Защо преди 70 години западният свят се подчини на властта на долара
Преди 70 години, от 1 до 22 юни 1944 г., почти месец след откриването на Втория Фронт и почти година преди края на Втората световна война в тихото американско курортно градче Бретън-Уудс се спретва международна конференция, в която участват 44 държави. Условията, в които се оказали след това много страни, се оказали далеееко от курортните.
Конференцията носи сложното название „Реформиране на традиционната система на златните стандарти на националните валути“ и официално се анонсира с филантропска кауза: на разрушения от войната свят му е необходима единна световна финансова система, която да изведе човечеството към процъфтяване и необятни блага. Водещите думи са, както забелязвате, „злато“ и „национални“. Споразумението, подписано в края на конференцията, превръща националните валути в зависими от долара и е етап от създаването на този свят, чието шумно и неизбежно сгромолясване отдавна се предрича.
Делегацията на СССР се оглавява от замнаркома на външната търговия М.С. Степанов. СССР подписва споразумението, но през декември 1945 г. отказва да го ратифицира. Какво стои зад маската на „добронамерените“ подбуди на САЩ – държавата, чийто проект за следвоенно финансово световно устройство в края на краищата е приет?
Подобни конференции се подготвят не ден за ден, те се готвят понякога десетилетия. Обърнете внимание: Бретън-Уудс се случва през 1944 г., а Ялтенската и Потсдамската конференции – през 1945 г. Т.е. първоначално е поставен финансовият фундамент, а едва след това съграждат политическата надстройка.
Американската делегация е оглавявана от Моргентау и Уайт, английската делегация от Кейнс. Англичаните вече имали план за следвоенно устройство. Но на подобни срещи винаги сработва не силата на аргументите, а аргументите на силата! А именно: Европа и Англия били в пълна разруха, а САЩ били така „набъбнали“, че пазели 60-70 % от световното злато. По тази причина бил приет американският проект за следвоенно устройство и било подписано споразумение, което фиксирало съотношението на силите, които били налице в резултат на Втората световна война. Още през 1944 г. разбрали кой е лузър и кой е бенефициент. Британия със своя фунт била изгубила позициите си на международен финансов център. На нейно място се настанили САЩ и доларът.
Може да се каже, че Бретън-Уудската система официално фиксира поражението на Британия и появата на новия хегемон – САЩ.
Битката между двете сили започва от началото на XX век. По формални икономически показатели САЩ надминавали Британия, но фунтът не се давал лесно. Нужни били две световни войни, за да може американският долар да заеме първо място на пиедестала.
Американците постигнали целта си по отношение на Великобритания. Единственото, което американците не отчели, било това, че СССР не излязъл лузър, а победител. По-нататък американците започнали да демонтират валутните зони на фунта стерлинг под красивия лозунг „деколонизация“. СССР, разбира се, подкрепял борбата с колониализма, защото отчасти в някои държави съветите успели да установят свое влияние , но голяма част от остатъците от колониалната система на Великобритания били грабнати от САЩ, а това вече не било политика на неоколониализъм! Според тогавашните нови политически стандарти…
Подкрепящите глобализма смятат, че тази конференция е абсолютно благо. Нима европейските държави не могли да минат без САЩ след войната? И за какво „благо“ става дума?
Бретън-Уудската конференция фиксира златно-доларовия стандарт: доларът е завързан към златото със задължението към САЩ да разменят зелените гущери срещу скъпия метал. Кой имал „файда“, както се казва, от подобен стандарт? Разбира се, че този, който имал злато! А кой имал злато? Условно, Ротшилдовците – имената им могат да са различни, но става дума за група от световната финансова олигархия, която искала да контролира голяма част от резервното злато.
Целта била ясна – да се акумулира в САЩ жълтият метал от страните-победителки и доларът да се превърне в единствената твърда валута за международна търговия. Т.е. САЩ изсмуквали от разорените от Втората световна война държави златото, предлагайки им надежда да получат долари за развитие на собствените си икономики. Ако държавата нямала необходимото количество долари, предлагали й да обмени злато срещу долари по фиксиран курс 35 долара за унция. Така американският долар бил завързан за златото, а обменният курс на останалите национални валути били завързани към долара. Извод: закрепило се финансовото господство на САЩ над европейските държави и над техните колонии. За тези, които имали колонии.
Ако СССР беше приел това споразумение, то съветите трябвало да изнесат от разрушената си държава тонове и тонове злато. А всичко там било в руини след Втората световна война…
СССР трябвало да предаде на новоучредените международни институци 2 400 млн. долара на САЩ! А и още много, много злато! Сталин като истински стопанин нямало как да се съгласи на подобен грабеж! Но перспективите пред СССР за получаване на каквито и да са средства от тези институти ставали все по-неизвестни. Ако по време на управлението на Рузвелт все още съществувала надежда за някакъв диалог между двата лагера, то при смяната му с Труман тези надежди изфирясали. Давайки златото, Сталин трябвало да разчита за възстановяването на разрушената държава само на собствените си сили.
Сталин започнал да гради своя паралелна международна система. Това предизвикало дива ненавист от страна на световния финансов интернационал, защото, първо, те не успявали да поставят под контрол СССР, а грамадните ресурси на съветите им се изплъзвали от ръцете.
Второ, СССР бил пример, който позволявал да се прави сравнение между двете обществено-политически системи. И през 40-50-те години идейното въздействие на СССР не отстъпвало на американското. По време на същата тази Бретън-Уудска конференция имало много хора, които симпатизирали на Съветския съюз, а и искали да си сътрудничат с него. Но след войната от живота си отишъл Рузвелт, с който Сталин имал достатъчно близки отношения, на власт дошъл Труман – и започнала Студената война, икономическата блокада. Така всичко тръгнало по съвсем различен сценарий. През 1945 г. все още можело да се мисли – дали да се ратифицира или да не се ратифицира…
Но когато била обявена Студената война – мисленето по въпроса приключило.
http://worldtodaybg.com/2014/06/29/%D1% ... %BE%D0%B4/
Рано или късно, всичко излиза наяве
Тази статия е поредното доказателство, че сме били на страната на добрите 
Гледате, ама не виждате 
Какъв ти е проблема 
Факти