Черноморец (Бургас) - Локомотив (София) FT. 3-1

[hristo1306]

Мисля , че ерата на Локомотив (Сф) в елита свърши тук. Единственото положително нещо за феновете е , че с това най-вероятно приключва и ерата на Гигов.

Дано да изгонят и старата порно звезда - Славия !

[ntodorov]

Лесно е да наплюеш някой,ама е трудно да се извиниш.Мишки

За това се иска сила и достойнство. Едно от условията ( в случая и двете ) , ако липсва/т - чакай от костенурка вълна.

[Turo]

Бях на мача.Макар,че съм фен на Локомотив София,поздравления за Херо и Черноморец за честната игра.Така и трябва да бъде.

[k.dimitrov]

Бях на мача.Макар,че съм фен на Локомотив София,поздравления за Херо и Черноморец за честната игра.Така и трябва да бъде.

Благодарим, извиняваме се за някои скандирания към вас, но причината е вашия Велков, направи всичко възможно да изнерви бургаската публика.

[k.dimitrov]

Преди малко по Трето полувреме даваха репортаж от нашия мач с много добър коментар за Черноморец и Херо.
И най-важното - Ники и Ники, Нейчо, Светльо, Тошко, Върбан, аз и хората около нас явно сме правили силно впечатление. Камерата на 2 пъти се спря и задържа точно на нашата група.

[ntodorov]

Преди малко по Трето полувреме даваха репортаж от нашия мач с много добър коментар за Черноморец и Херо.
И най-важното - Ники и Ники, Нейчо, Светльо, Тошко, Върбан, аз и хората около нас явно сме правили силно впечатление. Камерата на 2 пъти се спря и задържа точно на нашата група.

Ники, а колоритната руска група беше ли в кадър ?
[offtopic]ЧЙерЬ-номорЬ-ецЬ ...Този "мечок" ми е още пред очите. С такава любов гледаше мача...[/offtopic]

[favaca8888]

Много хубаво втори полувреме. Чакахме Локо-то да ни вкарат гол за да им върнем три. Преслав игра. Бори се, ТОЗИ ПЪТ спечели много топки. Беше близко до откриване на резултата, но Митрев спаси коварния му удар с глава и добавката след това...В следващата атака Маркиньос отбеляза след, като Фо Поре и Траян се сблъскаха, като великденски яйца. Пропукаха се, а зейналото след сблъсъкът им пространство беше използвано от бившия ни тъмнокож национал, който с вътрешен фалц технично насочи топката в дясно от Дашев ( много стабилен и много пораснал - в пряк и преносен смисъл). Мачът се затвори още повече и стана тягостно на терена. Времето спря да се движи, както за нас, така и за локомотивите. Точно, когато се споглеждахме и негласно си мислихме за "стъкмен сценариЙ" нашите се разиграха... КъФ беше този устрем, кво беше това чудо - аз не зная. Все едно си включиха нитрото и мачът започна отново. Първия чеп бе пробит с гвоздея на Преслав. Високо центрираната топка, висок отскок Преслвов и...гооооооль. Кристиян Добрев седна на земята сякаш знаеше, какво ще последва. Последва мигът на Цоньо. Топката изглеждаше непослушна и непокорна в краката му, когато наш Цонко се огъна назад, като катър на лед, сниши центъра си на тежест и изпрати кинжална топка ниско в десния ъгъл на Митрев - неспасяемо и красиво...Третия гол си беше от учебната страница на тема - как се прави контра-атака на спринт с три паса. Гаел и Филипов литнаха някак си. Единия по десния фланг, другия (Филипов) в центъра на атаката. Цък, цък и...Филипов се видя сам срещу Митрев. Последва удар по земята от движение и на скорост. Митрев спаси невероятно, но при добавката ( пак от Венко) - вече трябваше да извади топката за трети път от мрежата си.
Иначе си направихме весело на стадиона. Имаше при нас чуждоземци ( руснаци ) и грък ( оня, който си видяхме на ОМВ преди Пловдив). Пича си беше с шал, викаше и скандираше на гръцки и призна Черноморец за втори отбор на сърцето си след родния му такъв. Гъркът много хареса Венко Филипов и твърдеше, че няма как да струва по-малко от 1000 000 Е. . Група руснаци, които и друг път са идвали на мач сътвориха култувото: ЧЙерноморьц. Скандираха бавно, натъртено на Ь и се получаваше много забавно скандиране, което ние подехме. Бяхме около 300, както в оня филм, но пък явно бяхме товарещи, щом лекето Костадин Велков излезе извън нерви и си смъкна гащите. Сгреши. От трибуните му '' нашепваха", колко гаден материал е, как само баща му знаел, че е футболист, някои пък изявиха желание да го онождат...и май не се шегуваха. Други пък се покатериха на оградата да му шепнат на ушенце. Всичко това се случи при вече 3:1 за Черноморец, когато имахме много кеф и настроение да се "занасяме" с близко стоящите футбалери на Локо-то. Костадинчо Велков избяга от зоната си - противно на всичко. Това момченце няма дори психиката да си понесе негативите от свалените гащи към публиката. Няма и морал за А група...За това ще играе в Б. Иначе след края на мача локомотивци паднаха на терена за да оплакват съдбата си. Нашите играчи преди да дойдат да ни поздравят приклякваха от играч на играч с червено-черни одежди за да "пръскат" успокоителни и утешителни думи..Малко нежен сюжет, но пък болезнено ( за Локото) справедлив ( за нас) с оглед на онова, което същия този отбор ни отне миналия сезон. Доволен съм. Имаше настроение сред публика и фенове. След мача отведохме едно дядо до домът му. Предвижвал се до стадиона без да гони време. Тръгнал от тях ( в района на Младежкия дом) и се движел бавно. Човекът се страхувал, че губи ориентация и за това тръгнал...на време ( малко след обяд). Беше на 85 години. Първия му мач бил след казармата - 1953 година. От тогава - нямал спирка човечеца. Докато отивахме към колата ми разправяше тези неща и ми вика: "Пустата ми любов по футбола - болест не признава". Дай боже всички доживеем тези годинки и да имаме акъла и възможността да си гледаме мачове на стадиона...до дълбоки старини.

