• Потребител:
  • Парола:

Историята на Левски !

Модератори: TodorT, SkArY_9, paceto, rhaegar, ntodorov, kartago, slavia_forever, modor, Madridist, Rivaldo10

Историята на Левски !

Мнениеот Blue_Lion на 07 Юли 2009 12:34

Изображение

Име на отбор ПФК Левски (София)
Прозвище "сините"
Основан 24 май 1914
Стадион "Георги Аспарухов"
Капацитет 29 200
Президент Тодор Батков
Старши треньор Емил Велев
Първенство "А" ПФГ


Години на романтика и идеализъм

(1914-1930)

Изображение
Учредителното събрание на ССК "Левски".

На 24 май 1914 г. в местността „Могилката“ (на ъгъла на бул. „Пенчо Славейков“ и ул. Никола Славков срещу 22-ро училище) в София група от тридесетина младежи основават официално собствен спортен клуб. Повечето от присъстващите на събранието са ученици от тогавашната Втора мъжка гимназия, сред тях е и Борис Василев-Боркиша. След оживени дебати относно името на отбора, по време на които са обсъждани имена като „Атлантик“, „Рапид“, „Експрес“ и „Мажестик“, по предложение на Боркиша ("Левски" да го кръстим :!: )отборът е кръстен на името на Апостола на българската свобода Васил Левски. Причините за предложението Борис Василев описва по-късно:

"На учредителното ни събрание на Могилката предложих Васил Левски зя наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата и виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа."


През следващите месеци се съставя и уставът. Член I от него гласи: “Основава се на 24 май 1914 г. Софийски спортен футболен клуб Левски.”
Учредителното събрание избира ръководството на клуба в състав: Владимир Григориев (Владиса) председател, Георги Манолов (Манолето) подпредседател, Крум Динков секретар, Борис Василев (Боркиша) касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков членове, и Костадин Манолов домакин. За контролна комисия са определени Зафир Абрашев, Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Всички момчета, избрани в ръководството на клуба, са и състезатели от футболния тим.
Първоначално заниманията са се водели върху терен, наречен “Могилката” (където става и основаването), с размери 80х40 м. Днес там се намира градинката пред 22ро средно училище. През 1919 и 1920 г. тренировките на тима се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е монументът “1300 години България”.
Едва през 1924 г. Столичната община отпуска терен за построяване на игрище на СК Левски върху празно незастроено място, намиращо се вдясно от река Перловска, преди Орлов мост. Теренът тогава е представлявал сметище. Стадионът е проектиран от арх. Зафир Абрашав, бивш играч и основател на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството. Целият му труд естествено е безплатен.
Първоначално цветовете на клуба са в червено и жълто. Със закупените през 1914 г. от Румъния фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе до 1920 г.
През 1921 г. отборът сменя цветовете и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета. Оттогава се налага прозвището му синия тим.
Със сигурност се знае, че първият мач на Левски е срещу ФК13 и е игран през лятото на 1914 г. на игрище “Славия”. ФК13 побеждава с 2:0. Пак според този дневник първият мач между Левски и Славия е игран на 01.04.1915 г. Славия побеждава с 1:0.
Шампионатната епопея на сините започва на 18.09.1921 г. с мача срещу Атлетик (София) 3:1. Той е в рамките на първото столично първенство за сезона 1921/22 г., организирано от новосъздадената Софийска спортна лига (ССЛ), чийто съучредител е и Левски. Държавно първенство все още не се играе.
През 20те години на 20и век популярността на Левски расте главоломно. През 1923, 1924, 1925 и 1929 г. отборът печели столичното първенство, но така и не успява да се пребори за републиканската титла. През това десетилетие блестят талантите на Цветан Генев–Генерала, който е основен голмайстор на отбора, на вратаря Петър ДимитровВертер, Алексъндър Христов–Шкубата, братята Димитър и Никола Мутафчиеви.
Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г. Австрийският треньор Леополд Нич включва 9 играчи на сините в първия международен мач, загубен от Австрия с 0:6. На олимпийските игри в Париж през 1924 г. Левски е представен от 9 играчи при загубата с 0:1 от Ирландия.

Изображение
Първият отбор на Левски - 1915г.

Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо...

(1931-1940)
През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. Отборът печели безапелационно столичното първенство с пет точки преднина от втория Славия. По пътя към финала са преодолени Борислав (Кюстендил) и Ботев (Ямбол), а в решаващия мач е победен Шипченски сокол (Варна) с 3:1. Цели 27 гола отбелязва най-голямата звезда Асен Пешев–Капуй. Сините отново са първенци на страната през сезона 1936/37 г. В столичния шампионат тимът разделя първото място с ФК-13, но благодарение на по-добрата си голова разлика продължава в републиканската фаза. Там сините елиминират Левски (Дупница), Ботев (Пловдив), а на финала се справят с Левски (Русе) след 1:1 и 3:0. Отборът се класира втори в София през 1931 и 1932 и втори в България през 1940 г.
Големите фигури на тима тогава са Асен Пешев–Капуй, смятан за най-силния нападател на Левски и националния отбор на България до 1940 г. Ярка следа оставят също Асен Панчев–Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов–Танка, Константин Ефремов–Жабчо. Всички те имат основен принос за спечелването на Балканската купа от нашия национален отбор през 1932 г.

Изображение
Първа Титла за Левски 1933 г.

