Бивши юноши, играчи и треньори на Черно море

Модератори: paceto, kartago, Iceberg, SkArY_9, гарфилд, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
Iceberg
Мнения: 2545
Регистриран на: 10 ное 2010 13:36
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Бивши юноши и играчи на Черно море

Мнениеот Iceberg » 16 юли 2017 11:41

Локо (Пд) си връща Симеон Райков
https://www.sportal.bg/news.php?news=674601

Крилото Симеон Райков може да се завърне в Локомотив (Пловдив). През пролетта той бе част от холандския Рода, където обаче не успя да се наложи и бе освободен. Там играчът премина именно след период при “черно-белите”. Райков рита на “Лаута” през есента на 2016 година, като записа 11 мача - 9 за първенство и 2 за купата, като вкара и 3 гола в тях.

В петък бившият футболист на Черно море, Левски, Черноморец и Ботев (Враца) изгледа успеха над Етър в Ловеч. Преди срещата той е разговарял с шефове на пловдивчани.

Развитие се очаква през следващата седмица, като вероятността Симеон Райков да се завърне в Локомотив не е малка. Опция пред него обаче е и Етър.
"Колкото повече ядеш, толкова по-самотен ставаш!" - Стара канибалска поговорка.
--------------------------------------------------------------------------------------------------

Потребителски аватар
Iceberg
Мнения: 2545
Регистриран на: 10 ное 2010 13:36
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Бивши юноши и играчи на Черно море

Мнениеот Iceberg » 18 юли 2017 22:08

Вили Вуцов пред "Петел", часове преди да навърши 50: Убийството на Илия Павлов спря Черно море за титлата!
https://petel.bg/Vili-Vutsov-pred-Petel ... a-__218604

Бившият футболист и треньор на много български тимове Велислав Вуцов празнува 50-годишен юбилей утре. Той е роден и израснал в София, възпитаник е на Левски. Отбор, в който баща му Иван Вуцов остави ярка диря. По-късно обаче Вили свързва живота си с Варна, както в професионален, така и в личен аспект. Бил е футболист на Спартак и Черно море, след това прохожда в треньорската професия със спартаклии, а после записва два паметни треньорски сезона с Черно море. В морската столица Вили среща и жената, която му ражда трима синове.
В навечерието на юбилея Вили се връща към спомени на терена и треньорската пейка в ексклузивно интервю за Петел.

- Г-н Вуцов, кое е първото нещо, за което ще си помислите, когато утре се събудите на 50?
- Ами това, че по-голяма част и по-хубавите мигове от живота ми са преминали, което не е разочароващо, но е стряскащо. Иначе не се чувствам на 50 години. В добро разположение на духа съм, и зареден с огромна физическа и психическа енергия.

- Да се върнем назад във времето. Кога разбрахте, че ще станете футболист?
- Откакто се помня. Стана по естествен път, след като у дома се говореше само за футбол, благодарение на баща ми. На мен пъпът ми е хвърлен на „Герена”. Живеехме в кв. „Хаджи Димитър”, на 250 метра от стадиона и никога не съм си и помислял, че мога да се занимавам с друго освен футбол. На 6 години и половина започнах да тренирам в Левски. После спрях за година и половина, защото се преместихме да живеем в „Младост”. Но от втори клас отново поднових тренировки. Сам ходех от единия край на София до другия, за да се подготвям с Левски. Минах през деца и юноши, нямах и 16 години, когато Шпайдела ме вземаше да тренирам с мъжете.

- Така и не стигате обаче до представителния тим?
- Имам само един мач, и то за „Интертото”. Преди казармата Левски разполагаше със силен отбор и нямаше как да вляза в него. Стигнах само до дубъла. След като се уволних, сам прецених, че не мога да се наложа в Левски и продължих на друго място.

