С 2 попадения Младенов става Екзекутора на Ливърпул, после ЦСКА изиграва луди 18 минути срещу Байерн
В тази история има всичко, ако някой я опише умело, би взел Оскар за оригинален сценарий – започва със счупена в гредата глава, минава през смърт на живо пред препълнен стадион, продължава с удар с глава по топката след зверско главоболие и приключва с хващане за главите след най-опияняващите 18 минути в българската футболна история. Случва се през сезон 1981/82 г., но още завладява сърцата със своя драматизъм. Големите исторически събития винаги намират своя Омир. За нея поетът на червената агитка Вальо Василев реди възторжени строфи:
О, нещастен Ливърпул!
Тежък беше жребият
за тебе -
ЦСКА ти отреди,
славата ти той погреба.
Но главите си вдигнете,
тежки сълзи не ронете!
Интер, Нотингам, Аякс
бяха тука преди вас.
Те нарекоха стадиона
"Гробница за шампиони".
"Нотингам" чрез Браян Клъф
телеграма праща пръв:
"Как се чувствате сега в
клуба "Клиент на ЦСКА?"
Из писмото на Херера:
"Аз пред ЦСКА треперех".
Ето го и Руди Крол:
"Свалят всеки ореол"
А след него Арконада:
"Вече не е изненада"
Пейсли се отпусна,
радостна усмивка лъсна:
"ЦСКА е тим голям,
да ни бие не е срам."
"Ех, въздъхна Гробелар,
Стойчо е на гола цар."
Далглиш го успокоява,
самочувствие му дава:
"Ни сме първи,
ни последни -
просто жертвата поредна."
Но сега сме ние,
да извикаме така:
Браво, български юнаци,
и честито, ЦСКА!
И до днес редом с името на „лирическия герой” на поемата Стойчо Младенов върви и страховитото му прозвище Екзекутора на Ливърпул. Както и до днес се чуват въздишките: „Ех, ако онова 3:0 срещу Байерн се бе запазило до края...” Историите обаче, колкото и да са славни, по правило не завършват в хепиенд стила на приказките. В тях има място и за капчица тъга.
Да изядеш испанския шампион за предястие в турнира за КЕШ не е нещо необичайно за онзи тим на ЦСКА, където групичките, на които се е разделил съставът от чудесни индивидуалности са обединени от един нестандартен ход на предводителя Аспарух Никодимов. „Веднъж бяхме на подготовка в Тетевен. Паро ни затвори в съблекалнята и каза: "Ако трябва цял ден ще прекарате тук, но искам да се изясните" – разказва Стойчо, който все още не е ничий палач. - Побратимяването стана много смешно. Треньорът попита един от нас: "Ти какво ще кажеш?" И той отговори: "Бях толкова пиян, че не помня!" Всички се разсмяхме”. Никак обаче не му е до смях на Цецо Йончев, който също както година по-рано срещу Нотингам дава началото на славния поход към „купата с големите уши” с гол в София. „Вкара гол в самия край, удари се в гредата и получи комоцио – връща лентата на събитията Младенов. - Колкото се радвахме, толкова бяхме притеснени за него. Линейката го беше откарала в болницата и нямахме информация за състоянието му. За щастие всичко се размина с уплахата». И продължава: «Жребият бе изключително тежък за нас - падна ни се Реал Сосиедад. Имаше 10 национали начело с големия вратар Арконада. За български тим да бие първия в Испания е геройство - и тогава, и днес». За Арконада и досега се разказват легенди, само че в реванша на «Аточа» големият майстор с ръкавици е на отсрещната врата. «В живота си не съм виждал вратар да пази, както го направи Георги Велинов. Испанците приличаха на ураган. Бяха намокрили тревата и ни изненадаха. Много от нас бяха с гумени бутони и се пързаляхме по терена. Благодарение на Джони се измъкнахме сухи. Ако ние сме имали едно положение за гол, Реал Сосиедад имаше десет. Завършихме 0:0", спомня си Стойчо.