Без конкуренция


(1941-1950)

Изображение
Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. Левски доминира на родната футболна сцена въпреки политическите промени след Втората световна война и деветосептемврийския преврат.
Тимът печели едновременно титлата и купата на страната през 1942, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.
През 1942 г. отборът триумфира след първо място в софийската група и последователно преодоляване на Ботев (Пловдив), Атлетик (Дупница), Тича (Варна). На финала е надигран Македония (Скопие) след победи с 1:0 и 2:0.
В този период днешната Република Македония е била част от българските територии.
През 1946 г. тимът изпреварва Славия в софийския шампионат благодарение на по-добрата си голова разлика. След това са елиминирани Илинден (Петрич), ЛБ 45 (Бургас), Спартак (Варна) и на финала Локомотив (София) след 1:0 и 1:0.
Левски е шампион след 6 победи в крайната фаза и голова разлика 17:0.
Междувременно през есен­та на 1944 г. комунистическият режим обединява Лев­с­ки с По­щен­с­ки спор­тен клуб (ПСК). Но­ви­ят клуб е регистриран като ПСК Лев­с­ки
През сезона 1946/47 г. Левски завършва втори в София след Локомотив, но според тогавашния регламент за крайната фаза се класират първите три отбора. Сините преодоляват Илинден (Петрич), Спартак (Варна), Левски (Пловдив) и на финала Локомотив (Сф) с 1:1 и 1:0
От сезона 1948/49 г. шампионатът на България е организиран в обща елитна държавна група, наречена “А” РФГ.
Без загубен мач Левски печели титлата. В края на 1949 г. обаче новата власт отново променя името на отбора и той се нарича Динамо.
Следващият шампионат започва през септември 1949 г., но продължава само 2 кръга. За формиране на нова “А” група се играят квалификационни турнири в София и провинцията. По съветски образец новият сезон започва през пролетта на 1950 г. по системата пролет/ есен.
По решение на местната федерация от новата “А” група е изваден насилствено ДНА (Пловдив) и е вкаран ЦДНВ.
Левски печели първенството.
През 40-те години блестят звездите на Димитър Дойчинов, Арсен Димитров–Ацко, Божин Ласков–Попето, Борислав Цветков–Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов–Мистри, Атанас Динев – Насо

Изображение
1942-1943

Затишие пред буря

(1951-1960)

За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. Това е времето, в което партията-държава упорито и безусловно се стреми да налага ЦДНВ (после ЦСКА) като водеща спортна и футболна сила в страната. По силата на височайшето си положение военният клуб привлича най-талантливите играчи в България, като им предлага социални и битови удобства, непосилни за останалите тимове. Въпреки конюнктурата Левски продължава да държи първенството по популярност.
Единствената титла през това десетилетие сините извоюват през 1953 г., когато изпреварват ЦСКА с една точка в крайното класиране. Лидери на отбора тогава още са Васил Спасов–Валяка, Димитър Дойчинов, Иван Димчев-Бачин, Тодор Такев-Тоце, Арсен Димитров-Ацко, Амедео Клева.
Постепенно към края на 50-те години в Левски започват да блестят талантите на Стефан Абаджиев–Теко, Христо Илиев Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов–Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов–Соколето.

Фиеста в синьо

(1961-1970)

Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. Той бързо ще се превърне във всеобщ любимец, съчетал прекрасното си футболно майсторство с благородство, скромност и коректност. Гунди блести не само със синята фланелка, но и с тази на националния отбор. Той отбелязва първия гол за България на световно първенство – през 1962 г. в Чили срещу Унгария. Четири години по-късно вкарва единственото попадение за отбора на световните финали в Англия, и то отново срещу Унгария.
В този период сините играят изключително атрактивен футбол и дори на тренировките им се стичат хиляди привърженици, за да се наслаждават на любимците си. Във всяко кътче на страната е събитие, когато гостуват Гунди, Стефан Абаджиев–Теко, Христо Илиев-Патрата, Стоян Йорданов–Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов–Соколето, Цветан Веселинов–Меци и останалите им съотборници.
През 1965 г. сините триумфират с титлата след 12-годишно прекъсване. Треньор на състава е чешкият специалист Рудолф Витлачил. През 1968 и 1970 г. трофеят отново е син, а през 1969 и 1970 г. към клубната витрина се присъединява и националната купа. Десетилетието ще се запомни и с паметните мачове срещу европейските грандове Милан и Бенфика.
През ноември 1968 г. Левски побеждава ЦСКА със 7:2 в най-епохалния мач в историята на българския клубен футбол.

Изображение
Отборът на Левски с Гунди от 1968г.

Силни в България, силни и в Европа


(1971-1980)

Десетилетието започва ужасяващо.
На 30 юни 1971 г. Георги Аспарухов–Гунди и съотборникът му Никола Котков загиват трагично при автомобилна катастрофа в прохода Витиня. България скърби за двамата големи спортисти.
Тежката рана оказва силно въздействие върху отбора и неговите привърженици. Взаимната им обич става още по-силна.
През средата и втората половина на 70-те години Левски играе най-качествения футбол в страната и съставлява гръбнака на националния отбор за световното първенство в Германия през 1974 г.
Основни фигури в състава са Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Добромир Жечев, Кирил Миланов–Байко, Стефан Павлов-Фифи, Георги Цветков, Тодор Барзов, Войн Войнов, Емил Спасов, Йордан Йорданов.
Левски е шампион през 1974, 1977 и 1979 г. и носител на националната купа през 1971, 1976, 1977, 1979 г.
Незабравими остават двубоите с Аякс, Барселона, Атлетико (Мадрид), Дуисбург.
В един от сблъсъците сините дори успяват да елиминират колоса от Амстердам.

В детско-юношеската школа расте нова смяна, за която в следващите години ще се говори с почит и възхищение.

Изображение
За последен път Гунди блести в Синия клуб през 1971 г.

Поколението, което забавляваше себе си и публиката

(1981-1990)

Много събития изпъстриха това десетилетие. Появи се поколение, за което мнозина твърдят, че е сред талантливите в историята на клуба. Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците, които и до днес говорят за Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Пламен Николов, Ники Илиев, Емо Спасов, Руси Гочев, Мишо Вълчев и компания.
Тази звездна селекция, водена от опитния треньор Васил Методиев–Шпайдела, елиминира германския Щутгарт в два сезона поред и бе на косъм от четвъртфинал в турнира за Купата на шампионите. Сините демонстрираха изключително привлекателен футбол и триумфираха с титлата през 1984, 1985 и 1988 г. и с купата на страната през 1982, 1984, 1986 г.
Наско Сираков пък отбеляза гола за България срещу Италия в мача на откриването на световното първенство в Мексико през 1986 г.
И точно когато тимът бе в стихията си, комунистическата върхушка направи поредната си гавра с най-популярната футболна институция в страната. След скандален финал за Купата на България с ЦСКА ЦК на БКП разформирова състава и го прекръсти на Витоша. Естествено това име никога не се чу по трибуните, но обидата бе повече от болезнена.

