Мнениеот Cortezz » 09 май 2011 20:01
1. Полуфиналът с Милан - спорен гол на Шевченко, където така и не стана ясно има ли фал, съдията свирил ли е преди удара или след него. Да речем, че тука са ни ударили едно рамо.
2. Финалът с Арсенал - отменен гол на Жули заради червения картон на Леман. Грешка в ущърб на Барса - голът е по-тежко наказание от червения картон, а и не се нарушава ритмиката на мача. Ситуацията не става кой знае колко бързо, съдията може да направи преценката си без напрежение и бърка. От тук нататък мачът можеше да е съвсем друг. Фалът, от който падна гол за Арсенал е доста спорен, но това как да е. Засадата на Етоо е при много скоростна атака и там грешки са възможни и в двете посоки. Подпиране няма - две спорни съдийски решения.
3. Двубоите с Челси а.к.а. Йовребьо. понеже се гледат само положенията, при които противника яростно протестира, се пропуска несвирена дузпа за Барса в първия мач и една игра на Балак с ръка в наказателното поле в 5-тата минута на втория. Тия две положения, при които съдиите пожалват Челси и променят развоя на сблъсъка просто никой не протестира! За това няма и скандали. Отборът стиска зъби и играе. Чак след това дойдоха скандалните моменти с дейното участие на Анелка и Дрогба, който падаха като Бускетс при всяко докосване в наказателното поле, дойде и червения картон на Абидал задето френския нападател се спъна сам. Подпиране няма, даже напротив - дали един съдия, дето иска да подпира Барса няма да свири дузпа при една от първите две ситуации, че после да им гони човек, че да чака някакъв случаен шут да влезе от 25 метра в края на мача?
4. Двубоите с Интер - една засада свирена на Милито, която влияе на развоя на мача в началото. Това да речем, че е подпиране за нас и щяхме да гледаме друг мач при гол в тая ситуация. След това идват спорните моменти: при 1-1 - фал срещу Меси, който да кажем, че е 50/50 и доста явна засада на Милито при втория гол. После отявления симулант Дани Алвеш бе спънат в наказателното поле, но нищо не последва. Каква е разликата от предстоящите мачове с Реал? първо, Пеп не изсипа огън и жупел срещу съдията, второ - мачът сякаш не се промени от съдийските решения, главно заради поведението на Барса: при 1-0, при 1-1, при 3-1 Барселона атакува, атакува и пак атакува, създаде положения и само Жулио Сезар измъкна отбора си. Но все пак - подпиране за Интер.
Втория двубой - Мота бе изгонен след контакт с Бускетс, за втори жълт картон, съвсем по правилник, който санкционира удари с ръце, но разбира се, не важи, когато оставя отбор на Моу с човек по-малко срещу Барселона. Редовен гол на Боян - не много ясно преди или след сигнала, ръката на Туре може да заблуди съдията. Леко подпиране за Интер в този мач.
5. Двубоите с Арсенал, а.к.а Бусака от тази година. След като съдията е оставил Арсенал в играта на Емирейтс - отменен гол на Меси, несвирени дузпи за игра с ръка, толериране на грубости и т.н. си позволява да изгони ван Перси, дето цял мач си го проси. Вярно, в много важен момент, при негативен за Барселона резултат. Но за разлика от Барса срещу Интер, например, Арсенал рухнаха след червения картон и получиха два гола, след което без да се отчита подпирането от първия мач нападнаха съдиите. В тези двубои подпиране за Арсенал в първия и съдийство 50/50 във втория, макар да не ни дадоха една очевидна дузпа.
6. Двубоите с Реал, дето Моу все остава с човек по-малко. Несвирена дузпа за Барса, свирена същата за Реал в първия мач. 100% червен картон на Албиол. Лек реверанс към Реал. Повсеместно настъпване и ритане във финала за купата, което остава безнаказано и един спестен картон на Бускетс в началото. Лек реверанс към Реал все пак, те имаха повече нарушения. В първия полуфинал, опорочен много преди да е започнал от постоянните скандали, изпълнен с много чести симулации, както и един оспорван, но навярно заслужен черен картон. съдията вижда грубо влизане и един играч, дето отхвърчава с пирует, замесен е Пепе - няма време да се преценява имало ли е докосване, нямало ли е, чорапи ли се дърпат, Алвеш ли умее да прави салта без подготовка и първата реакция е да се даде картон, в случая червен. Моментът отново е много важен, но проблемът отново не е картона, а това, че след него Реал не се стегна, а подобно на Арсенал рухна и непогрешимите им до този момент защитници оставиха един играч да ги преодолее всички сам в полето им. Тук все пак реверанс за Барселона. Втория полуфинал - отново във важен момент, не е ясно с или без умисъл, отменен чист гол за Реал, общо взето първото по-сериозно, непредизвикано от противника подпиране за Барса, в момент, който променя развоя на мача.
Да сумираме:
Очевидни аванти за Барса - само 3 - Реал във втория полуфинал, Интер при засадата на Милито в началото и Милан. При всички други ситуации най-обикновени съдийски грешки, даже повечето облагодетелстващи противника, като го жалят и оставят в мача. Просто Барселона никога не прави скандали след съдийските решения, рядко рухва след тях и общо взето се държи, все едно нищо не е станало. Де да бяха всички тъй.
Това не е мой материал,просто го вземах от едно място за да ви покажа един не лош анализ.
Гуардиола към отбора: "Вие сте много добри футболисти, но без своя съотборник сте Никои."