Впоследствие мечтаният реванш срещу носителя на трофея Ливърпул виси на един северноирландски косъм. Гленторан не е стряскащо име, но на ЦСКА се налага да играе обвити в неизвестност продължения, за да го преодолее. Мачът в София ще се запомни с истинска човешка трагедия – в 54-ата минута ЦСКА комфортно води с 2:0, когато играч на гостите започва да се превива в центъра на терена и физиотерапевтът на тима Боби Макгрегор влиза на игрището да му помогне. Прикляка и пада назад като покосен. Линейката веднага го откарва в болница, но той умира от сърдечния удар още по пътя точно на 55-ия си рожден ден. Днес лечебният център на Гленторан носи неговото име, а внезапната му смърт намира широк отзвук на Острова. Ден след нея великият Джордж Бест споделя за една секретна визита при физиотерапевта на върха на славата си през 1967 г.: «Получих тревожна контузия на коляното си и никой не знае какво направи той за мен в онзи момент».
"Голямата лекота, с която бихме, ни подлъга на реванша - продължава Младенов. - Бяхме убедени, че и там ще спечелим. В София резултатът трябваше да бъде 5:0. Но в Белфаст стана страшно за нас. Гленторан поведе с 2:0 и така завърши редовното време. Бяхме объркани и щяхме да отпаднем». Тогава на сцената излиза крехкият техничен нападател Альоша Димитров, който е новак в състава на Паро, въпреки че е навършил вече трийсетака. Дълги години след това Альоша работи в школата на Левски, но остава в историята на ЦСКА с гола си в продълженията за 2:1, който класира армейците на четвъртфиналите. «През цялата си треньорска кариера впоследствие давам този мач за пример на футболистите ми. Никога нямаш право да подценяваш противника. Независимо от състоянието му и от резултата в първия мач. На жребия всички искахме само едно - реванш срещу Ливърпул. И съдбата ни го даде", споделя Младенов.
Призракът на онова 1:5 на «Анфийлд» отново надвисва над червените. «Вярно, тогава паднахме тежко, но мачът можеше да завърши и 5:5 – убеден и до днес е Стойчо. - Не си спомням друг път да съм играл при толкова силен вятър и дъжд. Велинов риташе топката напред, а тя падаше около наказателното ни поле. Йончев вкара гола, но и аз, и Джевизов изпуснахме положения. Истината е, че тогава ни липсваше международния опит. Година по-късно нещата стояха коренно различно. Бяхме се развили и като колектив, и като тим. Имахме самочувствие. Надигравахме отборите с лекота - и в България, и дори в чужбина.» 0:1 в римейка на Острова дава надежди за ответния мач в София и същевременно успокоява фаворита.
4 дни преди ответния двубой предстои сблъсък с Левски в първенството, а Паро твърдо се противопоставя на желанието на клубните шефове за отлагането му. "Исках точно с вечното дерби да поддържам тонуса на момчетата за мача с Ливърпул. Разбира се, че имаше рискове от травми. През второто полувреме Ради Здравков се контузи, но после самият той пожела да играе срещу Ливърпул и бе на терена срещу англичаните до 68-ата минута, когато на негово място вкарах Никола Велков", припомня Никодимов.
Стойчо Младенов посреща най-великия ден в своята кариера 17 март 1982 г. с необичайните за него мустаци и още по-необичайно силно главоболие. Не може да си отвори очите, не може и да спи. Светлината го дразни, а при движение получава световъртеж. Изпращат го във Военномедицинска академия, там му правят подробни изследвания, дават му лекарства, но нищо не помага.
Ден преди мача Никодимов се вижда в чудо. Стойчо е зле, трудно се придвижва, камо ли да тренира и да играе. Тогава, подобно на случая с Джордж Бест през 67-ма, се появява рехабилитатор вълшебник. Масажистът на ЦСКА Александър Александров използва специални масажи и мазила, за да излекува Младенов, който в часовете преди двубоя усеща невероятно облекчение. В навечерието на срещата над столицата се изсипва обилен снеговалеж и въпреки че арената на сблъсъка „Васил Левски” е добре почистена, скоро след началото заприличва на декор, подходящ повече за окопни военни действия. "Реших да сменя тактиката и да не започваме с първоначален домакински натиск. Все пак излизахме срещу Ливърпул. Започнахме по-прибрано, като бяхме решени да чакаме своя голов миг", споделя плана си Никодимов.