Изображение
Отборът на Левски 1987г.

Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА


(1991-2000)

Два мача от това десетилетие ще останат завинаги в синята летопис. През есента на 1993 г. Левски елиминира славния Рейнджърс (Глазгоу) от турнира за КЕШ благодарение на топовния шут на Николай Тодоров–Кайзера в самия край на мача. Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков.
Двамата споменати играчи бяха лидерите и вдъхновителите на големия тим от 90-те години. Огромна помощ им оказваха Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Златко Янков, вратарят Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев.
През тези години клубът е управляван от Томас Лафчис, оказал се един от най-успешните президенти в историята.
Отборът става шампион през 1993, 1994 и 1995 г. и печели Купата на България през 1991, 1992, 1994 и 1998 г. (За 50 годишнината на червените,Левски ги бие на Финала за Купата на България с 5:0)
Играчи на Левски съставляваха гръбнака на националния отбор, постигнал най-големия успех в историята с четвъртото си място на световните финали в САЩ през 1994 г. Голове тогава отбелязаха Даниел Боримиров срещу Гърция и Наско Сираков срещу Аржентина.

Изображение
Левски през 1994г.

Изображение
Левски през 2000 г.



Титли, купи и четвъртфинал в Европа


С навлизането на мобилния телефонен оператор "М Тел" в структурите на най-популярния български футболен клуб, изявите на сините играчи стават още по-ярки. Финансова стабилност, редът и дисциплината дават сериозна преднина на левскарите в сравнение с останалите български отбори. Не закъсняват и трите поредни титли, гарнирани с два дубъла на домашната сцена. Идването на сръбския специалист Люпко Петрович дава нова визия на тима, който само в продължение на две години променя изцяло облика си, играейки важна роля не само в българския футбол, но вече и на европейската сцена.

Безспорно голямото синьо завръщане е класическата победа срещу хърватския гранд Хайдук (Сплит) пред препълнените трибуни на стадион "Георги Аспарухов". Сините запалянковци започват да мечтаят за нови победи, но срещата с големия Ювентус, завършила 1:3, ги връща бързо-бързо на земята. Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. В тима се налагат имена като Димитър Иванков, Георги Иванов, Александър Александров, Серж Йофу, Станимир Стоилов и Асен Николов.
На два пъти съдбата обръща гръб на сините в борбата за влизане в европейската Шампионска лига, пращайки срещу Левски турските Бешикташ и Галатасарай.

От Истанбул започва и голямото завръщане на сините фенове по европейските терени. Поради обясними причини повечето от тях не можеха да пътуват зад граница, но след падането на комунистическия режим привържениците на Леавски могат да подкрепят своите любимци навсякъде в Европа и света.
За трета поредна година само гол не стига на Левски да прескочи квалификациите за влизане в Шампионската лига, като този път препятствието е реномираният бивш носител на Купата на носителите на национални купи Динамо (Киев). Все пак през тези години сините изиграват доста важни и престижни мачове срещу Брьондби от Дания, Щурм (Грац), Славия (Прага), Челси и Ливърпул от Англия.

След Петрович на кормилото на тима се появява за кратко Димитър Димитров-Херо, под чието ръководство тимът печели нова титла и купа на страната. За броени месеци на “Герена” акостира и Владимир Федотов, за да се появи след него отново Люпко Петрович. И както може да се очаква, титлата отново е синя. В отбора се утвърждават Елин Топузаков, Димитър Телкийски, Илиан Стоянов, Миодраг Пантелич, Саша Симонович, Георги Чиликов, Георги Петков.
Честите смени на треньорите - Люпко, Херо, Федотов, Георги Тодоров, Абрамчик, Муслин и Георги Василев, не дават положителни резултати и най-големите успехи в този период са една титла и две национални купи.

През 2004 г. ръководството на тима реши да въведе редица промени. В Левски се върна като старши треньор бившият футболист на сините Станимир Стоилов. Бяха освободени редица опитни играчи, други - продадени, а на тяхно място дойдоха младите таланти от школата на клуба - Домовчийски, Ники Михайлов, Лъчо Балтанов, Живко Миланов, Ники Димитров, Мариян Огнянов, екзотичните перли Лусио Вагнер и Ричард Еромоигбе, французинът Седрик Бардон и хърватският бранител Игор Томашич. В отбора се завърнаха блудният син Христо Йовов и неостаряващият Даниел Боримиров и като че ли оттам започна всичко хубаво. Защо лиω Попитайте Оксер, Марсилия, Артмедия и Удинезе, те знаят най-добре. За пети път в историята на клуба левскарите стигат до четвъртфинал в евротурнир, а сините фенове заляха Стария континент. При този исторически поход в Европа спечелването на титлата през 2006 г. в България бе най-нормалното нещо, което можеше да се случи в дните преди световното първенство в Германия.

Изображение
"Дрийм Тийм"-а на Мъри !

Изображение

ВАСИЛ ЛЕВСКИ: „Ако печеля, печели цял народ. Ако изгубя, губя само мене си”


Футболен и спортен клуб Левски имат честта, гордостта и огромното морално задължение да носят името на най-достойния българин.Идеите, борбата и саможертвата на Васил Левски, Апостола на свободата, са вдъхновяващ патриотичен пример за народа. Епохалното му дело и светлият пример на неговия живот останат завинаги в сърцата и съзнанието на българите и ще изпълват поколенията с дълбока обич и признателност.

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Най-малко известен е с официалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето. Ползва също турски псевдоними, например Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК - Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и др., вкл. и един арменски - Ованес. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има народният поет Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично турски, гръцки и арменски, които се оказват особено полезни в революционната му дейност. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения).

След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г в Сопот, навръх Великден и в присъствието на най-близките си приятели, сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент става мирски дякон на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упортва в настояването си. В периода 1865-1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като даскал развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Настоява за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа. В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий.