Какви 300 души !!!??? На мача ги броих бяхте 154 човека , точно !

[ivan56]

Много хубаво втори полувреме. Чакахме Локо-то да ни вкарат гол за да им върнем три. Преслав игра. Бори се, ТОЗИ ПЪТ спечели много топки. Беше близко до откриване на резултата, но Митрев спаси коварния му удар с глава и добавката след това...В следващата атака Маркиньос отбеляза след, като Фо Поре и Траян се сблъскаха, като великденски яйца. Пропукаха се, а зейналото след сблъсъкът им пространство беше използвано от бившия ни тъмнокож национал, който с вътрешен фалц технично насочи топката в дясно от Дашев ( много стабилен и много пораснал - в пряк и преносен смисъл). Мачът се затвори още повече и стана тягостно на терена. Времето спря да се движи, както за нас, така и за локомотивите. Точно, когато се споглеждахме и негласно си мислихме за "стъкмен сценариЙ" нашите се разиграха... КъФ беше този устрем, кво беше това чудо - аз не зная. Все едно си включиха нитрото и мачът започна отново. Първия чеп бе пробит с гвоздея на Преслав. Високо центрираната топка, висок отскок Преслвов и...гооооооль. Кристиян Добрев седна на земята сякаш знаеше, какво ще последва. Последва мигът на Цоньо. Топката изглеждаше непослушна и непокорна в краката му, когато наш Цонко се огъна назад, като катър на лед, сниши центъра си на тежест и изпрати кинжална топка ниско в десния ъгъл на Митрев - неспасяемо и красиво...Третия гол си беше от учебната страница на тема - как се прави контра-атака на спринт с три паса. Гаел и Филипов литнаха някак си. Единия по десния фланг, другия (Филипов) в центъра на атаката. Цък, цък и...Филипов се видя сам срещу Митрев. Последва удар по земята от движение и на скорост. Митрев спаси невероятно, но при добавката ( пак от Венко) - вече трябваше да извади топката за трети път от мрежата си.
Иначе си направихме весело на стадиона. Имаше при нас чуждоземци ( руснаци ) и грък ( оня, който си видяхме на ОМВ преди Пловдив). Пича си беше с шал, викаше и скандираше на гръцки и призна Черноморец за втори отбор на сърцето си след родния му такъв. Гъркът много хареса Венко Филипов и твърдеше, че няма как да струва по-малко от 1000 000 Е. . Група руснаци, които и друг път са идвали на мач сътвориха култувото: ЧЙерноморьц. Скандираха бавно, натъртено на Ь и се получаваше много забавно скандиране, което ние подехме. Бяхме около 300, както в оня филм, но пък явно бяхме товарещи, щом лекето Костадин Велков излезе извън нерви и си смъкна гащите. Сгреши. От трибуните му '' нашепваха", колко гаден материал е, как само баща му знаел, че е футболист, някои пък изявиха желание да го онождат...и май не се шегуваха. Други пък се покатериха на оградата да му шепнат на ушенце. Всичко това се случи при вече 3:1 за Черноморец, когато имахме много кеф и настроение да се "занасяме" с близко стоящите футбалери на Локо-то. Костадинчо Велков избяга от зоната си - противно на всичко. Това момченце няма дори психиката да си понесе негативите от свалените гащи към публиката. Няма и морал за А група...За това ще играе в Б. Иначе след края на мача локомотивци паднаха на терена за да оплакват съдбата си. Нашите играчи преди да дойдат да ни поздравят приклякваха от играч на играч с червено-черни одежди за да "пръскат" успокоителни и утешителни думи..Малко нежен сюжет, но пък болезнено ( за Локото) справедлив ( за нас) с оглед на онова, което същия този отбор ни отне миналия сезон. Доволен съм. Имаше настроение сред публика и фенове. След мача отведохме едно дядо до домът му. Предвижвал се до стадиона без да гони време. Тръгнал от тях ( в района на Младежкия дом) и се движел бавно. Човекът се страхувал, че губи ориентация и за това тръгнал...на време ( малко след обяд). Беше на 85 години. Първия му мач бил след казармата - 1953 година. От тогава - нямал спирка човечеца. Докато отивахме към колата ми разправяше тези неща и ми вика: "Пустата ми любов по футбола - болест не признава". Дай боже всички доживеем тези годинки и да имаме акъла и възможността да си гледаме мачове на стадиона...до дълбоки старини.