„Не се поддадохме на емоции. Чакахме нашия миг. Моментът, който ще се помни винаги» допълва Младенов. И той идва 13 минути преди края на редовното време. За разлика отпреди година ЦСКА излиза с нови бекове, прославените ветерани Иван Зафиров и Цоньо Василев са заменени от младите лъвчета Краси Безински отдясно и Методи Томанов отляво. Именно Мето центрира отляво, вратарят на еврошампиона Брус Гробелар късно вижда коварната траектория на топката, тръгва да я посрещне, после се спира и панически отстъпва. Кълбото е посрещнато с глава от Младенов, за да спре в мрежата – 1:0. Половината работа е свършена. Останалата – в продълженията. След късо изпълнение на корнер отдясно Велков центрира към снажния Джевизов, топката прехвърля тарана и пазача му и отива в непокрития Младенов, който поема с гърди и с шут почти от легнало положение забива топката под гредата, въпреки отчаяния плож с ръка на английски бранител. «Да вярваме, или да не вярваме», звучи познатият до болка тембър на тв коментатора Николай Колев-Мичмана, който в еуфорията в продължение на 5 минути не разбира кой е истинският голмайстор. До края бъдещият почитател на гения на Бербатов Марк Лауренсън изпуска нервите си, рита съперник и ливърпулци остават с 10 души, но яростно нападат и Велинов на вратата твори чудеса.
«В никакъв случай не искахме дузпи. Знаехме, че трябва да вкараме за 2:0 – свидетелства героят на вечерта. - След края някои от нас се разплакаха. От гордост. Победихме непобедимия Ливърпул». Още един еврошампион губи титлата си срещу ЦСКА след Аякс и Нотингам. Следва дежа вю с една случка с редник Радлев след полуфинал с Интер през 1967 г. «Докато бях под душа в съблекалнята, мои колеги започнаха да викат, че спешно трябва да изляза – разказва авторът на двете попадения. - Имало височайше посещение. Хвърлиха ми една хавлия и ме избутаха напред. В центъра на съблекалнята стоеше министърът на отбраната Добри Джуров.Генералът извика: "Честито, капитан Младенов!" Опитах се да го поправя, че съм старши-лейтенант. Но той ме пресече: "Вече сте капитан!" По-късно всички мои колеги бяха повишени в чин. Обувките ги подарих още на следващия ден, но пазя фланелката, която размених с играч на Ливърпул. За победата получихме по един малък черно-бял телевизор. Подариха ни и по една халба, надписана специално за мача».
В голямата четворка на Европа, също както след елиминирането на друг действащ шампион – Аякс през 1973 г., дебне Байерн, който ЦСКА посреща без централния си нападател Джевизов. Той не играе заради наказание...във вътрешното първенство. «Оказа се, че важи и за международните мачове. Това е за първи и единствен път в историята. Световен прецедент», обяснява Спас. В навечерието на сблъсъка пък футболист на Етър чупи крака на креативния халф Пламен Марков. Въпреки всичко следва нещо немислимо. В 7-ата минута Младенов центрира от десния фланг и капитанът Георги Димитров засича с глава след летящ плонж – 1:0. Пет минути по-късно Йончев от пряк свободен удар изпраща по диагонала истински снаряд в «паяжината» на немската врата. В 18-ата минута Младенов е спънат в наказателното поле и Здравков хладнокръвно реализира дузпата. 70 000 на „Васил Левски” ликуват опиянени. ЦСКА прави нещо невиждано срещу световния колос Байерн Мюнхен. Зрителите на стадиона, а и тези пред телевионния екран не знаят, дали това което се случа е истина или сън.
"След като поведохме с 3:0 се стъписахме повече от Байерн - разказва Младенов. - Футболистите, треньорите, феновете не можеха да повярват какво се случва. Никой друг не беше вкарвал 3 гола на Байерн в първите 18 минути. Германците започнаха да се карат на терена. Паул Брайтнер дори отиде при резервите, свали фланелката и поиска смяна. Тогава немците направиха ход, който ни изненада - пуснаха Дитер Хьонес като втори централен нападател. Грешката ни беше, че се върнахме да пазим резултата. А можехме да отбележим още голове. Сами се вкарахме в капана.».
И баварците стигат до 3:2, а впоследствие и до 4:3. «Как ли онзи с белите вежди (б.а. Хьонес), щеше да вкара, ако аз бях на терена? Никак! А ако Пламен Марков, който умело задържаше топката, беше в състава?», съжалява и до днес Джевизов. И продължава: «В Мюнхен съдията им спечели мача. То не бяха дузпи, не бяха фаулове. Набутаха ни в собствената врата. Да отидем на финал за КЕШ никой нямаше да ни разреши. Бяхме подплашили всички и взеха мерки. За какво сме им да играем финал с 500 фенове на стадиона. Тогава си бяхме зад истинска желязна завеса». «На реванша бяхме много дисциплинирани и имахме своите шансове – допълва Младенов. - До последната минута на първото полувреме почти нямаше положения пред нашата врата. Тогава ни вкараха гол от засада. В началото на второто полувреме съдията даде много спорна дузпа за Байерн. И при 2:0 всичко приключи. На финала баварците играха с Астън Вила и загубиха. Бяхме убедени, че ако бяхме на тяхно място, щяхме да триумфираме. За две години събрахме достатъчно победи и опит срещу британски отбори».