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година Дякона изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция поради предателството на ловешкия поп Луканов до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Левски е съвършен синтез на мисъл и воля, на живот и дело. У него липсват кол****ия или раздвоения. Вдъхновен от безграничната си обич към България и от мечтата да види отечеството си свободно, той работи с ненадмината прозорливост,ловкост, неизчерпаемаенергия и пълна отдаденост пред свещената кауза.Безстрашен, скромен, нравствено чист,Апостоласе превръщавнай-скъп символ на народното съзнание.

Тъй рече Апостола:

"Ние гоним царя и неговите закони!"

"Ако спечеля - печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си!"
"Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"
"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили"
"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност"
"Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работя по народна воля…“
„Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.“
„Дързост и постоянство!“
„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
„Днешният век е век на свободата.“

Image


Ако Левски е религия то Гунди е върховният бог !


Роден на 4 май 1943 година, загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година. Български футболист, централен нападател на ФК "Левски" София от 1960-1961, 1964-1971 и на ФК "Ботев" Пловдив 1961-1963 година. Има 245 мача и 150 гола в групата на майсторите. Голмайстор на първенството през 1965 година с 27 гола. Трикратен шампион на страната 1965, 1968, 1970, носител на купата за 1962, 1966 и 1970. През 1965 година е носител на купата за спортсменство, обявен е за футболист No1 на страната и за спортист No1 на България, заслужил майстор на спорта, награден със сребърен "Орден на труда". Национален състезател с 50 участия и 19 голаа. Участвал в три световни първенства в Чили, Англия и Мексико. В анкетата на френския спортен седмичник "Франс футбол" за най-добър футболист на Европа и носител на "Златна топка" е класиран на осмо място за 1965 година - изключителен успех за спортист от Източна Европа по това време.Гунди е първият български спортист придобил широка известност в чужбина и получил висока оценка от известни футболни специалисти. Безспорен любимец на футболните почитатели, считан за най-добрия футболист на България за всички времена.

Другите за ГУНДИ :
ЕУЗЕБИО (нападател на Бенфика и Португалия)
„Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата Бенфика - Левски той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият. Горчиво скърбя за него..."

Сандро МАЦОЛА (нападател на Интер и Италия)
„Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках. Защо такава участ за един чародеен футболист. Цяла нощ не можах да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу Белгия. Оттогава го залюбих. Вечен поклон."

Павел ПАНОВ (нападател на Левски и България)
„Не искам да говоря само за спортно-техническите качества на Георги Аспарухов. Защото той беше идол за всички. От него човек можеше да научи много. Дори и само от едно съприкосновение. След три десетилетия събитията са поизбледнели. Но тези, които са били с него, винаги ще го помнят. Не искам да го величая, да го издигам над останалите - всяко поколение си има своите кумири. Но за мен той си остава единственият."

Боби ЧАРЛТЪН (халф на Манчестър Юнайтед и Англия)
„Трябва да ви кажа че играчи като Аспарухов не се раждат често. Той беше вдъхновение за своя отбор. Вероятно ще трябва още дълго да чакате, за да се появи талант като него. Спомням си и сега мача ни на Уембли през 68-ма. Сър Алф Ремзи ни беше казал, че българите ще играят доста защитно и че единствения играч, с който трябва да внимаваме, защото е изключителен, е Аспарухов. И ние доста внимавахме... но не достатъчно..."

Александър КОСТОВ (нападател на Левски и България)
„С Гунди бяхме неразделни приятели от 1960г. Аз бях един от тези, които го накараха да се върне в Левски, след като беше войник в пловдивския Ботев и мисля, че това бе важна стъпка. Гунди бе един изключително честен и скромен човек даже често и срамежлив. Той не можеше да направи лошо нещо на никого, но бе и амбициозен. В отношенията си - за истинския приятел даваше всичко."

Джани РИВЕРА (халф на Милан и Италия)
„Много го обичах, много ми допадаше като футболист. На срещата в София България – Италия, без да исках, го ритнах... Дано ми е простил..."

Иван ВУЦОВ (защитник на Левски и България)
„Аспарухов бе не само футболист, той беше спортсмен номер едно на България. Жалко, че си отиде от живота толкова рано. Той беше човек, каквито днес има малко. Имал съм, имам и сега приятели, но като него няма да се повтори. Той надживя и със смъртта си времето. Заплашваха ни да не лепим невролозите му, а след нас минаваха и ги късаха, преследваха ни на панихиди... Тези генерали днес са никои, а той живее в сърцата на милиони."

Динко ДЕРМЕНДЖИЕВ (нападател на Ботев Пловдив и България)
„Като днес помня първия му мач с фланелката на Ботев в Пловдив. Загубихме от Спартак (Плевен) с 1:3. Не бях гледал играта му. Почти не го познавах. Но в един миг направи един финт с топката и публиката ахна. Когато по-късно заигра с пълни сили и често “връзваше” противниковите състезатели с брилянтната си техника, си спомнях за това “Добър ден, пловдивчани”, което бе казал с играта."

Флориан АЛБЕРТ (нападател на Ференцварош и Унгария)
„Малцина са тези футболисти, които умеят да създават наслада. Истинска наслада за зрителите. Аспарухов беше един от тях, затова всички скърбим за него. Поклон пред Аспарухов!"

Димитър ПЕНЕВ (защитник на ЦСКА и България)
„Приятел в живота. Съперник на игрището. За един футболист е трудно да бъде на върха в период от шест, осем или десет години. В този период нашият футбол имаше и други големи таланти, но това, което Аспарухов носеше със себе си, го отличаваше. Той слагаше завършека на това, което правеха другите - головете, фигурата му, финесът, с които играеше, го правеха любимец на всички зрители, независимо дали са привърженици на Левски, или на другите отбори. Не трябва да го сравняваме с никого. Той си беше Георги Аспарухов, такъв го знаят футболна Европа и светът."

Жан-Клод КИЛИ (Олимпийски шампион по ски, Франция)
„Разбрах, че Аспарухов няма да играе в Норвегия и се отказах да гледам срещата. Аз съм поклонник на големия красив футбол. Вашият Гунди беше рядък талант - футболно дарование. Залюбих го в Италия на мача с Белгия. Жалко че си отиде така рано... Жалко..."