- Помните ли първите си стъпки в мъжкия футбол?
- Да. На 19 години отидох при Людмил Горанов в Сливен. Срещу Димитровград обаче, още в първата минута скъсах връзки на коляното след един шпагат. Малко след това влязох с гипс в казармата. 35-40 дни бях в лечебницата. Тогава дойде един генерал и каза, че левскар не може да играе в Сливен. Пратиха ме в Плевен, а по-късно в школата на Чавдар. Карах една година и половина редова казарма, въпреки че играх и за военния отбор.

- След уволнението ви през 1988-а за първи път идвате във Варна?
- Да, отидох в Спартак, който се водеше от Благой Калфов. Вкарах гол в дебюта си при домакинска загуба с 2:3. Останах до март другата година и преминах в Славия. Жалко, че същия сезон Спартак изпадна, тъй като имаше хубав отбор. По-късно бях за кратко в Янтра и 7-8 месеца в испанския втородивизионен Авиляс, където претърпях тежка контузия. През февруари 1993 година се върнах в Спартак, и изкарах цяла календарна година. След това бях в Академик и няколко месеца в австрийския Санкт Пьолтен. Отново се върнах във Варна, играх за Черно море в „Б” група, като последните 4 мача на един сезон бях и играещ треньор. Последва един сезон в „Б” група с Автотрейд под ръководството на Божил Колев.

- Какво помните от последния си кошмарен сезон като футболист?
- През лятото на 1998 година Ишков ме покани в Спартак като играещ помощник на Ради Здравков. На последната тренировка преди първенството обаче скъсах едновременно предна и задна кръстна връзка на коляното. Проф. Шойлев, Бог да го прости, ми каза: „Предната ще я оправим с операция, но задната – не. Дотук с футбола.” Аз обаче се възстанових. В първия пролетен кръг тръгнах да играя и отново скъсах връзка. Тогава окончателно реших: „Край с футбола.” Именно контузиите се оказаха най-големия проблем за мен. Имам две операции, а бях за още 5-6. Двата ми глезена пък са трошени и раздробени 3-4 пъти.

- Как ще опишете дебютния си треньорски сезон?
- Ишков ме покани да поема Спартак на 32 години – през лятото на 1999-а. Наследих Ради Здравков, който бе отишъл в Черно море. Нямаше пари за трансфери, а в предния сезон отборът едва се беше спасил от изпадане в последния кръг. Успяхме да създадем един силен и перспективен тим, който завърши шести. Във Варна изгубихме само от Левски и ЦСКА, но бихме всички други, включително силните тогава Нефтохимик и Литекс. Поех линията да налагам млади играчи и тя се оказа правилна. Диян Дончев го направих защитник и след края на сезона АЕК го купи за 1 млн.марки. В състава бяха младите Радомир Тодоров, Калоян Генчев, Боян Илиев, който беше на 16 години. Както и дошлите от Левски Станислав Генчев и Георги Ковачев. Траян Дянков, вечна му памет, изигра първия си голям сезон във футбола. Много силни изяви имаха също Николай Станчев, който на полусезона отиде в Германия, Пламен Тимнев, който след това бе продаден на Нефтохимик, Иван Пасков-Прасковата, Златин Михайлов, Наско Костадинов. При нас бяха под наем от Литекс Ивайло Петев и Стефан Юруков, но през втория полусезон си ги върнаха и ни пратиха Иван Русев и Методи Стойнев. Русев след това замина за Гърция и остана там.

