през 80-те Марадона, през 90-те Зидан и Роналдо и т.н.

2000 - 2010 К. Роналдо и Меси