Стадион "Георги Аспарухов"

Изображение

* Капацитет: 29 200 седящи места
* Разпределение на местата: 4 сектора, 26 блока, 3 официални ложи, 12 входа
* Журналистическа ложа: 130 места
* Размери на терена: 105 m x 68 m
* Осветление: 1500 лукса


Стадион „Георги Аспарухов“ е третият в историята стадион на футболен клуб Левски (София). В периода 1936-1949 отборът играе на собствен стадион, наречен игрище "Левски" (намиращо се върху част от територията на днешния Национален стадион "Васил Левски"). След започването на строежа на новия национален стадион, отборът временно играе на стадион Юнак. През 1952 г. на отбора е отпуснато ново игрище в софийския квартал Иван Вазов (днешен Плувен комплекс „Спартак“).

След ново „спортно райониране“ на София, на Левски е отпуснат нов терен за строеж на стадион в кв. Герена на V столичен район (днешен район Подуяне). През 1960 г. клубът официално започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен просто като „Герена“ (от тогавашното име на квартала, в който е построен), е открит на 10 март 1963 г. с шампионатния мач Левски - Спартак (Плевен), завършил при резултат 4:0. Стадионът е с тревист терен и има размери 110х80 m, около него има изградена лекоатлетическа писта, а на трибуните има пейки за 38 000 седящи места. Западната трибуна е покрита с козирка.

Тук Левски изиграва и първия си мач от Европейските клубни турнири - победата с 6:0 над шведския Юргорден в 1/16 финал за Купата на европейските шампиони на 3 октомври 1965 г.

Реконструкциите в или около стадиона започват през 1969 г. след обединението на спортните клубове Левски и Спартак (София). Тогава на територията около стадиона са изградени зали и съоръжения за други спортове - спортна и художествена гимнастика, бокс, вдигане на тежести, волейбол и др. Освен това спортният комплекс „Левски“ е оборудван и с четири тренировъчни терена с тревно покритие.

През 1986 година на стадиона е поставено светлинно табло, а около него са издигнати четири кули с електрическо осветление.

От 1990 година стадионът е прекръстен на името на легендарния футболист Георги Аспарухов, загинал трагично през 1971 г. при автомобилна катастрофа. Днес пред входа на западната трибуна на стадиона е издигнат паметник в негова чест.

В периода 1992-1998 г. стадионът е затворен за ремонт за привеждане на съоръжението според изискванията на УЕФА за провеждане на международни мачове. Отборът играе домакинските си мачове на Националния стадион. Поради финансови причини и тежката икономическа криза в България, за периода 1993-1997 година ремонтните работи са почти замразени. Промяната настъпва през 1998 година, когато е създаден фонд "Стадион Георги Аспарухов" и хиляди привърженици даряват средства и се включват с доброволчески труд в ремонтните работи. Новоремонтираният стадион "Георги Аспарухов" е открит на 5 май 1999 г. когато на него се провежда решаващият за титлата шампионатен мач на Левски срещу Литекс, който завършва 0:0. Размерите на терена за увеличени за сметка на премахването на лекоатлетическата писта. След поставянето на седалки с облекалки на трибуните, те вече побират 29 980 души.

Последната голяма реконструкция на стадиона започва на 21 юни 2006 г. когато е взривено старото информационно табло. На негово място е поставено ново в рамка с формата на буквата „Л“. В края на 2007 г. е подменено напълно тревното покритие на терена. Изградени са нови дренажни и отоплителни системи.

Сектор Б:

Сцената на Сините Ултраси !

За първи път за привържениците на "Левски" се споменава,когато тимът играе първият си официален международен мач-този срещу авторитетния по онова време "Триколорул" Букурещ.В навечерието на срещата всички билети са разграбени,а касиерите започват да продават и кочаните!Часове преди началото(1 юли 1923) игрището е претъпкано с народ,а отвън напират хиляди зрители без билети,под чийто натиск оградата не издържа и рухва.Атмосферата наподобява импозантната глeдка при откриването на лондонския стадион "Уембли",когато конна полиция изтласква зрителите до страничните линии.И в София хиляди сядат на земята до самата странична линия,за да наблюдават мача,като сред тях е и френският посланик със своя секретар,които така и не достигат до официалната ложа."Левски" побеждава именития си съперник с 1:0 и хилядното множество триумфално плисва по софийските улици.

На 17 октомври 1923 "Левски" връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено,че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие.А пред клубната канцелария е поставена първата купа,получавана от български футболисти.Еуфорията у привържениците на "Левски" е голяма и при спечелването на първата клубна титла през 1933 година.След финалния мач със "Спортклуб" сините фенове запалват стотици факли и с множество песни преминават по централните софийски улици.Това се повтаря и при спечелването на титлите през 1937 и 1942,както и купата през 1942.След налагането на комунистическата власт у нас през 1944 клубът е обявен за фашистки,както и публиката му.Феновете на "Левски" са подложени на множество репресии от страна на тогавашната българска милиция.Открито се преследват последователите на отбора при мачовете му от Софийската лига и в последствие създадения български шампионат.

Безчинствата на новата "демократична и народна"власт стигат до там,че през 1949 се решава да се изгради Национален стадион на мястото на граденото с толкова труд и всеотдайност игрище "Левски".На клуба е временно разрешено да тренира и играе домакинските си мачове на стадион "Юнак".Следват още няколко такива местения,докато през 1960 на клуба се дава разрешение да строи ново свое игрище в кв."Герена".Стадионът е открит през 1963 година,а за изгражаднето му помагат хиляди привърженици на клуба,които даряват средства,а и участват при градежа.

Но абсурдите на новата власт не спират дотук.През 1949 футболните клубове у нас преминават от териториален на ведомствен принцип."Левски" е преименуван на името "Динамо" и става ведомствен на работещите в леката и хранителната промишленост.През 1957 на клуба отново се връща истинското име "Левски".Но в този си вид тима просъществува до края на 1968,когато е в ход нова реорганизация на футболните клубове у нас.Решението на БКП е "Левски" да се обедини с отбора на МВР-"Спартак".В този си вид "Левски" е до 1985.