- След две години в Плевен Илия Павлов ви връща в Черно море, но като треньор.
- Да. Беше през лятото на 2002-ра година. Ситуацията беше подобна на тази преди 3 години в Спартак. Черно море едва бе оцелял в елита, но след селекцията, която направихме, казах на Илия Павлов, че този отбор не може да мръдне под шесто място. Той ми отговори: Нека този сезон направим отбор и да се утвърдим в шестицата, а през другия ще мислим за нещо повече.” Така и стана. Изградихме отбор, който играеше много добър футбол. Започнахме пролетта, устремени към тройката, но на 7 март 2003 година убиха Илия Павлов. Научихме трагичната вест в автобуса на път за мача в Ловеч. Естествено, срещата бе отложена. Въпреки непоправимия удар, дни по-късно победихме Нефтохимик с 3:1 на „Тича”. Малко след това записахме изключителни четири победи за две седмици. В събота бихме силния Локо Сф с 3:0 във Варна, в сряда надиграхме Литекс с 2:0 в отложения двубоюй в Ловеч, а три дни по-късно и ЦСКА с 2:1 в София. После бихме Локо Пд на Херо с 1:0 у дома. Но съдружниците на Илия Павлов не удържаха на думата си да запазят отбора. Не платиха нищо до лятото, на момчетата им падна гарда и от потенциален медалист, завършихме пети. На практика онази пролет взехме само една пълна заплата - за януари.

- Въпреки разпродажбата в Черно море, успявате да съхраните силата на отбора през следващия сезон?
- Само аз си зная какво ми струваше и как го направихме. През лятото на 2003 година Мултигруп продаде Асен Букарев, Лусио Вагнер и Владо Герасимов на Левски. Георги Илиев, Иво Михайлов и още двама пък отидоха в Локо Пд. Оставаха 8 дни до първенството, а ние имахме само стадион с изгоряла трева. И един футболист – Косьо Мирчев, който бе наказан за първия мач. Тогава кметът Кирил Йорданов, да е жив и здрав, уреди Мултигруп да прехвърли акциите за 2-3 дни на един бизнесмен. Създаде се нов УС със съдействието на Божил Колев, който е златен човек и много ми помагаше. С цялата организация се заехме аз и Димо Стоев. За седмица направихме отбор и проведохме кратка подготовка при мой приятел в Трявна. Този тим, в който бяха Илиан Илиев, Гошо Гинчев, Красимир Колев, Миша Милошевич, Стефан Гошев, Станислав Стоянов, Станислав Генчев, голмайсторът Румен Шанкулов, Косьо Мирчев, Диан Генчев, Емил Тодоров-Зелето, Петър Костадинов и други, се представи на ниво и завърши шести. Записахме и най-голямата победа над ЦСКА в историята – 3:0 на „Тича”.

- След кратък престой в Марек и повече от година и половина без работа Калиакра ви реабилитира в треньорската професия?
- През ноември 2006 година Цонко Цонев ме покани в Каварна. Само за месеци клубът укрепна организационно и спортно-технически, и от средняк във втория ешелон, се превърна в кандидат за „А” група през 2007/2008. Два кръга преди края оставих тима, за да поема Левски. Но Калиакра така или иначе вече бе сигурна за бараж за елита. Игра го, но изгуби злощастно от Миньор в Ловеч. Перничани изравниха в последните секунди на продължението за 2:2 и спечелиха с дузпи. Преди това под мое ръководство Калиакра се размина с финал за купата след нещастна загуба от Черно море на ½-финала в Каварна.

- Напуснахте Каварна през май 2008-а, за да поемете любимия си Левски, но изкарахте само 3 месеца на поста?
- Това е огромно разочарование за мен. Водих Левски само в 4 мача. У нас – при 1:1 с ЦСКА на „Армията” и 2:1 над Славия в последните два мача от сезона, и загуба с 0:1 от Вихрен в първия двубой от новото първенство. В тази среща Гонзо изпусна дузпа. Дни по-късно отново той сбърка от бялата точка при 0:1 срещу БАТЕ Борисов на „Герена”, и след загубата Тодор Батков ме освободи.