Какви 300 души !!!??? На мача ги броих бяхте 154 човека , точно !

Още един преброител.Само това ли ти направи впечатление.Дали са 100 или 5 тези хора трябва да се уважават това им е тръпката,те не са на стадиона за титли и купи това е тяхната любов.
Приятно прекарване в Б група жепеецо.

[Bourgas]

Жепейски плач ли чувам или така ми се струва? А ти ли беше този, който ни извика селяни?
Да знаеш, че аз бях този, който ти тегли майните
И благодаря, че бяхме само 154, за да имаше възможността да ги чуеш. Вашето момченце Велков, я ми кажи, със смъкнатите гащи ли се прибирахте заедно до София?

[ivan56]

Херо спаси морала в шибаната ни "А" група
В България днес има два типа треньори – Димитър Димитров и всички останали. Видя се и в събота така, както се вижда всеки ден, всеки месец, всяка година. Кокалчета, мокалчета, кучета ги яли. Докато Херо е един. И днес е най-големият. Няма значение, че Жадното ще се води шампион. Чудо голямо, че Петев беше с дубъл. Те са за малко в този занаят. И никой не знае колко ще останат. Докато Митко е вечен. Догодина ще направи 20 лета в “А” група! И ако има емблема на тези две десетилетия това е само и единствено той.
В събота вечерта малцина обърнаха внимание какво направи неговият Черноморец. Димитров и хората му на практика

спасиха морала в тази шибана “А” група

Биха Локомотив Сф в мач, който всички знаеха, че е уреден. Двубой, който световните букмейкърски къщи извадиха от тиражите си още в 15-ата минута. На Митко обаче не му пука. Той сдъвка Кокала и го изплю. Прати го там, където е мястото на такива като него, като отбора му, въобще като всички, които днес са в Надежда – при храчките. Елитът ни се нуждаеше неистово от такъв мач. Жалко, че съвпадна с драмата за титлата. Така и не го видяхме. Тъжно е, че, ако Локомотив беше бил, всички щяха да пищят, а сега просто отбелязаха, че Черноморец не се е дал.
Няма и да се даде! Не и докато Димитър Димитров е там. Откакто Херо спечели и битката с рака, той е още по-тежък случай. Особено за онези, които си мислят, че бедният е продажен. В Бургас пари няма. Митко Събев е на майната си. Целият Черноморец пък го предлагат на майните. В такава ситуация наистина много хора биха се изкушили да кривнат, да легнат, да се продадат. Не и Митко. Когато си победил смъртта, когато знаеш, че три точки не може да са по-важни от живота, ти няма как да се продадеш. А

в този Локомотив, в Кокала, в Гигов, в останалите морал няма

Миналата година по това време те изплюха дробовете си в Бургас, за да спрат Черноморец. Точките не им трябваха, но червено-черните си изплюха дробовете. Защото на Левски му трябваше Европа. Сега, когато на Локомотив му трябваше морал, за да оцелее в Бургас, се оказа, че тези плазмодии от пейката и терена нямат и грам такъв. Защото те могат да играят за пари. За отбора, за честта си – не!
Докато Херо прави само и единствено това – брани собствената си чест. Защото видя колко е важно да я имаш. Разбра го, когато се изправи срещу рака. Тогава зад него застанаха всички, няма значение левскари, цесекари, ловчанлии, делиорманци, пловдивчани. Подкрепиха го, защото знаеха, че Херо не ги е излъгал нито веднъж. Със слаб или силен отбор той винаги е играл това, което се очаква, играл е футбол. Истински! Затова и истинските хора в тази България се радваха, когато победи смъртта. И е хубаво, че я пребори, за да ни върне в събота вечер вярата в честното, в истинското. Такова, каквото никога вече няма да видим в Надежда. Не и при тези треньори, при тези футболисти, при този президент. Те никога няма да са Херо(и)!

7 дни спорт