През първите години на реорганизация има голям отлив от домакинските мачове на клуба.Привържениците на тима не могат лесно да преглътнат насилствената гавра с любимия им отбор.При по-възловите мачове на клуба,които събират и по-голям брой зрители нерядко се чуват скандирания за връщане на старото име на отбора.Подстрекателите им биват системно малтретирани от органите на "народната"милицията,като не рядко биват обвинявани във пропагандиране на фашистки идеи по нашите стадиони и подложени на системен тормоз.През тези години се ражда и прословутия рефрен на синята агитка:"Левски оле-нищо общо с МВР!"

Но въпреки безобразията от страна на властта спрямо "Левски",сините фенове не изоставят клуба си.Въпреки забраната те масово скандират старото име на отбора,като дори засилват подкрепата си към него.Паметен остава мачът между "Левски"и цска през 1968 година на Националния стадион.Тогава мачът завършва 2:7 в полза на сините! Фиестата на стадиона е пълна-армейските фенове се изнасят към изходите още след 4-тия гол в тяхната врата.Но 3/4 от капацитета на спортното съоръжение е пълно с левскари ,които съдават нечувана дотогава шумотевица в София.Часове след двубоя левскарски песни огласят центъра на града.

В началото на 70-те години се отбелязва и един своеобразен рекорд по посещаемост.Той се поставя на ст."Герена",където на 4 март 1970 "Левски" приема "Гурник"(Забже).Тогава на Герена присъстват 60 000 зрители,което е и рекорд по посещаемост на този стадион и досега!!!В тези години синята агитка преминава постепенно под влиянието на англо-саксонския начин на правене на такава,т.е.само шалчета и пеене.През този период се налага и традицията най-крайните фенове на клуба да застават в южния сектор зад вратата,а именно в Сектор "Б".От средата на този период започват и първите прояви на синята агитка. Феновете на сините заформят няколко здрави мелета след мачове с цска и Ботев(Пд),съответно през 1976 и 1979.

Но в тези години става и една от най-големите трагедии за привържениците на "Левски".На 30 юни 1971 загива идолът на цели три поколения левскари-великият Георги Аспарухов-Гунди.Той,заедно с друг играч на сините-Никола Котков,стават жертва на автомобилна катастрофа,като фактите от нея са строго прикрити от тогавашния режим.Трагедията за футболните хора у нас е пълна.А погребението на Гунди и Котков става ден на национален траур.По неофициални данни над 550 хил.души се сбогуват с гениалните футболисти.На прощалният ден в София се стичат хиляди хора с насълзени очи и дрехи от всички краища на България.Във влаковете и автобусите няма места,а освен с автомобили,пристигат хора дори и пеша.

На стадион "Герена",където е поклонението,става страшно.Часове,някои даже от предишната нощ чакат да се отворят вратите.Тълпата расте като човешка лавина.В центъра на терена възрастен мъж удря чело в земята и със стенание повтаря:"Защо ни ги взе,Господи!!!"

Цялата милиция,огромен брой военни,пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион.Но хората прииждат и множеството е неконтролируемо.Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни кофчези.

Процесията е безкрайна.Когато челото и достига до централните софийски гробища,опашката на колоната с венците е още на"Герена"!Да не говорим и за стотиците хиляди след тях,които така и не могат да стигнат до гроба.След края на траурната цермония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени.Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с молитви,поеми,некролози,снимки.Всекидневно тези "послания"на страдащите фенове се изчистват от ДС.Цяла България скърби в тези кошмарни дни!

През този период е и рекордът по посещаемост на български отбор в европейските клубни турнири.Той принадлежи на "Левски"и се извършва на 26 ноември 1975,когато сините от София приемат славния "Аякс" в 1/8 финален мач-реванш за купата на УЕФА.Сините печелят с 2:1(5:3 след изпълнение на дузпи) и елиминират Аякс.Фиестата на ст."В.Левски" е пълна.Над 70 000 сини фенове правят атмосферата на националния стадион адска,а след края на мача нощното небе на София се озарява от огъня на хиляди факли.След края на двубоя стотици запалянковци кръстосват София и пеейки песни,за възхвала на любимия си тим,изразяват радостта си.Същата обстановка се повтаря и при двубоите с "Олимпиакос","Милан" и "Реал Мадрид".За отбелязване е фактът,че вече се създава традицията за оказване на енергична подкрепа на отбора,пеейки се песни в негова възхвала .Традиция стават и битките,които си устройват сини и червени фенове по софийските улици след дербитата между двата отбора.

80-те години на миналия век привържениците на Левски продължават да се утвърждават,като фактор Номер 1 по нашите стадиони.За синята агитка се говори с респект след гастролите на отбора в провинцията.Паметни обаче остават мачовете с испанската "Севиля"(82 год),"Щутгарт"(83,84години).През този период са и едни от най-големите сблъсъци между привърженици на сините и "органите на реда".Като враг Номер 1 за левскарите се утвърждава полицията,която с постоянни провокации се стреми да опандизи по-изевените лидери на агитката от този период.Някои от тях наистина попадат зад решетките,като са обвинявани в дисидентска и противодържавна дейност!В края на 80-те обаче "народната власт"пада посредством държавен преврат,не и без помоща на тълпата.Студентските и работническите стачки са често явление в София.В предните им редици неизменно присъстват и фенове на "Левски" Ражда се и прословутия рефрен:"И преди и сега Левски значи свобода!!!"