- Обиден ли сте на Гонзо, че изпусна дузпа при 0:0 и ви провали, защото във въпросната среща Левски игра силно?
- Не, не съм обиден, въпреки че друг беше определен да бие дузпата. Но Гонзо като капитан, взе топката и пое отговорност. Той не е искал, разбира се, да изпусне. Аз тогава бях уплашен и респектиран от по-опитните, и нямаше как да повлияя на решението му. Но съм сигурен, че сега Гонзо като треньор няма да иска да му се случи същото с футболист, тъй като на треньора трябва да му се чува думата. Ако нещо все пак ме е засегнало тогава, то е че до ден днешен, вече 9 години, Гонзо не ми е звъннал, за да ми каже: „Извинявай, приятелю”. Иначе срещу БАТЕ Левски игра прекрасно. Липсваше ни само гола, тъй като изтървахме 10 положения. Исках да водя тима в реванша и ако ни бяха елиминирали, аз сам щях да си подам оставката. Но не се сърдя на Тодор Батков за решението. От мен няма да чуете лоша дума за него. Той бе добър ръководител и стопанин на клуба.

- Съжалявате ли, че имате недовършена работа в Черно море и Левски?
- Да, но нищо не мога да върна, нито да променя. И двата случая съдбата бе срещу мен – първо човешката, после спортната. Ако не бе станало това с Илия Павлов, Черно море щеше да се бори за титлата през сезон 2003/2004. Защото разполагаше с по-добри играчи и по-добър отбор от другите кандидати. Видяхте че през 2004-та шампион стана Локо Пд с президент Георги Илиев, бог да го прости. Първото мяста обаче щеше да приляга на Черно море, ако Илия Павлов бе жив и се бяха запазили организацията и финансирането ни.
При Левски пък не отчетоха няколко факта – силната ни игра срещу БАТЕ и това че има още един мач. Дни по-рано направихме 0:0 с настоящия шампион на Германия Вердер в контрола в София. Въпреки че през второто полувреме играхме с 10 души заради червен картон на Гонзо, а Мирослав Иванов изпусна дузпа в 85-ата минута. Отделно, нека припомня какъв отбор бе БАТЕ. В предния кръг той елиминира Андерлехт. Ако ние бяхме елиминирали БАТЕ, влизахме в групите на Шампионската лига и вземахме 9 милиона евро. После БАТЕ в 5 поредни сезона игра в групите – три на Шампионскита лига и два на Лига Европа. Беларусите взеха маса пари и си направиха модерен стадион, на който сега играе националния им тим. А онзи отбор на Левски, който създадох през лятото на 2008-а, стана шампион през 2009-а. Това е последната титла на „сините”.

- В периода 2010/2014 два пъти сте в Славия и за 4 месеца в Ботев Пловдив?
- Славия два пъти ги вземах от 11-то/12-то място и ги класираха на пето-шесто. Първият път ги поех, след като в 8 мача поред имаха само загуби и един вкаран гол. В последния кръг на сезон 2012/2013 пък направихме 1:1 с Левски на Герена и поднесохме титлата на Лудогорец. В Ботев отидох през юли 2014-та след фалита на КТБ. 18 играчи бяха напуснали, а когато влизах в клубните канцеларии, отпред чакаха да разтрогнат договорите си други 10. На практика в състава бяха останали само двама-трима. Отборът бе предлаган на двама души, но те отказаха да го издържат, тъй като смятаха, че е сигурен изпадащ. Постепенно стабилизирах тима и той стоеше стабилно в групата, преди да си тръгна през ноември поради независещи от мен причини.

- Вили, досега говорихме за футбол, но най-голямото ви богатство в живота са тримата ви синове. Разкажете ни за тях?
- Няма да крия, че с най-големия – Иван, не сме в добри отношения и не си говорим. Това е най-голямата ми болка. Средният Петър расте в школата на Черно море. Стана втори в България с младшата, а сега ще продължи със старшата. Двамата са във Варна при майка си. При мен в София е най-малкият Светослав. На 15 години е и е вратар в Левки. Добре се развива, дано стане футболист. Но по-важното е, че е добро дете. Послушно, дисциплинирано. Това ми дава основание да смятам, че ще бъде добър човек.