Правят фалшива обувка за Славков, в
Академик спят със снимките на немци
И трите ни останали представители в турнирите през онзи сезон отпадат още при първото препятствие, което още повече подчертава огромната разлика между ЦСКА и останалите. За Ботев Пд в препядствието в КНК е твърде високо – Барселона. Интригата в дуела за каталунските медии се поддържа главно от факта, че срещу Барса излиза актуалният носител на «Златната обувка» за най-добър стрелец в първенствата на континента. И Георги Славков доказва класата си с попадения и в двата двубоя с каталунците. Първият е на «Камп Ноу». «Връчването на «Обувката» предстоеше в Париж, а журналисти в Барселона искаха да изпреварят събитието и бяха направили нейна имитация – пожълтили обикновена футболна обувка и ме снимаха с нея», разказва Славков, който пази първата си снимка с «отличието» в каталунски вестник до края на дните си.
Барса прави силна селекция с привличането на «Русия ангел» Бернд Шустер и датчанина Алан Симонсен, носител на «Златната топка», като изпитва затруднения срещу пловдивчани само в началото. Тогава вратарят им Артола спасява три сигурни гола след перфектни контри на канарчетата. После Симонсен и Шустер се развихрят и довеждат резултата до отчайващото 4:0 преди Славков в края да върне едно попадение след двойно с Краси Манолов. «Камп Ноу» ни смаза още с появата ни на него – разказва 19-годишният тогава халф Марин Бакалов. – Излизайки от тунела, който беше под нивото на терена трудно забелязах най-горните редове. Домакините се появиха от своята съблекалня много надъхани и силно нахъсани, респектиращи. Това са психологически моменти». В реванша липсва плашещата атмосфера на каталунския храм на футбола, но на линия е съдията. Славков вкарва от пряк свободен удар, а още до края на първата част Коце Костадинов реализира още един гол, отменен от рефера по необясними причини. Впоследствие Барса печели и трофея в турнира.
Друга «Златна обувка» - румънецът Дуду Джорджеску прави черен живота на Левски в турнира за Купата на УЕФА. С две негови попадения букурещкото Динамо стига до 3:0 само за едно полувреме срещу сините и спорът е предрешен. Кайзерслаутерн пречупва столичния Академик в същия турнир с голове от дузпи и в двата мача. Вкарват ги звездите на немския тим Андреас Бреме и Ханс-Петер Бригел, а двубоите са единствените в Европа за футболиста Димитър Димитров-Херо, както и последните за Академик. Треньорският щаб на студентите предприема любопитен ход. «За Бундестима играеше и нападателят им Функел, когото трябваше да пазя аз – разказва десният бранител Румен Димов, който по-късно се прочува с гола си във вратата на Манчестър Юнайтед. – Вечерта преди мача треньорът ни Митко Червеняков мина по стаите и ни остави снимки на преките съперници. Да ги гледаме, да ги опознаем, да свикнем с тях и на терена да не се стряскаме.»
Сезон 1981/82 г.
КЕШ
1/16 финал, първи мач
16 септември 1981 г.
ЦСКА – РЕАЛ СОСИЕДАД (САН СЕБАСТИЯН, ИСП.) 1:0
1:0 Цв. Йончев 89
1/16 финал, реванш
30 септември 1981 г.
РЕАЛ СОСИЕДАД - ЦСКА 0:0
Осминафинал, първи мач
21 октомври 1981 г.
ЦСКА – ГЛЕНТОРАН (БЕЛФАСТ, СЕВ. ИРЛ.) 2:0
1:0 Ал. Димитров 3, 2:0 Р. Здравков 36-д.
Осминафинал, реванш
4 ноември 1981 г.
ГЛЕНТОРАН – ЦСКА 2:1 след прод.
1:0 Дж. Клиъри 70, 2:0 Р. Менли 75, 2:1 Ал. Димитров 114
Четвъртфинал, първи мач
3 март 1982 г.