Началото на 90-те години на миналия век е белязано с много промени,които връхлитат страната.Тези събития не отминават и привържениците на "Левски".В началото на периода се развиват много "забранени"дотогава идеологии,като анархизма,нацизма,фашизма и в най-голяма степен хулиганизма.Последното течение,продукт най-вече на градската субкултура,намира благоприятна почва в България.Корените на "hool's" движението у нас са малко по-дълбоки.То се заражда в края на 80-те,но в началото на 90-те е т.н."първи бум" на хулиганизма у нас.Привържениците на "Левски" винаги са били от най-различни обществени прослойки и класи,затова в началото на 90-те не е чудно,че именно в Сектор-"Б" се появяват и първите неонацистки фракции,които постепенно са изтласкани на заден план от хулиганските такива.Проявите на вандализъм съпътстват както гастролите на клуба в провинцията,така и по-възловите дербита в столицата.Обект на агресията на сините фенове стават най-често полицаи,но не рядко има и сблъсъци и с местни фенове.Паметни остават десантите в Бургас-(91,92),Пловдив -(92,94),Перник-(94,96),когато привържениците на сините спретват мелета с месната полиция и привърженици.Особено при гостуването на "Черноморец" след мача са арестувани 23-ма души,а трима от местните фенове са наръгани с ножове и откарани в болница.

В обратния полюс обаче са мачовете с "Глазгоу Рейнджърс"през 29.09.1993 и цска през 1994(резултат 7:1),когато фиестата по трибуните не спира,а часове след тези двубои купона по софийските улици е пълен.

За този период е характерно още,че става окончателното транформиране на синята агитка от англо-саксонски към ULTRA стил,започнало още в края на 80-те.Създават се и първите групировки сред левскарското море.Първата такава обединява фенове на "Левски",които симпатизират на италианския колос "Милан".Фракцията е наречена "Сините Лъвове"по подобие на F.D.L.на Милан.Повечето от членовете на групата са с антифашистки убеждения,като последствие от този факт е и наложилото се разделение сред сините привърженици.Благодарение на "лъвовете" постоянната nazi-пропаганда в Сектор-"Б" е спряна,но не и заличена.Все още голяма част от ултрасите на сините споделят неонацистки убеждения.В последствие част от "лъвовете" се отделят в отделна фракция-"Gruppo Anti cska" ,като членовете и са живеещи предмно в центъра на София.Към края на 90-те и двете фракции се разпадат,но ядрото на "лъвовете"формира в последствие "София Запад".Друга групировка от този период е скинбригадата "Butchers"."Месарите" стават известни с това,че са ударното звено на сините ултраси.Най-често те са в центъра на събитията,пропагандирайки и пеейки неонацистки песни.В последствие и тази фракция се разпада.

През 90-те години се създават и първите официални фенсдружения у нас.Учредяват се и първите левскарски фенклубове .Първият фенклуб на "Левски",според съдебните регистри е този в град Червен бряг.Той е регисриран от Плевенски окръжен съд на 26.04.1991.Сред членуващите му тогава са популярни имена в синята агитка като Кънчо Дамянов и Борислав Божков(Боре Пожарната).Няколко месеца по-късно излиза и съдебната регистрация на софийския Клуб на привържениците на "Левски",създаден преди червенобрежкия.Сред проявите са му подписката за връщането на името на отбора,протестът срещу полицията във връзка с побоя в Добрич,ежегодните панихиди на Г.Аспарухов и Н.Котков,изложбата в НДК по случай 50-годишнината от раждането на Гунди,организирането за мачове и др.При създаването на синьото акционерно дружество КПЛС има трима свои членове в клубния съвет на "Левски".

В началото на 92-ра се създава и първият клуб с национални машаби-"Заклети левскари",като седалището на клуба става ул."Тодорини кукли"47.В началото на 1999 "Заклети левскари" сменя името си на "Нацонален фенклуб "Левски" През 1999 се създава и Клубът на привържениците на Левски "София-Запад",който до този момент се ползва с най-голяма популярност сред феновете на отбора.В него членуват и много от лидерите на синята агитка."Западите" в настоящия момент произвеждат артикули за сините фанатици.Клубът разполага с два магазина,в които се продават ултрас шалове,знамена,фланелки и транспаранти собствена разработка.Много от фанатиците от "София-Запад" стоят в основата на НФК,но поради непреодолими различия те се отделиха от структурата на първото национално левскарско сдружение.Междувременно мрежата от фенклубове на "Левски"в страната непрекъснато се разраства,като до този момент регистрираните такива са 206,но има и над 26 организации в чужбина.

От средата на 90-те,та до края на века е т.н."втори бум"на хулиганското движение у нас.Фирмите са много слабо организирани и се базират най-вече на квартален принцип.След разпадането на първите сини фракции би следвало да се очаква отлив от прояви на вандализъм от страна на сините фенове,но не би!Напротив тези процеси сякаш повлияват"позитивно" за развитието им.Почти навсякъде,където гостува "Левски" се стига до сблъсъци на сини фенове с полицията или пък с местни привърженици.На синята публика е наложено клеймото-"най-хулиганска публика".Особено след 97 година положението става взривоопасно.Тенденциозното отношение на БФС спрямо клуба,което организацията следва при управлението на т.н."брокери" продължава и след идването на власт на Иван Славков.Корубцията е основният инструмент на новата власт в българския футбол,а поръчкови съдии биват пращани на "неудобните клубове"."Левски" се оказва "неудобен" на новите управници на "Кърнинградска" затова е почната кампания спрямо клуба,която има за цел да измести сините от върха у нас,в което време те са заемали.От тогава се налага и лайтмотива сред привържениците на отбора-"Сами срещу всички",което в последствие става и девиз на агитката.Ултрасите правят няколко протестни шествия против върхушката във Футболния съюз.При едно от тях се стига и до инцидент с феновете,но полицейският произвол бързо-бързо е прикрит от МВР.В тази обстановка напрежението ескалира и сините фантици изкарват яда си при гастролите на тима в провинцията.

Вълната на вандализъм е особено силна в края на 98-те,когато при гостуването на "Литекс"в Ловеч се стига до брутални намеси от страна на органите на реда,които едва узъптяват разбеснелите се сини ултраси.През 99-та за първи път след много години дербитата между сини и червени се играят на клубните стадиони.Сектор-"Б" на ст."Българска армия" е изпочупен,а до късно през нощта фенове на двата отбора се бият по софийските улици.По време на мача за купата на страната "упражнението"се повтаря,а на другия ден Борисовата градина от страната на "Синьото кафе"е осеяна с "наказани"червени шалчета.Вечерта завършва с 73-ма арестувани фенове.