- За финал. 50-те са златните за един треньор години. Кога ще ви видим отново на пейката?
- Когато ме поканят в отбор с организация и цели, и аз преценя, че мога да съм полезен. Но ме съмнява, че това ще стане в България. У нас се работи правилно само в Лудогорец, Левски, ЦСКА, Черно море и Берое. Начинът на работа, мисленето, отношението към треньорите, всичко това не ми допада. Но треньорската работа ми липсва ужасно. Да се събудя сутрин, и да знам, че няма да отида на стадиона, това за мен е най-голямото разочарование в момента.
"Колкото повече ядеш, толкова по-самотен ставаш!" - Стара канибалска поговорка.
--------------------------------------------------------------------------------------------------

gogo208
Мнения: 113
Регистриран на: 18 юни 2012 18:13
Skype: gogo_gogo77
Контакти:

Re: Бивши юноши, играчи и треньори на Черно море

Мнениеот gogo208 » 23 юли 2017 12:20

Йосков бележи за Несебър

Vladislav
Мнения: 1592
Регистриран на: 28 сеп 2010 08:14
Контакти:

Re: Бивши юноши, играчи и треньори на Черно море

Мнениеот Vladislav » 23 юли 2017 12:30

В този ред на мисли и Китанов отбеляза за Лудогорец. Личното ми мнение е, че това момче не е минало и милиметър напред откакто беше на 18 години.

yavorescu
Мнения: 2855
Регистриран на: 05 апр 2011 21:15
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Бивши юноши, играчи и треньори на Черно море

Мнениеот yavorescu » 23 юли 2017 16:31

Аз съм на абсолютно същото мнение. Надали има вратар на тази възраст с толкова много мачове в елита и... никакво развитие. Както си пазеше в дебютния му сезон, така и сега. Не е усъвършенствал силните си страни и не е коригирал слабостите. Мислех, че застоят му се дължи основно на слабите ни треньори, но явно и ловешките не могат да се справят.

Потребителски аватар
ozzy
Мнения: 575
Регистриран на: 18 авг 2008 00:31
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Бивши юноши, играчи и треньори на Черно море

Мнениеот ozzy » 23 юли 2017 23:01

Аз пък смятам, че Китанов е доста по-зле от първите си сезони при нас. След контузията от мача с Берое Китанов изобщо не е същият вратар. И ако преди компенсираше ужасяващата си игра с крака с добър рефлекс и решителни излизания, сега вече и да пресече топка не може. Май размяната Китанов-Цветков се оказа кон за кокошка и Китанов е кокошката!

Потребителски аватар
boys85
Мнения: 4182
Регистриран на: 03 дек 2008 16:42
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Бивши юноши, играчи и треньори на Черно море

Мнениеот boys85 » 23 юли 2017 23:08

ozzy написа:Аз пък смятам, че Китанов е доста по-зле от първите си сезони при нас. След контузията от мача с Берое Китанов изобщо не е същият вратар. И ако преди компенсираше ужасяващата си игра с крака с добър рефлекс и решителни излизания, сега вече и да пресече топка не може. Май размяната Китанов-Цветков се оказа кон за кокошка и Китанов е кокошката!

:?:

Потребителски аватар
ozzy
Мнения: 575
Регистриран на: 18 авг 2008 00:31
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Бивши юноши, играчи и треньори на Черно море

Мнениеот ozzy » 24 юли 2017 00:40

Не разбирам въпроса!

yavorescu
Мнения: 2855
Регистриран на: 05 апр 2011 21:15
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Бивши юноши, играчи и треньори на Черно море

Мнениеот yavorescu » 24 юли 2017 01:11

Сигурно boys85 се чуди за размяната, за която говориш. По-вероятно е да е нямало размяна. Цветков е в дългогодишен конфликт със Стойкас Стоилас и изобщо не е влизал в плановете им. А Гонзо беше споменал в едно интервю след напускането на Коварж, че за Китанов ЦСКА-София са платили немалка сума и не вярва да ни го върнат.



Върни се в “Черно море”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 13 госта