ЛИВЪРПУЛ (АНГ.) – ЦСКА 1:0
1:0 Р. Уилън 65
ЛИВЪРПУЛ: Бр. Гробелар, Ф. Нийл, М. Лауренсън, Ал. Кенеди, Р. Уилън, Ал. Хансен, К. Далглиш, С. Лий, Йън Ръш, Т. Макдермът, Гр. Сунес. Тр, Б. Пейсли
ЦСКА: Г. Велинов, Кр. Безински, Дин. Димитров, М. Томанов, Г. Димитров, Г. Илиев, Цв. Йончев (78 – Ал. Димитров), Ст. Младенов, Р. Керимов, Сп. Джевизов, Р. Здравков. Тр. Асп. Никодимов.
Стадион «Анфийлд» - 27 388 зрители. Съдия – Жорж Конрат (Франция). Жълт картон – Г. Димитров (62)
Четвъртфинал, реванш
17 март 1982 г.
ЦСКА – ЛИВЪРПУЛ 2:0 след прод.
1:0 Ст. Младенов 77, 2:0 Ст. Младенов 101
ЦСКА: Г. Велинов, Кр. Безински, Дин. Димитров, М. Томанов (106 – Р. Керимов), Г. Димитров, Г. Илиев, Цв. Йончев, Ст. Младенов, Сп. Джевизов, Пл. Марков, Р. Здравков (68 – Н. Велков). Тр. Асп. Никодимов.
ЛИВЪРПУЛ: Бр. Гробелар, Ф. Нийл, М. Лауренсън, Ал. Кенеди, Р. Уилън, Ф. Томпсън, К. Далглиш, С. Лий, Йън Ръш (82 – Д. Джонсън), Т. Макдермът (91 – Кр. Джонстън), Гр. Сунес. Тр, Б. Пейсли
Национален стадион „Васил Левски” – 70 000 зрители. Съдия – Франц Вьорер (Австрия). Жълти картони – Сп. Джевизов (107); Д. Джонсън (85). Червен картон – М. Лауренсън (117).
Полуфинал, първи мач
7 април 1982 г.
ЦСКА – БАЙЕРН (МЮНХЕН, ГЕР.) 4:3
1:0 Г. Димитров 7, 2:0 Цв. Йончев 12, 3:0 Р. Здравков 18-д., 3:1 Б. Дюрнбергер 27, 3:2 Д. Хьонес 32, 4:2 Цв. Йончев 50, 4:3 П. Брайтнер 83
ЦСКА: Г. Велинов, Кр. Безински, Дин. Димитров, М. Томанов (46 – Ал. Димитров), Г. Димитров, Г. Илиев, Цв. Йончев, Ст. Младенов, Р. Керимов (40 – Ал. Александров), Р. Здравков, Н. Велков. Тр. Асп. Никодимов.
БАЙЕРН: М. Мюлер, К. Нидермайер, Удо Хорсман, Б. Байерлорцер, Кл. Аугенталер, В. Краус (57 – Х..Пфлюглер), Б. Дюрнбергер, П. Брайтнер, Ас. Сигурвинсон (18 – Д. Хьонес), В. Дремлер, К.-Х. Румениге. Тр. П. Чернай.
Национален стадион «Васил Левски» - 70 000 зрители. Съдия – Даниел Ламбер (Франция). Жълти картони – Р. Керимов (39), Ал. Александров (54); В. Дремлер (75)
Полуфинал, реванш
21 април 1982 г.
БАЙЕРН – ЦСКА 4:0
1:0 П. Брайтнер 43, 2:0 П. Брайтнер 47-д., 3:0 К. Х. Румениге 65, 4:0 К.-Х. Румениге 76
БАЙЕРН: В. Юнгханс, Х. Вайнер, Удо Хорсман, Б. Байерлорцер, Кл. Аугенталер, В. Краус (79 – Ас. Сигурвинсон), Б. Дюрнбергер (78 – К. Нидермайер), В. Дремлер, П. Брайтнер, Д. Хьонес , К.-Х. Румениге. Тр. П. Чернай.
ЦСКА: Г. Велинов, Кр. Безински, Дин. Димитров, Ал. Александров, Г. Димитров, Г. Илиев, Цв. Йончев (68 – Р. Керимов), Ст. Младенов, Сп. Джевизов, Р. Здравков, Н. Велков. Тр. Асп. Никодимов
«Олимпиащадион», Мюнхен – 45 000 зрители. Съдия – Дейвид Сайм (Шотландия). Жълт картон – Ал. Александров (60)
