защо написа:russia написа:А на "Мексико 86" една вечер се прибирам от поредното училищно мачле, някъде около десетата минута след началото на мача СССР - Унгария и гледам...2:0 за руснаците! В крайна сметка двубоят завърши при резултат 6:0. Унгария тогава се бяха класирали първи от европейските отбори за СП, а сред титулярните 11 на СССР бяха може би 9 играчи на киевския Динамо, който на финала за КНК през 85-та година победи Атлетико Мадрид с 3:0! По това време начело на Динамо Киев и "Сборная" бе големият Валерий Лобановски.
http://www.youtube.com/watch?v=6zmmXq3DS2c
Тогава СССР бяха уволнили Константин Бесков заради лоши резултати в последните контроли преди световното и Лобановски, човекът, като нямаше какво да направи за толкова малко време, просто пусна полевите играчи на Динамо Киев и остави само на вратата Дасаев от Спартак Москва. А унгарците бяха много силен отбор тогава, последното им силно поколения, имаха и звезда като Детари, ама в тоя мач не можаха да окажат съпротива, щото не бяха разбрали, че водата в хотела не е за пиене и имаха яко разстройство. И въобще, след тоя старт, Мексико се оказа провал за тях.
Абсолютно съм съгласен с теб за написаното за мача между СССР и Унгария, но има и друга история, мача се игра около месец след катастрофата в Чернобил и от съветска страна категорично отказваха да признаят ,че има изтичане на радиация , практически целия отбор на СССР беше от играчи на Динамо(Киев)(Чернобил -Киев е около 70 км),чу се че на съветските треньори е казано : "Резултатите не ни интересуват, само футболистите трябва да тичат като че ли живота им зависи от това",като потвърждение ,че няма радиация в Киев. Много вероятно е и съветския отбор да е бил и солидно напомпен(по онова време на футболните мачове нямаше допинг контрол) потвърждение на тези слухове са и , че съветския отбор видимо отпадаше със всеки изминат мач,друг е въпроса и че съдиите ги заклаха в мача с Белгия. Но в първия мач срещу Унгария съветските футболисти изглеждаха така сякаш ще победят и Карл Луис и Бен Джонсън на спринт.
Ако трябва да се спра на интересен мач от СП бих се спрял на 2 мача , горе-долу и това е мнението и ФИФА . Единия е Франция-Бразилия -5:4 след дузпи през 1986 мач ,за който беше написано че е издигнал футбола до изкуство. От едната страна Сократес , Карека, Жозимар, влезлия в края на мача Зико( и пропуснал единствената дузпа в кариерата си- най-решителната беше малко преди края на редовното време) от другата страна Платини,Жирес,Тигана,Фернандес за Франция.
Другия мач който бих посочил е Италия -Германия от 1970- наречен мача на века, спечелен от адзурите с 4:3 след продължения (1:1 в редовното време) мач в който двете световни футболни сили застават един срещу друг в може би най-силните си състави за всички времена. Едните са европейски шампиони (Италия) другите след 2 години ще станат европейски ,а след 4 години световни. От едната страна са най-великото нападателно звено на Италия за всички времена- Мацола-Рива-Ривера-Бонисения(в интерес на истината те почти никога не играят едновременно) плюс професора на защитната игра Факети ,Бургнич и Доменгини , от другата страна са Бекенбауер, Герд Мюлер,Уве Зеелер,Оверат,С.Майер. Мач в който има всичко безброй положения, невероятни спасявания (най-вече от Албертози - прави 3 невероятни спасявания ,който просто не е за вярвания ,че не влизат), 7 гола, драматични обрати, грешки в защита общо взето всичко.
Интересното е че и двата отбора спечелили тези велики мачове ,губят безславно в следващия си мач съответно Франция от Германия с 0:2, а Италия от Бразилия с 1:4.
Не искам да обиждам никого ,но едва ли в последните години има мач ,който може да съперничи на тези 2 мача.
Умишлено не съм включил мачове с участието на България, понеже тези мачове с участието на България са незабравими за нас,понеже сме пряко заинтересовани от изхода им, но като драматизъм и качество на игра тези 2 мача ,които съм споменал се открояват над всичко останало.