Проблемите на Арсенал са по-дълбоки от вратарския пост
Публикувано: 02 окт 2010 00:21
Моментът не можеше да е по-лош. Миналата събота сутринта вестниците бяха пълни със статии за това как Арсенал е отбелязал рекордни приходи от 56 милиона паунда. До вечерта на същия ден всички се чудеха как клубът не е похарчил част от тях за привличането на вратар. Същия следобед Мануел Алмуния преживяваше кошмар срещу Уест Бромич, докато Марк Шварцер правеше спасяване след спасяване, с което помогна на Фулъм да удържи 0:0 срещу Евертън.Арсенал отправи оферта за 37-годишния австралиец през лятото, но 790 000 долара не стигнаха, за да се удовлетвори оценката на Фулъм за играча. Може ли това, че по-малко от 1 процент от приходите не бяха отделени за вратар, да коства титлата на отбора? Отказът на Арсен Венгер да подсили този пост, когато средствата са налични, е озадачаващ.В началото на сезона имаше причина да вярваме, че Арсенал ще бъде сериозен претендент. Стана нещо обичайно тимът да прави добри серии, но без реално да бъде конкурент за първото място. Миналия сезон обаче лондончани бяха реални претенденти, докато Сеск Фабрегас не си счупи крака срещу Барселона през март. Серията беше направена въпреки загубите от Барселона, Челси и Манчестър Юнайтед и въпреки че игра в големи части от сезона без основните си голмайстори Робин ван Перси и Никлас Бендтнер, които получиха тежки контузии.Този сезон младият състав на Венгер е една година по-опитен и на теория по-зрял. Привличането на Маруан Шамак му даде не само допълнително покритие за позицията централен нападател, но му дава и алтернатива с оглед на физиката на мароканеца. Пристигането на Лорен Косчиелни и Себастиан Скилачи заздравиха центъра на защитата, която изглеждаше доста колеблива на моменти през миналия сезон. Може би, в един идеален свят Арсенал щеше да привлече и още един дефанзивен халф, но Венгер очевидно вярва в младия Емануел Фримпонг, който да бъде заместник на Алекс Сонг и Денилсон и с оглед на философията му да налага млади таланти би било странно да го обвиняваме за това.Ако приемем, че новите централни защитници се адаптират, е възможно те да бъдат здрава основа към опустошителната и балансирана шестица напред. В халфовата линия Сонг като дефанзивен фалф и Фабрегас като креативен с Абу Диаби и Джак Уилшър, които да запълват пространствата, пред тях страшно разнообразната тройка от Андрей Аршавин, Шамак и Ван Перси, а на пейката скоростта на Тио Уолкот. И това е без да споменаваме Самир Насри, който вероятно е най-добрият градивен футболист на тима от началото на сезона. По-малко от два месеца са изминали от старта, а вече Фабрегас, Ван Перси, Бендтнер, Уолкот и Диаби са контузени. Арсенал е само на четири точки зад лидера Челси, така че нищо не е загубено, но е трудно да не се мисли, че пет, дори седем точки бяха изгубени с лека ръка. Алмуния е очевиден проблем с грешките, които допуска, и несигурността, която разпространява в играчите пред него, но проблемът е по-дълбок. Тези проблеми бяха очевидни при равенството със Съндърланд. Срещу отбор, който бе наситил средата на терена с халфове и задържа добре топката, Арсенал бе въвлечен в серия от нарушения. До почивката "артилеристите" бяха направили 11 фаула срещу 1 на съперника, а Сонг бе автор на повечето от тях - един от тях бе спъване на Малбранк, което лесно можеше да му донесе дори червен картон. Когато това се повтори през второто полувреме, вторият жълт картон бе неизбежен. Венгер аплодира саркастично и започна спор с четвъртия съдия.Венгер е направил много за английския футбол и налагания от него стил на висок-рисков футбол е достоен за уважение и атрактивен за наблюдаване, но в този случай той показа друго лице. Повече от всеки друг той говореше за ограничаване на грубостите и взимане на мерки, но сега изглеждаше лицемерно. Това е достатъчно неприятно, но това е и отношение, което на моменти се пренася в отбора.На моменти изглежда, че играчите на Арсенал започват да вярват, че са майстори с неизменното право да демонстрират изкуството си, въпреки че всички похвали, които получават за стила си, са ги накарали да смятат съперниците за врагове на цивилизацията. Има някаква надменност, която може би до известна степен е нужна, за да играеш по начина, по който те го правят. Но когато играта не върви гладко, както стана в Съндърланд, това може да доведе до раздразнителност и дори до небрежност, което доведе до изравнителния гол на Дарън Бент, а след това се отрази на цялостното представяне срещу Уест Бромич.Алмуния пое по-голяма част от вината, разбираемо за вратар, който прави дузпа (въпреки че след това я спаси), позволява от удар право в ръцете му топката да се отбие от бедрото му в мрежата и излезе много неразчетено, позволявайки на Джером Томас да остане непокрит за третия гол на УБА. Но със сигурност той не беше единственият виновник. Този трети гол, например, беше резултат от три пропуснати единоборства. Без тях на Алмуния нямаше да му се налага да излиза от голлинията.Иронията, разбира се, е във факта, е Венгер прекара времето около първите четири мача от сезона, оплаквайки се от съперниците, които според него не играли футбола, а само се ритали и се блъскали, а неговият отбор спечели едва една точка срещу два отбора, които си подаваха топката. Това, което стана очевидно, по време на мачовете с Барселона миналия сезон е, че Арсенал е по-добър технически от шампиона на Испания, не с много, но по отношение на пресирането и работата в защита изостава. Никой не твърди, че Съндърланд или Уест Бромич могат да се сравняват с Арсенал по техника, но в тези отбори комбинацията между техника и енергия беше достатъчна, за да спрат тима на Венгер.Сякаш историята се повтаря и Арсенал е прекалено погълнат от стила си. Когато спечели трите си шампионски титли при Венгер, присъствието на Патрик Виейра даваше стабилност на тима физически и по-важно психологически, което липсва в този състав на "топчиите". С по-мощно присъствие отборът можеше да стигне до победата срещу Ливърпул, да задържи преднината си срещу Съндърланд и да измъкне нещо в лошия ден срещу УБА.Само шест мача са изиграни и лондончани са близо до върха въпреки проблемите си с контузии. Но след двете колебливи седмици Арсенал отчаяно има нужда от силно представяне срещу Челси в неделя и не само защото загуба би означавала седем точки разлика. Отборът дотолкова свикна да бъде хвален за начина, по който играе, а не за трофеите, че има опасност това, което започна като утеха да се превърне в навик.