Следващите няколко години положението на клуба се стабилизира,но за сметка на това проявите на синята публика неизменно присъстват в криминалните хроники.През 2000 година след дерби между "Левски" и цска при стълпотворение между двете агитки е ударен с бомба 32-годишният Младен Младенов.Обвинените са двама привърженици на сините .По-късно пострадалият умира,а срещу феновете на "Левски" започва дело.Въпреки това агресията от страна на ултрасите на "Левски" не спира.В хрониките попадат гастролите в Ловеч(99,00,02),Пловдив(01,02),Перник(00),Бургас(01).Инциденти има и при гостуването на тима в Турция за мача с "Глатасарай"за Шампионската лига.Тогава в центъра на Истанбул сини ултраси се бият с турски фенове.В ответния мач пък има масово меле между привърженици на "Левски" и полиция,която затваря два часа по-рано вратите на стадиона,тъй като капацитета му е вече пълен.Над две хиляди запалянковци остават извън съоражението,което разгневява хората.Тълпа от около 100 души атакува един от входовете на стадиона,като в битката с полицаите пострадалите са към 15 души.

Последният инцидент от този род бе на двубоя между "Левски" и "Щурм"(Грац)през 2002 за купата на УЕФА ,когато бе ударен с бомбичка фотограф от вестник "24 часа".Като цяло проявите на привържениците на "Левски"са повече стихийни,отколкото организирани.

През този период е един от най-срамните моменти в историята на сините привърженици.Бившият председател на НФК-мишо(Юда)Цветков продаде билети на привърженици на цска,с което доверието към фенклуба падна драстично,за да се стигне до сегашния момент,когато все още фенструктурата не е особено популярна сред синята общност.

Въпреки всичко и в настоящия момент сините шалчета си остават винаги верни на любовта си към клуба.С години НИЕ феновете на отбора си останахме фактор,с който се съобразяват всички,които гостуват на ст."Георги Аспарухов".Не едни и други световни клубове и футболисти са прекланяли глава пред синята лавина.Неповторимата атмосфера,която феновете създават по трибуните допринася "Левски"да не бъде само един от много футболни клубове в Европа,а бъде сред великите тимове на стария континент. А велик го правят не успехите на международното поле,а уникалната синя публика,която винаги се е славела с темперамент и всеотдайност,както и безрезервна и безкористна подкрепа към тима.Защото публиката на "Левски" е много по-различна от всяка такава в България.Отношението към "Левски" е много по различно от отношението към всеки друг отбор в страната.Останалите се подкрепят,а"Левски" се обича,заедно с всичките си символи,емоции и герои.Поклон пред хората,които родиха рефрена :"Левски,Дубчек,свобода!!!" през 68 година,тези,които се осмелиха да застанат над проблемите си,над болките си,за да се влеят в едно цяло,в една съдба-тази на любимия им син тим!

Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image

Успехите на Левски :


Шампион на България (26 пъти): 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009


Национална купа - Носител (26 пъти):

1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1982, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005, 2007

Суперкупа на България-Носител (2 пъти): 2005, 2007

* Купа на Съветската армия (когато вече не е национална купа)

Носител (3 пъти): 1984, 1987, 1988

* Купа Улпия Сердика

Носител (4 пъти): 1926, 1930, 1931, 1932

* Европейски клубни турнири

Купа на Носителите на Купи (1/4-финал - 3 пъти): 1970, 1977, 1987

Купа на УЕФА (1/4-финал - 2 пъти): 1976, 2006

Шампионска лига (класиране в групите - 1 път): 2007

Исторически резултати

* Левски 6-3 ЦСКА (София), 15.07.1962, "А" ПФГ
* Левски 7-2 ЦСКА (София), 17.11.1968, "А" ПФГ
* Левски 2-1 Дуисбург, 05.11.1975, Купа на УЕФА
* Левски 2-1 Аякс (5:3 след дузпи), 10.12.1975, Купа на УЕФА
* Левски 5-4 Барселона, 17.03.1976, Купа на УЕФА
* Левски 12-2 Рейпас Лахти, 16.09.1976, КНК (рекордна победа в евротурнирите)
* Левски 2-0 Боавища, 03.11.1976, КЕШ
* Левски 2-1 Атлетико Мадрид, 02.03.1977, КЕШ
* Левски 1-0 Щутгарт, 28.09.1983, Купа на УЕФА
* Левски 2-1 Рейнджърс, 29.09.1993, КЕШ
* Левски 7-1 ЦСКА (София), 23.09.1994, "А" ПФГ
* Левски 5-0 ЦСКА (София), 13.05.1998, Купа на България - финал
* Левски 1-0 Оксер, 29.09.2005, Купа на УЕФА
* Левски 1-0 Олимпик Марсилия, 01.12.2005, Купа на УЕФА
* Левски 2-1 Удинезе, 16.03.2006, Купа на УЕФА
* Левски 2-0 Киево, 09.08.2006, Шампионска лига
* Левски 10-0 ПСФК Черноморец Бургас (София), 03.03.2007, "А" ПФГ (рекордна победа за Левски в "А" ПФГ)


Имена и емблеми

Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „София“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.

В периода 1949-1956 г. емблемата на клуба е неправилен шестоъгълник, запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква „Д“ с червена петолъчка над нея и надпис „София“ в подножието.

От 1957 до 1968 г. е въстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и „Д“ (дружество).

След обединението със Спартак (София) през 1969 г. емблемата на клуба вече е щит в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква „В“ с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло.

През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г.[11] Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване - 1914. Върху купола на щита има надпис ПФК Левски. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.

Image

Левски ЗАВИНАГИ :!:
Изображение
Аватар
Blue_Lion
 
Мнения: 7219
Регистриран на: 20 Юни 2008 09:29
Местоположение: София

Re: Историята на Левски !

Мнениеот stenly на 11 Юни 2010 19:55

СНИМКИ: Ето и учередителния протокол за основаването на ФК "Левски":
Изображение

Изображение
Модераторите не са ви враг!
Аватар
stenly
Модератор
 
Мнения: 2641
Регистриран на: 30 Юни 2008 16:30


Назад към Левски

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 9 госта